Капиталовият недостиг на гръцките банки достига 14.4 млрд. евро
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Капиталовият недостиг на гръцките банки достига 14.4 млрд. евро

Недостигът все пак е по-малък от 25-те млрд. евро, заделени за помощ на гръцките банки в новия спасителен пакет за страната

Капиталовият недостиг на гръцките банки достига 14.4 млрд. евро

Банка Piraeus се е представила най-слабо на стрес тестовете на ЕЦБ

4662 прочитания

Недостигът все пак е по-малък от 25-те млрд. евро, заделени за помощ на гръцките банки в новия спасителен пакет за страната

© MICHALIS KARAGIANNIS


Гръцките банки ще се нуждаят от до 14.4 млрд. евро допълнителен капитал, за да покрият нарастващия брой лоши кредити, съобщава Reuters. Това показват резултатите от стрес тестовете, проведени от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Капиталовият недостиг се дължи основно на увеличаващите се кредитополучатели, които не могат или не искат да изплащат заемите си на фона на тежката икономическа ситуация в страната. Ситуацията се влошава и заради капиталовия контрол, наложен в резултат на сблъсъка между международните кредитори и правителството на СИРИЗА по-рано тази година, който доведе до страхове, че страната ще напусне еврозоната.

Рискови кредити

Рисковите кредити в балансите на четирите най-големи финансови институции са се увеличили със 7 млрд. до 107 млрд. евро. Според ЕЦБ това е близо половината от всички кредити, дадени от National Bank of Greece, Piraeus, Alpha Bank и Eurobank. При Piraeus Bank, която се е представила най-слабо на тестовете, лошите кредити достигат 57% от всички.

Откритият капиталов недостиг все пак е по-малък от 25-те млрд. евро, заделени за подкрепа на банките в последния кредитен пакет за Гърция, който е на обща стойност 86 млрд. евро. Това може да окуражи чуждестранни инвеститори като хедж фондове да купят техни акции. След представянето на резултатите от тестовете германският зам. финансов министър Йенс Спан заяви, че привличането на подкрепа от частни инвеститори ще намали нуждата от финансови инжекции от Европейския стабилизационен механизъм. Банките разчитат на чуждестранните инвеститори и за да намалят зависимостта си от държавата, която след предишните рекапитализации се превърна в основният им акционер.

Краен срок

Брюксел и Атина искат да завършат рекапитализацията преди края на годината, защото в противен случай ще бъдат поставени под риск големите депозити в банките. Причина за това е влизането в сила от 1 януари на новите правила за спасяване на банки в еврозоната. Според тях, за да получат държавна финансова подкрепа, банките първо трябва да са използвали средства на кредиторите си, възлизащи на стойност 8% от общите задължения. Ако активите на акционерите и облигационерите не се окажат достатъчни, могат да бъдат използвани и депозитите над гарантираните 100 хил. евро. В неделя гръцкият финансов министър Евклид Цакалотос изрази оптимизъм, че банките могат да бъдат успешно рекапитализирани до края на 2015 г.

Стрес тестовете на ЕЦБ проверяват колко от кредитите ще спрат да бъдат изплащани според различни сценарии за развитието на икономиката на страната. Базовият модел предвижда свиване на БВП с 3% през тази и следващата година и връщане към растеж от 2.7% през 2017 г. Дори икономическото развитие да отговори на очакванията, четирите банки ще се нуждаят от 4.4 млрд. евро допълнителен капитал.

Добър и лош сценарий

Най-голямата гръцка банка по размер на активите - National Bank of Greece, ще се нуждае от 1.6 млрд. евро при базовия сценарий за икономиката. При стресовия модел недостигът в банката ще достигне 4.6 млрд. евро. Piraeus трябва да набере 2.2 млрд. долара при базовия сценарий и 4.9 млрд. в стресовия. В събота Piraeus обяви нетна загуба от 635 млн. евро за първите девет месеца на 2015 г. и ускорен темп при ръста на лошите кредити. При базовия сценарий Alpha Bank трябва да набере само 263 млн. евро, но при лошо развитие на икономиката недостигът достига 2.7 млрд. долара. За Eurobank недостигът на капитал при двата сценария достига съответно 339 млн. и 2.2 млрд. евро.

И четирите банки развиват дейност и в България. По-рано тази година стана ясно, че Пощенска банка, която в собственост на Eurobank, ще придобие бизнеса на Alpha bank в страната. National Bank of Greece е собственик на Обединена българска банка.

Гръцката централна банка е провела идентични стрес тестове и на по-малки финансови институции като Attica Bank, която ще се нуждае от 857 млн. евро при базовия модел и от 1 млрд. при стресовия. Директорът на банковия надзор в ЕЦБ Рамон Куинтана предупреждава, че гръцката икономика трябва да се развива добре, за да може банковата система да се стабилизира. "Много е важно да се избегне всякакво отклонение от заложения икономически растеж", изтъква той.

 

 

Акциите поскъпват

Основният индекс на атинската борса ATG напредна с 1.2% в понеделин благодаренеи на силния ръст на акциите на четирите най-големи гръцки банки след излизането на стрес тестовете в събота. Акциите Alpha Bank и Eurobank, които имат по-добри резултати, поскъпнаха с по над 20 на сто, а тези на Piraeus Bank и National Bank of Greece напреднаха с по над 5%. "Публикуваният през уикенда доклад за стрес тестовете на гръцките банки показа, че състоянието на активите им е по-добро от очакваното. В резултат на това те ще се нуждаят от по-малки капиталови инжекции, отколкото се смяташе досега", коментира пред Reuters Маркус Хюбер, брокер в Peregrine & Black.

Резултати от стрес тестовете на ЕЦБ
Капиталов недостиг в млн. евро и процентно съотнощение на капитала от първи ред
 Базов сценарийНеблагоприятен сценарий
Alpha bank2639.00%2 7432.10%
Eurobank3398.60%2 1221.30%
NBG1 5766.80%4 602-0.20%
Piraeus bank2 2135.20%4 933-2.40%
Общо4 3917.60%14 4010.10%

Гръцките банки ще се нуждаят от до 14.4 млрд. евро допълнителен капитал, за да покрият нарастващия брой лоши кредити, съобщава Reuters. Това показват резултатите от стрес тестовете, проведени от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Капиталовият недостиг се дължи основно на увеличаващите се кредитополучатели, които не могат или не искат да изплащат заемите си на фона на тежката икономическа ситуация в страната. Ситуацията се влошава и заради капиталовия контрол, наложен в резултат на сблъсъка между международните кредитори и правителството на СИРИЗА по-рано тази година, който доведе до страхове, че страната ще напусне еврозоната.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    plamenhristov5 avatar :-|
    plamenhristov5

    Това е добре. Няма основания за драми.

  • 2
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    До коментар [#1] от "plamenhristov5":

    Правилно. Основания за драми няма. А виж, основания за драХми - колкото искаш.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK