С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 8 ное 2015, 12:35, 10270 прочитания

Последният пощенски бастион

Две компании за парични преводи оспорват монопола на "Български пощи" върху раздаването на пенсиите. Залогът е пазар за 37.5 млн. лв.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Държавната осигурителна система е една тъжна тема - продънена и предлагаща оскъдни пенсии. Донякъде сходна в остарелия си бизнес модел е и "Български пощи" - голямата тромава държавна машина, която под собствената си тежест трудно бяга наравно с по-гъвкавите и пъргави частни компании и постоянно губи пазарен дял. Двете в комбинация обаче правят пазар от 37.5 млн. лв., колкото са получили пощите през 2014 г. за това, че разнасят парите на пенсионерите. Услугата е един от последните бастиони, който осигурява около 1/4 от 147 млн. лв. приходи на държавната компания за миналата година и той може да бъде поставен под въпрос. 

Процесът започва, след като през 2012 г. две компании с лиценз за пощенски парични преводи започват оспорването на членове от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, според която само "Български пощи" и банките могат да раздават пенсиите. Това са "Изипей" и "Финанс инженеринг", които завеждат дело срещи Министерския съвет и Националния осигурителен институт (НОИ). През април 2014 г. Върховният административен съд излиза с определение, според което по въпроса нарушена ли е конкуренцията трябва да се произнесе Съдът на Европейския съюз (СЕС). През изминалата седмица стана ясно и дългоочакваното заключение на СЕС от 22 октомври. То връща топката в полето на българската съдебна система, която трябва да установи по-скоро социална или по-скоро икономическа е дейността на "Български пощи" по разнасянето на пенсиите. Ако попада в първата категория, то сега действащата система е съвместима с правилата на свободния пазар. Ако ли не - правилата на свободната конкуренция са нарушени. Това ще означава, че НОИ ще трябва да прави обществени поръчки за изпълнението на дейността. А пощите ще се разделят с поредната монополна дейност и десетки милиони сигурни постъпления на година, което би направило финансовата дупка в компанията все по-голяма.


Социалната държава
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е от 2000 г. В нея подробно е разписана процедурата, по която осигурените лица получават своите пенсии и добавките към тях, изплащани от териториалните поделения на НОИ чрез пощенските станции на "Български пощи" и банките в страната. Към момента на издаването на наредбата държавната компания е единствената, която може да се занимава с т.нар. универсална пощенска услуга, част от която е извършването на пощенски парични преводи. През 2009 г. обаче паричните преводи излизат извън обсега й. Двете компании жалбоподатели имат лиценз за "пощенски парични преводи", издаден им от Комисията за регулиране на съобщенията и твърдят, че така разписана, наредбата, ограничава правата им като пощенски оператори, както и че се ограничава свободната конкуренция.

От другата страна на барикадата е Министерският съвет, който защитава тезата, че "чрез отпускане и изплащане на пенсиите се осъществяват функциите на държавата по обществено осигуряване, които не могат да бъдат определени като стопанска дейност, така че да се търси нарушаване или ограничаване на конкуренцията". Държавната защита продължава така: "След като правото на обществено осигуряване е сред кръга на основните конституционни права на гражданите, държавата следва с повишена отговорност и без да се доверява другиму, да извършва дейността си по осъществяване на това право. Към настоящия момент единствено "Български пощи" разполага с клонова мрежа на територията на цялата страна, включително високопланински и слабо населени местности. Там, където няма пощенска станция, е организирано изплащането на пенсиите да става на адрес от пощенски служител, което е в полза на лицата и не ги затруднява по никакъв начин. Свободната стопанска инициатива не изключва принципите на държавно регулиране и контрол, тъй като правото на свободна стопанска инициатива няма абсолютен характер, следователно следва да се ограничи, когато това се налага в защита на друга, по-висша конституционна ценност."

Пазарът на раздора
Опазването на конституционните ценности обаче също си има цена. От "Български пощи" отказаха да отговорят на въпросите на "Капитал" с аргумента, че са просто изпълнител на наредбата и няма да дадат информация, засягаща цените им, тъй като са "търговско дружество". Повече яснота за размера на пазара, обект на раздора, дадоха от НОИ. За 2014 г. 45% от общия размер на пенсиите се изплащта чрез пощенските станции, а останалите 55% минават през търговските банки. Отново за изминалата години общият размер на пенсиите, които са изплатени чрез "Български пощи", е 3.644 млрд. лв. За тази услуга пак според наредбата НОИ чрез териториалните си поделения заплаща на областната пощенска станция 8.5 на хиляда върху изплатените през месеца пенсии, като едновременно с дължимата такса се превежда и дължимият данък добавена стойност, като те се превеждат до 7-о число на следващия месец. Крайната сметка за 2014 г. показва, че "Български пощи" е получило за услугата изплащане на пенсии е 37.473 млн. лв. с ДДС.



Колкото до банките, според Закона за публичните финанси те обслужват сметките на държавните ведомства безплатно без определени платежни услуги. Сред изключенията попада и НОИ, но плащането става от държавата, като от нейно име договори сключва Министерството на финансите. По закон те съдържат едни и същи клаузи и цени, приложими за всички банки, така че и тук няма реално конкуренция.

Според доклада на Комисията за регулиране на съобщенията през 2014 г. фирмите с лиценз за "пощенски парични преводи" са 15 на брой, като от тях 8 са извършвали реално тази дейност. Това са "Български пощи", "Спиди", "Еконт Експрес", "Тип Топ Куриер", "Изипей", "Фактор И.Н.", "Експрес Пей" и "Постфинанс", свързана компания, закупила в края на 2013 г. дейността по паричните преводи на "Финанс инженеринг" под формата на интелектуалната собственост като ноу-хау и лиценз, както и инвентара, нужен за дейността. Пак според доклада на КРС през 2014 г. операторите са извършили 6.3 млн. броя пощенски парични преводи, а реализираните приходи от тях са около 9.9 млн. лв.

Спор, стар като пощите
Въпросът за изплащането на пенсиите от конкуренти на "Български пощи" се повдига периодично макар и не много гласно. Основното, което винаги се изтъква, когато стане въпрос за държавното дружество и частните му конкуренти, е, че те биха били заинтригувани от пазара в големите населени места, докато за пощите остава грижата за малките и акумулирането на загуби.

Седмици преди решението на Съда на Европейския съюз темата беше повдигната пред министъра на транспорта Ивайло Московски в парламента на транспортна комисия от депутат. "Лично моето мнение е, че това е правилно (бел. ред. - разнасянето на пенсиите от "Български пощи"), още повече че ако трябва да се извършва услугата стандартно, на територията на цялата страна не знам да има частен оператор с 3000 точки. Тези, които са подали жалба, са оператори със 100-200 точки по населените места и ако тяхната цел е да получат раздаването на пенсиите в градовете, а пощите да остане да раздават по селата, вероятно ще срещнат сериозна съпротива от страна на държавата", заяви Московки. "Личното си мнение изказвам. Разбира се, че не трябва да се създават ограничения за частните оператори, но това е една тема, за която последното нещо може да се каже, че е пазарна – раздаването на пенсиите. Това е социална тема и ако започнем да си правим експерименти с нея, не мога да нося отговорност за последствията', завърши той.

Въпросът дали ще се разделят пощите и с този монопол остава висящ. Какъв би бил ефектът от евентуално навлизане на конкуренти и колко би паднала цената е трудно да се прецени, без да се знае какви са разходите по услугата и колко печели държавното дружество. От гледна точка на държавния бюджет едва ли ще се постигне особено спестяване, особено ако се отчете, че избирането на частен оператор ще означава и зейване на нови дупки в "Български пощи". В бюджета за следващата година заложената помощ за дружеството вече е 18.8 млн. лв. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Джон Върна: Мерките срещу корупцията са лидерство, контрол и правилните хора 1 Джон Върна: Мерките срещу корупцията са лидерство, контрол и правилните хора

Експертът по криминалистичен одит пред "Капитал"

6 дек 2019, 666 прочитания

Акцентираме на отличното обслужване и пълно организационно съдействие Акцентираме на отличното обслужване и пълно организационно съдействие

Светлин Якимов, маркетинг мениджър на "Регнум Банско апарт хотел и СПА"

6 дек 2019, 481 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
IT секторът има потенциал да задвижи българската икономика

Константин Конов, управляващ директор на "Luxoft България" пред "Капитал Daily"

Още от Капитал
Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10