С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 18 сеп 2015, 16:23, 9859 прочитания

Скритите пороци на роуминга

Кой печели от скъпите обаждания извън ЕС и има ли шанс тарифите да паднат

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Ако сте във Финландия (на приблизително 2600 километра от България) и искате да се обадите на някого тук от мобилния си телефон, това ще ви струва познатите 0.445 лв. на минута. Или 0.117 лв., ако ви наберат. Разбира се - благодарение на европейските регулации. В същото време, ако сте в Сърбия, на приблизително 15 километра след Драгоман, и звъннете пак по мобилния на някой в България, ще платите между 2.30 и 5 лева на минута в зависимост от тарифния си план. Кажи-речи, същите са цените в Македония. Тоест - като тези за роуминг с Виетнам, Сингапур или Фарьорските острови. Което също, разбира се, е до голяма степен благодарение на европейските регулации.

Да, роумингът с държавите от ЕС отдавна е евтин, а даже предстои и да отпадне. Този с държавите извън съюза обаче си е типична главорезница. При това главорезите не са българските телекоми, а колегите им от съответните държави.


Накратко, ситуацията е такава, че заради европейските правила местните оператори са длъжни да дават на всички останали тарифи на едро за повиквания в мрежите им в рамките на 1 евроцент - независимо дали обаждането идва от Пловдив или от Суринам. Регулацията обаче не важи за телекомите извън ЕС, чиито цени на едро не са "вързани" по никакъв начин и съответно те не само ги държат в пъти по-високи от тези на БТК, "Мобилтел" и "Теленор", но и непрекъснато ги повишават, а реципрочност при договорите просто няма. Когато сте в Сърбия, в мрежата на който и да било тамошен оператор, българският, чийто абонат сте, му плаща на едро за всяка изговорена от телефона ви минута. А при повишаваща се цена на едро няма как тази на дребно да пада.

От цялата работа със скъпия роуминг извън ЕС печелят очевидно чуждестранните оператори. Сега за пръв път от три години насам има шанс тази ситуация да бъде променена.

В цяла Европа телекомуникационните регулатори преразглеждат правилата за трафика с произход извън съюза и много от тях освобождават тарифите за него на собствените си оператори. Решението на българската Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) по темата трябва да излезе съвсем скоро. И ако то последва добрите европейски практики, договарянето на българските телекоми с тези извън ЕС поне ще става, без едната страна да е буквално вързана с максимума от 1 евроцент.



Резултатът ще е или и другата страна да свали цената на едро, което ще рефлектира и в поевтиняване на роуминга за крайните клиенти, или - ако сръбските, турски, македонски и руски оператори (с които е най-големия трафик) не желаят да го направят, поне и българските ще им отговорят по същия любезен начин. Което няма да промени сегашните тарифи за абонатите, но поне ще задържи евентуалното им покачване, а местните телекоми ще вдигнат леко приходите си, вместо като досега просто да пълнят касите на чуждите оператори.

Три години след големия удар

Регулацията върху т.нар. mobile termination rates (MTR) - цени на едро за входящ трафик в мрежата на мобилните оператори, реално беше въведена в България от 2012 г. Тогава КРС наложи на местните телекоми таван от 5.5 стотинки на минута свързване с мрежата им и ги задължи да поддържат това ниво за всякакъв тип трафик независимо от произхода му - дали е от конкурентен оператор от страната, от такъв от ЕС, или от мрежа от която и да било държава в света. По-късно този таван беше постепенно свален още, като в момента операторите са длъжни да поддържат въпросните едрови тарифи на разходоориентирано ниво, което се изчислява по специален, утвърден от регулатора модел (BULRIC), и е цифром и словом 1 евроцент на минута.

До 2012 г. въпросните MTR на българските оператори действително бяха сред най-високите в страните от ЕС, но рязането тогава директно свали нивото им тук доста под средното за съюза, каквото е и в момента. Именно заради този регулаторен удар общо "Мобилтел", БТК и "Глобул" изгубиха приход от около 200 млн. лв. годишно такси на едро.

Сега, три години след тази финансова подстрижка за компаниите, КРС прави преглед на регулацията си на този пазар, както е длъжна по закон. Пак по закон именно по време на този преглед, ако реши, тя може да премахне ценовите ограничения за трафика с произход извън ЕС. Първоначалните сигнали обаче са, че няма да го направи, докато регулаторите на 12 държави от ЕС вече предприеха тази стъпка, и то без да срещнат съпротива от Брюксел.

Според проекта за решение на българския регулатор, публикуван за обществено обсъждане в средата на август, накратко, той констатира, че на пазара на терминиране на трафик в мрежите на българските оператори няма конкурентен проблем, и предвижда да запази наложените там ограничения, считано от 1 юли 2016 г. Което означава, че регулацията ще е валидна за още три години - до средата на 2019 г.

Резултатите от общественото обсъждане, което вече приключи, обаче, показаха, че всички становища - не само на операторите, но и на заинтересованите министерства и на Комисията защита на конкуренцията (КЗК), са в обратната посока и препоръчват на КРС да премахне таваните за тарифи на едро за трафика от страни извън ЕС.

Какво ще направи секторният регулатор трябва да стане ясно съвсем скоро. Запитан за съдържанието на становищата, които е получил, и посоката на окончателно решение на КРС председателят й Веселин Божков каза: "Към момента на тези два въпроса не може да се даде отговор, тъй като общественото обсъждане приключи на 12 септември и в момента становищата се анализират и обобщават. На този етап не е възможно да се даде гласност на представената в тях информация, тъй като същата представлява търговска тайна. Комисията ще се произнесе след разглеждане на постъпилите становища и на направена експертна оценка."

Няма проблем, но има проблем

Констатацията на КРС, че на пазара на терминиране на трафик в мрежите на българските оператори няма конкурентен проблем, реално показва, че никой от тях не ограничава входящи повиквания и не им налага дискриминационни цени. Проучването, довело до този извод, трябва да бъде направено, защото всеки от телекомите на практика е монополист в собствената си мрежа и това няма как да не е така. Именно за да запази ситуацията в статус "няма проблем", явно КРС за момента предлага да запази ограниченията в тарифите на едро. Повече аргументи обаче липсват.

Според всички останали заинтересувани институции и самите оператори всъщност конкурентен проблем има и той се състои в това, че докато местните телекоми се съобразяват с ценови тавани, контрагентите им извън ЕС нямат такива и така тукашните са поставени в неравностойно положение.

Публично първа с такова становище излезе КЗК. "КЗК счита, че КРС... трябва да изследва законовите възможности за евентуално осигуряване на възможност на телекомуникационните предприятия, опериращи в страната, за прилагане на балансирани и равноправни конкурентни условия спрямо контрагентите, включително и тези извън ЕС и Европейската икономическа зона", пише в заключението на антомонополния регулатор. "КЗК счита, че проблемите, произтичащи от регулирането на цените на терминиране, без оглед на произхода, следва да бъдат обстойно разгледани от КРС с оглед преценка дали не поставят българските оператори в неравностойна позиция", пише още в решението, публикувано през седмицата. В него КЗК подчертава и че подходът да се остави договарянето на едровите тарифи извън ЕС на търговски принцип е възприет вече от доста членки на съюза: Унгария, Чехия, Франция, Хърватия, Словения, Германия, Италия, Гърция, Норвегия, Белгия, Португалия, Естония. При това, пак според официалната информация в решението на КЗК, Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения, макар и към момента да не е излязъл със специални препоръки по темата, "нееднократно е подчертавал, че са налице възможности за избягване на дисбалансите".

Показателно е впрочем, че обикновено КЗК съгласува без забележки всички проекти на решения на КРС, докато в случая подчертава, че си запазва правото за допълнително разглеждане на темата.
Със становища в подкрепа на интересите на българските компании излязоха и министерствата на транспорта и на финансите.

"Поставяме акцент върху прегледа и оценката на съществуващите регулаторни практики в останалите страни в ЕС с цел създаване на по-силни позиции на националните предприятия при преговори с оператори от държави извън ЕС, които нямат реципрочни задължения за ценови контрол", пишат от транспортното министерство. В становището си ресорния зам.-министър Валери Борисов отбелязва и че "при налагане на ценови задължения, които пряко влияят върху паричните потоци, следва да се отчита приоритетно националния интерес, интереса на българските предприятия и тяхната конкурентоспособност, както и възможните ефекти върху потребителите".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

"Рекорд" - екокари от ново поколение "Рекорд" - екокари от ново поколение

Електрокарите с литиево-йонни батерии са подходящи за чистите производства в редица индустрии

21 сеп 2019, 1801 прочитания

Йордан Илиев: В Стария Пловдив – повече живот, повече приходи Йордан Илиев: В Стария Пловдив – повече живот, повече приходи

Директорът на общинския институт "Старинен Пловдив" за новите инициативи в полза на туристите и града

20 сеп 2019, 1319 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Цветан Алексиев: След пет години искаме да излезем на голяма европейска или американска борса

Изпълнителният директор на "Сирма груп холдинг" пред в. "Капитал"

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Да откриеш звука на дървото

Потомственият лютиер Апостол Калоферов навършва 75 години

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит