С неясни мотиви КФН отказа десертите Roobar от борсата

Регулаторът посочва, че пререгистрирането на компанията от ЕООД в АД щяло да обърка инвеститорите.

Комисията за финансов надзор (КФН) отказа да допусне на българската борса производителя на биодесертите Roobar, като отхвърли окончателно проспекта му за публично предлагане на акции. Решението идва в контекста на почти отсъстващи други атрактивни и качествени компании, които да избират капиталовия пазар за финансиране. То може да откаже и малкото други обмислящи борсов дебют и така БФБ ще остане малък и неразвиващ се пазар.

В конкретния случай финансовият регулатор отказва одобрение на компанията с неясни мотиви и забележки, които едва ли са съществени за взимане на инвестиционно решение от потенциалните купувачи на акции от компанията. Според източник на "Капитал" една от причините е, че доскоро дружеството "Смарт органик" (производителят на десертчетата) е било ЕООД, а за да е на борсата, е преобразувано в АД, което според КФН би объркало потенциалните инвеститори.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Поведението на регулатора не е прецедент - през последната година-две процесът по излизане на борсата се усложни и удължи, а комисията връща или бави проспектите и на малкото дружества, пожелали да излязат на борсата, като куриера "Спиди" и IT компанията "Сирма груп". Пропускливостта на КФН не е еднаква - без много проблеми в началото на миналата година допусна до публично предлагане акциите на финансово колабиралия клуб ЦСКА, който фалира преди дни. В миналото пък е допускала и компании без дейност като "Енергони", която също върви към несъстоятелност.

"Не" с неясни мотиви

Регулаторът е дал финален отказ на проспекта за първично публично предлагане (IPO) на емисията акции на "Смарт органик" на заседанието си на 5 октомври. Решението дойде, след като през август комисията вече върна един път за преразглеждане документа. Компанията за биохрани разполагаше със срок от един месец, в който да отстрани непълнотите и несъответствията, както и да представи допълнителна информация, която комисията поиска. Първоначалната цел на дружеството беше да набере 3 млн. лв. от капиталовия пазар.



"Получихме отказа на КФН в понеделник вечерта, като мотивите този път са неразбираеми за мен", посочи пред "Капитал Daily" мажоритарният собственик на "Смарт органик" Яни Драгов. По думите му комисията се е мотивирала със "сложни и дълги изречения, които в крайна сметка не казват нищо". "За нашата компания решението не е проблем и няма да го обжалваме, въпреки че го намираме за странно. Според нас целият процес с разглеждането и отказите не беше професионално направен. Никой не показа желание тази компания да се листне на борсата", отбеляза Драгов.

Пътят към борсата

"Смарт органик" внесе в КФН проспекта за първично публично предлагане (IPO) в началото на май. Компанията очакваше след одобрението на документа предлагането на акции на българската борса да започне през юни или юли. Тогава Яни Драгов предположи, че ако КФН не одобри проспекта, IPO-то ще бъде отложено за есента, тъй като летните месеци не са подходящи поради по-ниската активност на пазарните участници. За посредник по първичното предлагане бе избран Mane Capital.

"За трети път входираме проспекта в КФН. Досега имаше известни забележки и ги отстранявахме. Ставаше дума за дребни неща, които коригирахме сравнително лесно. Целият процес по изготвяне на документите по IPO-то ни отне около 7-8 месеца. Оттогава досега доста неща се промениха. В момента банките отпускат кредити при доста ниски лихви. Получаваме постоянно обаждания с предложения за изгодни заеми при лихва от 2-3%. Това ни дава спокойствие, че текущите ни проекти ще продължат да се развиват", коментира мажоритарният собственик на "Смарт органик". "Голямо количество дълг ни се предлага на атрактивни цени, така че дори и КФН да беше одобрила проспект, щяхме да имаме колебания дали да направим IPO-то точно в този момент. Ако някой ден решим да правим нов опит за предлагане на акции, това със сигурност няма да бъде в България", добави Яни Драгов.

Регулаторните пречки

Според неофициална информация една от причините, поради която КФН е отказала отново проспекта на "Смарт органик", е статутът на компанията. Справка в Търговския регистър показва, че до края на март производителят на биохрани е бил ЕООД и е работил под името "Смарт органик фууд". Заради плана си да стане публично дружество през април компанията става АД. Едно от изискванията на КФН за одобрение на проект е дружеството да разполага с одитирани отчети, каквито одиторът GrantThorton изготвя за 2012, 2013 и 2014 г. и заверява през тази година. Промяната на статута и названието на фирмата е възприето от комисията като заблуждаване на потенциалните инвеститори. "Капитал Daily" потърси за мнение КФН, но не успя да се свърже с пресцентъра на регулатора, чийто телефон даваше свободно през целия работен ден.

Oт посредника по първичното предлагане Mane Capital коментираха пред "Капитал Daily", че КФН е излязла отново със сходни забележки като при предишния отказ на проспекта на "Смарт органик". "Дали забележките на комисията са достатъчни, за да се зададе отказ, не мога да коментирам. Собствениците обаче са доста фрустрирани от ситуацията и вероятно ще се откажат да правят IPO на българската борса", посочи партньорът в консултантската компания Веселин Захариев. По думите му към производителя на биохрани има огромен интерес както от публични, така и от частни инвеститори. "Обсъждаме какъв ход да предприемем сега - дали да вкараме частен инвеститор, или да направим IPO на външен пазар. Изглежда, че на българската борса нещата няма да се получат", отбеляза той.

"Процесът на одобрение на проспект в България е изключително дълъг. Преди 3-4 години средният период беше около месец и половина, а в момента за публична компания е 3-4 месеца. При IPO сроковете са дори и по-дълги - от порядъка на 6-7 месеца. Нито един инвеститор не може да чака толкова много време. Много от проспектите са отказвани многократно от КФН по различни причини. Това е сред основните проблеми на българския пазар. В страната няма много добри компании и когато се опиташ да качиш една такава на борсата, се срещаш с множество затруднения", добави Захариев.

Сладкият бизнес навън Най-популярният продукт на "Смарт органик" са биодесертите Roobar, който се продават в над 40 държави по света. Сред пазарите на компанията са САЩ, Австралия, ОАЕ, Ливан. Номер едно по продажби обаче е Германия. "През 2014 г. сме произвели 3.5 млн. рообарчета, а намерението ни тази година е да удвоим този обем", коментира Яни Драгов по-рано през годината. "Смарт органик" планираше да използва набраните от борсата средства за пускане на нови производствени линии и нови продукти. "Работим добре с българските банки, което ни позволява да не бавим проектите си. Вече имаме един голям овърдрафт от Procredit Bank и един инвестиционен кредит от Societe Generale Expressbank. Вместо с дялово финансиране ще постигнем целите си с дългово. Преди избягвахме взимането на кредити поради по-големия риск, но ниските лихви правят подобни решения оправдани", заяви Драгов във вторник. По думите му "Смарт органик" постига много добри финансови резултати тази година, чрез които финансира една част от проектите. "За другата част средствата дойдоха от кредити. Получи се един добър микс, който ни помогна да нараснем още повече", посочи той. Яни Драгов отбеляза, че "Смарт органик" се развива много добре през тази година. "Към деветмесечието ръстът на продажбите ни е около 70%. Нямаме никакви притеснения. Всичко се развива по план за нас, въпреки че няма да пуснем акции на българската борса", посочи той. Думите му се потвърждават и от последния финансов отчет на дружеството. Към края на второто тримесечие приходите бяха 6.4 млн. лв., а нетната печалба - 1.6 млн. лв. За цялата 2014 г. "Смарт органик" отчете приходи от 8.5 млн. лв., което беше повече от двоен ръст спрямо предходната година, когато бяха 4.1 млн. лв. Чистата печалба беше 1.4 млн. лв при 668 хил. лв. през 2013 г. Ако тенденцията продължи, към края на тази година "Смарт органик" може да надхвърли оборот от 13 млн. лв. и печалба от близо 3 млн. лв.