"Агро мел 2011" откри фуражен завод в Симитли
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Агро мел 2011" откри фуражен завод в Симитли

През последните години развитието на животновъдството увеличи и търсенето на фуражи, което се отрази в нови инвестиции и разширение на съществуващите заводи

"Агро мел 2011" откри фуражен завод в Симитли

Предприятието е изградено "на зелено" и е с капацитет 100 тона на ден

Весела Николаева
19252 прочитания

През последните години развитието на животновъдството увеличи и търсенето на фуражи, което се отрази в нови инвестиции и разширение на съществуващите заводи

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


5

млн. лв. е приблизителната стойност на инвестицията в оборудването на завод "Симит".

Нов фуражен завод на компанията "Агро мел 2011" започна работа в Симитли. Предприятието беше официално открито в началото на седмицата, след като преди близо година е започнало изграждането му. Инвестицията е "на зелено" и е финансирана с пари по Програмата за развитие на селските райони, каза пред "Капитал Daily" Павел Стоименов, един от основателите на компанията. Вложените пари са около 5 млн. лв., като те са отишли за покупка на машините и инсталирането им. Земята е била собственост на "Агро мел 2011", отделно са построени и нови сгради.

Производственият капацитет на завода ще е 100 тона продукция на ден. Фуражът ще е за всякакви животни, като плановете са той да задоволява потреблението в региона на Благоевград и да прави износ за Македония и Гърция. Стоименов обясни, че вече имат договорки с фермери, които да изкупуват продукцията. Суровините, с които ще работи заводът, ще са собствено производство на свързаните с "Агро мел 2011" земеделски компании, а при нужда ще се купува допълнително.

Ръст на обемите

Новият фуражен завод показва раздвижването в този сектор в последните години. Освен ръст в продукцията в големи предприятия влязоха чужди инвеститори и бяха обявени планове за повишаване на капацитета (виж карето).

По данни на министерството на земеделието в края на 2013 г. производителите на фуражи в България са 417, без да се включват земеделците, които са първични производители на суровината. Броят им спрямо 2012 г. се е увеличил с 12%, а произведеното количество е на 993 хил. тона. Ръстът спрямо предходната година е бил 14%. От министерството събират данни, които компаниите изпращат, и последната публикувана информация е за 2013 г. Малко над една трета от произведените фуражи са били за собствени нужди, т.е. това са животновъди, които имат и мощности за производство на храни. Според справката над 40% от компаниите са с капацитет до 500 тона годишно.

Инвеститорът

"Агро мел" е еднолична собственост на Николай Стоименов, който е бил съдружник с Павел Стоименов в "Агро бел 2001", един от най-големите земеделски производители в България. В момента само Павел Стоименов е собственик на "Агро бел 2001", показва справка в Търговския регистър. Търговското име на предприятието в Симитли е "Симит".

Фуражният завод ще даде работа на общо 25 души, като в бъдеще може да има увеличение на капацитета му и съответно на броя служители, обясни Павел Стоименов. Той разказа, че са стигнали до идеята да направят завод за преработка, тъй като имат продукция и не искат просто да я изнасят.

"Произвеждаме земеделска продукция, а в района на Благоевград няма фуражен завод. Решихме да направим, за да имаме и добавена стойност към продукцията", коментира Павел Стоименов. Според него всички зърнопроизводители трябва да се насочат към подобни допълнителни дейности, а не просто да произвеждат зърно, което директно заминава за износ.

Състояние на сектора

В началото на юли компанията с китайски капитали "Нова ера София" обяви, че ще изгради фуражен завод в Добрич, в който ще се инвестират над 20 млн. евро на два етапа. Първият ще е за 10 млн. евро и с капацитет от 500 тона фураж на ден, а после той ще се удвоява с допълнителна инвестиция.

"Агро мел 2011" има публикуван отчет за миналата година, който показва 112 хил. лв. загуба при 2 хил. лв. приходи. Почти всички разходи на компанията са по лихви, като в края на годината има и 1.8 млн. лв. дългосрочни задължения към финансови предприятия.

Земеделската компания "Агро бел 2001" няма официално публикувани отчети за последните две години. По данни на "Капитал 100" за миналата година тя е с 20 млн. приходи и 5.7 млн. лв. печалба. Името на дружеството нашумя в началото на миналата година, когато собственикът се оплака, че фирмата му е открадната. По подобна схема имаше и други откраднати компании, включително и още земеделски. Кражбата беше направена чрез подаване на заявление до Търговския регистър с фалшиви данни, при което новият "собственик" успя и да продаде някои имоти. Впоследствие действителният собственик на "Агро бел" си върна фирмата. Тогава и Стоименов, и други пострадали настояваха за законови промени, които да ограничат възможностите за кражби. Досега обаче не е направено много и собственици на доста компании предпочитат просто да не обявяват отчетите си в Търговския регистър и да платят глобата с надеждата, че така няма да привлекат вниманието на крадци.

Производителите

В България има множество фуражни заводи, като някои от тях са част от птицеферми, свинеферми и телеугоителни комплекси. Такива са заводите на "Амета холдинг", "Бонмикс" в Ловеч, старозагорската "Градус", за собствени нужди произвежда "Хайпро България" в Павликени.

"Амета" отскоро е част от германската PHW Gruppe. Разградският холдинг е известен с марката си "Лудогорско пиле" и е едноличен собственик на "Фураж Росица" - Павликени. По данни на компанията капацитетът му е 8 хил. тона на месец комбинирани фуражи за различни животни.

Заводът на "Градус" в Нова Загора има годишен капацитет от 60 хил. тона, като по данни на самото дружество е един от най-големите производители в България.

Друг голям производител е "Вианд", който има няколко завода за фуражи – в Ситово, до Силистра, в с. Борисово, Русенско, в стопанство "Врана" в София и в Чирпан.

Точно преди година от "Топ микс", сега HL-Top Mix, обявиха, че ще увеличат двойно капацитета на завода за фуражи в сливенското с. Калояново. Заявката за нови инвестиции беше направена заедно със съобщение, че германската HL Hamburger Leistungsfutter ще придобие 40% от капитала и ще финансира инвестициите.

Производител и на фураж е заводът на "Амилум-България" до Разград, който е собственост на холандската Tate&Iyle и на американската Archer Daniels Midland Company (ADM). Преди няколко месеца ADM обяви, че ще придобие целия капитал на българското предприятие. Основното му производство е преработка на царевица в нишесте, декстроза, сироп, а странично произвежда фураж и глутен.
5

млн. лв. е приблизителната стойност на инвестицията в оборудването на завод "Симит".

Нов фуражен завод на компанията "Агро мел 2011" започна работа в Симитли. Предприятието беше официално открито в началото на седмицата, след като преди близо година е започнало изграждането му. Инвестицията е "на зелено" и е финансирана с пари по Програмата за развитие на селските райони, каза пред "Капитал Daily" Павел Стоименов, един от основателите на компанията. Вложените пари са около 5 млн. лв., като те са отишли за покупка на машините и инсталирането им. Земята е била собственост на "Агро мел 2011", отделно са построени и нови сгради.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK