Накъде ще потече виното

Компаниите в сектора очакват добра година, въпреки че позициите им в руския експорт едва ли ще бъдат възстановени

Любителите на виното знаят, че каквото и да се каже или напише за една бутилка, каквато и оценка или международно признание да е получила тя, в крайна сметка качествата й винаги се оценяват субективно и зависят от индивидуалния вкус. Не така стои въпросът, когато говорим за реколтата на гроздовите плодове, които са основна суровина за виното – въпреки нюансите тя може да е или просто добра, или лоша. Тази година винарните се радват на първото и по отношение на добивите (виж графиката), и на качеството. Това идва след трудната 2014 г., в която производството на грозде се срина с 59% спрямо предходната година, а предприятията изпитаха и сериозни затруднения в търговската реализация заради нестабилната политическа ситуация в Русия - основен експортен пазар за българското вино от десетилетия насам. И макар че във всички тези години някои тенденции са останали същите, секторът не спира да се променя изключително динамично и под въздействие на европейските регулации, и заради по-високата конкуренция в него. Друга характерна черта за него е, че остава все така привлекателен за нови инвестиции. Това личи и по ежегодно появяващите се между 15 и 20 нови изби.

Растеж до ограничението

Насажденията с лозя за производство на вино в страната са около 600 хил. дка. Според официалната статистика на Министерството на земеделието и храните това е двойно свиване на площите с грозде за период от 10-12 години. Според директора на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) Красимир Коев тези твърдения обаче са неверни, защото с реституцията на земята през 90-те години се оказва, че много от площите, които са декларирани като лозя, са всъщност ниви или през тях минава път, или има дори построен хотел. Едва през 2007 г. проверка на Брюксел установява реалната картина при насажденията.

Поне докато България е член на ЕС, тя няма да се промени драстично, тъй като в държавите има ограничения за засаждане на лозя. Потенциалът на страната според разрешеното от ЕС е да се достигне площ, не по-голяма от 820 хил. дка, а след като това се случи, регламентираният ръст на площите може да е само с 1% на година. Заради тези ограничения и стремежа на избите да притежават или обработват самостоятелно все по-големи масиви, за да не са зависими от доставките и качеството на по-малките производители на грозде, този ресурс, изглежда, съвсем скоро ще бъде напълно разпределен. И в момента по данни на Коев около 75% от насажденията с лози са собственост или се ползват под аренда от самите винари. Едва две са избите в страната, които нямат свое грозде - "Винпром Русе" и "Домейн Бойар". Сред по-големите собственици на масиви по данни на председателя на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) Радослав Радев са "СИС индустрис", "Винпром Пещера" и "Белведере".

Гроздоберът обаче все още не е навлязъл в активната си фаза и не е ясно какви количества и на какви цени ще търсят винзаводите, ако не им достигне собственият плод или просто искат да произведат повече. "Това търсене на свободния пазар не води до някакви съществени изменения по отношение на цените на гроздето, защото, първо, избите си набавят количествата от малки производители или кооперации на база на дългосрочни договори, които предвиждат различни буфери за лоши години. И, второ, винаги могат да разчитат на внос", казва Радев.

Най-масовият сорт грозде за вино, отглеждан в България, е каберне совиньон с около 25-28% от всички лози. Той заедно с мерлото и шардонето са се засаждали най-много след раздържавяването на сектора. От около 10 години започват да се култивират и нетипични за страната сортове като пино ноар, сира и др. "Появиха се и някои нови, които се характеризират с по-високи добиви. Такива са белият сорт вионие и испанският темпранийо. Тези вече заемат 3-4 % от общите площи", обяснява Красимир Коев.

Между масовия вкус и реколтата

Освен разнообразие на сортовете българското вино вече се развива и в разнообразие на търговски канали. Това променя донякъде и философията на производството. "Продажбите минават по два основни пътя. Единият е през търговските вериги, където продуктът се характеризира със силна унификация и масовост, но и трябва да е в количество, което отговаря на търсенето на пазара", обяснява Радослав Радев. По негово мнение след засилването на влиянието на търговските вериги за първи път, откакто се прави вино, се появява един нов негов основен белег, а именно, че ако досега то беше крайно количество (като производство от една реколта), очакванията на консуматорите сега са то да не свършва, така както не свършват и бирата или водата от определена марка. "Ето защо и вече наблюдаваме в Германия как големи предприятия купуват партиди от цял свят и правят продукти с равно качество и без реколта", споделя той.

Другият канал за продажби е по специализирани магазини, където виното все още се продава като ексклузивен продукт, който носи изживяване при консумация. Разграничителната линия между тези канали става все по-ярка, повече расте и ценовата разлика между тях.

България има традиционно силни позиции в износа на вино (виж стойността му в графиката). В някои години той е стигал до 80% от произведеното от една реколта. И макар че експортът и вътрешната консумация вече сериозно се приближават като стойности, все още повече бутилки вино се реализират на външните пазари. Обикновено най-висок дял сред тях имат Русия и държавите от Руската федерация, към които се насочват около 40-45% от износа. Това обаче се промени значително през последната година, когато политическата нестабилност в Украйна, през която преминаваха доставките, принуди производителите да търсят алтернативни маршрути през прибалтийските държави. Те пък оскъпиха доставките. Слабата рубла, от друга страна, доведе до натиск за сваляне на цените на българското вино и се оказа, че за производителите Русия вече просто не е рентабилна дестинация. И макар официалната статистика да отчита спад на доставките през 2014 г. от едва около 10% на годишна база, някои производители са загубили около 30-40% от пазара си. Много от тях обаче потърсиха алтернативи. "Така например, ако досега изнасяхме около 1 млн. бутилки за Китай, миналата година вече изнесохме 5.1 млн. бутилки. Увеличи се и износът за САЩ. Тези държави са големите предизвикателства за нас. За да стъпиш на пазар с такива мащаби обаче, трябват обединени усилия и подкрепа", казва председателят на НЛВК.

По негови данни след спада в Русия, вътрешният ни пазар е станал най-големият и тази година компаниите насочват активните си маркетингови усилия към него. Освен това той е и пазар с потенциал предвид ниската годишна консумация на вино, която е едва 14 л на глава от населението, при двойно повече при европейските нации с винена история и култура.

Но дори това потребление да не се увеличи и като цяло в сектора да са по-скоро скептични, че позициите на руския пазар ще се възстановят още през тази година, има и оптимисти. "Аз смятам, че това ще се случи по няколко причини. Първо, най-големият италиански вносител на вино за Русия Simple обяви, че ще продава на цени, около 15-20% по-високи от миналогодишните. Испания пък има 30% по-ниски добиви заради засушаването, което ще даде конкурентно предимство на България", казва директорът на ИАЛВ Красимир Коев.

За да е още по-конкурентна обаче, страната трябва да фокусира усилията си да покаже новото си лице пред света, което е на нишов играч с реколти, силни марки и интересни местни сортове, а не да разчита на стария си имидж от 70-те години на миналия век, когато е била по-скоро голям производител, но с недоказани качества на виното си.

Големите в бизнеса

На територията на страната са регистрирани 260 винарни с капацитет за обработка от 50 хил. литра до 1, 8 млн. литра. 65 от тези изби са изградени с чуждестранни инвестиции. От тях с по-голям производствен обем са "Едоардо Миролио" ЕООД, "Катаржина естейт" ЕООД, и "Белведере". 19 нови производства са в процес на строителство през тази година. Тенденцията в сектора е вече да се предлага един по-комплексен подход, който включва не само правенето на вино в обектите, но и винен или гастрономически туризъм, дегустации, СПА и др. Сред чуждестранните инвеститори има италиански, немски, руски и дори френско-китайски капитали. Расте и интересът на американските предприемачи.

Инвестицията от този бизнес обаче се връща бавно, защото при гроздето първите три години са нулеви и трябва да минат поне 7-8, за да достигне то до оптимална за производство на вино кондиция.

Седемте най-големи винпрома в страната, сред които "СИС Индустрийс" ООД, "Винпром Пещера" АД, "Винпром Русе" ЕООД, "Винекс-Славянци" АД, "ЛВК–Винпром Търговище" държат 50% пазарен дял, по оценки на сектора. Някои обаче произвеждат и ракия, която е съществен сегмент от продажбите. В топ три по продажби на вино на местния пазар са "СИС Индустрийс" с 15, 7 млн. лв. приходи от вътрешни продажби, "Домейн Бойар Интернешънъл" - 9, 3 млн. лв. и "Катаржина естейт" с 8, 2 млн. лв.