Големите европейски банки губят позиции от щатските си конкуренти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Големите европейски банки губят позиции от щатските си конкуренти

Финансовите институции в региона се адаптират по-трудно към новите глобални правила, които съответстват повече на американския модел.

Големите европейски банки губят позиции от щатските си конкуренти

По-решителните финансови институции от Wall Street изместват европейските в инвестиционното банкиране

2751 прочитания

Финансовите институции в региона се адаптират по-трудно към новите глобални правила, които съответстват повече на американския модел.

© BRENDAN MCDERMID


Седем години след пика на финансовата криза големите европейски банки се държат така, сякаш все още са в центъра на бурята. Плановете за радикални реформи се провалят още преди да започне прилагането им, което често е съпроводено със сътресения в ръководството – тази година четири големи банки в Европа са с нови директори. Банките в региона не успяват да отговорят дори на най-основни въпроси като това колко точно капитал им е нужен, или дали трябва да свият проблемните си инвестиционни подразделения, пише списание Economist в последния си брой.

Европейската нерешителност рязко контрастира с действията на големите банки в САЩ, които се преструктурираха по-бързо. При тях възвращаемостта все още е под предкризисните нива, но счетоводните им баланси са по-силни, а мениджърските екипи работят ефективно. Докато европейските банки все още са дърпани от второстепенни подразделения и лоши кредити, щатските са продължили напред, отбелязва Economist

Увеличаваща се разлика

Инвеститорите забелязват тази разлика, поради което акциите на повечето големи европейски банки, включително Deutsche Bank и HSBC, се търгуват с отстъпка спрямо балансовата стойност на активите им. Същевременно акциите на много конкурентите им в САЩ се търгуват с премия. Възвращаемостта за акционерите на европейските и щатски банки дълго време съвпадаше, но вече разликата става все по-осезаема.

В инвестиционното банкиране Wall Street печели все по-голям пазарен дял за сметка на европейските банки. Този сектор включва печеливши финансови услуги като набиране на средства от капиталовите пазари за фирми и търговия с облигации. Все повече клиенти предпочитат услугите на банки като Goldman Sachs и J.P. Morgan вместо Barclays или Credit Suisse.

Има много фактори, които обясняват разликата между банките от двете страни на Атлантическия океан. В Европа печалбите във всичките им операции страдат от годините на анемичен икономически растеж, докато конкурентите им в САЩ могат да кредитират в по-жизнена среда. Лихвените нива в еврозоната ще останат ниски по-дълго, което прави трудно генерирането на прилични маржове на печалба от кредитиране. Европейските банкови пазари също така са фрагментирани и включват контролирани от властите играчи като германските Landesbanken, се отбелязва в материала.

Ръководствата на европейските банки обвиняват и променящите се регулации за нерешителното си поведение. Финансовите институции в региона се адаптират по-трудно към новите глобални правила, които съответстват повече на американския модел. Един от "внесените" от САЩ елементи е въвеждането на коефициент на левъридж, който ограничава средствата, които банките могат да заемат с цел даване на кредити. Тези критерии наказват банките, които държат големи количества сравнително сигурни активи като ипотеки и ДЦК, които са в основата на европейското банкиране. За сравнение, щатските банки действат като посредник на капиталовите пазари и поддържат сравнително малко ипотеки в балансите си. Това се дължи и на гарантираните от държавата ипотечни схеми, осъществяване чрез институции като Fannie Mae и Freddie Mac.

Налагането на някои от регулациите в Европа наистина се проточва твърде дълго. Новият единен банков регулатор в еврозоната тепърва започна да работи, цяла година след създаването му. Правилата за левъриджа в Швейцария или за обособяването на търговските подразделения във Великобритания също се появиха след дълго забавяне.

Инвестиционно банкиране

Европейските банкери обаче сами са си виновни за това, че дълго време очакваха политиците да се откажат от по-строгите регулации, вместо да започнат да ги налагат, отбелязва Economist. Заради това те тепърва трябва да наваксват изоставането в реформите начело с по-нататъшно свиване на инвестиционното банкиране.

Това ще увеличи преимуществата на щатските банки в този пазар, където те вече имат доминираща роля. Инвестиционните банки от Wall Street освен това са по-големи и по-ефективни. В Европа около 70% от инвестиционните печалби отиват за покриване на разходите за служителите, което е с 15 пр. пункта над нивата в САЩ.

Същевременно политиците в ЕС искат финансирането на компаниите да стане по-малко зависимо от банките и да разчита повече на капиталовите пазари. При сегашните условия обаче само гигантите от Wall Street ще могат да осигуряват тези услуги на европейския бизнес. Главният изпълнителен директор на френската банка Societe Generale Фредерик Одеа наскоро предупреди, че е застрашено съществуването на базираното в Европа инвестиционно банкиране, което е въпрос на "икономически суверенитет". Според някои анализатори тази ситуация в бъдеще може да доведе до сливания на някои от големите европейски банки, или поне на инвестиционните им поделения, което ще позволи да се конкурират с американските лидери.

Седем години след пика на финансовата криза големите европейски банки се държат така, сякаш все още са в центъра на бурята. Плановете за радикални реформи се провалят още преди да започне прилагането им, което често е съпроводено със сътресения в ръководството – тази година четири големи банки в Европа са с нови директори. Банките в региона не успяват да отговорят дори на най-основни въпроси като това колко точно капитал им е нужен, или дали трябва да свият проблемните си инвестиционни подразделения, пише списание Economist в последния си брой.

Европейската нерешителност рязко контрастира с действията на големите банки в САЩ, които се преструктурираха по-бързо. При тях възвращаемостта все още е под предкризисните нива, но счетоводните им баланси са по-силни, а мениджърските екипи работят ефективно. Докато европейските банки все още са дърпани от второстепенни подразделения и лоши кредити, щатските са продължили напред, отбелязва Economist


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK