Седмични новини за енергетика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Седмични новини за енергетика

Седмични новини за енергетика

В рубриката на "Капитал Daily" ще събираме всички най-важни новини от последните седем дни

2867 прочитания

© KAROLY ARVAI


Инвестиционното решение за българско-гръцкия интерконектор вече е факт

Почти седем години след газовата криза, която остави България без доставки на газ за близо 20 дни, София най-накрая вижда светлина в тръбата - окончателното инвестиционно решение за изграждането на интерконекторната връзка ICGB между България и Гърция беше подписано. Проектът е един от приоритетните за разнообразяването на доставките на природен газ за България и е сред ключовите за финансиране от Европейската комисия (ЕК).

Инвестиционното решение беше подписано в четвъртък в Министерския съвет от трите акционера – Българския енергиен холдинг (БЕХ), гръцката DEPA и италианската Edison. То все още не е окончателен договор за строеж, но полага параметрите, които ще залегнат в него. Освен това на негова база може да започне търсене на финансиране. Идеята е изграждането на газовата връзка да започне през октомври 2016 г. и да влезе в търговска експлоатация в средата на 2018 г. Сигурни количества газ за тръбата обаче ще има чак след 2020 г., когато азербайджанското находище "Шах Дениз 2" влезе в експлоатация. Дотогава възможностите са доставка на втечнен газ от двата гръцки терминала - бъдещия край Александруполис или от съществуващия в Ревитуса.

Друго предизвикателство пред проекта са предстоящите пазарни тестове, които трябва да покажат какъв е търговският интерес към него. На предишния тест едва 1.2 млрд. куб. метра от 3-те млрд. капацитет на тръбата бяха резервирани, и то от "Булагргаз" и DEPA, която е акционер в проекта.

Електроенергийната борса в България стартира тестово

Дългоочакваното стартиране на електроенергийната борса в България, което беше дадено в петък, 11 декември, започна с тестова сесия вместо с реална. Откриването на платформата съвпадна (вероятно съвсем целенасочено) със съобщението на Европейската комисия (ЕК), че спира наказателната процедура срещу Българския енергиен холдинг, която беше започната през 2012 г. заради съмнения за нарушаването на конкуренцията на свободния пазар на електроенергия от дъщерните на холдинга ТЕЦ "Марица-изток 2", Националната електрическа компания (НЕК) и АЕЦ "Козлодуй". При откриването в петък министърът на енергетиката Теменужка Петкова посочи, че истинска търговия през борсовата платформа може да се очаква към средата на януари 2016 г. На първата сесия на борсата се включи само един производител - ТЕЦ "Марица-изток 2", останалите участници бяха търговци на електроенергия. Постигнатата цена по време на първата борсова сесия беше 74.56 лв. за мегаватчас при минимални и максимални стойности от 44 до 85 лв. за мегаватчас. Общият търгуван обем беше 1074 мегаватчаса при средно 45 мегаватчаса за всеки отделен час.

Делян Добрев: БЕХ ще успее да вземе едва 300 - 350 млн. евро заем

Българският енергиен холдинг (БЕХ) ще успее да вземе 300 или 350 млн. евро заем вместо търсените до 650 млн. евро, които са необходими на Националната електрическа компания, за да се разплати с двете американски централи "AES Марица-изток 1" и "КонтурГлобал Марица-изток 3". Това прогнозира в интервю за "Капитал Daily" председателят на парламентарната енергийна комисия и депутат от ГЕРБ Делян Добрев. 

Споразумението между НЕК и двете централи предвижда държавната компания да изплати просрочените вземания към тях за близо 1 млрд. лв., в резултат на което да бъде намалена цената по дългосрочните им договори.

В интервюто Добрев коментира, че обвързва казуса с очакваното произнасяне от Европейската комисия по това дали преференциалната цена за двете компании е държавна помощ. "След като ЕК - аз се надявам в рамките на следващите няколко месеца - излезе със становище дали има, или няма нерегламентирана държавна помощ и какъв е нейният размер, ние ще трябва да предприемем действия спрямо тези дългосрочни договори. Дали отстъпката ще влезе в сила сега, или ще се отложи и ще се преразгледат изцяло договорите, крайният резултат ще бъде един и същ, казва Добрев.

САЩ, Япония и Германия са сред 18 държави, които ще правят въглероден пазар

18 държави, включително САЩ, Япония и Германия, ще работят заедно за развитието на международен въглероден пазар, който да подпомогне по-бързото намаление на емисии в светлината на сделката за климата, постигната в Париж в събота.
Идеята е да бъдат развити стандарти и пътеводител за осигуряването на търговия на въглеродни кредити според изявление, изпратено от Джонатан Франклин, говорител на министъра на климата и търговията на Нова Зеландия Тим Гросер, цитиран от Bloomberg.

Сделката за климата, постигната в събота на конференцията, която се проведе в Париж с участието на представители от над 190 държави, ще позволи провеждането на съвместни действия между страните за ограничаване на вредните емисии в атмосферата. Създаването на нов въглероден пазар също ще насърчи устойчивото развитие, ще ускори намаляването на емисиите от държавни предприятия и частни компании. Китай, която не е част от групата на 18-те държави, които имат намерение да създадат въглеродния пазар, също има планове за учредяване на най-големия световен въглероден пазар през 2017 г., на който да се търгуват два пъти повече емисии от предвидените в 10-годишната програма на Европа, която засега е най-голямата.

Придобиването на BG Group от Shell може да приключи в началото на 2016 г.

Royal Dutch Shell има намерение да съкрати 2800 работни места, след като придобие британската BG Group, съобщи BBC. Очаква се сделката да бъде завършена в началото на следващата година, след като в понеделник преодоля и последната регулаторна пречка чрез одобрението на сделката от Китай. Преди това сделката бе одобрена и от Австралия, Бразилия и Европейския съюз.
Сделката се оценява на 70 млрд. долара, което я прави най-голямата в сектора за последното десетилетие. С това Royal Dutch Shell ще се превърне в най-големия търговец на втечнен природен газ (LNG) в света. Освен това Royal Dutch Shell ще засили позицията си в офшорния нефтодобив, с което ще конкурира Exxon Mobil за позицията най-голяма международна нефтена компания. Главният изпълнителен директор на Shell Бен ван Вюрден е заявил, че, за да се финализира сделката, фирмата ще търси одобрение за нея и от двете групи акционери.

Ниската цена на петрола обаче не придава много "финансов смисъл" на сделката, са коментирали институционални инвеститори. Други анализатори посочват, че е много трудно подобна сделка да се осъществи при цена на петрола под 40 долара и че за целта е нужно той да се покачи поне до 60-70 долара за барел.

-----

Свръхпредлагането на световните петролни пазари ще се задържи поне до края на 2016 г. заради забавения растеж на търсенето и нарастването на добива на страните от ОПЕК, показват последните прогнози на Международната енергийна агенция (IEA). От там все пак изтъкват, че рекордните темпове на натрупване на складови запаси се очаква да се забавят през следващата година, поради което е малко вероятно да се стигне до изчерпване на капацитета на хранилищата.

--------
Отношенията между Израел и Египет потънаха до ново дъно, след като миналата седмица две египетски газови компании - EGAS и EGPC, бяха осъдени от арбитража на International chamber of commerse (ICC) да платят 1.76 млрд. долара компенсация на Израелската електрическа компания (IEC), съобщи сайта Naturalgaseuropе.

------------

Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) обяви конкурс за консултант, който да направи анализ на предварителния отчет за безопасността на ново ядрено съоръжение в АЕЦ "Козлодуй" на избраната вече площадка. Стойността на поръчката е 220 хил. лева, а срокът за изпълнение - 6 месеца.

Инвестиционното решение за българско-гръцкия интерконектор вече е факт

Почти седем години след газовата криза, която остави България без доставки на газ за близо 20 дни, София най-накрая вижда светлина в тръбата - окончателното инвестиционно решение за изграждането на интерконекторната връзка ICGB между България и Гърция беше подписано. Проектът е един от приоритетните за разнообразяването на доставките на природен газ за България и е сред ключовите за финансиране от Европейската комисия (ЕК).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK