Не очаквайте low-cost телекоми след отпадането на роуминга
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Не очаквайте low-cost телекоми след отпадането на роуминга

"Не искаме мрежите в Европа да са еднакви с тези по целия свят. Искаме да са най-добри."

Не очаквайте low-cost телекоми след отпадането на роуминга

Директорът на DG Connect в Европейската комисия Антъни Уелън пред "Капитал"

Паулина Михайлова
8743 прочитания

"Не искаме мрежите в Европа да са еднакви с тези по целия свят. Искаме да са най-добри."

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Профил

Антъни Уелън е директор на дирекция "Съобщителни мрежи, съдържание и технологии" (DG Connect) в Европейската комисия. По образование е адвокат. Работил е като лектор по право в колежа Trinity в Дъблин. След това е бил юридически секретар в Европейския съд, а впоследствие - член на правния отдел на Европейската комисия. Бил е директор на кабинета на Нели Крус по времето, когато тя беше комисар по конкуренцията, както и по-късно, по време на мандата й като комисар по цифровите технологии. В България Уелън беше гост на годишната конференция на ETNO - асоциацията на европейските исторически оператори, домакинствана от БТК.

Догодина предстои ревизиране на всички европейски регулации за телекомите. Кои теми ще "докоснете"? Какво ще промените?

- Със сигурност - регулацията върху достъпа до фиксирани мрежи и инфраструктура. Ще поставим акцент и върху управлението на честотите. Също - и върху регулацията на мобилните оператори, които често се оказват в ситуация да са конкурирани от компании, които иначе не са в техния бизнес. Основната дискусия по темата за достъпа до инфраструктурата е дали сегашната регулация насърчава инвестициите или беше пригодена по-скоро за либерализиращи се пазари. Въпросът е трябва ли да се помисли за по-умни правила при новите обстоятелства. По отношение на честотите - целта е да се създадат правила, насърчаващи ефективното използване на спектъра. Ще обсъдим и продължителността на лицензите на операторите. По-дългосрочни лицензи ще им дадат по-голям стимул за инвестиции. Не мисля, че ще свършим този преглед на регулациите с въвеждане на общи европейски лицензи за операторите, но целта е да излезем с обща европейска база на правилата за лицензиране.

Каква е възможната регулация на Over the top услугите - очевидно имате тях предвид, говорейки за новия тип конкуренти на операторите?

- Това е голямата тема всъщност: "еднакви услуги - еднакви правила". Тази дискусия трябва според мен да се проведе не на плоскостта как да въведем регулации върху OTT приложенията, а от каква част от правилата вече нямаме нужда. Например трябва да се помисли кои от регулациите в телеком сектора, насочени към защита на потребителите, могат да се преместят в общото законодателство за правата на потребителите.

Тоест пътят не е да се наложат нови ограничения на новите услуги, а да се олекотят старите режими?

- Като цяло да. Става въпрос за елиминиране на някои регулации, защото вече не са необходими, и за нови, по-адекватни на услугите. Например имаме вече преносимост на номерата. Но има други неща освен номерата, които продължават да държат потребителя "заключен" към един оператор. Вземете преносимостта на данните. Данните в мейла ви се пазят от един доставчик и не можете да си ги вземете, ако го смените и си смените имейл адреса. Ако си складирате снимки при един доставчик, няма как да си ги вземете, отивайки при друг. Което няма как да не ви възпира от смяна на оператора. Важна е и темата за взаимното свързване. Правилата за взаимно свързване между операторите са регулирани от 90-те години. Сега въпросът е как да се регулира взаимното свързване между телекомите и доставчиците на OTT услуги. В момента сме организирали консултации по всички тези теми.

Кога можем да очакваме решение за новите правила, по които ще работят телекомите?

- Решение на ниво Европейска комисия, което означава предложение на комисията - до средата на 2016 г, преди лятната ваканция.

Колкото по-дигитална става Европа, толкова по-актуална става темата за авторските права. Ще има ли опит за регулация на тази тема, и по-конкретно - на цените на авторските права? С новите технологии можем да гледаме една и съща телевизия на различни устройства и дори в различни страни.

- От една страна, това е обект на ревизия на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги, която се отнася до доставчиците на линейна телевизия и видео on demand. Но съществува въпросът как трябва да се третират операторите, които доставят произведено извън ЕС съдържание (например в САЩ) онлайн в страните от съюза. Това е сложен въпрос, защото повдига темата за лицензиране на самото съдържание. През декември ние правим първата стъпка в тази посока. Наричаме правилото "бърза достъпност" за потребителите. Ако те са абонати на телевизионна услуга в страната, където живеят - например България, и доставчика им има правата (за телевизионни предавания, шоута и каквото още излъчва) за тази страна, когато пътуват в чужбина, българите трябва да имат правото да консумират услугата по абонамента си, стига да са в рамките на ЕС, на базата на вече уредените авторски права за България. Все едно - роуминг, но при съдържанието. Смятаме, че това е в полза на потребителите. Но тази мярка не засяга сърцето на финансовите отношения при правата за съдържание. По-големият въпрос предстои да бъде повдигнат следващата година - при какви условия съдържанието трябва да се лицензира за мултитериториално излъчване. Тук ние се вслушваме в реакциите на много от играчите в бизнеса със създаването на съдържание, които казват, че националните лицензи се отнасят за съдържание, създадено ексклузивно за определени национални пазари.

Всичко, което правим в тази сфера, трябва да е внимателно, за да запазим жизнеспособни създателите на съдържание в Европа.

Какво очаквате да се случи в средата на 2017 г., когато отпаднат таксите за роуминг в ЕС? Например ще го има ли явлението определени оператори да навлязат на чужди пазари на дребно?

- Със сигурност не очакваме операторите от low-cost пазари да започнат да продават SIM карти на по-скъпите пазари.

Защо? Какво ще ги спре?

- Защото сме си подготвили съответните правила, които да ги спрат. Осигуряването на услугата roam like at home би имала смисъл само ако има регулации, на ниво пазар на едро, които да възпрат подобно явление. В следващите почти две години, до средата на 2017 г. ще въведем такива - на едро и дребно. Почти сме готови с тях, остават ни само детайли за изчистване.

Каква е оценката - ваша и на Европейската комисия - конкурентни ли са европейските телекомуникационни оператори на тези от останалата част на света?

- Всъщност ние не искаме мрежите в Европа да са еднакви с тези в останалия свят. Искаме да са най-добри. Ситуацията в момента, разбира се, не е еднаква във всички страни членки. Има държави с отлични мрежи - понякога защото търсенето е такова, че операторите няма как да не му отговорят. Такъв е случаят в скандинавските страни. Конкретно в България говорим според мен за обратното: огромното проникване на мрежите е по-скоро предизвикано от самите доставчици. Тук е сравнително лесно да се положи инфраструктура и да се стартира бизнес с нея. Заради което виждаме и толкова много на брой предприемачи. Резултатът е много добро ниво на проникване на фиксирани мрежи с високи скорости. Но пък няма високо ниво на използването им - пазарът не е движен от потребителското търсене. А целта не е да имаме мрежи, за да си съществуват. Що се отнася до мобилните такива, ясно е, че Европа изостана от 2010 г. насам. Дотогава имахме много добро ниво на технологиите от трето поколение (3G). Но направихме крайно бавен преход към четвъртото поколение (4G) спрямо страни като САЩ. За това си има много причини, но една от тях е бавното и некоординирано освобождаване на подходящия за 4G честотен спектър. Европа наваксва с въвеждането на 4G, но определено изостана. Що се отнася до петото поколение мобилни комуникации, ЕС може да бъде водещ, технологичните ни компании имат потенциал да са начело. Затова този път трябва да бъдем адекватни и при освобождаването на честоти.

Знаете каква е ситуацията в България с честотите в 1800 MHz - разпределението им се бави. Какво е становището ви за ходовете на Комисията за регулиране на съобщенията?

- Доволни сме, че 1800 MHz е достъпен за операторите. Има възможност за развитие на мрежи от ново поколение и в обхвата 2.5 GHz. Бихме искали да видим свободен колкото е възможно по-бързо и спектъра в 800 MHz. Зная, че с него въпросът е деликатен, защото се използва от военните.

Питахте ли българските власти кога ще го освободят?

- В контакт сме с тях по темата. Последната информация, която имам е, че освобождаването на спектъра в 800 MHz е залегнало в стратегически документ със срок до 2017 г. Но самият този документ е все още проект. Ние сме напълно наясно, че преходът от един към друг начин за използване на дадени честоти понякога отнема време. А когато става въпрос за теми, свързани с националната сигурност, ЕК дава висока степен на автономност на решенията на отделните страни. Но насърчаваме правителствата и се стараем да ги убедим, че е в техен интерес да наложат ефективно използване на честотите. Без да визирам конкретно българския случай, има генерална постановка в управлението на спектъра, че ползването му от военните не е винаги особено ефективно, защото не е обект на пазарни отношения. Някои страни членки са намерили доста умни начини да направят този спектър достъпен за търговски цели - прехвърляне на средства от търгове за разпределение на честотите към военните бюджети, или пък обезщетения за армията за блокирания ресурс. Те обикновено променят ситуацията. Ние сме готови да помогнем на българското правителство с каквото е необходимо за освобождаването на този спектър, защото той е перфектен за развитие на 4G комуникации. Знаем, че някои оператори вече използват 1800 MHz, но този спектър си има ограниченията. Ако трябва да се покрие територията на цялата страна, е необходимо да се слезе в по-ниските честоти. Колкото по-бързо, толкова по-добре.

А как се отнасяте към споразуменията за споделяне на спектър между операторите?

- Вярваме, че те имат почва в различни формати. Грубо казано, има два варианта за споделяне.

Единият е между два различни типа ползвателя на честотите, които подписват обвързващо споразумение помежду си и единият го използва, когато има нужда от него, а другият - през цялото останало време. Това например може да е добро решение именно за онези ленти, блокирани от военните. Всъщност военните имат нужда от този спектър само в определени, екстрени ситуации. В останалото време той не им трябва.

Вторият тип споделяне е между два ползвателя от един и същи тип - например мобилни оператори. Тук неизбежно стигаме до въпроса с конкурентните правила. Защото това са оператори, които се конкурират помежду си на базата на качеството на услугите си. Но напоследък виждаме все повече случаи на споделяне на спектър между конкуренти и нямаме нищо против него. Тези дни финландският антимонополен орган одобри сделка между два оператора там за споделяне на техните мрежи, включително и на честотите, които използват. Особено за селските райони това е много добро решение, защото оптимизира разходите на компаниите. Допускането му според мен е умна регулация, защото освобождава капацитет и не означава спиране на конкуренцията.

А как стана така, че България няма краен срок от ЕК да освободи спектъра в 800 MHz?

- Политиката за национална сигурност на страните е обект на тяхна автономност. ЕК няма компетенции по военни въпроси.

За останалите страни членки имаше ли краен срок?

- Всъщност има крайни срокове за всички, включително и за България. Но, образно казано, те са такива, че няма как на базата не неизпълнението им да закараме държавата в съда.

Но можехте да вкарате България в съда за ненавременното освобождаваме на спектъра в 2.5 GHz, който се ползваше от НСО. И го направихте.

- Да, наистина.

Профил

Антъни Уелън е директор на дирекция "Съобщителни мрежи, съдържание и технологии" (DG Connect) в Европейската комисия. По образование е адвокат. Работил е като лектор по право в колежа Trinity в Дъблин. След това е бил юридически секретар в Европейския съд, а впоследствие - член на правния отдел на Европейската комисия. Бил е директор на кабинета на Нели Крус по времето, когато тя беше комисар по конкуренцията, както и по-късно, по време на мандата й като комисар по цифровите технологии. В България Уелън беше гост на годишната конференция на ETNO - асоциацията на европейските исторически оператори, домакинствана от БТК.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    „Данните в мейла ви се пазят от един доставчик и не можете да си ги вземете, ако го смените и си смените имейл адреса. Ако си складирате снимки при един доставчик, няма как да си ги вземете, отивайки при друг. “

    Не е точно така. Който е компютърно грамотен ще си копира данните. Това, че авторът не знае как се копират снимки не значи, че това не е възможно.

  • 2
    marin92 avatar :-|
    Marin Nikolov

    Това е единственият начин да се преборим с монопола в телекомуникационният сектор.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK