Бунтът на кабеларките
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бунтът на кабеларките

Shutterstock

Бунтът на кабеларките

Малките оператори поискаха регулация при договарянето на авторски права с телевизиите

Паулина Михайлова, Юлиян Арнаудов
11367 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Ако на един пазар цените на едро непрекъснато растат, а тези на дребно падат, рано или късно ще има стълкновения. Именно този сценарий се развива през последните няколко години в сектора на тв разпространението. При две големи телевизионни групи, създаващи съдържание, и над 200 оператора, доставящи програмите им до крайните клиенти, тенденцията е почти неизбежна: цените, плащани от операторите за авторски права, ежегодно се покачват, а тарифите за потребителите падат, притиснати от свирепата конкуренция между доставчиците, в чиито редици се появиха и комплексните телекоми.

Доскоро тази взривоопасна смес от фактори някак си се самобалансираше. От една страна, с наливане на още и още милиони от големите оператори като БТК и "Мобилтел", за да проникнат в новата, но важна за тях индустрия, на която разчитат за привличане на абонати за мобилната си услуга. От друга, с цяла палитра номера, хитрини, лъжи, финтове и в крайна сметка и с обикновено рязане на печалба от малките им конкуренти с простата цел да оцелеят. И от трета, с непрекъснатата борба на телевизиите да компенсират спадналите си приходи от реклама с повишени плащания за авторски права, без прозрачност при ценоопределянето им и договарянето с различните оператори.

Всяка от трите страни в тази пазарна ситуация има своите основания и няма как да бъде винена за методите си. За всички обаче беше ясно, че отскъслечните доскоро бълбукания на вулкана от противоречиви интереси скоро ще бъдат заменени от изригване. Именно такова се случва това лято.

Строяването на войските

В резултат от натрупаното с години напрежение в сектора през последните седмици тристранният конфликт буквално избухна. Големите оператори и телевизиите, обединени, прибегнаха до директен удар по малките тв разпространители, предизвиквайки проверки на Министерството на културата и ГДБОП срещу тях с обвинения в пиратство. А притиснатата страна буквално се разбунтува, обвини новосъздаденото обединение в картелно поведение, настоя за държавна намеса чрез въвеждане на регулация в сектора и обяви, че ще търси подкрепа не само от местната антимонополна комисия, но и от Европейската комисия.

Какво се случи всъщност?

Съставките на пазарния барут се смесиха напълно закономерно.

Първо - макар и финансово мощни, големите оператори в лицето на БТК, "Мобилтел" и "Близу" (отскоро вече собственост на "Мобилтел") логично нямат намерение завинаги само да инвестират в бизнеса с тв доставка, без да постигнат разумна възвращаемост. Каквато пък трудно ще има, при положение че крайните тарифи в България са най-ниски от всички страни в ЕС, а голяма част от пазара е в ръцете на квартални и регионални оператори, понякога възприемащи определени правила като пожелателни. Затова те прибегнаха до съюз помежду си - организацията "Терапро", в която привлякоха и независимия "Булсатком", и bTV и "Нова броудкастинг груп". Учреденият преди година с цел да защитава авторските права съюз се активизира именно това лято. По негова инициатива ангажираните с темата министерства на културата и вътрешните работи започнаха проверки на малки оператори в няколко града, срещу някои от тях започнаха досъдебни производства, а над главите на собствениците им надвисна заплахата не само бизнесът им да бъде спрян, като техниката им се конфискува и им бъдат наложени солидни глоби, но и да влязат в затвора. При това "Терапро" излъчи ясното послание, че не става въпрос за единична акция, която ще бъде прекратена.

Второ - приблизително по същото това време "Нова броудкастинг груп" реши да прибегне до нова за българския пазар схема за осребряване на авторски права, отделяйки голяма част от спортното си съдържание в платен нишов канал - "Диема екстра". Освен че преобърна модела на движение на парите с него, като определи твърда крайна цена за зрителите и остави на разпространителите отстъпка от нея, "Нова" поиска от доставчиците и гаранции до колко абонати ще достигне спортният пакет. Преговорите за последното протекоха при обичайната секретност и в резултат се оказа, че БТК, "Мобилтел", "Близу" и "Булсатком" се споразумяха за горе-долу постижим брой абонати, за които да плащат, а останалите бяха задължени да внасят в "Нова" такси за такъв процент от клиентите си, какъвто няма как да абонират за "Диема екстра". При това се оказа, че предварително платените от операторите "таргети" от 1 януари 2016 г. се увеличават.

И трето - отдавна известният факт, че много от операторите лъжат за броя на абонатите си и го занижават, за да плащат по-малко на телевизиите, буквално лъсна публично. След промени в Закона за електронните съобщения през юли Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) изпълни нововъведеното си задължение и публикува на страницата си в интернет регистър със заявените от тв доставчиците техни клиенти. И се оказа, че ако се вярва на регистъра общо абонатите на платен тв сигнал в страната са 1.764 млн., при положение че общият брой домакинства е 3.005 млн. Което означава 58-59% проникване на услугата сред населението и очевадно не е вярно - всички независими проучвания на пазара сочат проникване от 80 до 90 на сто. Доказателство за което е и вече прошнурованият провал на цифровизацията с безплатния й сигнал.

Тоталната липса на връзка между реалността и регистъра на КРС, създаден по декларации на самите оператори, логично предизвика бурна реакция у ощетените. На заседание на транспортната комисия в парламента изпълнителният директор на Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори (БАККО) Галя Маринова настоя КРС да влезе във функциите си по контрол на операторите за това какви данни й подават и предложи да се организира ново пазарно проучване, което да установи реалното разпределение на пазара. "Не е тайна, че основният мотив, с който телевизионните програми оправдават непрозрачността на собствените си условия към нас, е липсата на достоверни и легитимни данни за участниците на пазара на разпространение на платената телевизия", каза Маринова. За спешни мерки в същата посока настоя и директорът на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) Мехти Меликов. "Когато индустрията търси държавата, както се случва сега, то е, защото с пазарни средства не могат да се борят пазарни феномени, какъвто е сивия сектор. Той си е пазарен феномен, действа по силата на пазарните сили и заради липса на контрол в този случай", каза Меликов.

Така малките оператори се оказаха притиснати в ъгъла: да плащат на телевизиите все повече и много повече от големите си конкуренти, и да бъдат все повече контролирани, за да не могат да спестят от тези плащания. На практика за много от тях това означава в близък хоризонт просто да затворят. Затова и опитват да се защитят.

Първите залпове

В авангарда на отпора от малките оператори застанаха браншовите им сдружения - в случая Сдружението на независимите интернет доставчици (СНИД), и "ТВ клуб 2000". "Според нас "Терепро" е картелна асоциация. Не е нормално най-големите оператори при телевизионната доставка да се обединяват под каквато и да било форма. Същото важи и за най-големите в сектора на създаването на програми", е становището на СНИД пред "Капитал". "Затова имаме намерение да сезираме Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и да настояваме да бъде въведена регулация при договарянето на цените между телевизиите и разпространителите", казват от СНИД. Позицията им е, че чрез "Терапро" държавата се използва като бухалка основно на телевизиите срещу малките оператори, а ако натискът срещу тях продължи, те просто финансово няма да издържат, което ще рефлектира в намалена конкуренция на пазара.

Почти идентично е и становището на "ТВ клуб 2000". Организацията изпрати писмо до министъра на правосъдието и председателите на районните съдилища, в което директно обвинява "Терапро", че влиза в ролята на "частна телевизионна милиция". "Ние развиваме дейност в областта на телекомуникационните услуги от 20 години. Участвали сме в създаването на този пазар и внедряването на тези услуги от самото им възникване в България. С дейността си наредихме страната в първите места по скорост на интернет достъп в света, а по цени към крайни клиенти сме безспорно номер 1 - най-ниските в момента цени за интернет достъп", пишат от "ТВ клуб 2000". "Изключително сме притеснени от действията на "Терапро", която се опитва да изземе функциите на контролните и правораздавателните органи и опитите й да елиминира от пазара кабелни оператори - наши членове, в полза на техни преки конкуренти", продължава писмото.

Накратко, браншовата организация обвинява "Терапро", че без да има такова право, придружава експертите на министерството на културата при проверките им в офисите на определени, предварително нарочени регионални оператори, събира информация на техниката им и следват опити за конфискацията й. Като пример е посочена акцията срещу "Диана кабел" в Ямбол и тази срещу "Делта" в Русе.

"Под предлога, че се защитават авторски права, се оказва директен натиск чрез държавните органи върху наши членове. Ако подобна практика продължава, ние като асоциация на малките и средни кабелни оператори ще бъдем принудени да се обърнем към компетентните европейски органи ", твърдят от "ТВ Клуб 2000".

"Нелепо е да се твърди, че "Терапро" е картел, защото организацията не се занимава с търговски взаимоотношения, регулации на пазари или ценообразуване. Ние имаме една проста цел – спазване на закона", реагира изпълнителният й директор Велизар Соколов. "Терапро" не разчиства пазари, а отстоява интересите на легалния бизнес и потребителите. Няма обществено приемливо оправдание за нарушаване на законите. Ние сме правозащитна организация и като такава си партнираме с всички държавни институции в допустимите по закона рамки", добави Соколов. "Нека завинаги да изясним едно - законът е създаден, за да защитава пострадалите. При пиратстването на телевизионни програми нашите членове са пострадалите, а нарушителите са извършващи престъпление", казва Соколов. По думите му е очевидно, че някои организации, създадени, за да пазят сенчестия бизнес, вярват, че ако повторят една клевета 100 пъти, имат шанс тя да се превърне в истина. "Терапро" или негови представители не извършват проверки и не изземват държавни функции, а още по-малко се изживява като полиция. За мен остава загадка защо никоя от тези организации не излезе и не каза "ние не пиратираме и сме против пиратството". Излиза, че те не отричат незаконната дейност, а търсят начин да я оправдаят", заяви Соколов.

На практика позицията и на членовете и на ръководството на "ТВ клуб 2000" обаче е, че откровеното пиратство пречи и на тях, но просто не се преследва. Според оператори от сдружението в доста градове проверките на ГДБОП и Министерството на културата по сигнал на "Терапро" са насочени към компании, които работят легално и плащат авторски права, макар и с обвинението, че декларират по-малко от реалните си абонати. А в същото време, в същите градове, доставчици, които не плащат абсолютно нищо, не са декларирали никакви клиенти, а въпреки това продават тв-съдържание, работят спокойно и при тях проверки няма.

Окопни действия

Да се направи прогноза как ще приключи ескалиращата война в сектора на практика е невъзможно. Има обаче очаквания с доста висока степен на вероятност.

Едното вече започва да се оправдава - телевизиите ще продължат да увеличават исканията си за плащане от страна на разпространителските компании не само чрез вдигане на цените за основните си пакети, а ще залагат все повече на допълнителни такси и нишови канали. Показателно е, че след успешния опит на "Нова" с пакета "Диема екстра", в момента, по информация на "Капитал", и bTV настоява операторите да платят задължително за HD каналите й за всичките си абонати. И макар че исканата допълнителна такса не е голяма, тя свидетелства за същата тенденция.

Другото очакване с голяма степен на вероятност е, че "Теленор България" няма още дълго да седи "зад борда" на растящия пазар на пакетни услуги, бидейки единствен мобилен оператор в страната без позиции във фиксирания бизнес. Желанието на "Теленор" да предложи на абонатите си и пакети с фиксиран интернет и телевизия стана кристално ясно, когато компанията подаде оферта за "Близу". След като вторият по големина тв доставчик след "Булсатком" стана собственост на "Мобилтел", за "Теленор" опциите не са безброй, а да изкупи определен брой средни по големина регионални разпространители или да договори с тях услуга от типа white label (да продава тяхна услуга със своя марка) са лесно достъпни варианти за десетия по големина телеком в света.

Подобно развитие на събитията всъщност е доста неизгодно за телевизионните групи, защото ще "изравни" мащаба от двете страни на уравнението с договарянето на правата за каналите им. И макар и засега да е изцяло в кръга на спекулациите, всъщност е напълно логично.

Що се отнася до институциите и регулаторите, опитът до момента сочи, че те рядко влизат в пазарни каши като тази - позитивите им биха били минимални, а конфликтите - вероятни. Тоест - по-вероятно е избухналият вулкан да бъде уталожен със средствата на пазара, който често безмилостно взема жертви.

Ако на един пазар цените на едро непрекъснато растат, а тези на дребно падат, рано или късно ще има стълкновения. Именно този сценарий се развива през последните няколко години в сектора на тв разпространението. При две големи телевизионни групи, създаващи съдържание, и над 200 оператора, доставящи програмите им до крайните клиенти, тенденцията е почти неизбежна: цените, плащани от операторите за авторски права, ежегодно се покачват, а тарифите за потребителите падат, притиснати от свирепата конкуренция между доставчиците, в чиито редици се появиха и комплексните телекоми.

Доскоро тази взривоопасна смес от фактори някак си се самобалансираше. От една страна, с наливане на още и още милиони от големите оператори като БТК и "Мобилтел", за да проникнат в новата, но важна за тях индустрия, на която разчитат за привличане на абонати за мобилната си услуга. От друга, с цяла палитра номера, хитрини, лъжи, финтове и в крайна сметка и с обикновено рязане на печалба от малките им конкуренти с простата цел да оцелеят. И от трета, с непрекъснатата борба на телевизиите да компенсират спадналите си приходи от реклама с повишени плащания за авторски права, без прозрачност при ценоопределянето им и договарянето с различните оператори.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    haralampi avatar :-|
    haralampi

    "Преговорите за последното протекоха при обичайната секретност и в резултат се оказа, че БТК, "Мобилтел", "Близу" и "Булсатком" се споразумяха за горе-долу постижим брой абонати, за които да плащат, а останалите бяха задължени да внасят в "Нова" такси за такъв процент от клиентите си, какъвто няма как да абонират за "Диема екстра". При това се оказа, че предварително платените от операторите "таргети" от 1 януари 2016 г. се увеличават."

    "Ние сме правозащитна организация и като такава си партнираме с всички държавни институции в допустимите по закона рамки" - Велизар Соколов (изпълнителният директор на Терапро, тоест организацията на БТК, Мобилтел, бТВ, Нова, Булсатком).

    Интересно как "правозащитната" организация на г-н Соколов ще коментира първия цитат от статията "законността" на описаните действия или и това ще каже, че е лъжа, "повторена сто пъти".

  • 2
    primaxm avatar :-|
    primaxm

    Не съм задълбавал в темата, но тук пазара е тотално объркан. В чужбина телвизиите плащат, за да бъдат разпространявани иначе нямат достъп до зрителите. Тук кабелните оператори плащат за "съдържание", пълен майтап. :-) Не знам защо сте решили, че екперимента на Нова е успешен, но до колкото чувам броя на абонатите на платените им канали е доста скромен и това ще цъфне съвсем скоро, защото както сами написахте, Мтел и Виваком няма да дотират вечно телевизията. Освен това, сдружение на преки конкуренти под каквато и да е форма си е картел, в това число включвам дори браншовите организации, който уж са законни. Няма да споменаваме тотално сгрешената концепция за авторксите права в световен мащаб, която искрено се надявам да бъде съвсем скоро променена, за да може хората и бизнеса да започнат да дишат свободно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK