Уроци по португалски за начинаещи в туризма

На противоположния край на европейския континент има една държава, която много прилича на България по някои показатели. Малко по-малка по площ, но малко по-голяма по население. Море, плажове, планини, вино, слънце, хубава храна. И също както и България, не е първенец в икономически план. ​ През последните години обаче Португалия става все по-привлекателна за туризъм, а бушуващите международни конфликти в Северна Африка и Близкия изток я правят още по-интересна както за туроператорите, така и за самите туристи. Извадени от контекста, Португалия предлага много истории, изводите от които едно към едно могат да бъдат пренесени в България. Като това например как може да се развива успешен бутиков туризъм и как могат да се правят грешки за стотици милиони евро. Ето две такива истории.

Възкръсналото село
В едно планинско село на няколко километра от най-югозападната точка на Европа, близо до Нос Сан Висенте в Португалия, има стара пицария, нагледала се на причудливи сцени. В един момент тя е била любимо място както на политици от най-висок ранг, така и на млади сърфисти, пънкари и хипари. Местните разказват историята, при която бившият португалски премиер и сегашен комисар по бежанците в ООН Антонио Гутериш е отишъл да яде пица с цялата си свита от бодигардове, а сервитьор му бил младеж с пиърсинги и марихуана в устата. Говори се дори, че и английският принц Уилям е бил гост там.
Тази пицария съществува и до днес и от нея започва вторият живот на самото село, което само преди десетина години е било изоставено от своите жители и порутено, а днес е любима туристическа дестинация на гости от цял свят.
Мястото се нарича Aldeia da Padralva, а историята от пицарията ни разказва неговият собственик Антонио Ферейра. В момента той притежава 30-ина къщи, всички от които са възродени и превърнати в идилично място за гости, обградени от природа, близо до морето и аранжирани в синхрон с традициите и автентичността. За шестте години, през които селището има своя нов облик, то си е спечелило славата на успешен туристически продукт и е търсен партньор от най-големите специализирани туроператори и платежоспособни туристи. Тайната на успеха е както в безупречния продукт, който селището предлага, така и във всеки детайл и отношение към госта.

Бягство от големия град

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Ферейра днес е на 40 и няколко години. През 2006 г. той е успешен рекламист и собственик в голяма агенция в Лисабон. Тогава решава, че иска нов живот, далече от големия град и неговия шум и стрес. "Дойде моментът, в който исках да имам повече време за себе си и за семейството си, да дам възможността на децата си да растат сред природата, да спортуват, да карат сърф, когато си поискат." Започва да търси място, подходящо за хотел. Иска да се занимава с туризъм и опитът му на рекламист му дават самочувствието, че може да маркетира новия си бизнес добре.

Покрай приятел, който има къща наблизо, попада във въпросната пицарията. Освен нея наоколо има няколко десетки порутени къщи и шепа възрастни местни хора. Децата им отдавна са се преместили в големия град, а на много от къщите собствениците дори не са португалци. "В хипарските години разни германци и англичани са накупили къщи в селото и са изчезнали така, както изчезна и модата на хипитата", разказва Ферейра. В продължение на две години той издирва собствениците и изкупува къщите им. Рови се из родословни дървета, преговаря с братя, чичовци и братовчеди и успява да придобие голяма част от селището. Следват още няколко години на ремонти, строителство и реставрация.

Pedralva посреща своите гости от 2010 г. Концепцията на селището е да бъде място, на което туристите могат да се потопят в местната култура. Това става благодарение на автентичната архитектура и обзавеждане на къщите, на регионалната кухня в ресторанта, на близостта до природата. "Не можеш да предлагаш регионален продукт и да купиш мебелите от IKEA. Всичко в къщите е така, както е било някога", разказва Антонио Ферейра. "За да си успешен, трябва да предлагаш нещо, което е различно от останалите. Всички в района предлагат слънце и плаж, ние даваме много повече. Постепенно дори и големите хотели разбират, че само стая с легло не е достатъчно."
Вторият много важен акцент в Pedralva е тоталното откъсване от града и възможността за спорт, общуване с природата, активност. Интернет има само на бара до рецепцията. Мобилните телефони работят само на определена точка с диаметър 3-4 метра. Телевизори няма. В замяна на това селището предлага добре поддържани планински колелета, екипировка за сърф, GPS устройства с предварително начертани маршрути за планинско ходене, техника за гледане на птици. Плажовете са на 5-6 км, а самото село е изолирано в хълмиста местност сред национален природен парк. "Беше ни много трудно и продължаваме да убеждаваме местната туристическа организация, че не всичко е плаж и голф. Сега вече има бюджет за реклама и на туризма, който ние правим – спорт и природа", казва собственикът на Pedralva.



Туризъм с цена

Ферейра не разбира 5-звездните хотели, които продават на нивата на три звезди. "Това означава, че нещо не е наред, след като се конкурират само с цени и падат до такива нива." В Pedralva средната цена на легло е 120 евро, което е малко над средното за Португалия. 

Ферейра не е сам в този проект, а има още трима съдружници. Единият от тях дори е бившият му партньор в рекламната агенция, който не само не се е обидил, когато Ферейра е напуснал, но е пожелал да развиват селището заедно.

Общата инвестиция до момента е 4 млн. евро, като 70% са собствен капитал. Селището оперативно работи от пет години и през тази година за пръв път ще покрие разходите си и ще запише малка печалба. Броят на нощувките расте непрекъснато, като миналата година са били 15 хил. Средната заетост е 45%, като благодарение на спорта, планинското ходене или гледането на птиците летният сезон реално продължава и до ноември. Основната таргет група на селището са семейства, предимно от Западна и Централна Европа. Половината от тях идват сами, другата през специализирани туроператори.

"В самото начало имаше статия за нас в The Guardian. На следващия ден, когато си отворих мейла, реших, че има вирус. Два дни след това обработвах запитванията за настаняване и отговарях на мейли", казва Антонио.

• 1
• 2
• Следваща страница » "А къде са хората?"