Финансовите дупки в държавния транспорт стават все по-големи

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Все по-лошо финансово състояние в основните проблемни транспортни компании. Това показват отчетите на дружествата от сектора за деветмесечието на тази година. Или железниците ще чакат помощ от държавата. Пощите увеличават с всяка поредна година нуждата си от субсидии. А летището ще бъде похарчено наведнъж, за да запълни някоя и друга бездънна дупка.

На дъното е железницата

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

През септември транспортният министър Ивайло Московски обяви, че Националната компания "Железопътна инфраструктура" не е в състояние да съфинансира проектите за ремонт на свои трасета, за които има отпуснати европейски пари. От отчета на компанията за деветмесечието се вижда, че тя отчита по-големи приходи за тази година, но и по-висока загуба както от планираната, така и от миналогодишната за съответния период. Тя е в размер на 25.4 млн. лв., като за 2014 г. е била 18.2 млн. лв. При жп превозвача финансовите проблеми също са хронични, приходите на товарното поделение се свиват, като в момента холдингът се надява основно на концесията на летище София, от която се планира да се налеят в железницата 600 млн. лв.  

По въздух и вода

Подготвеното за концесиониране "Летище София" отчита за първото деветмесечие 9% ръст на приходите си и с 578 хил. лв. по-висока печалба спрямо предходната година, когато тя беше 3.9 млн. лв. Така компанията запазва тенденцията да работи при много малък марж на печалба, въпреки че е абсолютен монополист и броят на пътниците расте. 



Единствената относително стабилна компания във въздуха е "Ръководство на въздушното движение", което отчита с 13.67% повече полети за периода спрямо изминалата година, като това се дължи основно на по-големия брой от прелитащи полети заради ситуацията в Украйна и все по-големия трафик от и до Турция. Приходите на компанията леко се увеличават, но печалбата й се свива и от 31.4 млн. лв. става 20.2 млн. лв., като от отчета на компанията се вижда, че разходите за възнаграждения в дружеството са се увеличили с 10 млн. лв.

След концесионирането на основната част от пристанище Бургас, държавното дружество там остана с много ограничени функции. Колкото до порт Варна, за първите девет месеца на тази година то отчита по-високи приходи със 7.8%. Обясненията са няколко. Първо, при количествата товари има леко завишение. Второ, нараства делът на контейнерите, чието товарене и разтоварване е по-скъпо. И трето, това са тръбите на "Южен поток", които са претоварвани и съхранявани на пристанището.  

Пощите в премеждие
Наскоро стана ясно, че Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е одобрила през следващата година "Български пощи" да получат 18.8 млн. лв. от бюджета като компенсация за това, че само те са задължени да извършват т.нар. универсална пощенска услуга на територията на цялата страна. Въпросната субсидия пощите получават от няколко години, като тя се изплаща с две години закъснение. Дали цялата сума ще бъде изплатена пък е решение на финансовия министър. Така например за 2011 г. решението на КРС е за 22.7 млн. лв., а от тях преведени през 2013 г. бяха 9.5 млн. лв. За 2012 г. по решение на КРС субсидията е 14.8 млн. лв., заложените в бюджета бяха 12.5 млн. лв., а преведените през 2014 г. - 11.9 млн. лв. За 2013 г. КРС признава 16.6 млн. лв., в бюджета за 2014 г. са заложени 12.5 млн. лв., а до момента са извършени преводи в размер на 9.9 млн. лв.

От отчета за деветмесечието на компанията се вижда, че тя има по-голяма загуба (1.5 млн. лв.) в сравнение със същия период за изминалата година (604 хил. лв.). Това обаче се дължи на продажбата на активи през изминалата година, обясняват от дружеството.