С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 11 дек 2015, 16:30, 18689 прочитания

Ще финансираме компании без история и обезпечение

Вицепрезидентът на Уникредит Булбанк Филип Генов пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Нуждите от финансиране за компаниите без история и все още без реален продукт са между 50 и 100 хил. евро. За по-големи проекти, където вече има някакъв продукт и продажби, числото ще е по-голямо.
Най-голямата по размер на активите банка в България, Уникредит Булбанк, се подготвя да "скочи" в кредитирането на стартъпи. Това ще се случи в началото на 2016 г. с предлагането на специален продукт за малки фирми без история и без обезпечение, които освен финансиране ще получават още помощ в усъвършенстването на бизнесплана и контакт към потенциални клиенти. Не е задължително кандидатите да идват от технологичния сектор, но е желателно продуктът им да предлага нещо ново на пазара. Програмата ще започне без лимит на ресурса, което дава възможност на голям брой участници да се възползват от нея. В замяна на подкрепата обаче предприемачите трябва да са готови да споделят печалбата си с банката, която при определени условия ще придобива дялово участие в бизнеса им. Срокът за изплащане на заема ще е различен, но най-често над три години. Според Филип Генов, който ръководи специалния проект, потенциални клиенти на програмата са 32 хил. компании, сред които и такива, които вече са получавали финансиране от специализираните фондове за подпомагане на стартъпи LauncHub и Eleven.

Каква е икономическата логика да се насочите към най-рисковия сегмент в банкирането, стартъп компаниите?


В банковата система непрекъснато говорим за малки, средни и големи предприятия и някак забравяме, че всяко от тях в някакъв момент е започвало от нулата и е било стартъп. В началото на ноември направихме анализ с помощта на ICAP, който показва, че има почти 200 хил. живи юридически лица, които са имали поне едно движение по сметка и водят счетоводство. Решихме да видим какво се случва с тях през няколко разреза - първо по линия на техния ръст на приходите от продажби. Тук беше първата голяма изненада, защото установихме, че в икономиката има 52 хил. фирми, които растат с над 25% на годишна база. Тоест най-голямата група български фирми са тези, които се представят доста по-добре, отколкото темпът на ръст на брутния вътрешен продукт предполага (2%).

Важно е и какво се случва с доходността на фирмите, погледнато през EBITDA. Ако вземем тези 52 хил. фирми, се оказва, че при 32 хил. от тях растат не само приходите от продажби, но и печалбата им се увеличава с 25% и повече. Това означава, че над 10% от компаниите с българска собственост са на практика с много интересна динамика на техния ръст.

Фактите са налице и те показват, че поне в това съотношение сме едни от най-добре представящите се страни в Европейския съюз.



Разглеждайки по-детайлно тези 32 хил. компании, ние виждаме, че ако трябва да се придържаме към съществуващата регулация, банковата система би могла да ги подпомага и по-добре. Не говоря за онези компании в топ 100, за които веднага идват няколко банки да предложат решение, а за добрите идеи, зад които стои добър екип, който обаче няма никаква история и никакво обезпечение. За тях в началото на следващата година ние ще започнем да предоставяме едно такова решение. Не гледаме на него като на типичен кредит, а като на съвместна инвестиция. Поемаме риска на това, което вложим като пари.

Ще прилича ли той на схемите, по които работят фондовете за финансиране на стартъпи LauncHub и Eleven?

В някаква степен ще прилича, но нека не забравяме, че ние сме банка, подлежим на различна регулация, отговорността ни към пазара е различна, затова и подходът ни ще е по-различен.

Стартъпи в технологичния сектор ли ще търсите най-вече?

В една икономика освен високотехнологичния сектор има и доста други неща, така че не сме се фиксирали само върху него за сметка на останалите. Като тук има един съществен момент - ако потенциалните проекти са в някоя установена индустрия, ние ще искаме да видим нещо различно и иновативно.

Ще финансирате ли стартъпи, които вече са получавали средства от LauncHub и Eleven?

При сегашния стадий на пазара въпросът не е играчите да се конкурират, а да се допълват. Така че със сигурност гледаме и на възможността да финансираме и стартиращи компании, които вече са получили подкрепа и имат нужда от допълнително финансиране, за да продължат напред.

LauncHub и Eleven освен финансиране осигуряват менторство и подкрепа. Вие ще оказвате ли някаква намеса и каква на екипите?

Определено. Можем да помагаме с ноу-хау, свързване с клиенти, покриване на търговски рискове. Тук фокусът обаче е това, че става дума за помагане, не за управляване. Целта ни е започващата компания, която финансираме и подкрепяме, да стане успешна, да стъпи на крака и да поеме по своя път.

Каква възвращаемост ще търсите от съвместната си инвестиция?

В рамките на нормалната капиталова възвращаемост в индустрията на проекта. Доколкото всяка започваща компания е уникална, фиксираното продуктово ценообразуване просто не е подходящо.

В какви срокове ще очаквате да си възвърнете инвестицията?

Около три години, с някакво вариране.

Каква е средната сума, която сте готови да инвестирате в един стартъп проект?

Към момента ще се придържаме към текущите пазарни тенденции. В момента на българския пазар за компаниите без история и все още без реален продукт нуждите от финансиране са между 50 и 100 хил. евро. За по-големи проекти, където вече има някакъв продукт, има някакви продажби и ще ко-инвестираме, числото ще е по-голямо.

Имате ли индикативен обем на портфейла, който се готвите да създадете по тази програма?

Не сме си поставяли бюджет, защото на дадения етап за нас е по-важно да направим нещата работещи като конструкция. Това е целта ни за 2016 г. Оттам нататък като най-голямата банка на пазара възможностите ни да подкрепяме нещо, което се развива добре, са сериозни.

Какви са очакванията ви да има търсене на такъв точно продукт? В момента лихвите се понижават, но дори така търсене от корпоративните клиенти няма.

В този сегмент търсенето е малко по-различно. Парите на Европейския инвестиционен фонд, които бяха инвестирани досега и които продължават да са доминиращата част от портфейла в страната, само събудиха апетита.

От догодина стартират нови гаранционни продукти, които се целят точно в този сегмент на малките и дори микро предприятията без история и обезпечение. Защо някой предприемач би дошъл при вас, а не би взел заема с 2% лихва?

Ако вие сте амбициозен, но начинаещ млад шофьор, от какво имате по-голяма нужда – от нова спортна кола или от нова спортна кола, в която има инструктор, който да ви помогне да се оправите с нея и да ви покаже в какви условия как да я шофирате? Осен от финансиране започващата компания има най-голяма нужда от две неща: достъп до контрагенти и професионалист с опит, който да им помага с подводните камъни. Ние ще предлагаме продукт, който включва и много други неща освен финансирането. Представете си, че сте компания, която произвежда някакви детайли за диктофони. Кое ще ви е по-важно - някой да ви даде 100 лв. при изгодна лихва или някой, който ще ви даде 100 лв. и ще ви свърже със заинтересувана голяма фирма, където вашата технология може да намери приложение?

Стартъп индустрията в България е много млада и засега се крепи предимно на ентусиазъм. Ако успехите се позабавят още, той може бързо да изчезне. В този смисъл колко години напред очаквате проектът ви да има смисъл на пазара?

В каква степен тази тенденция ще се запази в следващите 10 години, трудно мога да отговоря, но за следващите 4-5 години съм абсолютно позитивен.

При фондовете, които финансират стартъпи досега, е приемливо успешни да са 5% до 10% от проектите. Идеята е, че с печалбите от тях ще се покрият загубите от останалите 90%. При вас каква загуба е допустима?

Смятаме да сме доста по-ефективни - за което ни задължава и капиталовата структура на една търговска банка - в сравнение с тази на един такъв фонд.

Кога и на базата на какви критерии ще може да оцените, че проектът ви е бил успешен?

Инвеститорите в този сектор оценяват колко са изходите от компаниите и на каква стойност са те. Българският пазар е твърде млад, за да имаме такава статистика към момента, но ние смятаме да сме поне толкова добри като представяне, колкото и останалите играчи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

3 октомври 2019
Хотел Империал Пловдив

Годишен бизнес форум Industry 4.0


Къде е мястото на България в Индустрия 4.0 и европейската карта на автомобилните производители?
Запазете своето място на форума Industry 4.0, организиран от Капитал, за да почерпите от първа ръка от опита и знанието на глобалните и местни лидери: Daimler, Volvo Group, McKinsey & Company, Schneider Electric, Aurubis и други.

Основни теми на събитието:


  • Перспективите за развитие на индустриалния и автомобилния сектори в страната и региона
  • Бизнес стратегиите за прилагане на нови технологии като AI и 5G на водещи европейски производители
  • Умните решения за по-добро използване на ресурсите и кръгова икономика
  • Конкретните ангажименти на държавата и общините за развитие на индустриалния сектор

Годишен бизнес форум Industry 4.0 Запазете билет

Прочетете и това

Американският производител на обезболяващи Purdue Pharma иска защита от фалит Американският производител на обезболяващи Purdue Pharma иска защита от фалит

По-рано фармацевтичната компания предложи между 10 и 12 млрд. долара като извънсъдебно споразумение

16 сеп 2019, 71 прочитания

Електронните цигари застрашават американската тютюнева индустрия Електронните цигари застрашават американската тютюнева индустрия

Компаниите се подготвят за потенциални спадове, тъй като опасенията за здравето на потребителите се увеличават

16 сеп 2019, 247 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Млечна фабрика за серийни предприемачи

Производителят на My Day е с нов собственик, финансиран от фонда Empower на Елвин Гури и компания на мениджъра на Григор Димитров

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Сметка за 600 милиона: обществените поръчки в края на мандата на Фандъкова

Дългосрочните поръчки за сметосъбиране, поддръжка и RDF бяха раздадени преди изборите и оставят следващия кмет с вързани ръце

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Изкуството, майна

Нощта на музеите и галериите се завръща в Пловдив (13-15 септември) със силно международно участие