Марешки в страната на бензиностанциите

Да вярваш в Дядо Коледа говори за по-малка наивност, отколкото това да вярваш в изрядността на петролния бизнес. В последно време представителите му все по-ожесточено се изправят един срещу друг. Големите компании от Българската петролна и газова асоциация, с изявен лидер "Лукойл България" обвиняват различни вносители в контрабандна търговия, като пласирането на горивото до крайните клиенти ставало с помощта на ведомствените бензиностанции, целият процес се случвал със знанието и благоволението на митническите власти и контролираните от тях митнически складове, а от него държавата губела между 600 и 800 млн. лв. на година. Ведомствени бензиностанции и вносители твърдят, че зад обвиненията се крие просто желанието на големите да контролират целия пазар и да ограничат конкуренцията. Агенция "Митници" периодично се разтърсва от скандали с корумпирани служители, последният от които само преди дни на пункта Капитан Андреево, като олеква в очите на публиката. А анализите на Комисията за защита на конкуренцията на тема петролен бизнес обстойно разясняват очевидни неща, като това че "продажбата на автомобилни горива съставлява основната дейност на бензиностанциите" и само губят времето на читателите на въпросните трудове.

От тези петролните изпарения, сред които всеки обвинява всеки в контрабанда, изплува тотема на бензиностанцията на Веселин Марешки VM Petroleum във Варна. На него се появиха цени с около 20 стотинки по-ниски от средните на пазара, опашки от автомобили и явлението петролен туризъм. Варна пък оглави класацията на областите с най-ниски цени на горивата, тъй като конкурентите на Марешки се видяха принудени също да смъкнат цените. Анализът на участниците на пазара сведе възможните обяснения на този "феномен" до три. Първо, ниските цени са възможни само с контрабандно гориво с неясно качество, което ощетява държавата и клиентите. Второ, срещу 10 хил. лв. загуби от бензиностанцията на месец Марешки си прави доста успешен PR и той ще се ограничи до този обект. Трето, това е disruptive модел, който доказва, че големите бензиностанции продават с големи маржове. Падането на цените на петрола е дало възможност на вносители и малки търговци да се разгърнат по места. По ниски цени на горивото Варна е следвана от Кърджали, Пловдив, Пазарджик и Стара Загора, а Марешки далеч не е единственият феномен, просто другите нямат неговата популярност.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Проект за 100 милиона
Веселин Марешки е познат основно със своя low cost аптечeн бизнес и най-голямата верига от 340 аптеки, като ограничението от максимум четири обекта на физическо лице или компания се заобикаля с множество регистрирани дружества. Компанията, през която Марешки развива бензиностанцията си, е "Трейднет Варна" ЕООД, регистрирана в края на 2010 г. Тя е собственост на майка му Веска Марешка. Дружеството е с капитал 500 лв. и до началото на октомври тази година предметът му на дейност е търговия на дребно с лекарствени продукти, медицински изделия, внос, износ, превозна, хотелиерска, ресторантьорска дейност, недвижими имоти и т.н. На 2 октомври към дейностите е прибавена и закупуването, преработката и търговията с нефт, нефтопродукти и газ и експлоатацията на бензиностанции.

Пред "Капитал" Марешки заяви, че отдавна е обмислял влизането си на пазара на горива и спадът на цените на петрола е просто съвпадение. Бензиностанцията е взета под наем, реновирането й е започнала преди 5-6 месеца и е струвало 1 млн. лв. Има намерение да инвестира и в нови обекти, но по време на коледните и новогодишните празници проектът е в почивка. За следващата година обаче по неговите думи планира инвестиция от около 100 млн. лв. във верига, като това ще стане през купуване или наемане на обекти. Преди дни е участвал в търг за закупуването на база за горива в Стара Загора, която обаче е била спечелена от конкурент, но планира да си построи друга. "Продаваме на 3-4 ст. марж между цени на едро и цени на дребно. Никой не ме обвинява в дъмпинг. Ние следваме пазара", коментира още той. "Клиентите са много доволни. Ние сме доволни и нямаме намерение да затваряме", заяви още той, като обаче отказа да каже какви количества се продават на месец на обекта и какъв е крайният финансов месечен резултат.

По-ниският марж е логичен за единичните обекти, които могат да се борят само с по-изгодни оферти към клиентите. Макар да няма официални данни, големите вериги правят доста по-голяма разлика между цени на едро и дребно, според представители на сектора тя варира между 24 ст. и понякога достига 40 ст. Сравнение на цените в четвъртък показа, че ножицата не е толкова голяма - при Марешки дизелът е струвал 1.79 лв., а средно в страната - 2.03, при бензин А95 разминаването е дори по-малко - 13 стотинки.



Или PR за 10 хиляди
Според представители на бранша обаче при такъв марж от 3-4 ст. между цените на едро и на дребно обектът няма как да бъде на печалба и се поддържа по-скоро с цел PR. "Разходът за наем е 6 хил. лв., разходите за поддържането на обекта и персонала още 12 хил. лв., т.е. 18 хил. лв. общо на месец. За да ги покрива тези при марж от 3 стотинки, бензиностанцията трябва да продава по 600 хил. литра месечно. Тя обаче едва ли продава повече от 220 - 230 хил. литра. Това означава, че губи по 10 хил. лв. на месец, но за тези пари той си прави добър PR, за което са виновни и медиите", смятат от сектора неофициално.

Близо два месеца по-късно опашки на бензиностанцията във Варна на Марешки вече няма, тъй като другите бензиностанции в близост също смъкнаха цените, като за големите вериги е по-лесно да продават на нисък марж на един от обектите си, тъй като могат да компенсират с другите. Другото неудобство за клиентите е, че на обекта на варненския бизнесмен, както и в аптеките му не може да се плаща с карта. От петролния бизнес са по-скоро скептични, че Марешки наистина има намерение да развива верига, тъй като инвестиция от 100 млн. лв. би означавала 50 обекта, и то ново строителство, а това би означавало и 50 пъти увеличаване на загубите.

Това, което официално вълнува петролния бранш, е дали ценовата конкуренция не се прави благодарение на заобикаляне на някои плащания на акциз и ДДС. "Аз човек с име Марешки не познавам. Но ако трябва все пак да уважа въпроса (бел. ред. как ще коментира феномена "Марешки"), ще попитам: Защо един човек, който работи много добре на ниски цени в пазарни условия, иска референдум, който да ни връща към плановата икономика (бел. ред. - един от въпросите на Марешки за референдума е трябва ли да се въведе регулация на пазара на горива, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите). И освен това - от кого взема горива, за да може да продава на такива цени? Определено има някакъв документ, че е закупил една цистерна с документ. Но дали през останало време продава горива, на които са платени всички данъци и акцизи", коментира Валентин Златев, председател на Българската петролна и газова асоциация и генерален директор на "Лукойл България".

Плува ли танкерче
Мъглата около доставчика на горива за бензиностанцията на Марешки обаче се сгъстява с всеки нов отговор. Според четири независими източника, един от които от "Лукойл България", Марешки зареждал дизела на бензиностанцията си от "Полисан". Това е вносител с база за преработка на горива в Русе, играч основно на пазара на битум, и с акционери Людмил Вълков и дружеството, регистрирано в Молдова "Индустриал инвест". Преди време едно от разтоварванията на гориво от танкер за компанията стана обект на разследване на Валя Ахчиева. 

"Разбирам, че наши количества са стигнали до него, но през дистрибутори, не директно", заяви Христо Вълков, един от двамата представители на "Полисан" пред "Капитал". Той обаче отказа да проведе по-подробен разговор по темата. На въпроса дали купува от "Полисан" Марешки пък отговори "нямаме такъв доставчик". И въпреки че остава неприпознат от петролната и газова асоциация, варненецът обяснява, че горивото му е от дистрибутори на "ОМВ България" и "Ромпетрол България", както и дори от дистрибутори на "Лукойл България". По-неговите думи дори и при тези ниски цени на петрола вносителите не могат да предложат по-добри цени на пазара на едро от тези на вътрешния, тъй като всички следвали пазарните. А единственото, което прави, за да продава по-евтино, е по-малкият марж между цени на едро и цени на дребно.