Към България вече гледат повече инвеститори
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Към България вече гледат повече инвеститори

Компаниите, за които може да се очакват придобивания, са от телеком сектора, търговия и индустриални производители с външни пазари

Към България вече гледат повече инвеститори

Сделките са далеч от световните върхове, но интересът се завръща, отчитат консултанти и мениджъри на фондове

Мария Иванова
6768 прочитания

Компаниите, за които може да се очакват придобивания, са от телеком сектора, търговия и индустриални производители с външни пазари

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


При големите сделки има чуждестранни инвеститори, докато при малките най-често купувачите са местни.

Рекордната инвестиционна активност по света засега не се пренася осезаемо в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и в България, като регионът изостава в сравнение с други развиващи се пазари. Сред факторите за това са все още изчаквателните позиции, които заемат инвеститорите от Европа и региона на фона на политическите несигурности, както и сравнително по-малкият размер на местните пазари, които по-трудно попадат в радара на големите глобални играчи.

Раздвижване и оптимизъм в България обаче има, а ключовите съставки за привличането на инвеститорски интерес са добавената стойност и силните нишови решения. Около тези изводи се обединиха участниците в дискусионен панел на годишната конференция "Сделки и инвеститори", която се организира за десета поредна година от "Капитал", съвместно с Entrea Capital и BlackPeak Capital. Партньори на събитието през 2015 г. са Schoenherr, Deloitte, EIF и BVCA.

Позитивно напред

Очакванията за следващата година също са положителни, за което допринасят отчетеното от консултанти и мениджъри на фондове увеличаване на проектите за сливания и придобивания (M&A), по които се работи в момента. "В една M&A сделка първото нещо, което продаваме, е държавата и в този смисъл нямаше как политическата нестабилност в България през последните години да не се отрази, но сега наблюдаваме засилване в броя на проектите", отчита Диана Николаева, управляващ съдружник отдел "Консултации по сделки" в EY България. Като положителна тенденция тя отбелязва и увеличаващия се брой български компании, които търсят възможности за растеж чрез придобивания извън страната.

През 2014 г. "Близу" се продаваше, бързо се установи, че интересът е слаб, а тази година искащите да купят бяха доста повече и сделката стана бързо. Така Илко Стоянов от Schoenherr описва променената среда и защо има основа за оптимизъм.

Сред основните добри новини за изминалите месеци е затихването на тенденцията за изтегляне на международни инвеститори от България, която характеризираше пазара през предходните години на кризата.

Към кои сектори е интересът

"Не може да се отрече, че в регионален план има известен оптимизъм – от една страна, защото европейските компании изчистиха балансите си и сега търсят възможности за развитие посредством придобивания, а от друга, поради факта, че в отделни сектори има активност, която е продиктувана от характерни за дадения сектор специфики в отделните държави - като например телекомуникациите, където в Словения, Сърбия и Кипър бяха сключени или започнати приватизационни сделки", обяснява Димитър Костадинов, управляващ съдружник в Entrea Capital. По думите му пазарът в България се движи от съчетание от тези фактори.

"Телекомуникациите са най-стабилният сектор от гледна точка на M&A активност и в глобален мащаб, като формират около 20% от пазара, така че към компаниите от този сектор ще има интерес", отчита и Тодор Тодоров, който е директор "Финансово консултиране" в Deloitte. Точно продажбите на "Мобилтел", БТК, "Глобул" през годините и на "Близу" през 2015 г. са били сред най-големите сделки в страната досега. Тодоров прогнозира и че в следващите месеци сред интересните сектори на българския пазар ще бъде и сегментът на потребителски стоки и търговия на дребно.

По наблюдения на Raiffeisen ритейлът е сред най-активните и на регионално равнище заедно с телекомуникациите и енергетиката. Конкретно при търговията активността се движи от преструктурирането на портфейлите на компаниите в отделните държави и търсенето на възможности за консолидация, докато сегментът на потребителските стоки все още е растящ и привлича интерес и от страна на международни инвеститори, отчита Клаус Имхоф, управляващ директор и ръководител M&A в Raiffeisen Bank International.

"Като цяло компаниите, които привличат интерес, са два основни типа. От една страна, това са сравнително по-големи дружества, които имат силно производство и установено присъствие на външни пазари – какъвто е случаят с "КАИ груп", обяснява Юлиан Гиков, управляващ директор на "Райфайзен инвестмънт" и директор за Югоизточна Европа. Придобиването на производителя на плочки от страна на американския гигант Mohawk Industries за 195 млн. евро е и най-голямата сделка в България за годината, а Raiffeisen Investment беше консултант по нея. Другата група по думите на Гиков са по-малки компании, които работят в сегменти с висока добавена стойност и са нишови играчи – като пример той посочва софтуерния разработчик "Фадата", който доставя решения за застрахователния пазар.

Така зад отчетената от  участниците тенденция средната стойност на сделките в България да е от порядъка на 20-30 млн. евро всъщност стоят малко на брой големи транзакции – като тази за КАИ и придобиването на "Близу" от "Мобилтел" за близо 120 млн. евро – и множество малки сделки, като при най-малките от тях транзакциите са почти изцяло с участие на местен капитал.

Автор: Капитал Daily
Автор: Капитал Daily
Автор: Капитал Daily
При големите сделки има чуждестранни инвеститори, докато при малките най-често купувачите са местни.

Рекордната инвестиционна активност по света засега не се пренася осезаемо в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и в България, като регионът изостава в сравнение с други развиващи се пазари. Сред факторите за това са все още изчаквателните позиции, които заемат инвеститорите от Европа и региона на фона на политическите несигурности, както и сравнително по-малкият размер на местните пазари, които по-трудно попадат в радара на големите глобални играчи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK