България е пазар с потенциал, продължаваме да инвестираме тук

България е пазар с потенциал, продължаваме да инвестираме тук

Дейвид ла Рос, генерален мениджър на IBM за Централна и Източна Европа в интервю за "Капитал Daily"

Юлиян Арнаудов
7787 прочитания

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


- Кои е основният фокус в момента за IBM след преструктурирането на компанията и преориентирането й повече към предоставянето на технологични услуги?

В момента пазарът се променя значително. Ако разгледате стратегията на IBM, действията на компанията и фокусът й попадат в рамките на три категории. В първата влизат нашите стратегически инициативи. Те са базирани на това, което се случва в момента на пазара. Виждаме, че натрупването на бази данни през последните години води до стремежа на компаниите да ги анализират все повече, а облачните технологии са в центъра на прогреса на технологичните услуги. Третата тенденция, която се случва в момента, е прякото взаимодействие с клиентите. Тук влизат мобилните технологии като смартфоните и таблетите, социалните мрежи и всичко, което води до по-близък контакт с потребителите.

 

Визитка:

Дейвид ла Рос е генерален мениджър на IBM за Централна и Източна Европа и отговаря за стратегията на компанията в 29 държави, сред които е и България. Той има 25 години опит в технологичната индустрия, като кариерата му минава основно през американския гигант. Преди да поеме поста регионален директор, той е бил вицепрезидент на IBM, отговорен за продажбите на пазарите с голям потенциал за растеж. Роден и израснал в Австралия в момента Ла Рос живее в Прага. 

IBM развива тези стратегически инициативи като инвестира в съответните области.Затова ние влагаме в тези сегменти 4 млрд. долара в рамките на четири години и се надяваме това да доведе до 40% ръст на приходите на компанията.

Втората категория е да развием основния си бизнес. IBM не разпродаде напълно цялата си хардуерна дейност. Както знаете, в момента продължаваме да предлагаме мейнфрейм и POWER сървъри и компанията има много иновации в тази област и компанията продължава да разчита на хардуерния сегмент.Компанията се опитва да иновира в тези сегменти. Как го правим?

Може да излезем от тези сегменти, в които не можем да извлечем достатъчно добавена стойност. Принтерите, лаптопите, x86 сървърите – всички те имат малко добавена стойност и затова ги продадохме. Ако има сегмент, който не може да допринесе нови възможности за нашите клиенти – IBM излиза от него. Но компанията продължава да разчита на хардуерния сегмент, като представяме нови мейнфрейм сървъри и тн. Честно да ви кажа, през годините IBM се представя изключително зле в две направления – партньорствата и екосистемите.

Това се променя през последните месеци, като се превърна в третата категория на IBM, в която тя се фокусира. В последните 18 месеца компанията обяви няколко важни партньорства. Най-голямото беше с Apple, след това са с Facebook, Twitter, SAP, Microsoft. Да вземем за пример това с Apple – ние можем да продаваме техните устройства, но това не е най-същественото. Това, което е по-важно, е, че можем с нашите клиенти да разработваме заедно приложения, които да вървят на мобилните джаджи на компанията от Купертино. Защото Apple разбира най-добре какво искат обикновените потребители, докато IBM работи отлично и знае изискванията на бизнеса. Комбинацията между двете доведе до разработката на 36 приложения, които са предназначени за екосистемата на Apple и са направени специално за определени индустрии – финансова, комунални услуги и др. При Facebook и Twitter ние им помагаме да обработят големите масиви от данни. IBM започва да се ориентира към отворени екосистеми, което е голяма промяна спрямо досегашната практика всички системи да бъдат под контрола на компанията.

Какъв тип инвестиции предприемате – придобивате компании, правите дялови инвестиции в стартъпи или по друг начин?

Използваме два типа инвестиции. Първата е придобиване на компании. През последните години направихме доста сделки, като се фокусирахме повече към купуването на софтуерни фирми в областта на аналитичните и облачните технологии. Това е един от основните начини, по който IBM се опитва да навакса в дадените области и да се превърне в лидер в тях. Ние искаме да станем лидер в аналитичните инструменти, облачните системи и дигиталната сигурност. Това са основните сфери с висок потенциал за растеж на приходите, в които ние инвестираме. Втората е да инвестираме в иновации в основната си дейност.

Компанията започна да набляга доста на дигиталната сигурност – сфера, която не е типична за IBM – разкажете малко повече за намеренията ви в този сегмент?

Нямаме клиент, независимо от размера на компанията, който да не е имал проблеми с дигиталната си сигурност. Това, което виждаме, като говорим с бизнеса, е, че системите за дигитална сигурност са доста фрагментирани – част от софтуера е създаден от едно звено, друга от второ, трета пък е внедрена само в определен регион и т.н. Повечето фирми нямат единен унифициран подход към дигиталната сигурност. IBM предлага две решения. Първото е, че предлагаме едни от най-добрите продукти в тази сфера, които непрекъснато развиваме. Придобихме няколко компании, специализирани в дигитална сигурност. Второто е, че изграждаме консултантски подход, който има за цел да разясни на корпорациите как да направят единна система за дигитална сигурност.

Има ли вече видими резултати от промяната на стратегията на компанията?

Да и те могат да бъдат проследени във финансовите отчети на IBM. За първото и второто тримесечие приходите от категорията на стратегическите инициативи отчитат увеличение с 20%. Така че вече има растеж в ключовите нови сегменти като облачни и аналитични технологии и др. Освен това ние продължаваме с инвестициите в тези области, като дори през последния месец придобихме софтуерната фирма Box. Освен това ние се опитваме да обучим 400 хил. души, колкото са служителите на компанията, как да могат да предоставят добавена стойност на нашите клиенти.

Как тези големи промени в IBM се отразяват на стратегията на компанията в региона?

В Централна и Източна Европа IBM се фокусира в три основни стратегически направления – аналитични и облачни технологии, както и дигитална сигурност. Причината за това е, че те са доста важни и свързани помежду си. Например в областта на дигиталната сигурност регионът е известен с това, че тук има много хора, които се занимават с разбиването на компютърни системи. Много от зловоредните софтуери са създадени в Беларус, Русия, дори и в Румъния и България. Когато говоря с ръководителите на финансови институции и телекоми, първото нещо, което им е приоритет, е проблемът със сигурността. Едно проучване показва, че повечето банки разбират, че са били обект на хакерска атака, шест месеца след като това се случи. Затова ние се фокусираме доста в областта на дигиталната сигурност в региона, като удвоихме усилията си в тази насока – обучаваме нашите клиенти как да могат да се предпазят, както и създаваме инструменти за предотвратяването на подобни атаки. Освен това имаме центрове за изнесени услуги специализирани в тази сфера, които обслужват не само Източна, но и Западна Европа. При облачните технологии интересното е, че повечето хора си мислят, че тук тази тенденция ще се развие по-бавно от по-развитите региони на Стария континент.

Но тук се започва от по-ниска база.

Да, така е, но ако погледнем резултатите, ще видим, че тези сегменти стават все по-важни за нас в региона. Софтуерът и услугите вече отговарят повече от половината от нашите приходи, генерирани от Централна и Източна Европа. В началото на 2013 г., когато започнах да отговарям за региона, хардуерът формираше заемаше най-големия дял от постъпленията.

Очаквате ли IBM да продължи темповете на растеж в тези сфери през следващите години?

Да, защо не?

Какъв ръст очаквате през следващата година?

Не мога да коментирам колко точно ще е растежът и в кои сегменти. Но ако погледнем резултатите от началото на годината, облачните и аналитичните технологии показват по-голям ръст. Което, комбинирано с инвестициите, които продължаваме да правим в региона, загатва за едно добро бъдеще.

Повечето инициативи са разработени главно с фокус към големите корпорации, има ли IBM планове за ориентирани и към малките и средни предприятия?

Стратегическите инициативи на IBM са важни за малките и средните предприятия. Защото много от стартъпите в момента не инвестират в собствена инфраструктура и развиват своите продукти и идеи в облака. Това се прави както от нововъзникнали дружества, така и от средни предприятия. Но IBM винаги е била фокусирана повече към наистина корпоративните дружества. Това са финансовата и телеком индустрията, фирмите за комунални услуги, минните гиганти, държавни предприятия и др. От гледна точка на облачните технологии – там може да обслужваме всякакви потребители - от крайни и малки предприятия до големи корпорации. Но при анализирането на данни има голяма разлика между това, което е необходимо на малките фирми и големите бизнеси, които имат милиони клиенти. Затова и повечето ни решения са ориентирани и оптимизирани за корпоративния сегмент.

Как се вписва България в стратегията на IBM за региона?

България се намира в интересна ситуация, защото разполагате със стабилно правителство, ефективни банки с добри активи, развиващ се технологичен сектор, подготвени кадри и сте член на ЕС за разлика от други страни от региона. Географското разположение също е важно, защото сте съсед на Турция, който е най-бързо развиващият се пазар в Близкия изток и Африка. Всички тези фактори предоставят една много интересна комбинация, която привлича доста международни компании да развиват центрове за изнесени услуги. IBM разглежда страната по сходен начин. Компанията инвестира тук в своя център за изнесени услуги, който разполага със стотици служители и обслужва клиенти по цял свят. От друга страна, в България има корпоративни клиенти в индустрии, в които предоставяме различни решения. IBM разделя региона на четири територии – Русия и ОНД, Полша и Прибалтика, Чехия и Словакия, както и Югоизточна Европа, към която спадат България, Унгария, Румъния, Словения, Хърватия и Сърбия

С развитието на стартъп екосистема в България мислите ли, че има фирми, които могат да привлекат вниманието на IBM?

IBM има специална програма, която има за цел да "активира" стартъпи по света – Global Enteprenuer Program. Тя е насочена към стартиращи интернет фирми, като им предоставяме до 120 хил. долара кредит за използването на облачната система на IBM, за да могат по-бързо да развият своята дейност. Освен това имаме няколко акселератора, които трябва да помогнат на стартъпите да използват облака на IBM по най-ефективния начин, както и с познания и контакти. Много от тях имат страхотни продукти, но нямат уменията да ги пласират на пазара.

Има ли български стартъпи, които да са част от тези програми?

Започнахме дигитална кампания съвместно с LauncHUB, която има за цел да запознае младите предприемачи с облачните инструменти на IBM и как могат да ги използват, за да развият своите продукти.

Какви са плановете на IBM за развитието на бизнеса си в България?

Преди една година бях в страната в офиса на компанията и тогава се ангажирах, че ще го ремонтираме. Сега той вече е изцяло обновен. Това е една малка стъпка в нещата, които правим тук. Второто нещо е, че постоянно наемаме хора през последната година. От гледна точка на точните инвестиции смятам, че България е страна, която има потенциал за увеличение на приходите, което означава, че ние ще продължим да инвестираме тук. Това включва и центъра за изнесени услуги, с който разполагаме в страната и който ще продължим да развиваме, защото ни е необходим допълнителен капацитет в региона.

През август екип по киберсигурност на IBM откри троянския кон Gozi в български компании, можете ли да разкажете за случая и как е засегнал той местните дружества?

Общо девет финансови институции са били обект на атаката в България и ние веднага започнахме да работим с тях. Благодарение на единния подход за дигитална сигурност IBM им помогна да неутрализират ефектите от Gozi. Важна поука от този случай е, че повечето компании от региона мислят, че хакерските атаки са насочени главно към институции, базирани на територията на Западна Европа и САЩ, което не е така. Друг момент е, че с единния подход на IBM подобни зловоредни програми могат да се засекат много по-бързо, отколкото ако имате фрагментирана система за сигурност.

- Кои е основният фокус в момента за IBM след преструктурирането на компанията и преориентирането й повече към предоставянето на технологични услуги?

В момента пазарът се променя значително. Ако разгледате стратегията на IBM, действията на компанията и фокусът й попадат в рамките на три категории. В първата влизат нашите стратегически инициативи. Те са базирани на това, което се случва в момента на пазара. Виждаме, че натрупването на бази данни през последните години води до стремежа на компаниите да ги анализират все повече, а облачните технологии са в центъра на прогреса на технологичните услуги. Третата тенденция, която се случва в момента, е прякото взаимодействие с клиентите. Тук влизат мобилните технологии като смартфоните и таблетите, социалните мрежи и всичко, което води до по-близък контакт с потребителите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


2 коментара
  • 1
    indeo avatar :-|
    id

    След глобалната закъсация с приходите и разпада в централна Европа, прим. Брно, трябва още по-евтина работна ръка за да може да продължава да се плаща дивидент.

  • tbb02395059

    За какви инвестиции ни будалка Синия Гигант?
    Ето само няколко примера:
    - IBM Cities Community - тук няма нито един град от Източна Европа, но за сметка на това имa глобални центрове за поддръжка в Брно, Вроцлав, София (BPO), където се аутсорсва черната работа.

    - Говори за договори с Apple, Microsoft, т.н. - как ще обясни на инвеститорите, че прахосват луди пари за iPhone/iPad, след като има решение в пъти по-евтино: Android, Blackberry.
    Интересно лично на мен е и какъв е този договор с Microsoft след като продадоха всичко Intel-базирано. Най-вероятно ще раздават на служителите X-Box (шегичка !), или ще пускат Windows виртуални машини по PowerOS или zOS сървъри ?





Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал