Последният пощенски бастион
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Последният пощенски бастион

За 2014 г. през пощите са преминали 3.644 млрд. лв. пенсии

Последният пощенски бастион

Две компании за парични преводи оспорват монопола на "Български пощи" върху раздаването на пенсиите. Залогът е пазар за 37.5 млн. лв.

Калина Горанова
11077 прочитания

За 2014 г. през пощите са преминали 3.644 млрд. лв. пенсии

© Надежда Чипева


Държавната осигурителна система е една тъжна тема - продънена и предлагаща оскъдни пенсии. Донякъде сходна в остарелия си бизнес модел е и "Български пощи" - голямата тромава държавна машина, която под собствената си тежест трудно бяга наравно с по-гъвкавите и пъргави частни компании и постоянно губи пазарен дял. Двете в комбинация обаче правят пазар от 37.5 млн. лв., колкото са получили пощите през 2014 г. за това, че разнасят парите на пенсионерите. Услугата е един от последните бастиони, който осигурява около 1/4 от 147 млн. лв. приходи на държавната компания за миналата година и той може да бъде поставен под въпрос. 

Процесът започва, след като през 2012 г. две компании с лиценз за пощенски парични преводи започват оспорването на членове от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, според която само "Български пощи" и банките могат да раздават пенсиите. Това са "Изипей" и "Финанс инженеринг", които завеждат дело срещи Министерския съвет и Националния осигурителен институт (НОИ). През април 2014 г. Върховният административен съд излиза с определение, според което по въпроса нарушена ли е конкуренцията трябва да се произнесе Съдът на Европейския съюз (СЕС). През изминалата седмица стана ясно и дългоочакваното заключение на СЕС от 22 октомври. То връща топката в полето на българската съдебна система, която трябва да установи по-скоро социална или по-скоро икономическа е дейността на "Български пощи" по разнасянето на пенсиите. Ако попада в първата категория, то сега действащата система е съвместима с правилата на свободния пазар. Ако ли не - правилата на свободната конкуренция са нарушени. Това ще означава, че НОИ ще трябва да прави обществени поръчки за изпълнението на дейността. А пощите ще се разделят с поредната монополна дейност и десетки милиони сигурни постъпления на година, което би направило финансовата дупка в компанията все по-голяма.

Социалната държава

Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е от 2000 г. В нея подробно е разписана процедурата, по която осигурените лица получават своите пенсии и добавките към тях, изплащани от териториалните поделения на НОИ чрез пощенските станции на "Български пощи" и банките в страната. Към момента на издаването на наредбата държавната компания е единствената, която може да се занимава с т.нар. универсална пощенска услуга, част от която е извършването на пощенски парични преводи. През 2009 г. обаче паричните преводи излизат извън обсега й. Двете компании жалбоподатели имат лиценз за "пощенски парични преводи", издаден им от Комисията за регулиране на съобщенията и твърдят, че така разписана, наредбата, ограничава правата им като пощенски оператори, както и че се ограничава свободната конкуренция.

От другата страна на барикадата е Министерският съвет, който защитава тезата, че "чрез отпускане и изплащане на пенсиите се осъществяват функциите на държавата по обществено осигуряване, които не могат да бъдат определени като стопанска дейност, така че да се търси нарушаване или ограничаване на конкуренцията". Държавната защита продължава така: "След като правото на обществено осигуряване е сред кръга на основните конституционни права на гражданите, държавата следва с повишена отговорност и без да се доверява другиму, да извършва дейността си по осъществяване на това право. Към настоящия момент единствено "Български пощи" разполага с клонова мрежа на територията на цялата страна, включително високопланински и слабо населени местности. Там, където няма пощенска станция, е организирано изплащането на пенсиите да става на адрес от пощенски служител, което е в полза на лицата и не ги затруднява по никакъв начин. Свободната стопанска инициатива не изключва принципите на държавно регулиране и контрол, тъй като правото на свободна стопанска инициатива няма абсолютен характер, следователно следва да се ограничи, когато това се налага в защита на друга, по-висша конституционна ценност."

Пазарът на раздора

Опазването на конституционните ценности обаче също си има цена. От "Български пощи" отказаха да отговорят на въпросите на "Капитал" с аргумента, че са просто изпълнител на наредбата и няма да дадат информация, засягаща цените им, тъй като са "търговско дружество". Повече яснота за размера на пазара, обект на раздора, дадоха от НОИ. За 2014 г. 45% от общия размер на пенсиите се изплащта чрез пощенските станции, а останалите 55% минават през търговските банки. Отново за изминалата години общият размер на пенсиите, които са изплатени чрез "Български пощи", е 3.644 млрд. лв. За тази услуга пак според наредбата НОИ чрез териториалните си поделения заплаща на областната пощенска станция 8.5 на хиляда върху изплатените през месеца пенсии, като едновременно с дължимата такса се превежда и дължимият данък добавена стойност, като те се превеждат до 7-о число на следващия месец. Крайната сметка за 2014 г. показва, че "Български пощи" е получило за услугата изплащане на пенсии е 37.473 млн. лв. с ДДС.

Колкото до банките, според Закона за публичните финанси те обслужват сметките на държавните ведомства безплатно без определени платежни услуги. Сред изключенията попада и НОИ, но плащането става от държавата, като от нейно име договори сключва Министерството на финансите. По закон те съдържат едни и същи клаузи и цени, приложими за всички банки, така че и тук няма реално конкуренция.

Според доклада на Комисията за регулиране на съобщенията през 2014 г. фирмите с лиценз за "пощенски парични преводи" са 15 на брой, като от тях 8 са извършвали реално тази дейност. Това са "Български пощи", "Спиди", "Еконт Експрес", "Тип Топ Куриер", "Изипей", "Фактор И.Н.", "Експрес Пей" и "Постфинанс", свързана компания, закупила в края на 2013 г. дейността по паричните преводи на "Финанс инженеринг" под формата на интелектуалната собственост като ноу-хау и лиценз, както и инвентара, нужен за дейността. Пак според доклада на КРС през 2014 г. операторите са извършили 6.3 млн. броя пощенски парични преводи, а реализираните приходи от тях са около 9.9 млн. лв.

Спор, стар като пощите

Въпросът за изплащането на пенсиите от конкуренти на "Български пощи" се повдига периодично макар и не много гласно. Основното, което винаги се изтъква, когато стане въпрос за държавното дружество и частните му конкуренти, е, че те биха били заинтригувани от пазара в големите населени места, докато за пощите остава грижата за малките и акумулирането на загуби.

Седмици преди решението на Съда на Европейския съюз темата беше повдигната пред министъра на транспорта Ивайло Московски в парламента на транспортна комисия от депутат. "Лично моето мнение е, че това е правилно (бел. ред. - разнасянето на пенсиите от "Български пощи"), още повече че ако трябва да се извършва услугата стандартно, на територията на цялата страна не знам да има частен оператор с 3000 точки. Тези, които са подали жалба, са оператори със 100-200 точки по населените места и ако тяхната цел е да получат раздаването на пенсиите в градовете, а пощите да остане да раздават по селата, вероятно ще срещнат сериозна съпротива от страна на държавата", заяви Московки. "Личното си мнение изказвам. Разбира се, че не трябва да се създават ограничения за частните оператори, но това е една тема, за която последното нещо може да се каже, че е пазарна – раздаването на пенсиите. Това е социална тема и ако започнем да си правим експерименти с нея, не мога да нося отговорност за последствията', завърши той.

Въпросът дали ще се разделят пощите и с този монопол остава висящ. Какъв би бил ефектът от евентуално навлизане на конкуренти и колко би паднала цената е трудно да се прецени, без да се знае какви са разходите по услугата и колко печели държавното дружество. От гледна точка на държавния бюджет едва ли ще се постигне особено спестяване, особено ако се отчете, че избирането на частен оператор ще означава и зейване на нови дупки в "Български пощи". В бюджета за следващата година заложената помощ за дружеството вече е 18.8 млн. лв. 

Държавната осигурителна система е една тъжна тема - продънена и предлагаща оскъдни пенсии. Донякъде сходна в остарелия си бизнес модел е и "Български пощи" - голямата тромава държавна машина, която под собствената си тежест трудно бяга наравно с по-гъвкавите и пъргави частни компании и постоянно губи пазарен дял. Двете в комбинация обаче правят пазар от 37.5 млн. лв., колкото са получили пощите през 2014 г. за това, че разнасят парите на пенсионерите. Услугата е един от последните бастиони, който осигурява около 1/4 от 147 млн. лв. приходи на държавната компания за миналата година и той може да бъде поставен под въпрос. 

Процесът започва, след като през 2012 г. две компании с лиценз за пощенски парични преводи започват оспорването на членове от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, според която само "Български пощи" и банките могат да раздават пенсиите. Това са "Изипей" и "Финанс инженеринг", които завеждат дело срещи Министерския съвет и Националния осигурителен институт (НОИ). През април 2014 г. Върховният административен съд излиза с определение, според което по въпроса нарушена ли е конкуренцията трябва да се произнесе Съдът на Европейския съюз (СЕС). През изминалата седмица стана ясно и дългоочакваното заключение на СЕС от 22 октомври. То връща топката в полето на българската съдебна система, която трябва да установи по-скоро социална или по-скоро икономическа е дейността на "Български пощи" по разнасянето на пенсиите. Ако попада в първата категория, то сега действащата система е съвместима с правилата на свободния пазар. Ако ли не - правилата на свободната конкуренция са нарушени. Това ще означава, че НОИ ще трябва да прави обществени поръчки за изпълнението на дейността. А пощите ще се разделят с поредната монополна дейност и десетки милиони сигурни постъпления на година, което би направило финансовата дупка в компанията все по-голяма.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    llg13434546 avatar :-|
    llg13434546

    "За тази услуга пак според наредбата НОИ чрез териториалните си поделения заплаща на областната пощенска станция 8.5 на хиляда върху изплатените през месеца пенсии"

    Тези юнаци си мислят че ще се докопат до субсидията на пощите, която се дава чрез тази цена. 8.50лв на всеки 1000 лева е доста добра сума.

    п.п. За мен ще е интересно ако Капитал направят статия за дружествата завели делото, да видим кой и с какви интереси стои зад тях.

  • 2
    stankoyordanov avatar :-|
    Станко Йорданов

    Цената е добра, ако пенсиите са по 1000 лв. средната пенсия е май някъде около 300 лева, т.е. 2,50 лв средно за плащане. При което тези пари трябва да покрият парите, които пощите плащат за инкасото (превоза на парите до клоновете), времето и труда за броене и оформяне на документите - 3-4 минути на пенсионер. Отделно има пенсионери, на които пенсията им се носи в къщи на адрес. И това се случва в 3000 пощенски станции, големият брой от които е в села.
    Въпреки това, смятам че са на печалба, след като това е 1/4 от оборота им, а пенсиите се раздават 4-5 дена в месеца (1/5 от работното време и то не на всички служители в пощите).
    Пощите останаха една разплащателна система за плащане на сметки на гише, след като й отнеха основния бизнес - писмата (те отидоха в частната МБМ). Абонаментът за вестници и списания им носи загуби по над 10 млн. на година, т.е. при пощите останаха само неща, които никой не иска да вземе - защото са на загуба или защото не може да изпълни като пощенска мрежа.

  • 3
    aytep avatar :-?
    aytep

    Има разлика в текста под снимката и първите изречения на статията - млрд. или млн. лева!?

  • 4
    dragozow avatar :-|
    dragozow

    Въпросът е до кога държавата ще подкрепя тази мизерия, наречена Български пощи, осигурявайки им монополи над нормални услуги. Би следвало да можеш да си вземеш пенсията от няколко места, включително и от банката или банкомата. Ама заради монопола трябва да отидеш в смрадливата поща да се ръгаш и да те обслужват лошо.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 5
    stankoyordanov avatar :-|
    Станко Йорданов

    Няма грешка в данните на снимката. Толкова са милярдите, които се плащат годишно за пенсии, а прихода на пощите е 0.85 промила без ДДС от тази сума.
    Пощите нямат монопол върху изплящането на пенсиите въобще - всеки може да си ги насочи към банкова сметка, респективно банкова карта. Те имат договор да изплащат тези пенсии, които са в брой. И въпреки, че монополът е държавно определен със закона за НОИ, той е и естествен монопол, защото не е наличен оператор с 3000 пощенски станции, който да може да изплати на всички пенсионери пенсиите по места.
    Иначе си прав, държавата подкрепя пощите, за да има социален мир. Това е фирма с над 10 000 служители и ако фалира или намали драстично оборотите си ще има армия безработни, която правителство не иска да допусне да има като проблем.

  • 6
    ivanski12 avatar :-|
    Ivanski

    До коментар [#4] от "dragozow":

    Държавата не подкрепя "тази мизерия" според думите ти щото и е кеф, а защото нито една банка няма да си сложи банкомат в с.Беден , защото живеят 20 пенсионери. Поради тази причина тези хора, които нямат достъп до банкомат я получавт чрез пощата.

    И е много тъпо да си мислиш че като работиш на компютър и си получаваш заплатата по банков път всички го правят по този начин. Държавата има и социална функция към баба ти или дядо ти ( дано да са живи и здрави) докато са живи.

  • 7
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    Нито една компания няма мрежата да доставя пенсиите в 3000 населени места. Какво ще се случи? Просто е.
    Частен изпълнител ще вземе апетитните места - например големите областни градове + останалите градове от 5-6000 жителя нагоре. Там където печалбата е голяма /понеже много хора ще си вземат пенсията, този 1 промил е едно на 1 милион лева, друго е 1 промил на 10 хиляди лева - например в селата/.
    Реално погледнато държавния монопол ще се прости с хубавите локации, които носят доходи и в моента /малко или много/ компенсират за кофти местенцата с малко народ. Така в държавата ще остане само носещите загуба клонове на БГ пощи. Следва субсидия за БГ пощи, а частника с нов баварец. Честито да ни е.

  • 8
    stankoyordanov avatar :-|
    Станко Йорданов

    До коментар [#7] от "realismisthename":

    Точно така е, ще стане същото както с писмата. "Големите" частници лапнаха хубавите комунални клиенти и доставят писмата им перфектно в градовете, а някои от тях за селата ползват ...пощите. Източване и на входа и на изхода.
    В последното изречение не си прав, пощите имат субсидия само за писмата до 250 грама, т.нар. резервиран сектор. Но няма просто да фалира, а цялото това фиаско ще послужи за даването на една много изгодна концесия на голям международен играч с опит в България - има точно един такъв. А при друг развой може и да се издейства приватизация.

  • 9
    dragozow avatar :-|
    dragozow

    Могат да опитат в местата в които има банки, банкомати, изипей и др. Даже Спиди и Еконт доставят пратки до всякакви чукари на следващият ден. Със сигурност на държавата ще и е по-евтино отколкото да дотира мизерните пощи и да не им дава възможност да се развият. Защото сега като отида в пощата прилича на курник...продават шампоани. За чий ххх да храниш 10 000 души като това нещо е на загуба? Трябва поне да не е на загуба ако няма печалба, като знам държавата, до като е нейно няма да се развие, а ще е все по-мизерно място. Като БДЖ, ВМЗ и т.н.

  • 10
    casinoto avatar :-?
    casinoto

    Всеки иска да цоца от държавата - няма мисъл за развиване на бизнес или нови идеи - всичко е свързано с държавната хранилка. Затова и дефицитите са такива...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK