А сега да минем на втора...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

А сега да минем на втора...

А сега да минем на втора...

Стартъп екосистемата в България се развива добре, но тепърва трябва да се доказва като устойчива

Константин Николов
6454 прочитания

© shutterstock


Когато преди години в "Капитал" започнахме да пишем все по-активно за нарастващия брой стартиращи компании в България, много наши читатели се възмущаваха, че използваме "чуждата" дума стартъп. Честно казано, и ние в началото спорихме как да наричаме младите, току-що създадени фирми, които измислят нова услуга или производство или подобряват вече съществуващи такива, и дори в един момент пишехме startup на латиница. Днес никой вече не пита какво точно означава и как се пише тази дума и има ли тя почва у нас. Оказа се, че стига да има правилните семена, почвата е повече от добра.

През последните години стотици млади предприемачи са били финансирани през различни канали в България - някои от фондове, други от бизнес ангели, трети със самостоятелни усилия. Несъмненият бум обаче настъпи с навлизането преди три години на двата фонда за рискови инвестиции, финансирани от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) по програмата Jeremie - Eleven и LAUNCHub, които вече са в края на инвестициите си от текущия рунд. Стартъп общност имаше и преди тях, но именно европейското финансиране даде тласък на зараждането на цялостна екосистема, която продължава развитието си и в момента. Макар и скромни на фона на останалите европари, 21 млн. евро за Eleven и LAUNCHub осигуриха началния капитал, до който преди това технологичните млади предприемачи нямаха лесен достъп.

Но трудното пред развитието на цялата стартъп среда в България  предстои. Тези семена ще трябва да пораснат. А тази среда ще трябва да бъде опазена и развита. И ако досега това ставаше предимно с публични средства, оттук нататък основното предизвикателство е те да бъдат заменени с частен капитал.  

Едно важно начало

LAUNCHub и Еleven бяха създадени като част от дейността на Европейския инвестиционен фонд в България. След като през 2010 г. ЕИФ получи финансиране от програма "Конкурентоспособност", с което да започне да развива т.нар. финансови инструменти, малка част от този ресурс бе заделена за такъв тип фондове, които да бъдат управлявани от независими мениджъри - еманация на идеята, че част от европейските пари трябва да бъдат отделени от държавата, за да не зависят от администрацията и нейните подходи.

При създаването на двата фонда дейността им беше разграничена - от една страна, Еleven е акселератор, който търси предприемачи с идеи в начална фаза и им помага да се развият чрез менторство и финансиране. LAUNCHub пък инвестира основно в компании с по-напреднали проекти, макар да има и такива в зародиш. Често дейността им се застъпва и в някои случаи те се конкурират за едни и същи фирми. Общо двата фонда получиха от ЕИФ 21 млн. евро - 12 млн. евро за Eleven и 9 млн. евро за LAUNCHub. Данните им показват, че за три години са инвестирали общо над 16 млн. евро - 7.5 млн. от LAUNCHub и 8.5 млн от Eleven (част от средствата отиват за управление на фондовете и други разходи). Финансираните проекти са общо над 170.

Ако погледнем на нещата чисто финансово, все още е рано да се каже колко успешни са финансираните компании и самите фонд мениджъри. За възвращаемост категорично още не може да се говори - тя типично започва да идва след петата година.

Един от показателите за успех е чисто количествен - броят на фирмите и размерът на привлеченото допълнително финансиране. И при двата фонда то е сериозно. От LAUNCHub очакват около 15 от фирмите в портфолиото им да минат към по-горен етап на финансиране - т.нар. Series-A рунд през следващата или по-следващата година. В Eleven над 30 компании продължават да растат, да увеличават приходите си и да привличат външно финансиране от частни инвеститори. Но фактът, че дадена фирма не е привлякла допълнителни средства не означава, че прекратява дейността си. Крайната цел на всяка компания е да създаде устойчив бизнес, който да се финансира от дейността си. Според Даниел Томов, управляващ партньор в Eleven, немалко фирми в портфолиото на фонда продължават да се развиват, без да се превръщат в някакъв мащабен успех, но след време може са един добър среден или семеен бизнес. "Много незапознати хора си мислят, че тези фондове просто раздават едни пари, които предприемачите харчат, но това въобще не е така. Немалко фирми работят, увеличават приходите си и вече са на макар и малка печалба, което показва, че имат работещ бизнес", казва Георги Петров, изпълнителен директор на компанията Coherent Labs, финансирана от LAUNCHub.

Вече има данни и за тези компании, които отпадат след първия етап. Сигурно е, че и при двата фонда между 25 и 33% от проектите вече са отписани - те или са изцяло закрити, или все още са активни без да развиват някаква дейност. "В нашия портфейл към момента една трета вече не работят, наричаме ги write-off. Една трета е твърде рано да се каже дали са нагоре или надолу, и една трета са много обещаващи. В един момент ще останат едни 10-15%, които са наистина успешни компании", казва Даниел Томов. При LAUNCHub около 15 от малко над 60-те финансирани компании вече не са активни.

Процентът на досега отпадналите компании не е изненада. И в т.нар. Мека на стартъпите - Силициевата долина, успяват много малко млади фирми - около 10%. А и успехът е разтегливо понятие: дали означава например значително увеличение на печалбите и мащаба на фирмата? Или пък просто продажба на по-голяма компания? В повечето случаи второто (т.нар. екзити) е по-често използван измерител - тоест като предприемач колко компании си успял да развиеш, които да продадеш на печалба.

Всъщност в стартъп общността мнението е, че България вече има една голяма продажба на компания от създателите й, която може да се използва като ракета носител на цялата система - "Телерик". Основната от български разработчици компания беше продадена миналата година на американската Progress за 262.5 млн. долара. "Телерик" по-скоро е изключение и е създадена далеч преди много хора дори да знаят какво е стартъп. Но според хора от сектора ролята й е огромна: тя поддържа различни инициативи на стартъп общността в София. Отделно много излезли от нея служители имат собствени проекти както като предприемачи, така и като бизнес ангели. Самите основатели също са инвестирали в български фирми.

Но финансовата страна на въпроса е само част от цялото. За страна като България, където публичната среда продължава да е пропита от корупция и връзки, където "най-достъпното" финансиране се дава от държавата през съмнителни обществени поръчки и където висшето образование продължава да запада, кумулативният ефект от една такава инжекция на пари, ноу-хау и достъпност има трансформиращ ефект, който е трудно да се измери в цифри.

Центърът на Балканите

За да се опитаме да поставим нещата в перспектива, да кажем, че София е давана от Европейската комисия като успешен пример за развитието на предприемаческа среда по време на европейски конференции. Според Валтер Дафа, бившият генерален директор на Комисията, София е една от европейските столици с най-много стартиращи компании след Лондон и Дъблин. Не всички те, разбира се, са успешни, променящи средата или дори смислени. Но всички са опит за излизане извън матрицата.

"Според нас двата стартъп фонда имат успешна роля за развитие на екосистемата в България. Те изпълниха чисто образователния ефект да създадат предприемаческа нагласа у младите българи", казва Христо Стоянов, представител на ЕИФ за България. "Приемаме, че част от отпуснатия капитал може да бъде загубен, но е хубаво за средата и индустрията да се показва възвращаемост."

Друго доказателство за развитието на средата в България е наличието на все повече компании от околните страни, които се финансират през LAUNCHub и Еleven. Десетки предприемачи идват тук от Сърбия, Македония и други балкански държави. Дори в Хърватия се шегуват, че фондовете тук са направили много повече за хърватския стартъп бизнес от националното правителство. Заради това някои експерти сочат София като стартъп център в Югоизточна Европа. Тъй като на много места в Европа напоследък бълбукат подобни истории, това може да звучи като изхвърляне, но потенциалът е налице. "България е стартъп дестинация номер едно на Балканите. Въпреки че сме около четири години назад от други центрове, като Краков например, потенциалът тук е много голям", казва сърбинът Александър Гвозден, съосновател на LegalTrek. "Хората са много отворени да започват свои бизнеси и да работят за млади частни компании. Все повече стават и инвеститорите, които са готови да влагат. И това се разви много бързо пред очите ни - преди две години не беше така", твърди Гвозден. 

"Успехът или неуспехът на една среда неправилно се определя от гледна точка на инвеститорите - колко са спечелили или загубили. Но това е среда, в която има много участници и много други неща, които се случват по същото време. Тук има хора, които са опитали някакви проекти и може би на третия опит ще постигнат страхотен успех, до който иначе никога нямаше да стигнат, ако не бяха започнали", смята и Даниел Томов.

Стигмата и страхът от провала е най-често срещаната причина в анкетите сред млади хора в Европа и в България за това защо не започват собствен бизнес. Това, разбира се, е въпрос на култура и отношение и е фундаменталното различие между САЩ и Европа. Трудно е да го промениш, но дори и малък напредък в тази посока си струва да се отпразнува. Безспорно е, че много от хората, започнали бизнес с Eleven и LAUNCHub, са нямали такъв преди това и е спорно дали щяха да се осмелят без подобен стимул. Според Георги Петров от Coherent Labs фондовете са научили хората, "че има нещо, наречено рискови инвестиции".

Христо Стоянов посочва, че един от начините да гарантираш устойчив успех на такова начинание е да го "включиш" колкото се може по-бързо в световната стартъп мрежа, тъй като тази култура по дефиниция е наднационална. По-голямата разпознаваемост на България на тази карта помогна много от финансираните фирми да успеят да привлекат престижни инвеститори. Например след LAUNCHub компанията Flipps достигна Series-A етап, след като в нея влязоха известни имена като Тим Дрейпър, Earlybird Venture Capital, Хасан Асланоба и др. Фондове като Point Nine също инвестираха в български стартъпи и са редовни участници в конференции като Digitalk (която е организирана от "Капитал", LAUNCHub и NEVEQ). "С някои от тях сме на лични съобщения и веднага можем да се свържем, за да им предложим добра възможност за инвестиции", казва Стефан Ганчев, партньор в LAUNCHub.  

Погледнато откъм 2010 г., постигнатото до момента наистина е сериозен (и доста неочакван, трябва да признаем) успех, но в толкова бързо движещ се пазар София тепърва трябва да се доказва, за да не загуби позиции. Тук идва наистина сложният момент. Като начало парите ще намалеят. След първоначалния бум на финансирани от нулата компании, очакванията са за намаляване на това през следващите две-три години, поне що се отнася до LAUNCHub и Eleven (виж следващия текст). Фокусът на фонд мениджърите ще бъде обърнат към развитието на продуктите и услугите на фирмите в сегашното портфолио.

С преливането на публичния ресурс от ЕИФ към други дейности и към по-късни етапи на развитие на компаниите ще се отслаби първата брънка на веригата - там, където много хора с идеи, но без пари, искат да влязат. За да се замести това финансиране, ще трябва да бъде намерено частно, което ще е сериозна стъпка напред. Много от финансираните фирми тепърва трябва да се доказват като устойчив и растящ бизнес, а критериите при раздаването на начален капитал ще стават все по-строги.

Системата все още не е идеална и не липсват недостатъци. Стартиращи предприемачи споделят, че един от проблемите е невъзможността да се премине и през двата фонда. Тъй като са под една шапка, компания веднъж получила максималното финансиране от 200 000 евро през Eleven и, развила някакъв продукт, няма право да кандидатства за допълнително финансиране през LAUNCHub. В много случаи максималната сума е прекалено малка за разработката на цялостен продукт. Именно тук идва ролята и на частния капитал.

Да отключиш талант на цената на един ремонт

Друг недостатък донякъде са очакванията на някои от бизнес ангелите в екосистемата. Макар броят им през последните години да нарасна значително (също важен ефект от средата), понякога при влизането си в дадена компания те искат бързо връщане на капитала, и то срещу получаване на сериозен дял. 

Все още е твърде малко участието в тази среда и на големите компании в страната като инвеститори. Много от тях гледат с интерес към случващото се и  подкрепят екосистемата чрез спонсорства и партньорства, но все още или не го считат за устойчиво, или не искат да отделят средства за вложение в такива начинания. Подобна практика е често срещана в западните компании, доста от които имат и свои стартъп фондове. Това е лесен и бърз начин за придобиване на иновации и за аутсорсване на развойна дейност, която после да помогне на собствения им бизнес.

Всичко това е част от сложния процес от превключване на по-висока скорост, при който системата да се запази и развие. Той не е нито лесен, нито гарантиран. Но, първо, цената за експерименти тук е толкова ниска, сравнена с други дейности, за които се харчат непрекъснато пари, че изглежда много по-смислено начинание. "Фондове като Eleven и LAUNCHub действат за първи път в България с предприемачи, за много от които това са първите им проекти. Няма как да очакваш всеки стартъп да е успешен. Така че провалът на дадена компания в тази област е сигурен - не всеки може да бъде Марк Зукърбърг. Да, някаква част от средствата ще бъде изхарчена и загубена. Но изхарчените пари са несравними спрямо хвърлените в постоянни ремонти примерно в района на НДК", посочва Крис Георгиев, който преди години създава StartUP Foundation - първата подобна организация в страната.  

И второ, ако сега продължаването на започнатото изглежда сложно, то да си спомним, че преди няколко години нямахме идея къде ще се намираме днес. Така че можем да си тананикаме с надежда старата песен на Rolling Stones: "If you start me up, I'll never stop" ("Ако ме запалиш, няма да се спра").

 

Как се оценява стартъп среда

За момента оценката на стартъп екосистемата в България е в голяма степен субективна. Което не пречи да се правят опити за по-подробни проучвания. "За да се даде обективна оценка на развитието на предприемаческата екосистема в една държава и динамиката й във времето, е нужно да се ползва надеждна методология", казва Искрен Кръстев, председател на Global Entrepreneurship Monitor Bulgaria. Международната организация измерва на годишна база промените и съпоставя различните нива на предприемаческа активност в дадена дръжава по девет рамкови условия, а изследва и индивидуалните нагласи и възможности чрез представителна извадка за страната. Тя прави това в над 100 страни, а от тази година и в България.

Според GEM освен фондовете 11 и Launchub много други инициативи помагат на младото предприемачество в България. Сред тях са организации като Start it Smart, Able, StartUP, Junior Achievement и др. Същевременно успешните стартиращи фирми имат последващи възможности за растеж с помощта на местни фондове като Blackpeak Сapital и Empower Сapital, както и Neveq 2.

Последният беше един от пионерите в рисковите инвестиции в стартиращи компании в България, далеч преди старта на Eleven и LAUNChub. И трите фонда също се финансират по Jeremie от ЕИФ. Според Кръстев областите с най-сериозен потенциал за стартиращите компании са продуктов аутсорсинг, финансови технологии, чиста енергия, биотехнологии и др.

Когато преди години в "Капитал" започнахме да пишем все по-активно за нарастващия брой стартиращи компании в България, много наши читатели се възмущаваха, че използваме "чуждата" дума стартъп. Честно казано, и ние в началото спорихме как да наричаме младите, току-що създадени фирми, които измислят нова услуга или производство или подобряват вече съществуващи такива, и дори в един момент пишехме startup на латиница. Днес никой вече не пита какво точно означава и как се пише тази дума и има ли тя почва у нас. Оказа се, че стига да има правилните семена, почвата е повече от добра.

През последните години стотици млади предприемачи са били финансирани през различни канали в България - някои от фондове, други от бизнес ангели, трети със самостоятелни усилия. Несъмненият бум обаче настъпи с навлизането преди три години на двата фонда за рискови инвестиции, финансирани от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) по програмата Jeremie - Eleven и LAUNCHub, които вече са в края на инвестициите си от текущия рунд. Стартъп общност имаше и преди тях, но именно европейското финансиране даде тласък на зараждането на цялостна екосистема, която продължава развитието си и в момента. Макар и скромни на фона на останалите европари, 21 млн. евро за Eleven и LAUNCHub осигуриха началния капитал, до който преди това технологичните млади предприемачи нямаха лесен достъп.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK