Тотал вреда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тотал вреда

Тотал вреда

В опитите си да сложи ред в лизинговия бизнес финансовият регулатор рискува да го съсипе

Гергана Михайлова
6717 прочитания

© shutterstock


3 млрд. лв. е портфейлът на лизинговите компании в България. Общо бизнесът им е за 1 млрд. лв. годишно.

Историите на злочести собственици на откраднати автомобили със застраховка, които с месеци чакат обезщетение, са безброй. Повече са само обратният тип разкази - на застрахователи, затрупани с опити за измама. Целият миш-маш от търсене на втори комплект ключове, обяснения къде е бил оригиналът на полицата и издирване на избелели вносни бележки става още по-лют, ако добавите и лизинг на колата. Липсата на регулация в отношенията лизингова компания - ползвател, отваря доста възможности, най-неприятната от които е клиентът хем да продължи да дължи вноски на лизинговата компания, хем да си няма кола, камион или каквото изобщо си е взел.

Първият опит за слагане на ред в отношенията между лизингодател и потребител, при който да са защитени еднакво интересите и на двете страни, се прави в момента с изцяло новия Кодекс за застраховането. Документът навлиза и в територията на лизинга по логиката, че при него имуществото винаги е застраховано. Кодексът бе написан от Комисията за финансов надзор (КФН) в края на миналата година и в момента се гледа от депутатите в парламентарните комисии преди второ четене и окончателно гласуване в зала. Покрай несъмнено добрите намерения обаче в частта за лизинга документът съдържа текстове, които вместо да изпишат вежди, рискуват да избодат очи. Или казано в цифри, да съсипят индустрия с оборот от 1 млрд. лв. годишно

В името на клиента. Но кой е клиентът

За разлика от други части на кодекса, които вече бяха атакувани от заинтересованите гилдии като откровено лобистки (виж карето), текстовете, засягащи лизинговата дейност, по-скоро говорят за недостатъчно добро проучване на спецификите на пазара. С тях се въвеждат значителни промени в утвърдилите се практики, които не са в интерес нито на лизинговия бизнес, нито на застрахователния, а в крайна сметка може да се окажат неизгодни и за потребителите.

Проблемите започват с чл. 385 в проекта на Кодекс за застраховането, в който пише, че при застрахователно събитие обезщетението се изплаща на лизингополучателя, ако той е поел риска за актива, а не както е сега - парите да отиват при лизингодателя. Логиката е, че клиентът е този, който плаща застраховката, и е нормално да се ползва от защита, ако нещо се случи с вещта. Липсата на правила води до случаи с откраднати лизингови автомобили, при които, въпреки че застрахователят е платил обезщетение на компанията - собственик на колата, клиентът продължава да й дължи вноски. Или пък клиенти да се оказват в неизгодната позиция почти да са изплатили автомобила, но да не получат нищо от застрахователя, защото лизинговата компания е задържала обезщетението. В КФН има такива жалби, по които не може да се реагира, тъй като няма нормативно основание за налагане на санкции, обясни Ралица Агайн-Гури, заместник-председател на регулатора, ръководеща Застрахователен надзор. "Целта на тези предложения е да се защитят в по-добра степен правата на потребителите при сключване на застраховки върху имущество, което е обект на финансов лизинг, и да се уредят по-ясно взаимоотношенията между страните", добави тя след едно от работните заседания по кодекса в парламента през миналата седмица.

Случаите, на които се позовават от КФН, са изключение от практиката и трябва да бъдат санкционирани по някакъв начин, а не заради тях да се затормозява работата на целия пазар, смятат обаче представители на лизинговия бизнес. Мениджъри на дружества обясняват, че стандартният принцип на работа в сектора е застрахователното обезщетение да се изплаща на лизингодателя, който използва средствата целево за погасяване на задължението на ползвателя на вещта. Ако тази схема бъде променена и обезщетението се насочи към лизингополучателя, без за него да е въведено задължение да използва парите целево, компаниите ще изпаднат в риск от загуби. За тях застраховката на актива е обезпечение, което им позволява да предлагат изгодни за клиентите продукти.  

"Това са компании, които работят почти на същите лихвени нива както и банките, на конкуренти начала и с подобна на банките обезпеченост. Ако се засегне обезпечеността на лизинговите компании, те ще са пред избора дали въобще да продължат да работят и е много вероятно техните акционери да вземат рестриктивни решения относно бъдещата им дейност", обясни Атанас Ботев, председател на Българската асоциация за лизинг. По думите му, ако текстовете в кодекса се приемат в този им вид, това автоматично ще увеличи опитите за измами.

Мнението обаче не се споделя от застрахователите. "Не очаквам директен ефект в посока увеличаване на измамите, а и застрахователите сме свикнали да се опитват да ни лъжат", коментира представител на браншовата асоциация, който пожела да не бъде цитиран. Според него опитът за регулиране на отношенията между страните е преди всичко полезен за пазара, а постановките позволяват промени, които да доведат до компромис между страните.

По информация на "Капитал" предложения за изменение на текстовете предстои да бъдат внесени от група депутати по време на следващите четения на кодекса в парламентарните комисии. Редакциите предвиждат при тотална щета или при кражба на лизингования актив застрахователят да изплаща обезщетение на лизингодателя, който ще разполага със 7-дневен срок, за да си приспадне разходите до размера на непогасената част по договора с клиента и ако има остатък от сумата - той да се превежда на лизингополучателя. При частични щети по имуществото застрахователното обезщетение пък е предвидено да се изплаща на лизингополучателя, който обаче ще бъде задължен с получените пари на първо място да ремонтира вещта.

По думите на представителя на застрахователна компания, и сега практиката е подобна. Факт е, че обикновено на лизинг се купуват нови вещи, които по правило се обслужват в оторизирани от производителя сервизи, а при щети по такова имущество застрахователят плаща директно на ремонтната база.

Полицата с въпросите

Другият въпрос, по който Кодексът за застраховане се опитва да наложи регулация и това поражда конфликт, е изборът къде и как да се застрахова лизинговият актив. В момента лизинговите къщи са в силна позиция да налагат условия на клиента си и ако той не е съгласен с тях, просто не стигат до договор. Обикновено лизинговите дружества имат близки отношения със застрахователни брокери и е в техен интерес да налагат скъпи застраховки. Идеята на промените е да се даде възможност на клиента да избере външна оферта, която може да е на по-изгодна за него цена. "Налице е конфликт на интереси и идеята на това предложение е да създаде по-равнопоставени условия за лизингополучателя", обясни Ралица Агайн-Гури от КФН. Предложението е при изтичане на първоначалната полица да се проведе съгласуване с клиента, който изрично да одобри условията за последващо застраховане на вещта, която ползва на лизинг. Това е възможно, тъй като често договорите за застраховка са едногодишни, а лизинговите договори са за по-дълъг срок.

Така въведена обаче, промяната поставя в риск компаниите, защото могат да се окажат без застраховка за актив, който са предоставили за лизингово ползване, тъй като интересите на собственик и наемател рядко съвпадат. "При действащ договор може да изпаднем в положение, при което на следващата година да не получим съгласие от лизингополучателя за това как да застраховаме актива и така вещта, на която сме собственик и за която носим отговорност, да остане незастрахована", обясни мениджър на лизингово дружество. От компаниите изключват възможността да сключват застраховките за своя сметка, тъй като това би оскъпило лизинга. А и това би било в противоречие с практиката на пазара (например при предлагане на ипотечни кредити), където застраховката на обезпечението също е за сметка на клиента, но в полза на банката.

Възможните разрешения на този проблем са сключването на многогодишни полици след първоначално съгласуване с лизингополучателя, но това може да се окаже неизгодно за клиента, особено ако след сключване на договора на пазара излязат по-евтини застраховки. Друга възможност е в преходните и заключителни разпоредби на кодекса да се добави текст, който да казва, че лизингополучателят ще бъде санкциониран, ако не предостави съгласие за застраховане на актива. Така компаниите ще имат сигурност за вещта, а клиентите им ще имат възможност да изберат къде и как да я застраховат при най-изгодни за тях условия.

Завой или катастрофа

Какъв ще е окончателният вариант на текстовете за лизинга в Кодекса за застраховане може би ще стане ясно през следващите седмици, тъй като законодателите очевидно бързат с приемането му. От една страна, България закъснява с въведждането на синхронизирана с европейските изисквания регулация в сектора, а от друга - кодексът е важен за застрахователния сектор, в който до няколко месеца трябва да започне цялостна проверка на качеството на активите и стрес тестове. В бързането обаче, ако не бъдат претеглени добре аргументите на всички страни, депутатите рискуват да увредят индустрия с оборот от 1 млрд. лв. годишно. На пазара работят повече от 20 компании, чийто портфейл е за над 3 млрд. лв.

Ако изгубят правото да получават застрахователните обезщетения за отдадените на лизинг активи, компаниите ще бъдат принудени или по някакъв начин да изнесат бизнеса си в чужбина или да класифицират договорите си като високо рискови и да ги провизират напълно, което пък ще им попречи да отчетат печалби със съответните ефекти за бюджета. Не бива да се забравя и че лизингът е индустрия, която тясно подпомага другите отрасли в икономиката и стимулира инвестициите. Едва 30% от него са леките автомобили. По-голямата част са производствено оборудване, селскостопанска и строителна техника, товарни камиони. Ако се стигне дотам, че лизинговите компании бъдат принудени сами да поемат застраховката на активите, това ще оскъпи лизинга и ще го направи недостъпен за потребителите в транспорта, земеделието, производството. И то в момент, когато всички те са активни.

 
"Особености" на кодекса за застраховките

- Изрична забрана за продажба на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобили по интернет (съмнения за лобизъм в полза на бизнеса, който печели от печатането на стикери);

- Свръхправомощия на заместник-председателя на КФН, ръководещ застрахователния надзор, и по-конкретно:

    - право да преоцени и преизчисли размера на техническите резерви, стойността на активите и пасивите, границата на платежоспособност и др. (на този пост назначението може да е политическо и лицето да няма познанията на актюер или одитор)

    - задължение за компаниите да съгласуват с него избора си на одитор (нарушаване на основен пазарен принцип за свободно договаряне)

- Създаване на обезпечителен фонд, който да плаща обезщетенията на пострадали лица, когато задълженият застраховател се е оказал в несъстоятелност (разходът ще е за сметка на добре управляваните застрахователи, като в същото време клиентът няма да има стимул да работи с тях, а ще търси застрахователи, които предлагат най-ниската цена).
3 млрд. лв. е портфейлът на лизинговите компании в България. Общо бизнесът им е за 1 млрд. лв. годишно.

Историите на злочести собственици на откраднати автомобили със застраховка, които с месеци чакат обезщетение, са безброй. Повече са само обратният тип разкази - на застрахователи, затрупани с опити за измама. Целият миш-маш от търсене на втори комплект ключове, обяснения къде е бил оригиналът на полицата и издирване на избелели вносни бележки става още по-лют, ако добавите и лизинг на колата. Липсата на регулация в отношенията лизингова компания - ползвател, отваря доста възможности, най-неприятната от които е клиентът хем да продължи да дължи вноски на лизинговата компания, хем да си няма кола, камион или каквото изобщо си е взел.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Стикерите за ГО кому са нужни изобщо? От догодина се въвежда електронната винетка по номер на колата, нужен е един интерфейс и ще може да се проверява незабавно както за винетка, така и за ГО, така и за валидност на техническия преглед.

  • 2
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#1] от "cinik":

    Избързал си - догодина пак ще имаме винетки стикери. А защо и ГО са стикери? ами за да може да има посредници, всъщност специално за тях си има забрана да се продават ГО по интернет.

    Много гуши са на клона. Много депутати са там на хранилка.

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#2] от "mickmick":

    Не може да не дразни, че кражбата става по циганския начин - за да шитне печатарска стока за милион, ще ощети потребителите за стотици милиони. Подобно на циганина, който вади медни намотки за 100 лева и не му пука, че унищожава трафопост за двеста хиляди лева. Същото е не само с винетките, а с всякакви други бумаги и формуляри - по-дебели, по-сложни, с повечко графи, страници, приложения и упътване, че стана сложно нещо....

  • 4
    borko_to avatar :-P
    borko_to

    малко безсрамен лобизъм в действие - 90% от компаниите имат собствени застрахователни брокери и печалбата от комисионните по застраховките надвишава тази от основната дейност, т.е. от лизинга. Та от това ги боли толкова много, загуба на гарантиран, практически монополен бизнес. Продаваш без конкуренция на цена, която посочиш. Сладко...

  • 5
    nikruma avatar :-|
    Nikola Marin

    До коментар [#1] от "cinik":

    И в момента съществува единна система за проверка по регистрационен номер и ВИН за налична застраховка ГО, която е и общодостъпна.

    Иначе, в обема си за защита на лизингополучателя от налагането на нереално високи застраховки с излишни покрития от страна на лизингодателя проекта на новия кодекс изглеждат в правилна посока.

  • 6
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#5] от "nikruma":

    Но ако се свърже към видеокамерите, проверката ще става без никаква човешка намеса и нужа от въвеждане на номер наръка в портала.

  • 7
    cinik avatar :-|
    cinik

    [quote#5:"nikruma"]защита на лизингополучателя от налагането на нереално високи застраховки с излишни покрития от страна на лизингодателя[/quote]

    В случая най-ефективната защита е лизингополучателят да не взема лизинг от този лизингодател. Не лизинг, а едни гащи да си търсиш, продавачката знае да извади първо най-скъпите и ако стане - стане, ако не - ще извади и по-евтини варианти.

  • 8
    jordani avatar :-|
    jordani

    До коментар [#7] от "cinik":

    Съгласен - в крайна сметка пазара отсява тези, които продават скъпо.
    Обаче - дали рисковете са излишни или не, преценя този, който дава парите.
    Освен това практиката показва, че застрахователните брокери на лизинговите компании постигат по-добри или същите премии, които може да договори лизингополучателят. Логиката е проста - те обикновенно са клиенти на едро на застрахователните компании и получават по-добри премийни числа в сравнение с единичен клиент.
    Рядко се случва обратното, това обикновенно са средни до големи клиенти с голям обем застраховки. В тези случаи лизингодателите не се пазарят за застраховката, клиента им е по-интересен!

    Хипотезата, при която след тотална щета на актива и изплащане на застраховката лизингополучателя продължава да дължи е много рядка - обикновенно лизингодателите изискват застрахователното покритие да е минимум на цената на предсрочно изкупуване на актива.

    Ако има частична щета и изплатените средства не стигат да се възстанови актива, т.е. лизингополучателя хем не го ползва, хем дължи по него е фактически спор между застрахователя и застрахованият и няма никакво значение, кой е ползвателят по застраховката. Даже обратното - при един спор със застраховател лизинговото дружество може да се защити много по-добре от индивидуалният клиент.
    Отново практиката показва, че при частична щета застрахователите много по-охотно и лесно изплащат застраховки на лизингови дружества в сравнение с малък или среден клиент. Т.е. размера на клиента има значение.

    Лизинга е по-евтина форма на финансиране, но не е приложим във всички случаи, така че лизинговите дружества наистина работят на нива сравними с банките, но обикновенно под тези нива.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK