IT секторът има потенциал да задвижи българската икономика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

IT секторът има потенциал да задвижи българската икономика

IT секторът има потенциал да задвижи българската икономика

Константин Конов, управляващ директор на "Luxoft България" пред "Капитал Daily"

Юлиян Арнаудов
9935 прочитания

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Константин Конов е управляващ директор на "Luxoft България" от октомври 2014 г. Основаната в Русия и регистрирана в Швейцария компания навлезе в страната през пролетта на миналата година. Оттогава тя привлече сериозни софтуерни проекти и в момента за нея работят около 180 програмисти. Константин Конов има 15-годишен опит в изграждането на успешни бизнес модели в корпорации като Ситибанк и Hewlett-Packard (HP). Преди да се присъедини към "Луксофт", той ръководи Центъра за глобални IT операции в НР, структура с 1200 IT инженери, обслужваща клиентите на НР в EMEA.

Какво постигна Luxoft за близо година и половина, откакто навлезе в България?

- Luxoft е в България от началото на 2014 г. и в общи линии смятам, че динамиката за компанията е добра за този период. Стартирахме с проекти във финансовия сектор, който е основен в дейността ни, след това от около шест месеца разработваме софтуер и за автомобилната индустрия. Добре се развиваме, в момента сме около 180 души, което е добре, но е под принципните наши цели.

Защо е под вашите цели?

- Първоначално компанията беше обявила по-големи намерения за приличане на специалисти - около 400 души за две години. Което е нормално по принцип, защото целите трябва да са трудно изпълними. Пазарът в България има своите особености, не е лесно, особено в конкурентната среда, в която се развива през последните години – всички искат да наемат хора, всички искат да развиват проекти, но някои ограничения оказват своето влияние.

Какви са тези ограничения?

- Най-вече наличието на ресурс, особено в софтуерната индустрия. За никого не е тайна, че има недостиг на квалифицирани кадри в тази сфера. Много компании се борят за едни и същи специалисти. Това води до ескалация на заплати, до текучество между компаниите над това, което е нормално за сектора. Също така бизнеси, които се интересуват от проекти в България, първо правят предварителна оценка колко хора могат да работят по него и колко бързо могат да го завършат. Когато тази оценка показва, че за проект с екип от 20-30 души ще са нужни между 4 и 6 месеца за наемането им (това е над средното за индустрията), това е пречка. Не казвам, че не е възможно да изпълняват проекти – в нашия случай при добра организация, маркетинг и изграждането на добър бранд могат да се правят и по-мащабни проекти в България. Но ние трябва да се съобразяваме с вътрешната конкуренция в групата от другите държави. Освен в България Luxoft има големи развойни центрове в ЕС в Полша и Румъния, които са доста по-големи и като пазар, и като потенциал.

Има ли вече обратна връзка от Luxoft за българския пазар?

- Има интерес към българския пазар, защото цената на инвестицията е доста добра в сравнение с други държави. Ясно е, че имаме доста добра данъчна политика, която е от полза и за фирмите, и за служителите. Има и специалисти с доста добро владеене на езици на пазара, което е много важно за международните компании, с които работим. Както и добро ниво на умения на софтуерните специалисти. Всички тези предпоставки обуславят интереса на Luxoft към България. От другата страна, стоят ограниченията, които вече споменахме. Тоест трябва да се търси балансът. Като цяло има интерес и ако осигурим достатъчно кадри, бизнесът определено ще иска да инвестира в България.

Кои са основните ви клиенти?

- Различни са. В момента обслужваме основно Deutsche Bank, като с тях имаме над десет проекта, някои от които се осъществяват изцяло в България. Други са екипна работа между българското и други звена. В автомобилната индустрия проектите засега са изцяло дело на българския екип.

Променят ли се плановете на компанията в средносрочен план?

- Средносрочно искаме да разраснем секторите, в които имаме проекти – автомобилния и финансовия. Същевременно ще се опитаме да привлечем и нови проекти. За тази цел трябва, първо, да убедим клиентите на Luxoft, че България е правилното място и, второ, да се преборим с вътрешната конкуренция.

Предвид новите реалности как мислите да растете като екип и инвестиции?

- По принцип нашият план е поне да удвоим екипа в следващата година, с ясната идея, че това не трябва да се абсолютизира. Ние ще растем с толкова, с колкото пазарът ни позволи. Няма да се изхвърляме и да привличаме повече бизнес, отколкото можем да осигурим, като ще запазим качеството на изпълнение, което е отличителна черта на Luxoft.

Всички споменават за доброто качество на българските специалисти – има ли все пак някакви пропуски, върху които трябва да се наблегне?

- Не, аз не бих казал. Смятам, че нивото на подготовка е по-добро от това в другите държави от региона. Предимство в България е, че близо 90% от хората, които излизат от университетите, са с добър английски. Нивото на меки умения също е добро, като тук те са усъвършенстват с практиката. Едно от предизвикателствата, с които се сблъскахме в началото в България, е, че специалистите нямат културата да работят в международни екипи, разпръснати в различни центрове. Това трябва да се налага и "отглежда".

Какви са методите за преодоляване на недостига на кадри?

- От една страна, това е образователната система в България и начинът, по който се създават кадри. Мисля, че по този въпрос има още много какво да се направи. Въпреки че през последните години са предприети конкретни действия. Много фирми започнаха да правят собствени академии и обучения, самите университети развиха програмите, както и браншовите организации като БАСКОМ имат програми и инициативи по този въпрос. Истината е, че това не е достатъчно. Особено в краткосрочен план, когато са необходими свободни специалисти, които веднага да започнат работа. Затова голям източник на хора е релокиране. Най-вече от държави около нас, извън ЕС, като Русия и Украйна, донякъде и азиатските държави, като Виетнам например. Сърбия и Македония също, макар там ресурсите за IT специалисти не са толкова развити. В Турция също има голям потенциал, но основните източници ще са главно Русия и Украйна.

Колко време отнема релокацията на специалисти оттам (издаването на сини карти) и колко души сте преместили до момента?

- В началото този процес отнемаше много дълго време, но постепенно успяхме доста да го съкратим. Вече сме релокирали към 40 души и това постигнахме чрез създаване на по-добра организация и чрез работа с институциите. Отнема между 3 и 6 месеца, в някои случаи може и повече. Естествено позитивната част е решението на Министерския съвет да отпадне пазарният тест за IT специалности. Нашият опит сочи, че въпреки това няма да бъдат премахнати най-сериозните причини за забавяне на процеса по издаване на сини карти. Най-бавната част е във втория етап на процеса, в който трябва да се издаде позволение за влизане в страната, т.нар. виза тип D и последващото разрешение за пребиваване. Този процес отнема страшно много време и може би има няколко причини за това. В него участват МВнР и МВР дирекция "Миграция". При последната проблем е в липсата на капацитет, който да поеме потока от желаещи от различните компании. Това води до големи забавяния, които са доста често много над обявените срокове. Другият проблем е липсата на връзка между самите институции – МВР, МВнР и регионалните звена за съответната държава, както и Агенцията по заетостта. Те си обменят информация, но няма координация между тях. Третият проблем е с прозрачността на процеса. Когато има забавяния, хората се питат какво се случва и защо се бави визата. Механизъм за обратна връзка от самите министерства няма. Последният проблем се крие в принципа на "мълчаливия отказ". Според нас и останалите софтуерни компании, с които сме разговаряли, трябва да се въведе обратният принцип – на "мълчаливото съгласие".

Обменяте ли опит и помагате ли си с други софтуерни компании по процедурите за издаване на сини карти?

- Отскоро Luxoft е член на БАСКОМ, обсъждали сме този въпрос. Организацията е повдигала проблемите пред правителството и виждаме, че вече има добра чуваемост и желание от кабинета за разрешаването им. Самият факт, че се промени процедурата за пазарния тест, потвърждава това.

Имате ли програми за обучение на кадри?

- Да, имаме т.нар. corporate junior програми, това са стажантски програми, които са широко разпространени в компанията. В България не са толкова силно застъпени, защото още сме, образно казано, в стартъп фазата на развитието си. При нея се изисква да започнеш с хора, които имат опит, не можеш да започнеш големи проекти с младши експерти. Едва като се развие дадена задача, може да се привлекат подобни кадри. Това ни е планът – постепенно да развиваме стажантските програми. Освен това поддържаме контакти с университетите. Нашият план е още през следващата фискална година, която при нас започва от април, да засилим развитието на тези стажантски програми. Защото си даваме сметка, че не можем да разчитаме само на опитни специалисти, ще ни трябват и младши експерти.

Как се промени IT средата след навлизането ви в България?

- За последното десетилетие IT индустрията се променя всяка година в положителен аспект. Разрастването на бизнеса стимулира все повече компании да навлизат в България и да изнасят проекти. Самият сектор се развива в положителна посока. Проблемите, за които говорих, забавят малко това развитие. IT секторът има потенциал да бъде индустрията, която да извади България от ситуацията в момента и би помогнал за вдигане на икономиката. Той е едно конкурентно предимство на страната, която започна да оглавява официални класации – например като аутсорсинг дестинация сме трети в света и т.н. Едва ли има друг сектор в икономиката, който да може да се похвали с подобни постижения.

Навлизането на Luxoft в България мисля, че раздвижи пазара. По принцип не е тайна, че компании като нашата са малко по-агресивни при наемането на хора, но аз не бих казал, че сме извън рамките на нормалното за сектора.

Константин Конов е управляващ директор на "Luxoft България" от октомври 2014 г. Основаната в Русия и регистрирана в Швейцария компания навлезе в страната през пролетта на миналата година. Оттогава тя привлече сериозни софтуерни проекти и в момента за нея работят около 180 програмисти. Константин Конов има 15-годишен опит в изграждането на успешни бизнес модели в корпорации като Ситибанк и Hewlett-Packard (HP). Преди да се присъедини към "Луксофт", той ръководи Центъра за глобални IT операции в НР, структура с 1200 IT инженери, обслужваща клиентите на НР в EMEA.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    yez18383939 avatar :-|
    Pronto

    Не, сам по себе си няма потенциал. IT секторът е за най-образованите и то в една определена сфера, които просто няма как да са мнозинство. Трябва поне още един сектор, който да бъде по-масов - електроника, природни ресурси+химия или биотехнологии /фармация, агрохимия/

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    qdk12501326 avatar :-|
    qdk12501326

    Дано вредната ни държавна машина в лицето на премиери, министри, депутатчета, администраторченца и мутри не налазят тоя бранш, че ше отиде на кино за нула време.

    Иначе и на мен ми е надеждата, че ше дръпне доста.

  • 3
    kosmev avatar :-P
    Убитака

    Той и в момента я движи.
    Според НСИ средната заплата в този сектор е равна или по-висока от максималната осигурителна (2600лв).
    Т.е. от гледна точка на държавата, всеки един служител в този сектор се равнява на 8 (осем) такива в туризма примерно.
    Или още по-грубо всеки един служител в този сектор годишно гарантирано дава на държавата над 10 500лв.
    Отделно от останалите поне 20 000, (които остават за него), ако ги харчи в Бг, оставя: 20% ДДС + акцизи за бензин, алкохол и цигари.
    Т.е. поне още 5 000 чисти гарантирани левчета.
    Или годишната заплата на един милиционер + учител.

  • 4
    frankzappa avatar :-|
    Frank Zappa

    ИТ секторът е един от малкото, който не зависи от държавата, затова се развива добре.

    В другите сектори, където държавата-мафия насочва паричките си само към "нашите момчета", които са едни некадърни, подставени г*зове няма реална конкуренция, затова там е пълна скръб...

    Да живее българо-руската инжинерна мисъл! ;)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK