С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 6 ное 2015, 17:00, 7370 прочитания

Произведено за Китай

Износът на българска царевица за източната страна е пораснал почти 40 пъти през 2014 г. Но пазарът там няма да стане ключов за земеделския продукт

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Износът на една българска стока към Китай е изригнал почти 40 пъти през миналата година. Едва ли очаквате, но топ продуктът е царевицата. Причината е, че освен всеизвестния ориз консумацията на месо в Китай скача с пъти през последните години. А за животните са нужни и фуражи, а оттам и царевица.

Рядко може да се отбележи, но рекордното количество идва в резултат от действие на държавата - през 2013 г. тя подписа принципно споразумение за износа на българска царевица към Китай.
Потребителската мощ на източната страна с население от близо 1.4 млрд. жители логично и постоянно привлича бизнес интереса. Затова и да прокараш търговски път към Китай е постижение за България. Негативът е, че явлението може да е неустойчиво.

Бърз пазар за милиони



Експортът на българска царевица за Китай става възможен, след като преди две години е подписано принципно междуправителствено споразумение между двете държави. То се отнася най-вече за фитосанитарните изисквания и не е обвързано с конкретен период на действие или количества. Документът идва след серия от срещи между българските власти и китайската администрация за надзор на качеството. Само преди няколко дни такава процедура беше започната и за износа на местни плодове и зеленчуци.
"Китай не е свободен пазар в класическия смисъл и износът на повечето стоки и суровини обикновено е възможен само след правителствени споразумения, лицензии и квоти", обяснява Петър Димитров, основател и брокер в компанията "Агрикор", която се занимава с брокераж и прогнози на пазара и борсите за зърнени и маслодайни култури. Липсата на такива споразумения обаче не означава непременно забрана за търговия на селскостопански продукти на китайския пазар. Ако действа без подкрепата на държавата, земеделският бизнес трябва да има сигурен китайски партньор и във всички случаи да спазва изискванията, така че стоката да бъде допусната в страната.

"Още в началото на 2014 г. имахме първи сделки за ограничени количества царевица в контейнери, а през октомври 2014 г. тръгна и масиран износ с големи кораби насипен товар. Кумулативно за сезон 2014 г. износът за Китай се оценява на малко под 300 хил. тона", разказва Димитров. Според данни на Националния статистически институт този експорт за календарната минала година е бил 227 хил. тона в количество, а в стойност - 71 млн. лв. (виж таблицата), което е 12.5% от цялата стойност на износа на царевица. За сравнение, през 2013 г. търговията на царевица към Китай е била едва 4.5 хил. тона на стойност 2 млн. лв.
Традиционен пазар за тази продукция продължават да са държавите от ЕС. Натам са насочени 86% от целия износ като стойност. Средната цена на предлаганата царевица за китайския пазар обаче е била малко по-ниска от тази, на която местните търговци са продавали в ЕС. Но през тази ситуацията е обърната.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Boеing си осигури заем от 12 млрд. долара за справяне с кризата Boеing си осигури заем от 12 млрд. долара за справяне с кризата

Средствата ще предоставят допълнителна финансова гъвкавост на авиопроизводителя

29 яну 2020, 285 прочитания

България е 55-а от 132 държави по конкурентоспособност на талантите България е 55-а от 132 държави по конкурентоспособност на талантите

Начинът на живот дава предимство на страната, но проблем остава привличането на кадри, показва глобалният индекс GTCI

28 яну 2020, 899 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Последният пощенски бастион

Две компании за парични преводи оспорват монопола на "Български пощи" върху раздаването на пенсиите. Залогът е пазар за 37.5 млн. лв.

Още от Капитал
БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10