Ще финансираме компании без история и обезпечение
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ще финансираме компании без история и обезпечение

Ще финансираме компании без история и обезпечение

Вицепрезидентът на Уникредит Булбанк Филип Генов пред "Капитал"

Гергана Михайлова
19470 прочитания

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Нуждите от финансиране за компаниите без история и все още без реален продукт са между 50 и 100 хил. евро. За по-големи проекти, където вече има някакъв продукт и продажби, числото ще е по-голямо.

Най-голямата по размер на активите банка в България, Уникредит Булбанк, се подготвя да "скочи" в кредитирането на стартъпи. Това ще се случи в началото на 2016 г. с предлагането на специален продукт за малки фирми без история и без обезпечение, които освен финансиране ще получават още помощ в усъвършенстването на бизнесплана и контакт към потенциални клиенти. Не е задължително кандидатите да идват от технологичния сектор, но е желателно продуктът им да предлага нещо ново на пазара. Програмата ще започне без лимит на ресурса, което дава възможност на голям брой участници да се възползват от нея. В замяна на подкрепата обаче предприемачите трябва да са готови да споделят печалбата си с банката, която при определени условия ще придобива дялово участие в бизнеса им. Срокът за изплащане на заема ще е различен, но най-често над три години. Според Филип Генов, който ръководи специалния проект, потенциални клиенти на програмата са 32 хил. компании, сред които и такива, които вече са получавали финансиране от специализираните фондове за подпомагане на стартъпи LauncHub и Eleven.

Каква е икономическата логика да се насочите към най-рисковия сегмент в банкирането, стартъп компаниите?

В банковата система непрекъснато говорим за малки, средни и големи предприятия и някак забравяме, че всяко от тях в някакъв момент е започвало от нулата и е било стартъп. В началото на ноември направихме анализ с помощта на ICAP, който показва, че има почти 200 хил. живи юридически лица, които са имали поне едно движение по сметка и водят счетоводство. Решихме да видим какво се случва с тях през няколко разреза - първо по линия на техния ръст на приходите от продажби. Тук беше първата голяма изненада, защото установихме, че в икономиката има 52 хил. фирми, които растат с над 25% на годишна база. Тоест най-голямата група български фирми са тези, които се представят доста по-добре, отколкото темпът на ръст на брутния вътрешен продукт предполага (2%).

Важно е и какво се случва с доходността на фирмите, погледнато през EBITDA. Ако вземем тези 52 хил. фирми, се оказва, че при 32 хил. от тях растат не само приходите от продажби, но и печалбата им се увеличава с 25% и повече. Това означава, че над 10% от компаниите с българска собственост са на практика с много интересна динамика на техния ръст.

Фактите са налице и те показват, че поне в това съотношение сме едни от най-добре представящите се страни в Европейския съюз.

Разглеждайки по-детайлно тези 32 хил. компании, ние виждаме, че ако трябва да се придържаме към съществуващата регулация, банковата система би могла да ги подпомага и по-добре. Не говоря за онези компании в топ 100, за които веднага идват няколко банки да предложат решение, а за добрите идеи, зад които стои добър екип, който обаче няма никаква история и никакво обезпечение. За тях в началото на следващата година ние ще започнем да предоставяме едно такова решение. Не гледаме на него като на типичен кредит, а като на съвместна инвестиция. Поемаме риска на това, което вложим като пари.

Ще прилича ли той на схемите, по които работят фондовете за финансиране на стартъпи LauncHub и Eleven?

В някаква степен ще прилича, но нека не забравяме, че ние сме банка, подлежим на различна регулация, отговорността ни към пазара е различна, затова и подходът ни ще е по-различен.

Стартъпи в технологичния сектор ли ще търсите най-вече?

В една икономика освен високотехнологичния сектор има и доста други неща, така че не сме се фиксирали само върху него за сметка на останалите. Като тук има един съществен момент - ако потенциалните проекти са в някоя установена индустрия, ние ще искаме да видим нещо различно и иновативно.

Ще финансирате ли стартъпи, които вече са получавали средства от LauncHub и Eleven?

При сегашния стадий на пазара въпросът не е играчите да се конкурират, а да се допълват. Така че със сигурност гледаме и на възможността да финансираме и стартиращи компании, които вече са получили подкрепа и имат нужда от допълнително финансиране, за да продължат напред.

LauncHub и Eleven освен финансиране осигуряват менторство и подкрепа. Вие ще оказвате ли някаква намеса и каква на екипите?

Определено. Можем да помагаме с ноу-хау, свързване с клиенти, покриване на търговски рискове. Тук фокусът обаче е това, че става дума за помагане, не за управляване. Целта ни е започващата компания, която финансираме и подкрепяме, да стане успешна, да стъпи на крака и да поеме по своя път.

Каква възвращаемост ще търсите от съвместната си инвестиция?

В рамките на нормалната капиталова възвращаемост в индустрията на проекта. Доколкото всяка започваща компания е уникална, фиксираното продуктово ценообразуване просто не е подходящо.

В какви срокове ще очаквате да си възвърнете инвестицията?

Около три години, с някакво вариране.

Каква е средната сума, която сте готови да инвестирате в един стартъп проект?

Към момента ще се придържаме към текущите пазарни тенденции. В момента на българския пазар за компаниите без история и все още без реален продукт нуждите от финансиране са между 50 и 100 хил. евро. За по-големи проекти, където вече има някакъв продукт, има някакви продажби и ще ко-инвестираме, числото ще е по-голямо.

Имате ли индикативен обем на портфейла, който се готвите да създадете по тази програма?

Не сме си поставяли бюджет, защото на дадения етап за нас е по-важно да направим нещата работещи като конструкция. Това е целта ни за 2016 г. Оттам нататък като най-голямата банка на пазара възможностите ни да подкрепяме нещо, което се развива добре, са сериозни.

Какви са очакванията ви да има търсене на такъв точно продукт? В момента лихвите се понижават, но дори така търсене от корпоративните клиенти няма.

В този сегмент търсенето е малко по-различно. Парите на Европейския инвестиционен фонд, които бяха инвестирани досега и които продължават да са доминиращата част от портфейла в страната, само събудиха апетита.

От догодина стартират нови гаранционни продукти, които се целят точно в този сегмент на малките и дори микро предприятията без история и обезпечение. Защо някой предприемач би дошъл при вас, а не би взел заема с 2% лихва?

Ако вие сте амбициозен, но начинаещ млад шофьор, от какво имате по-голяма нужда – от нова спортна кола или от нова спортна кола, в която има инструктор, който да ви помогне да се оправите с нея и да ви покаже в какви условия как да я шофирате? Осен от финансиране започващата компания има най-голяма нужда от две неща: достъп до контрагенти и професионалист с опит, който да им помага с подводните камъни. Ние ще предлагаме продукт, който включва и много други неща освен финансирането. Представете си, че сте компания, която произвежда някакви детайли за диктофони. Кое ще ви е по-важно - някой да ви даде 100 лв. при изгодна лихва или някой, който ще ви даде 100 лв. и ще ви свърже със заинтересувана голяма фирма, където вашата технология може да намери приложение?

Стартъп индустрията в България е много млада и засега се крепи предимно на ентусиазъм. Ако успехите се позабавят още, той може бързо да изчезне. В този смисъл колко години напред очаквате проектът ви да има смисъл на пазара?

В каква степен тази тенденция ще се запази в следващите 10 години, трудно мога да отговоря, но за следващите 4-5 години съм абсолютно позитивен.

При фондовете, които финансират стартъпи досега, е приемливо успешни да са 5% до 10% от проектите. Идеята е, че с печалбите от тях ще се покрият загубите от останалите 90%. При вас каква загуба е допустима?

Смятаме да сме доста по-ефективни - за което ни задължава и капиталовата структура на една търговска банка - в сравнение с тази на един такъв фонд.

Кога и на базата на какви критерии ще може да оцените, че проектът ви е бил успешен?

Инвеститорите в този сектор оценяват колко са изходите от компаниите и на каква стойност са те. Българският пазар е твърде млад, за да имаме такава статистика към момента, но ние смятаме да сме поне толкова добри като представяне, колкото и останалите играчи.

Нуждите от финансиране за компаниите без история и все още без реален продукт са между 50 и 100 хил. евро. За по-големи проекти, където вече има някакъв продукт и продажби, числото ще е по-голямо.

Най-голямата по размер на активите банка в България, Уникредит Булбанк, се подготвя да "скочи" в кредитирането на стартъпи. Това ще се случи в началото на 2016 г. с предлагането на специален продукт за малки фирми без история и без обезпечение, които освен финансиране ще получават още помощ в усъвършенстването на бизнесплана и контакт към потенциални клиенти. Не е задължително кандидатите да идват от технологичния сектор, но е желателно продуктът им да предлага нещо ново на пазара. Програмата ще започне без лимит на ресурса, което дава възможност на голям брой участници да се възползват от нея. В замяна на подкрепата обаче предприемачите трябва да са готови да споделят печалбата си с банката, която при определени условия ще придобива дялово участие в бизнеса им. Срокът за изплащане на заема ще е различен, но най-често над три години. Според Филип Генов, който ръководи специалния проект, потенциални клиенти на програмата са 32 хил. компании, сред които и такива, които вече са получавали финансиране от специализираните фондове за подпомагане на стартъпи LauncHub и Eleven.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    maddrum avatar :-|
    maddrum

    Следващата седмица, платения материал за Уникредит ще включва ли левон хампарцумян преоблечен като Дядо Мраз??

  • 2
    mmommo445 avatar :-|
    Mmomo

    нет 1 не ви стигнА, а?

  • 3
    subsonic avatar :-|
    subsonic

    А сценарий КТБ ще има ли?

  • 4
    antibg avatar :-|
    Dick Dickerson

    С кредит, каквото и предлагате, колкото и да го захаросвате, от 50 или 100К може само да закупите офис оборудването и софтуера за контрол на едно модерно бутиково производство, предлагащо продукт с висока добавена стойност. При това говоря за производство в класическия смисъл на думата, а не онези IT продукти, които нито пряко влияят на икономиката, нито на хората и винаги са насочени към клиенти извън държавата в сфери неподлежащи на приложение в БГ. Цялата държава е алъш-вериш и IT глупости, а производствата, които крепят всяка икономика вече и в учебниците ги няма.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK