Николай Гърнев, управляващ съдружник на EY: Производство, IT индустрия, аутсорсинг и недвижими имоти са интересни за инвеститорите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Николай Гърнев, управляващ съдружник на EY: Производство, IT индустрия, аутсорсинг и недвижими имоти са интересни за инвеститорите

Нашият бизнес до голяма степен се определя от интереса на чуждите инвеститори към България, коментира Николай Гърнев.

Николай Гърнев, управляващ съдружник на EY: Производство, IT индустрия, аутсорсинг и недвижими имоти са интересни за инвеститорите

Десислава Николова
12598 прочитания

Нашият бизнес до голяма степен се определя от интереса на чуждите инвеститори към България, коментира Николай Гърнев.

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Профил: Николай Гърнев е управляващ съдружник на EY (Ernst & Young) в България. Сертифициран одитор, квалифициран от Асоциацията на сертифицираните одитори във Великобритания (АССА) и член на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) в България. С повече от 18 години опит в предоставянето на професионални услуги в сферата на независимия финансов одит и други финансови консултации на предприятия в Югоизточна Европа.
- През годините от 2008 г. досега секторът ни е намалил обема дейност, измерена чрез приходите на компаниите в сектора.

- Нашият бизнес до голяма степен се определя от интереса на чуждите инвеститори към България.

- По презумпция одитът има за цел да защитава обществения интерес.

Как се пренареди пазарът на одиторските и консултантските услуги след казуса КТБ и KPMG?

Когато говорим за нашия бранш - на одиторско-консултантските услуги, очевидно не можем да избегнем въпроса и споменаването на КТБ. Това е разбираемо - целият случай привлече изключително оправдано внимание. Считам,  че това е едно изолирано сътресение в обществото, надявам се да е така в бъдеще, което не би могло да определя в дългосрочен план какво се случва в нашата професия. Разбира се, бяха засегнати много отрасли и тепърва ще виждаме ефектите върху различни заинтересувани страни. Този процес ще отнеме години - има вече официални доклади на институции като анкетната комисия на парламента, текат дела.

Считам, че всички реални, потенциални или дори спекулативно разпространявани регулаторни и други проблеми на някой от индустрията не би било етично да бъдат коментирани. 

Като цяло индустрията има ли изводи от случилото се в КТБ?

Защо само индустрията? Очевидно изводи ще се правят и в много други държавни институции. Ние ще работим в ИДЕС за издигане на доверието в професията, но това не е заради случая в КТБ. Принципно в нашата професия има върху какво още да работим.

Как се развива секторът на одиторско-консултантските услуги в България?

Факт е, че през годините от 2008 г. досега индустрията е намалила обема дейност, измерена чрез приходите на компаниите в сектора.  Разбира се, нямаме пълна яснота за цялата индустрия и за абсолютно всички участници, поради непубликувани данни. Но ако погледнем резултатите на най-големите седем одиторски и консултантски практики според докладите за прозрачност и други официални източници, можем да приемем, че техните резултати са показателни за развитието на цялата индустрия. През 2008 г. общо приходите на тези седем най-големи компании (така наречените големи четири - EY, KPMG, PWC, Deloitte и Grant Thornton, БДО и АФА - бел. ред.) са били около 110 млн. лв. През годините търпяха спад, после леко повишаване, но все още не сме се върнали на нивата от 2008 г. Според информация за 2014 г от докладите за прозрачност на отделните фирми и финансова информация от Търговския регистър се вижда, че общо оборотът на тези седем фирми е около 100 млн. лв. Това е показателно, че ние като индустрия сме все още с 10% под нивата от 2008 г.

На какво се дължи това?

На общото състояние на икономиката в България, в Европа, на големия спад на чуждестранните инвестиции. Нашият бизнес  до голяма степен се определя от чуждите инвестиции и интереса на чуждите инвеститори към България. Голямо значение има също така и натискът върху цените на всички професионални услуги през този период. Това е факт, породен от икономическите трудности на компаниите и важи за много сектори. Надяваме се тази тенденция да не продължи, защото се поставя под голям риск качеството и съответно ефективността на одиторските и другите услуги.  

А как се развивате вие на този фон?

В България за същия период от време (от 2008 г. насам) EY (Ernst & Young) бележи ръст от 14%, който, изглежда, е най-големият в индустрията.  Миналата календарна година отчитаме най-голям ръст около 20%. Ако се съди по данните от публикуваните доклади за прозрачност, EY e най-голямата одиторска практика в България. Нещо, което широката публика не знае, е, че одитът заема сериозен процент в нашия бизнес, но той вече не е преобладаващ.  Все още хората свързват EY основно с одит услугите или с данъчните консултации, които предоставяме. А ние все повече и повече сме консултанти в по-широкия смисъл.

От какво произтичат?

Това, което води до тях, е разширеният портфейл от местни клиенти, като по време на кризата се опитахме целенасочено да адаптираме нашите услуги към техните нужди - например стратегии за развитие на бизнеса в чужбина, там, където има потенциал, допълнителна стойност в одит услугата ни към местните предприемачи, така че да им бъдем полезни със своя индустриален опит - глобален и местен. Разбира се, не на последно място, резултатите се дължат на навлизането в България на наши глобални клиенти, които обслужваме тук. Това също е голям фактор за нашето развитие. В момента екипът в EY - България, се състои от около 220 души, но ние отговаряме не само за България, но и за Македония, Косово и Албания.

Това, което ни отличава като глобална компания, е нашата мисия, Building a Better Working World - да допринасяме за подобряването на бизнес средата, безкомпромисната ценностна система и глобалния ни интегриран бизнес модел. За пръв път от 2008 г.  бележим двуцифрен растеж и в глобален мащаб от 11.6% до 28.7 млрд. долара общ оборот приходи от услуги на компанията, като най-динамично развиващата се сфера са консултациите, услугите по управленско консултиране в общия случай с ръст от 17.6%, одитът расте с 8.1%, което според мен също е забележително, защото това е един много по-зрял пазар. Услугите по транзакции нарастват с 15.5%, а данъчните ни услуги с 10.3%.

Секторите, в които бележим голям растеж, са Life Sciences, всички услуги, свързани със здравеопазването, фармацията и биотехнологиите, финансовият сектор, а също и една област, все по-характерна за нашите услуги, публичният сектор, т.е. консултирането на държавни институции, правителства, по отношение на секторни политики например, политики за привличане на чужди инвестиции и прочие.

Как успявате да убедите българските компании, че имат нужда точно от вас?

Ако анализирам чисто българските бизнеси, обикновено при нас компаниите идват, когато започнат да излизат на международна сцена и най-вече когато имат нужда от партньори с цел привличане на финансиране и на капитал - акционерен или заемен. Тогава обикновено възниква необходимостта от консултант-одитор, който е разпознаваем в международен план.  Иначе не мисля, че качествената одитна или консултантска услуга трябва да се свързва непременно с големината на фирмата. 

Според мен обществото и бизнесът в България като цяло не са толкова чувствителни към темата за одиторската професия. В Европа имаше много големи дискусии по темата по време на създаването на новото законодателство в тази област, но в България и някои страни от Източна Европа с неразвити капиталови пазари темата не беше толкова атрактивна. По принцип ролята на одитора се засилва там, където има разлика между собственост, или този, който предоставя капитал на едно предприятие, било то заемен или акционерен, и мениджмънт и управление. Когато няма това разделение между собственост и управление, ролята на одитора и необходимостта от независим одитор не се чувства толкова силно. И именно поради нивото на развитие на българския бизнес тази необходимост невинаги е на толкова високо ниво.

Искате да кажете, че по-голяма част от българския бизнес е със семеен тип собственост и управление?

Да, така е, но в същото време искам да подчертая, че одиторите в крайна сметка могат да бъдат  много полезни и на малките и семейните предприятия, и на предприемачите. Ние се чувстваме изключително ангажирани по темата за предприемачеството и подпомагаме предприемачите в много страни и имаме най-големия конкурс за предприемач на годината в световен мащаб. Тази година по време на конкурса в Монако бе отличена и българската Walltopia като една от шестте най-динамично развиващи се компании в целия свят.

В България също имаме инициативи в тази насока - да съдействаме на български предприемачи, не непременно като одитори, а като консултанти, а и понякога просто като кауза.

Как подпомагате бизнес средата в България?

Стараем се да сме активни, насърчаваме наши експерти да участват с професионалните си знания и умения в различни работни групи, комитети на различни бизнес и обществени сдружения и асоциации. Станахме член на "Граждански съвет по антикорупционни политики" към Министерския съвет. Опитваме се много активно да допринасяме за развитието на професията като такава в Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), както и да водим конструктивен диалог с Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО), нашият регулаторен орган, за чието съществуване за съжаление може би се разбра от по-широката публика покрай проблемите с КТБ. Естеството на нашия бизнес е такова, че всичко, което правим, работи в тази насока, всеки  одит, който правим, всяка данъчна декларация, финансова консултация или консултация по сделка, смятаме, че помага за подобряване на бизнеса на нашите клиенти и съответно за бизнеса като цяло.

Нашата стратегия е насочена и навътре към нашите служители. През последната година сме инвестирали около 500 млн. долара в световен мащаб в професионални обучения на екипите ни. Това подобрява нашата професионална компетентност, качеството на одита и другите професионални услуги и неминуемо рефлектира върху доверието на различните заинтересувани страни към нас. 

В кои сфери консултирахте българското правителство?

Както споменах имаме представители в Гражданския съвет по антикорупционни политики и ще допринесем с каквото можем за неговото добро функциониране. Ние сме отворени, разбира се, да работим с всяко правителство, което би имало желание да работи с нас и да споделим международния си опит. Като глобална компания акумулираме много опит в работата с правителства и въобще с различни сектори и това ни дава самочувствие, че можем да бъдем полезни и на местно ниво - например по отношение на оценка на въздействие на различни политики, нещо, което и в България е редно да се прави.

Причината за натрупването на тази експертиза по света и в България се дължи на спечеленото доверие в нас именно като одитор.  Одиторската професия се базира на изключително стриктни етични и професионални правила и ценности като почтеност, обективност, независимост, професионализъм, които ние спазваме. Те са, така да се каже, нашето ДНК и ние сме доказали във времето, че никога не бихме ги компрометирали във всички наши услуги.

Кои са стратегическите сектори, в които развивате вашите консултантски услуги?

Като един пример вече споменах здравния сектор. Ние имаме много локални проблеми да решаваме в този сектор, защото знаем че през годините реформите бяха отлагани многократно и сега е крайно време да бъдат направени. Това е една индустрия, която е изключително съществена за глобалната икономика, а и за нашата. Мога да споделя това, което ние виждаме като мегатенденции в този сектор. Тя представлява 10% от глобалния брутен вътрешен продукт. В момента виждаме една абсолютно революционна трансформация в този сектор от грижа за болните към управление на здравето. Това се обуславя от глобални тенденции, като например нарастващи разходи в системата. Това не е само български феномен, а световен, например в САЩ при 17% в момента брутен вътрешен продукт за здраве ние предвиждаме, че ще нарасне до 20-23%. Във Франция например 13% от населението имат затруднения да си заплатят здравните услуги, около 6% в Обединеното кралство. В България този процент е много по-голям.
Друга глобална тенденция е епидемията на хроничните заболявания. 75% от разходите в сектора са за тези заболявания и предвиждаме, че до 2030 г., те ще отнемат 47 трилиона долара от глобалния вътрешен продукт. Следващата глобална тенденция са мобилните технологии, които довеждат здравеопазването по-близо до хората. В момента според нашите анализи има около 20 000 приложения в сферата на Health и Fitness, прогнозата е, че до 2018 г., пазарът за здраве и фитнес приложения ще нарасне с 40% само за 3 години. Също така има изключително много информация, която се акумулира в сферата на здравеопазването, в момента по наши изчисления тя е 50 петабайта. До 2020 г. нашите предвиждания са, че вече натрупаната информация ще нарасне до 25 000 петабайта. Друга глобална тенденция е, че генетичната и геномната информация ще трансформират напълно разработването на лекарства, като ще подпомагат по-таргетираните усилия и ще доведат до намаляване разходите на индустрията за нови лекарства. В здравеопазването ние предвиждаме като компания двуцифрен растеж след три години на услугите за персонална диагностика и съответно повече конкуренция от нетрадиционни играчи – телекомпании, IT компании, да разработват различни софтуери, а също ритейлът и производството на храни – те също вече навлизат в мениджмънта на здравето на хората. Това е естествена необходимост на хората – да бъдат по-здрави и по-красиви.

По същия начин ние имаме глобални центрове за професионална експертиза по различни индустрии, като например енергетика, която също е горещ картоф в България, и не само, и различни други сектори – финансови услуги, недвижими имоти и др. Те са особено релевантни и за нашата действителност.

А в България работите ли по някои от тези сектори?

По принцип не е редно да съобщаваме за кои клиенти какво правим. Това е част от нашата стратегия и философия да сме полезни с каквото можем на обществото и страната. Не е въпрос на комерсиален интерес, наистина смятаме, че има какво да дадем с експертизата си, с глобалния си опит и в същото време с местното си присъствие и сме отворени към сътрудничество с различни заинтересувани страни.

Да се върнем на въпроса за одита, какви са новите измерения на одиторската професия?

Ние като одиторска професия може би сме в дълг към обществото, защото не сме намерили начина да обясним как знанията и уменията, които се трупат в професията, биха могли да бъдат полезни. Вече споменах за важността на професията за развитите капиталови пазари, за финансовата система като цяло. Върнах се наскоро оптимистично настроен за професията от една конференция, организирана от Европейската федерация на счетоводителите за бъдещето на одита, на която бяха поканени и политици, и представители на бизнеса, големи бизнес асоциации. Защото видях, че един широк кръг от заинтересувани лица от Европа гледат сериозно на професията и определено считат, че в бъдеще тя може да играе роля за обществото като цяло – разбира се, има много неща да се подобряват, да се работи, но има позитивизъм към професията. Лорд Джонатан Хил, еврокомисар по финансовата стабилност, финансовите услуги и капиталовите пазари, който произнесе реч, отбеляза, че одитът е една от най-старите професии, като в Англия тя датира от 1314 г. и заедно със счетоводството одитът е един от крайъгълните камъни на европейските финансови пазари. Той отбеляза и какво трябва да се подобрява в работата на одиторите, но приключи с впечатляващо обръщение: "Европа има нужда от повече инвестиции. За да се случи това, вие имате жизненоважна роля." Понеже става въпрос и за еволюцията на одита и на очакванията, може би тук е мястото да цитирам и още един от участниците – Кайл Долън от "Трансперънси инетернешънъл", който направи едни много добри коментари за ролята на одиторите в съвременното общество: "Вие казвате, че сте в бизнеса с водене на сметки, ние смятаме, че вие сте в бизнеса на търсене на сметка (на английски accountancy vs accountability). Смятаме, че одиторите могат да играят важна роля в борбата с измамите и корупцията, вие следва да правите етичен одит на компаниите, да обръщате повече внимание на нефинансовата информация." Мисля, че доста добре една външна за професията организация формулира ролята, която тя може да играе в съвременното общество. Ние трябва да работим и ние в Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) работим за това първо да комуникираме правилно нашата роля и нашите възможности да допринасяме за тези цели. Трябва да подобрим управлението и на ИДЕС, цялостната му регулаторна функция за професията, заедно с Комисията за публичен надзор, за да се гарантира спазването на професионалните стандарти.

Смятате ли в ИДЕС, че законодателството се нуждае от промяна в посока по-голяма прозрачност?

Не бих могъл да кажа от името на ИДЕС в момента. Професията беше във фокуса на общественото внимание, но по-скоро в Европа като цяло, не в България, а в по-големите и развити капиталови пазари и в резултат на това имаме ново европейско законодателство – регламент и директива.  Регламентът е за предприятията от публичен интерес, а директивата – за всички останали. В професията се споделя масово възгледът, че не е правилно да се наричат "предприятия от обществен интерес", а примерно "предприятия от системен интерес", от системна важност, защото одитът на всички предприятия е от обществен интерес. По презумпция одитът има за цел да защитава обществения интерес. Ние работим в ИДЕС заедно с КПНРО, по новото законодателство има някои отворени въпроси, които трябва да се адресират. Например новото европейско законодателство въвежда задължително изискване за ротация на одиторската компания – става въпрос за 10 години за предприятията от обществен интерес, като е дадена опция на страните да въведат по-кратък период. Има някои нагласи в България този срок да бъде много по-кратък. Ние не считаме, че това само по себе си е гаранция за качество на одита, напротив, би било опасност за одита, ако срокът е прекалено малък. Чувал съм периоди от три години или пет години. При такава ротация на кратък период знанието за клиента се губи, то се акумулира с времето и одитът става по-ефективен с времето и за двете страни – и за одитираното предприятие, и за одита. Един по-кратък период би могъл да доведе до по-лошо качество – представете си, ако трябва да сменяте на всеки две-три години одитор задължително. Освен това това би могло да е и заплаха за независимостта на одитора, ако предприятието може да го смени, когато си поиска. По наша информация към момента в много малко на брой страни се обсъждат по-кратки периоди на задължителна ротация. Може би законодателството в одита не е най-добрият пример за европейско законодателство – вместо да се върви към уеднаквяване на практиките в Европейския съюз, се дава възможност за доста различия в страните членки. Тъй като всяка страна може да има различни години за ротация например, се създават огромни затруднения за паневропейските компании, които трябва в различните държави да имат различни одитори, с всички произтичащи от това последствия. Има изключително големи проблеми по имплементирането на законодателството, в момента Европейската комисия е затрупана от въпроси от страните членки, от индустрията, от предприятията относно прилагането му.
Като цяло приветстваме всякакви мерки, които биха довели до по-нататъшно повишаване на качеството на одита, не сме против нови мерки, но трябва да се обсъдят всички аспекти и да се вземат възможно най-добрите решения.

Понеже говорим за това, чуват се гласове, включително и в България, че одитът на малките и средните предприятия е една административна тежест. Ние сме в конструктивен диалог със заинтересуваните страни по тези теми. Ние приветстваме всички мерки за намаляване на административната тежест, но според нас да се гледа на одита като административна тежест е концептуално неправилно именно поради важната обществена роля, която може да играе както за малки, така и за големи предприятия, за контролната среда като цяло в страната. Организации, които са извън нашата гилдия, виждат приноса на одита за борба с корупцията, със сивия сектор, защото една одиторска проверка не би толерирала незаконни и неетични бизнес практики. Ние трябва да комуникираме точно това, което бихме могли да допринесем, за да убедим бизнеса, че това не е административна тежест или ако малкият бизнес има такова усещане, тогава ние имаме вина като професия и трябва да работим, за да го променим.   

В кои сектори прогнозирате ръст и големи сделки в България през следващата година?

В България се очертава три-четири сектора, които имат потенциал за развитие в краткосрочен план, според интереса на чуждестранните инвеститори. На първо място – производството. Доста компании обмислят и разглеждат региона като цяло за преместване на производствени мощности, например автомобилната индустрия. Ние обаче като страна трябва да се борим за тяхното доверие. Другата индустрия, към която проявяват голям интерес, е IT, това е видимо за всички. Следващите индустрии, в която очакваме сделки, е индустрията на аутсорсинга и споделените услуги и недвижимите имоти. Това са индустриите, които се очертават като най-интересни за чуждите инвеститори за сделки през тази и следващата година. Апетитът на инвеститорите индикира очакванията за индустриите, които ще се развиват добре. Тук обаче България трябва да се пребори тези инвеститори да дойдат именно в България.

Кои държави са наши конкуренти в региона?

За различни индустрии има различни конкурентни държави, но когато става въпрос за България, има две неща, които обсъждаме с нашите клиенти, които разглеждат България концептуално. Това е доста актуално и във вътрешнополитически план в момента. Първото нещо, което се опитваме да направим, е да им кажем, че това, което четат за България, това, което ще чуят от техните посолства, не е непременно проблем за техния конкретен бизнес в България. Често излиза темата за съдебната система - "липсата на независим съд", ще кажат те, че са чували за България. Съответно това е изключително голяма пречка за тях да се чувстват комфортно и да инвестират тук. Втората голяма тема, както можете да си представите, е корупцията. Първата ни задача е да покажем добрите примери за инвеститори, които нямат проблем и се развиват добре в България, за да убедим нашите клиенти да дойдат и да инвестират тук. Това, разбира се, не означава, че няма какво да работим в тези две области като страна, но наистина смятаме, че в много индустрии това не е проблем, който може да бъде решаващ. Разбирате обаче, че чуждите инвеститори са изключително чувствителни по тези две теми и това е предизвикателство за нас.

В тази връзка ние се фокусираме и върху услугите за борба с корпоративните измами, корупционните практики, спазването на законите – една сфера, без която една компания не може да бъде конкурентоспособна в дългосрочен план. Това важи напълно и за българските компании, особено ако искат да работят на международния пазар и с международни контрагенти. Има изключителна чувствителност по въпроса от страна на чуждите компании. Българските компании виждат отношението към тях и бизнеса им, когато търсят международни пазари или инвестиции и виждат колко е важно да адресират доброто корпоративно управление, спазването на законите и въобще цялостното етично поведение в бизнеса. Това съответно се превръща в голямо конкурентно предимство. 

Профил: Николай Гърнев е управляващ съдружник на EY (Ernst & Young) в България. Сертифициран одитор, квалифициран от Асоциацията на сертифицираните одитори във Великобритания (АССА) и член на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) в България. С повече от 18 години опит в предоставянето на професионални услуги в сферата на независимия финансов одит и други финансови консултации на предприятия в Югоизточна Европа.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK