Външното финансиране движи новостите в икономиката

Иновацииите в българската икономика се развиват в резултат на външно финансиране и въпреки вътрешните бариери (отсъствие на административен капацитет и на механизми за стимулиране на предприемаческата и иновационната култура, корупция и др.). Липсва цялостно национално виждане за приоритетите за развитие на икономиката и в частност на иновационната система. Политиките в тази област са писани "на парче" и са в комбинация с несистемни и неустойчиви мерки за тяхното прилагане. Това са някои от основните изводи в традиционния доклад "Иновации.бг", представен от фондация "Приложни изследвания и комуникации".

"Показателите за вложените ресурси в националната иновационна екосистема, както и за резултатите от нейното функциониране силно варират всяка следваща година. По този начин, криволичейки, те изразяват и лутането на българската иновационна политика - без ясна посока и параметри", обобщава проф. д-р Теодора Георгиева, председател на експертния съвет по иновации към фондацията.

С 26% ръст

Разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) продължават да растат - през 2014 г. увеличението е близо 26% спрямо предходната година и това е своеобразен рекорд след 2000 г., посочва "Иновации.бг". Основен източник на средствата са европейските структурни фондове с 51% дял. На практика външното финансиране се превръща в определящо за съществуването и развитието на националната изследователска и иновационна система. Вторият по значимост източник на финасиране за НИРД е държавният сектор с дял от 27%.

Повече компании подготвят иновационни стратегии

Анализ, изготвен от Европейската академия за иновационен мениджмънт (European Innovation Management Academy), показва, че 80% от включените в изследването български фирми декларират, че имат иновационна стратегия. Но при голяма част от тях визията и стратегическите цели при нейното осъществяване не са напълно ясни и координирани с персонала.

Българските дружества показват резултати малко под средните за ЕС по индикаторите за иновационна организация и култура. Те са на едно и също равнище с компаниите от други държави и по отношение генерирането на идеи. Предприятията от българската извадка са добре позиционирани и по отношение на бюджета, разпределен за дългосрочни иновативни проекти, и влагат най-много усилия в продуктови иновации, отчита докладът.

Българският ИКТ сектор запазва ролята си на ключов източник за конкурентоспособност на икономиката. През 2015 г. България беше обявена за носител на Европейската награда за аутсорсинг дестинация на годината с привличането на нови инвестиции извън София, припомня докладът. Освен по-високоплатени работни места няколко компании изнесоха и научноизследователската и развойната си дейност в страната. В това отношение е притеснително, че в знаково дело срещу международна платформа за споделени пътувания българското правителство зае изключително агресивна позиция в полза на запазване на статуквото и против иновациите, въпреки че въпросната компания беше пренесла в страната свой развоен център, отчита "Иновации.бг", визирайки казуса с компанията Uber.

Финанси за висшето образование

За пета поредна година сектор "Висше образование" е с намаляващ бюджет за научноизследователска дейност. През миналата година средствата за НИРД, изразходвани чрез университетските фондове за научни изследвания, намаляват повече от два пъти. Спадът спрямо пиковата 2007 г. е с 90%, отчита докладът.

Налице е изключително слаба патентна активност на висшите училища - само 8 (от 51) ВУЗ-а притежават патенти. През 2014 г. за втора поредна година се наблюдава спад в публикационната активност на учените. По рамковите програми за наука на ЕС водеща роля в останалите европейски държави имат университетите, но в България те са на последно място с едва 9 висши училища с получено финансиране по програмата "Хоризонт 2020".

И през 2014 г. продължава увеличението на средствата за НИРД в техническите науки, при които годишният ръст е от почти два пъти. Подобна е тенденцията, макар и с по-скромни темпове, и при останалите области на науката. Единствено селскостопанските науки правят изключение с намаления бюджет от 20%. Бизнесът осигурява основния бюджет за техническите (80%) и медицинските (94%) науки. Държавата е главен спонсор за развитието на селскостопанските (85%), хуманитарните (79%), естествените (72%) и обществените (59%) науки, като при последните висшите училища също имат значителен принос от близо 30%.