15 години SOFIX: Спомен за доброто борсово време

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Съвременната фондова борса в България води началото си от 1997 г., когато получава лиценз от Държавната комисия по ценните книжа и фондовите борси (сега КФН). За всички, които се интересуват от пазарите или поне малко са чували за тях - българското олицетворение е SOFIX - най-стария и известен индекс, който днес навършва 15 години. За този период индикаторът, а и борсата преминаха през редица възходи и падения - инвестиционният бум, започнал през 2004-2005 г., доведе на борсата много нови компании и инвеститори, както и хора, които просто видяха шанс за бърза печалба. Сривът от 2008-2009 г. (86% от върха до дъното) обаче даде началото на години на спадове и в момента SOFIX е на нивата си отпреди 12 години, но доста над началната си стойност. Ниските обороти, символичната ликвидност, твърде големите пазарни спредове и липсата на достатъчно качествени компании са само част от причините. Не може да се подмине и влиянието на недостатъчно конкурентната икономика, политическата несигурност и противоречивите законови и регулаторни промени, които имат отношение към капиталовия пазар. В SOFIX попадат най-ликвидните компании на борсата, като в момента те са 15. Дружествата трябва да имат капитализация от поне 50 млн. лв. и не по-малко от 500 акционери. По повод 15-годишния юбилей "Капитал Daily" показва най-важните събития за индекса и БФБ - София.

Гено Тонев, портфолио мениджър в УД "Юг маркет фонд мениджмънт":

Оценката за представянето на SOFIX в този период няма как да не се положителна, при положение че индексът е с няколкостотин процента над стойността, при която стартира. Естествено през тези години имаше възходи и спадове, както при всяко друго нещо. Имаше един доста силен период докъм 2007 г., но впоследствие стана жертва на кризата. Българската борса обаче точно хващаше пулса на икономиката през тези години, въпреки че 15 компании едва ли могат да бъдат представителна извадка. Сред най-важните събития за този период бяха първите промени в нормативната уредба, малко след като на власт дойде първото правителство на НДСВ (2001 - 2005 г., бел. авт.). Дадоха се много по-големи права на малките акционери, което се оказа много сериозен стимул за пазарните участници през следващите години. Тогава от див борсов капитализъм преминахме към нормални практики.

Още едно потвърждение на максимата, че няма силен капиталов пазар без силна икономика и обратното, е представянето на България и Румъния в последните години. Има съществена разлика между двете страни в икономическата политика в последните 7-8 години. Българската държава стана доста рестриктивна от началото на кризата и на практика игнорира фондовия пазар. Няма как да буташ икономиката си напред, без да си развил стабилен капиталов пазар. Стабилната борса предоставя редица плюсове и не може просто да се каже, че сме малки и това не ни трябва.

Петко Вълков, изпълнителен директор на "Конкорд асет мениджмънт":



В началото SOFIX дълго време се търгуваше под стойността от 100 пункта, тъй като интересът към подобен вид търговия беше почти нулев. Със стабилизирането на българската икономика обаче нещата се промениха. Спомням си, че сред първите ключови събития беше промяната на Закона за публичното предлагане на ценни книжа през 2003 г., която даде по-големи права на миноритарните акционери. Година по-късно SOFIX за пръв път в историята си удари 500 пункта – нещо, което изглеждаше немислимо 4 години по-рано. Несъмнено важен момент беше и приватизацията на БТК през 2005 г., която оказа голямо положително влияние върху целия капиталов пазар. Най-силната година обаче беше 2007, през която България влезе в ЕС и имаше намаление на данъците. Това съвпадна и с бума на капиталовите пазари по света. Тогава приключи и периодът на подем на българската борса, която в онзи момент беше най-добре представящата се в региона. В годините след кризата ситуацията е коренно противоположна. В периодите и на икономически, и на политически сътресения SOFIX се представя по-зле от индексите в региона. Това се дължи най-вече на влошения бизнес климат.
 
През тези 15 години някои неща можеше да се случат и по друг начин. Можеше да бъдат насочени повече усилия към приватизация на самия борсов оператор и към повече приватизационни сделки от страна на държавата. Това е нещо, което по една или друга причина не успяхме да направим, а румънците направиха. Вероятно има вина и в самите български емитенти, които можеше да предприемат повече действия по отношение на повишаване на тяхната пазарна капитализация. В цял свят в последните години имаше бум на обратни изкупувания, докато у нас това реално не се случи.

Благовест Крачев, брокер ценни книжа в ИП "Карол":

Като изключим онлайн достъпа до пазара, който стана възможен след 2003 г., не виждам кой знае какво развитие на българската борса. Доказателство за това е оценката на пазарните участници. Търговията в момента не е много по-различна от това, което беше преди 12 години. Не говорим за статистическите данни, а за реалната търговия. Ако оттук нататък има някакво развитие на борсата, очаквам да дойде по-скоро по линия на инвестиционните посредници, които се развиха през годините. Това може да се промени, ако евентуално има нов собственик на борсата, който да я направи по-атрактивна с нови инструменти за търговия и добри практики от по-развитите страни.

През годините имаше голям интерес към българската борса от чуждестранни инвеститори. Пикът беше в годините, когато страната се насочваше към влизане в Европейския съюз. За съжаление от 2009 г. насам нещата се промениха коренно. В настоящия момент можем да кажем дори, че този интерес клони към нула. Един от негативните фактори е блокирането на приватизацията. Основният проблем обаче остава липсата на достатъчна степен на прозрачност от страна на компаниите. Едва 7 компании на БФБ публикуват отчети на английски език. Данните са на български език и са трудно достъпни. Трудно можем да привличаме чуждестранни инвеститори, без да им даваме информация. Друг проблем е, че индивидуалните инвеститори в България разполагат с малки възможности. Няма и изгледи това нещо да се промени.