Лоши заеми за вас, добри за нас
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лоши заеми за вас, добри за нас

Лоши заеми за вас, добри за нас

Пазарът на необслужвани задължения се раздвижва и вече има сделка за портфейл от 50 млн. евро

Гергана Михайлова
20459 прочитания

© Shutterstock


Само в рамките на 2014 г. делът на необслужваните кредити в румънската банкова система се свива от над 20% до под 14% . Не, причината не е, че икономиката се е съживила чак толкова, а малко натиск от страна на централната банка да се разчистят провизираните лоши заеми. Или както обяснява бившият заместник-управител на румънската централна банка Кристиан Попа: "Никой банкер не обича да продава лоши кредити, защото това означава да признае грешките си."

Това явно важи и за българските банкери и при липсата на тласък от страна на БНБ продажбите на лоши кредити досега не са честа практика и нивото им остава около 18%. Все по-често обаче започват да се появяват и по-големи сделки, макар и вероятно поради страх да не би това да се приеме за признак за слабост, за тях се говори под секрет. В масовия случай обаче банките все още предпочитат счетоводните еквилибристики пред това да признаят грешките си и да понесат загуби, неизбежни при подобна транзакция. Затова и по-често се случва просто изваждане на портфейли извън баланса чрез продажби на специално създадени дружества, финансирани от банката майка, а дори и понякога заобиколно от самата банка.

За неразвития пазар има и обективни причини - загубите трябва да се покриват с капитал, който за някои институции е дефицитен, а и освен това местното законодателство е доста по-неуредено в тази част и купувачът може да срещне всевъзможни спънки при събирането на вземанията и осребряването на обезпеченията. Очакванията са все пак да има раздвижване заради високото ниво на лоши кредити заради нуждата от разчистване на балансите преди оценката на качеството на активите догодина (а вероятно и след нея) при някои от участниците на пазара и заради наличието на инвеститорски интерес към покупки на такъв вид рискови активи. По-дейни в това засега са дружествата за бързи кредити, като по данни на "Капитал" за последните 12 месеца са прехвърлени портфейли за повече от 265 млн. лв. на специализирани компании за събиране на дългове. Последната такава сделка е на стойност 50 млн. евро и засега е най-голямата, откакто съществува такъв пазар в България.

"Почти всеки месец нещо се продава. Но почти няма активност при корпоративните портфейли", Камен Соколов, кънтри мениджър на "АПС България"
Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

Твърде голяма, за да мине незабелязано

Знаковата сделка, която би могла да бъде предвестник на нова тенденция на пазара, е за портфейл просрочени заеми за над 50 млн. евро към дружество за бързи кредити. Купувач са фондове на чешката APS Holding, която има свое представителство в България. Мениджърът за страната на компанията, Камен Соколов, потвърди информацията, като каза за "Капитал", че това е петият портфейл просрочени задължения, в който инвестира APS от настъпването си на местния пазар през 2012 г. "Това е най-голямата подобна транзакция в България към днешна дата", коментираха и от правната кантора Kinstellar, която е била правен консултант по сделката. Такава е статистиката и на представители на колекторските фирми, според които рекордът досега се държеше от портфейл за 94 млн. лв., прехвърлен от "БНП Париба лични финанси" на "Фронтекс" през октомври миналата година, а оттогава досега е имало още само три сделки от подобен мащаб, като една от тях е за портфейл отписани от баланса и обезценени 100% кредити към ОББ (виж таблицата).

Кой е продавачът на портфейла лоши вземания за 50 млн. евро купувачът и консултантът отказаха да съобщят заради подписани клаузи за конфиденциалност, но от свои източници "Капитал" научи, че това е дружеството за бързи кредити "Ти Би Ай Кредит". Самото то отдавна не работи като такова и претърпя съществени трансформации. В края на миналата година като част от концепцията за разтоварване от нестратегически дейности холандско-израелският холдинг Kardan, който беше негов собственик, договори продажбата му с американската Marshall Acquisitions LLC. Тя плати 9.9 млн. евро, заинтересована най-вече от бизнеса с acquiring услугите (обслужване на картови разплащания), разработен от местния екип на "Ти Би Ай Кредит". Това е и насоката, в която продължава да се развива компанията в България, но под новото име "Транзакт Юръп холдингс". Ето защо и продажбата на портфейла несъбираеми вземания е била логична стъпка.

"Продажбата на портфейла е решение на акционерите в компанията и е обяснимо от гледна точка на нашия бизнес. Нашият фокус са issuing и acquiring услугите, които предоставяме, а не потребителското кредитиране", обясни Васил Клаклов, изпълнителен директор на Transact Europe.

"Ние сме много доволни от партньорството с "Транзакт Юръп холдингс" и параметрите, които постигнахме в сделката (по продажба на acquiring бизнеса, който остана в дружеството "Ти Би Ай Кредит" - бел. ред.). Това ни дава възможност да се фокусираме върху основната си дейност - потребителско кредитиране", добави Цветан Петринин, изпълнителен директор на Ти Би Ай банк, която остана под шапката на Kardan. Самият холдинг е в сложна процедура по преструктуриране на задълженията си и разпродажба на активи. От цени над 10 евро за акция през 2007-2008 г. сега стойността им на борсата е едва около 20 цента, а пазарната капитализация на цялото дружество е едва 24 млн. евро. Kardan през 2009 г. се хвалеше в презентациите си с присъствие на над 40 развиващи се пазара, но сега са останали единствено няколко инфраструктурни и имотни проекта в Китай и финансовият холдинг TBIF, който също се е свил до едва три пазара - България, Румъния и Украйна, а бизнесът в Русия беше продаден през 2012 г.

Запознати със сделката обясниха, че портфейлът, прехвърлен на колекторската фирма, е от задължения на повече от пет години и включва необезпечени вземания от близо 100 хил. души физически лица. В 90% от случаите става въпрос за клиенти, чиито казуси са минали през съдебна инстанция или са предадени на частни съдебни изпълнители. Това означава, че при тях връщането на невърнатите заеми става през принудителна продажба на имущество или през запор на заплатата.

Пазар с потенциал

След последната си сделка "АПС България" управлява вече вземания за близо 100 млн. евро, което я прави една от петте най-големи в този сегмент, каза кънтри мениджърът на компанията Камен Соколов. "През 2012 г. участвахме в процеса по придобиване на първия корпоративен портфейл от необслужвани задължения за около 10 млн. евро. Впоследствие още два портфейла бяха придобити, по-малки от банка и от финансова институция. С четвъртия портфейл, който беше за около 30 млн. евро корпоративни заеми с обезпечение, затвърдихме позицията си на лидери в управлението на портфейли от такъв вид вземания", каза Соколов. Той не коментира цената, на която са купувани портфейлите, но по данни на колекторските фирми в ритейл сегмента, който включва задължения на физически лица, диапазонът е от 5% до 12% от номинала, като в някои случаи стига и до 25%. При корпоративните портфейли сделките се сключват на около 15 - 30% от номинала на вземането. Цената зависи от поетия риск за възвръщане на инвестицията. За момента склонни да влагат пари в такива портфейли са фондове като IFC на Световната банка, Deutsche Bank, големи частни инвеститори, които са активни в региона. Те търсят възвращаемост от над 15% за период от 7 до 10 години. Този тип големи инвеститори гледат към България, макар че пазарът тук е малък за тях, коментират експерти от сектора.

"За чуждите инвеститори на този етап България е безинтересна, защото нашият пазар е прекалено малък и портфейлите са незначителни", посочва Зорница Димитрова, мениджър бизнес развитие на "Кредит инкасо инвестмънт". Тя допълва, че има изгледи това да се промени, тъй като банките и финансовите институции се активизират в тази насока. "Ако преди 2 години аз съм била активната страна и съм настоявала за срещи, все по-често ми се случва да ми се обаждат колеги и да искат среща", разказва Димитрова.

"Действително наблюдаваме раздвижване на пазара за продажба на лоши дългове през тази година", свидетелства и Тихомир Вълчев, заместник управител на "ЕОС Матрикс". Той прилага данни от компаниите - членки на Асоциацията на колекторските агенции в България, които отчитат продажби на портфейли за 140 млн. лв. през първите шест месеца на годината при 125 млн. лв. през предходното полугодие. "Наблюденията ни през годините сочат, че банките са най-активни в продажбите през последното тримесечие на годината, така че очакваме тази година да е с по-висока активност от предходната", добавя Вълчев.

Портфейлите, които излизат за продажби, започват от минималните 1-2 млн. лв. и достигат до 100 млн. лв., като се предлагат предимно кредити, отпускани в периода 2007-2008 г. Офертата е основно за потребителски заеми, а корпоративните обикновено се продават индивидуално, тъй като трудно се обединяват в общ портфейл.

Хапка по хапка

"Банките организират търгове за продажба на портфейли на физически лица. Пазарът е съсредоточен там. Почти всеки месец нещо се продава. Но почти няма активност при корпоративните портфейли. Причината е както в липсата на предлагането от страна на банките, така и в липсата на интерес от инвеститорите, тъй като там рискът и инвестицията е много по-висока, което пък води до голямо разминаване в офертите на купувачите и очакванията на банките", обяснява Камен Соколов от "АПС България". "Мисля, че това раздвижване, което се наблюдава в Румъния, в страните от Централна Европа, та дори и в Сърбия, ще се случи скоро и у нас", прогнозира той.

Според представители на колекторските фирми банките умишлено раздробяват портфейлите на малки порции, за да привличат по-голяма конкуренция и да продават по-скъпо. "На тях им е по-изгодно да държат лошите кредити  и да ги оценяват в баланса си по тяхна методика на някаква стойност, отколкото да ги продадат, защото цената, която ще вземат, е много, много по-ниска от онова, което са вписали в баланса си като стойност, така че ще им се наложи да впишат загуба", обясни представител на индустрията. Според източника мениджмънтът на банките в България е този, който пречи на процеса по разтоварване от лоши кредити, докато в централите на банките майки настроенията са различни. Тъй като процесът вече е обхванал региона, очакванията са, че скоро той ще стигне и до нашия пазар.

Само в рамките на 2014 г. делът на необслужваните кредити в румънската банкова система се свива от над 20% до под 14% . Не, причината не е, че икономиката се е съживила чак толкова, а малко натиск от страна на централната банка да се разчистят провизираните лоши заеми. Или както обяснява бившият заместник-управител на румънската централна банка Кристиан Попа: "Никой банкер не обича да продава лоши кредити, защото това означава да признае грешките си."

Това явно важи и за българските банкери и при липсата на тласък от страна на БНБ продажбите на лоши кредити досега не са честа практика и нивото им остава около 18%. Все по-често обаче започват да се появяват и по-големи сделки, макар и вероятно поради страх да не би това да се приеме за признак за слабост, за тях се говори под секрет. В масовия случай обаче банките все още предпочитат счетоводните еквилибристики пред това да признаят грешките си и да понесат загуби, неизбежни при подобна транзакция. Затова и по-често се случва просто изваждане на портфейли извън баланса чрез продажби на специално създадени дружества, финансирани от банката майка, а дори и понякога заобиколно от самата банка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    plamenhristov5 avatar :-|
    plamenhristov5

    гръцкият пазар ще предложи добри възможности в това направление


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK