Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 18 ное 2015, 17:44, 3259 прочитания

Една седма от продажбите на BASF са от нови продукти

Д-р Йоахим Майер, старши вицепрезидент на BASF, ръководител Бизнес център Централна Европа, в интервю за "Капитал Daily"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка

Йоахим Майер е старши вицепрезидент на BASF, ръководител Бизнес център Централна Европа. Завършил е микробиология в Университета в Бон през 1985 г. и същата година се присъединява към развойния екип по биотехнологии на германския химически концерн. През годините преминава през различни позиции, а от 2010 г. оглавява Бизнес център Централна Европа на BASF, който е базиран във Виена. Д-р Майер наскоро посети България във връзка със 150-ата годишнина на компанията, която беше отбелязана с пътуващото изложение Innovation Playground – иновационната площадка на BASF. С него разговаряме за инвестициите, които компанията прави в научно-развойна дейност, за приноса на иновациите към резултатите й, както и за перспективните области за разработване на нови продукти.

Инвестираме приблизително 2 млрд. евро всяко година в научно-развойна дейност.
Ако един бизнес не прави иновации, той представа да е конкурентен.

Колкото по-малко ресурси използваме, толкова по-ниска е себестойността на продукта и по-висока е печалбата.


Колко инвестира BASF в научно-развойна дейност и колко души са заети в тази област в компанията?


- Инвестициите или разходите за научно-развойна дейност се определят отделно за различните ни центрове. Като цяло инвестираме приблизително 2 млрд. евро всяка година. За 2014 г. например сумата беше точно 1.884 млрд. евро и като процент се увеличава всяка година. Около 10 700 души в компанията са заети с научна или развойна дейност, т.е. това е не само научна работа, но и разработка на продукти. Имаме три големи научни института в Германия, които работят съответно в областта на материалите, химикалите и биологичните науки. В същото време имаме изградени научни институти или центрове в Азия, например в Сингапур. Опитваме се да се възползваме от талантите в другите държави, въпреки че много от учените ни там са от Германия.



Каква част от финансовите ви резултати се дължат на новите продукти?



- Опитваме се да измерваме успеха на научната си дейност в продажби на нови продукти. Като нови продукти определяме тези, които са въведени на пазара преди не повече от пет години. Резултатите ни показват, че от общо над 74 млрд. евро продажби 10 млрд. са от продукти на не повече от пет години. Можем също да видим и какъв е приносът им към печалбата преди лихви, данъци и обезценки (EBITDA). А той е около 25% - 2.5 млрд. евро печалба от 10 млрд. евро продажби на нови продукти. Това е много добро съотношение. Дългосрочната ни цел е до 2020 г. да постигнем 30 млрд. евро продажби от продукти, разработени през последните десет години – от 2010 до 2020 г., които да генерират EBITDA от 7 млрд. евро.



Колко разработки патентовате годишно?

- През миналата година сме заявили около 1200 нови патента. От шест години оглавяваме класацията Patent Asset Index, тъй като регистрираме по 1200 до 1400 патента всяка година.



Във всички сегменти на бизнеса си ли разработвате нови продукти?

- Да, това е задължително за развитието на всеки бизнес. Ако не прави иновации, той представа да е конкурентен. Така че правим разработки във всички сегменти, но имаме няколко основни насоки, в които работим. Едната е свързана със спестяването на ресурсите – създаването на продукти, които позволяват на клиентите ни да използват по-икономично ресурсите. В тази област химията може да помогне. Например автомобилните добавки помагат на двигателя да работи по-добре и така да използва по-малко гориво. Същото важи и за материалите, особено в сферата на климата и околната среда. Там имаме решения за перките на вятърните централи. Те се произвеждат от пластмаси или заместители на пластмаси и стават все по-дълги. Новите перки дори се залепват с лепило, което трябва да издържи 30 години при всякакви климатични условия. Ние правим такова лепило, правим боя за кулите на генераторите, добавки за бетона в основата, някои от материалите за перките.

В автомобилната индустрия помагаме за спестяване на ресурсите, като създаваме нови материали за батерии. Електромобилите могат да съществуват само ако батериите не са много тежки, защото иначе разходите на енергия за превоза им биха били много големи. Така че ние работим за промяна на теглото на батериите. Химията има принос за производството на батерии, тъй като може да ги направи по-подходящи, по-малки и по-леки.

В автомобилната индустрия друга перспективна област е разработването на по-леки компоненти. Колкото по-лека е колата, толкова по-малко енергия използва. Постоянно разработваме такива компоненти, било то покрития за вратите, било пластмасови части за колите, включително имаме разработени пластмасови автомобилни колела. Това е прототип, все още не се използва, но вместо алуминий или стомана се използва пластмаса, върху която се монтира гумата. Просто в автомобилната индустрия регистрацията на нови продукти отнема по-дълго време.

Освен спестяването на енергийните ресурси за нас интерес представлява и изхранването на населението и осигуряването на по-добър живот. До 2050 г. ще има над 7 млрд. души на Земята. В тази област разработваме препарати за растителна защита, за увеличаване на добивите.


Растителната защита ли е най-добре развитият ви бизнес в България?

- В България растителната защита е най-развитата и растяща част от бизнеса ни. Земеделието тук е широко застъпено и продукцията се използва не само за вътрешно потребление, но и голяма част от нея се изнася. Така че това е най-големият ни бизнес в България, но не е единственият. Доставяме например нашия суперабсорбент за производство на бебешки пелени на "Фикосота", продаваме също различни материали за производство на пластмаси, на полиуретан и полистирен, които се използват като изолационни материали в строителството или във вратите на автомобилите. Ако имаме добро решение, го предлагаме на всички пазари. Единствено ако има някакви специфични местни изисквания, съобразяваме състава според тях. Но това не са различни продукти, а различни комбинации.


Може ли да се каже кои сектори са най-перспективни за развитие на нови продукти?

- Ако попитате колегите ми, всеки от тях ще бъде на различно мнение. Един ще ви каже автомобилната индустрия, друг строителството, третият храненето. Ние постоянно правим подобрения във всички области. Вземете дори производството на хартия, където продължаваме да правим химикали за хартия. Но има някои сфери, върху които сме по-фокусирани. Такава, разбира се, е мобилният сектор и не става дума само за автомобили, но и за самолети, влакове, камиони, електромобили и други концепции. Целият сектор ще има нужда от много променени продукти и дори от нови продукти, и то не само за батерии. Например на колите Smart прототипът е бял, но боята е от няколко пласта и вътрешният пласт е направен така, че да отразява слънчевите лъчи. Така, ако оставите колата си на слънце през лятото, тя отразява лъчите и остава по-хладна вътре, така че климатикът не трябва да работи толкова активно и да използва толкова много енергия. Това също е част от широката сфера на мобилността, в която работим активно.

Химическата индустрия винаги се е стремяла да пести ресурсите, защото суровините са скъпи и колкото по-малко използваме, толкова по-ниска е себестойността на продукта и по-висока е печалбата. Целта ни е да помогнем на нашите клиенти да използват по-малко суровини – по-малко нефт, по-малко пластмаса, по-малко енергия. Спестяването на ресурсите е другият ни основен фокус. То е много важно за цялото човечество. Има изчисления, че ако 7 млрд. души живеят на планетата и ако всички искат да живеят така, както живеем ние, ще имаме нужда от ресурсите на две планети и половина. Затова се стремим да пестим ресурси – ако може хората да използват по-малко от 3 литра бензин на 100 км, ако може да използваме слънчева или вятърна енергия, за да не горим нефт или газ, и т.н.

Третата приоритетна сфера е фокусирана върху човека – храненето и качеството на живот. Първата нужда на човек е храната, но ако има достатъчно храна, иска да е красив и здрав. За нас това включва всичко – от изхранване, през козметика, до фармацевтични продукти. Правим съставки за продукти във всички тези области.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Алкомет" задвижва проекта си за нов цех за алуниеви профили "Алкомет" задвижва проекта си за нов цех за алуниеви профили

Шуменският производител е подал инвестиционно предложение в екоинспекцията

9 апр 2020, 434 прочитания

Мариан Колев, "Хиполенд": Реалистичният сценарий е за 50% спад в приходите ни Мариан Колев, "Хиполенд": Реалистичният сценарий е за 50% спад в приходите ни

Собственикът на веригата за детски играчки пред "Капитал"

9 апр 2020, 571 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Дневник: Хотелите ще се свържат онлайн с НАП и МВР до края на 2016 г.

В момента отчитането на туристите става чрез анкетни карти

Още от Капитал
Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10