Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 ное 2015, 9:03, 3458 прочитания

Чуждите инвеститори искат предвидима среда и повече прозрачни компании

Иван Такев, изпълнителен директор на БФБ-София, пред "Капитал Daily"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Иван Такев е изпълнителен директор на БФБ-София от 2008 г. Магистър е по Финанси от Университета за национално и световно стопанство (1996 г.). В периода 1998-2001 г. работи в Държавната комисия по ценните книжа (сегашна КФН). От 2001 г. работи в БФБ-София, като преминава последователно през позициите експерт, директор на дирекция "Търговия" и оперативен директор.

Наскоро най-старият индекс на БФБ SOFIX навърши 15 години. Как се промени българския капиталов пазар за този период?

Концентрирани най-вече върху текущата ситуация на пазара, всички ние като че ли сме склонни да забравяме или омаловажаваме всичко, което се случи за този период. То далеч не е малко. Тези участници на пазара, които го следят от самото начало, могат да си спомнят какви бяха регулациите и правилата и колко пробойни имаше в тях. С течение на времето законодателството еволюира до такава степен, че вече обхватът му е много по-широк, а материята, която бива регулирана - значително по-сложна и в голяма степен резултат от еволюцията на финансовите пазари.


Чисто технологично пазарният оператор, както и неговите членове, също извървяха дълъг път за тези 15 години. В самото начало повечето от ежедневните операции на борсата се извършваха ръчно макар самата търговия да беше вече изцяло електронна. Очевидно е, че това създаваше оперативен риск. В момента на борсата човешка намеса има само там, където има необходимост от преценка.

И най-важното, ползата от историята е никаква, ако не се учим от нея. През тези години пазарът премина през различни периоди, като във всеки един от тях му оказваха значение различни фактори. Смея да твърдя, че повечето от тези фактори оставиха отпечатък върху разбиранията на инвеститорите и именно правилната преценка за влиянието им е урокът на историята.

За да бъда по-конкретен, ще дам няколко примера. Периодът на еуфория бе съпроводен с масовото навлизане на "инвеститори", които обаче нямаха никакви познания по инвестиции и претърпяха бързи разочарования. Тук урокът е повече от ясен и той е, че финансовата грамотност е най-основният фактор за устойчивото развитие на пазарите. Именно затова и нашите усилия, а и на много наши колеги и съмишленици, са силно концентрирани във финансовото образование от доста време насам.



Освен това периодът на възход у нас беше силно подпомогнат от процеса на приватизация през борсата. По същият начин други централно- и източноевропейски държави оказаха и продължават да оказват подкрепа своите пазари. С други думи имаме ред емпирични доказателства, че целенасочената политика в помощ на капиталовите пазари е най-доброто, което държавата може да направи в случая.

Какво се случва с приватизацията на борсата? Като че ли процесът забуксува.

През май Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) стартира конкурс за изготвяне на анализ на правното състояние, информационен меморандум и приватизационна оценка на борсата, като беше оповестен и консорциумът, който спечели конкурса. През следващите месеци борсата беше обект на проучване от страна на участниците в консорциума и съобразно заложените срокове всички документи следва вече да са внесени в АПСК. Единствено от тази институция зависи кога ще започне същинската процедура за приватизация.

Важно е да отбележим, че пазарният оператор трябва да се приватизира в пакет с държавния дял в Централен депозитар (ЦД), тъй като само така може да бъде предизвикан интереса на сериозен стратегически инвеститор, респективно да бъдат генерирани положителни резултати от процеса. Борсата и ЦД са вертикално интегрирани от оперативна гледна точка и истинските ползи за развитие на капиталовия ни пазар могат да бъдат извлечени при същата структура и на собствеността.

Единствено с икономическите и финансовите проблеми на страната ли можем да обясним този срив на капиталовия пазар в последните години? Можеше ли нещо да се случи по-добре от гледна точка на нормативната уредба и регулациите на българския капиталов пазар?

През миналата и в началото на настоящата година пазарът беше изключително негативно повлиян от редица фактори като кризата с КТБ, промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, несигурността относно окончателния вариант на обсъжданата пенсионна реформа и други. На макро ниво текущите показатели за икономиката на страната обаче не може да бъдат търсени като причина за намалялата ликвидност на пазара.

Дори напротив, по-рано през годината редица институции и анализатори актуализираха в посока нагоре прогнозите си за БВП на 2015 г., статистиката отчита намаляваща безработица, ръст на експорта и подобрено усвояване на еврофондовете. Дори и след увеличението на държавния дълг, поет в резултат на фалита на КТБ, съотношението му към БВП е около 23%, което значително по-ниско от това на други държави от региона, при които достига до 90%.

България, независимо от различните трусове, е страна с инвестиционен рейтинг със стабилна перспектива по методологията на Moody's Investors Service, което намалява цената на финансиране както за централното правителство, така и за частния бизнес.

Ниските лихвени проценти, независимо че теоретично дават предимство на банковото финансиране пред капиталовия пазар, благоприятстват заемното финансиране от страна на съществуващите публични компании, листвани на борсата. Oттам eфектът се прехвърля и към целия пазар. Всичко това са фактори, които дават основание за оптимизъм относно макроефекта върху капиталовия пазар.

Колкото се отнася за нормативната уредба и регулациите, ние сме на мнение, че по линия на Европейския съюз се създадоха толкова много и толкова комплексни норми на принципа, че размерът няма значение, че в крайна сметка за малки по размери капиталови пазари, какъвто е и нашия, се създаде огромна диспропорция между правила и размер на бизнеса.

За пазари като българския много по-важно тук е не постоянното генериране на нова нормативна уредба, а осигуряването на върховенство на закона и безусловно санкциониране от страна на регулатора на непазарни практики, очевидно ощетяващи една или друга група пазарни участници.

Чуждестранните инвеститори почти липсват на българския пазар. Възможно ли е въвеждането на мерки, които да направят БФБ-София по-атрактивна за чуждите капитали?

Най-доброто, което можем да направим, за да можем да разчитаме на завръщането на чуждестранните инвеститори, е да им осигурим предвидима регулаторна и политическа среда. Освен това по-големите инвеститори с профил към пазари като нашия не ни разглеждат изолирано, а като част от целия регион. С други думи всички държави от региона трябва да генерират едни и същи положителни сигнали, ако искат да разчитат на чужди капитали.

Естествено, една или друга държава може да бъде заобиколена, ако са налице проблеми от характер, който създава затруднения или несигурност за инвестициите, но никоя държава сама по себе си не е в състояние самостоятелно да променя инвестиционни нагласи у чуждите инвеститори.

За наше щастие обратната връзка, която получаваме при срещите си с представители на чуждестранни инвеститори, говори за постепенно увеличаващ се интерес към нас и региона, макар и все още той да не се е материализирал в приток на капитали. Дори и самият факт, че подобни срещи зачестяват, говори сам по себе си.

Същата информация получаваме от нашите членове, доколкото една част от тях имат сериозен опит при работата си с чуждестранни клиенти. В този смисъл, можем да сме оптимистично настроени, че при демонстрирането на последователност и предвидимост на средата, отново можем да разчитаме на чужди капитали, инвестирани на местния пазар.

Тук следва обаче да се направи една уговорка. На всички срещи, които провеждаме бива повдиган въпроса относно качеството на корпоративното управление на публичните компании у нас. Това е въпрос, който определено вълнува всички чуждестранни инвеститори. Естествено това не е някакъв местен феномен, тъй като подобен въпрос е валиден за всички развиващи се пазари.

За разлика от предходния път, считаме че оттук насетне всички чужденци ще са далеч по-внимателни. Като доказателство за това мога да споделя, че съвсем наскоро, по време на разговор с представители на една от големите брокерски къщи от региона, бе директно заявено, че се очаква постепенно съживяване на интереса към Балканите, но чуждите капитали ще бъдат насочени към компании, които реално са доказали, че спазват принципите на доброто корпоративно управление.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Eldrive увеличава мрежата си от е-зарядни в партньорства с OMV и община Бургас Eldrive увеличава мрежата си от е-зарядни в партньорства с OMV и община Бургас

Зарядните станции за електромобили на компанията ще нараснат най-малко с 80

31 май 2020, 791 прочитания

ЕБВР предлага безплатни ресурси за справяне с кризата за малки и средни фирми ЕБВР предлага безплатни ресурси за справяне с кризата за малки и средни фирми

Онлайн програмата покрива пет основни теми и цели да достигне до 10 хил. души

31 май 2020, 1010 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Мелницата в Генерал Тошево се продава заради дълг към КТБ

Собственикът "Генто милл" е сред компаниите, чиито цесии и прихващания се оспорват от синдиците

Още от Капитал
Ресторанти на корона диета

След нокдауна, който вирусът нанесе на заведенията, възстановяването ще е бавно и трудно, бизнес моделите ще се променят още, а доставките ще играят все по-важна роля

Борсово V-ъзстановяване

След резкия спад дойде и бърз ръст на индексите, но те все още са под историческите си върхове от февруари

Общини на ръба на фалита

Над 210 млн. лв. по-малко приходи са събрали общините през първите четири месеца на тази година спрямо 2019-а

Със 750 млрд. евро срещу корона кризата

Брюксел предлага амбициозен план за възстановяване. Битката предстои

Ако това е чалга – аз съм "за"

Защо Мила Роберт е явление на попкултурната сцена в България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10