Който копае bitcoin другиму...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Който копае bitcoin другиму...

Владислав Драмалиев, основател на BitHope

Който копае bitcoin другиму...

Или как създателят на първата платформа за обмен на криптовалутата в България се опитва да докаже, че тя може да се използва за добри дела

Александра Козбунарова
22387 прочитания

Владислав Драмалиев, основател на BitHope

© Велко Ангелов


Секс, наркотици и рокендрол. Или поне второто. От появата си през 2009 г. биткойн (bitcoin) благодарение на предлаганата от нея анонимност става разменна валута на т.нар. Dark Web, използва се за разнообразни, често недотам легални, бизнеси като търговия с дрога, оръжие, пък и за измами. И макар и да има доста по-конвенционални употреби, имиджът бързо се лепва. Воден от убеждението, че всяко нещо си има и светла страна обаче, предприемачът Владислав Драмалиев инвестира 10 хил. лв. собствени средства в платформа за дарения чрез биткойни, от която дори твърди, че не възнамерява да печели.

"Не гледам да ми се възвърне инвестицията, а да помогна на повече и хора, и то точно чрез биткойн."

Подобно на желязото, златото, петрола и различните търгувани на борсата ресурси, и биткойните се добиват чрез "копаене", но във виртуален вариант. В момента единиците от криптовалутата, които са в обращение, са почти 15 милиона, като цената им в реални пари сериозно варира. Да копаеш биткойни другиму всъщност не е съвсем възможно в буквалния смисъл на думата - те се генерират чрез математически алгоритми. Но вече е възможно да ги дариш за благородна кауза.

Дълбоко, дълбоко, дълбоко

Откакто през 2011 г.  се появи виртуалният пазар Silk Road, биткойн стана известна като валутата на Dark Web – скритото интернет пространство, достъпно само през специален софтуер за криптирана комуникация. Silk Road e нещо като eBay, само че в общия случай за незаконни сделки - най-вече с наркотици. Разплащането там ставаше с биткойни, защото транзакциите с тях са уж непроследими. Всъщност са просто анонимни, но определено могат да бъдат проследявани, ако се положат достатъчно усилия в тази посока. Според доклад на ФБР в годините си на съществуване между 2011 и 2013 г. през Silk Road преминават сделки за 1.2 млрд. долара, благодарение на което и днес търговията с наркотици продължава да отговаря за голяма част от транзакциите на биткойн. 

На криптовалутите се приписват и по-тежки грехове. Например, че се използват за финансиране на терористични действия. След ноемврийските атентати в Париж Европейската комисия предложи мерки за "засилване на контрола на небанкови методи за плащане като електронни/анонимни плащания и виртуални валути и прехвърляне на злато, благородни метали и от предплатени карти". Това според Reuters се съдържа в проект за директива на ЕК. Причината за всичко това е, че най-популярната виртуална валута се използва като средство за прехвърляне на пари по целия свят - бързо и анонимно чрез интернет, без необходимост от проверка от трета страна.

Освен с нечисти бизнеси биткойн по подразбиране се свързва и с разнообразни модели схеми, пирамиди и измами. Много от първите биткойн ентусиасти си спомнят възхода и залеза на най-голямата борса за криптовалути MtGox, която се изпари заедно с общо 390 млн. долара на нейни потребители през 2014 г. Тя в духа на отричащия каквато и да било централна банка и надзор биткойн беше напълно нерегулирана, което от голям плюс бързо се превърна в крах, а вероятно и в съвсем умишлена измама. През август Марк Карпелес, който управляваше MtGox, беше задържан в Япония по подозрения, че е замесен в изчезването на платформата и за присвояването на "изчезналите" пари.

Напоследък по биткойн линия изчезват и други неща - например цялата информация на харддиска на компютър. Случва се чрез различни варианти на вируса Randsomware, който идва по мейл и си отива с данните на устройството, което е заразил. Въпросният вирус всъщност не отнася нищо със себе си, а го криптира, т.е го превръща в нечитаем код от 0 и 1, и го връща при превеждане на откуп в биткойн. Най-често атаките са насочени към фирми, предупреждава Владислав Драмалиев, с когото вече са се свързвали няколко потърпевши. Добрата новина е, че обновените антивирусни системи прехващат подобни атаки, преди вирусът да е криптирал съдържанието на диска. Още по-добрата е, че при достатъчно добро желание биткойн адресите могат да се наблюдават и трудно могат да бъдат обменени на борсата, без да станат ясни достатъчно много данни за идентичността на изнудвача.

Хвани ме, (ако) можеш

Да се твърди, че биткойн е паричната единица на тъмния бизнес обаче, е все едно да се каже, че интернет е медията на тероризма. Факт е, че криптовалутата стана известна и доби стойност благодарение тъкмо на транзакции, свързани с недотам законни дейности. Според Драмалиев обаче, поне в дълбокия интернет, биткойните все повече ще губят популярност за сметка на други крипровалути, защото са всъщност лесно проследими и неподходящи за целите на съвременни аналози на Silk Road.  Всяка транзакция в биткойн мрежата се запечатва там завинаги и може да бъде асоциирана с IP адрес. "И при достатъчно голямо желание от страна на агенциите за сигурност може да се стигне и до конкретен човек", убеден е Драмалиев. Той притежава едно от шест хиляди копия на цялата история на криптотранзакциите - от създаването им до десет минути преди настроящия момент. Така нареченият блокчейн се използва от "копачите", за да валидират транзакциите си. В момента активните борси са 67 на брой, но може би пет от тях са достатъчно големи и сигурни. За разлика от MtGox новите големи са обект на сериозна регулация, а за да се търгува там, се изискват лични данни като последни сметки, координати и др. По отношение на финансирането на терористични организации в биткойни Драмалиев също е скептичен. Най-малкото защото криптовалутата се търгува на борсата, което води до чести колебания в стойностите й.

Светлина в края на кода

"Ако след време т.е. пет - десет години, платформата продължава да съществува, е възможно да печеля достатъчно, за да ѝ се посветя напълно."

В края на октомври ЕС официално призна биткойн за законна валута, освобождавайки размяната й от ДДС. Неотдавна и големи компании като Microsoft, Amazon, eBay, WordPress, Bloomberg и други започнаха да приемат плащания с нея. Причините бизнесът да погледне към криптовалутата са няколко - сигурност, цена (транзакциите с тях са в пъти по-евтини от тези с централизирани валути, защото не минават през банки) и иновативен имидж. И ако само преди година темата беше подминавана леко пренебрежително от големите банки и платежни оператори, сега те съвсем открито говорят как проучват полето със собствени инициативи като Open Ledger Initiative и буквално през ден някоя институция обявява, че "изследва потенциала на блокчейн".

Има и бизнеси, които използват биткойни за транзакции, които иначе не биха могли да се осъществят. Пример за това са преводите на пари в страните от третия свят. "Тъй като на практика всеки може да си е банка", обяснява Драмалиев. Бил Гейтс, който чрез своята фондация Bill and Melinda Gates се е концентрирал тъкмо върху приобщаването на хора от развиващите се страни към финансовата система, също вижда потенциал в биткойните. В интервю за Bloomberg в началото на годината основателят на Microsoft подчерта ползата от съществуването на дигиталните валути като евтин начин на разплащане в случаите, когато банковата инфраструктура не е налична. Но все пак предупреди за проблемната анонимност на транзакциите.

Фондацията на Гейтс далеч не е единствената, която оглежда потенциала на крипровалутата в светлината на хуманитарните цели. В края на октомври втората по големина благотворителна фондация в САЩ Fidelity Charitable обяви сътрудничеството си с Coinbase - биткойн портфейл и платформа за размяна на валутата. С това фондът ще внедри плащането с биткойни в модела си, като основното предимство според компанията е липсата на такси. А явно има и удовлетворяване на интерес от страна на бизнеса. Мат Наш, старши вицепрезидент по ангажиране на донори към Fidelity Charitable, обяснява пред Wall Street Journal, че някои от дарителите и техните финансови съветници от известно време започнали да питат дали фондацията приема и биткойни.

За копачите и НПО-тата

Владислав Драмалиев, основател на BitHope
Фотограф: Велко Ангелов

В България за големите благотворителни кампании в общия случай се дарява с SMS. Малките неправителствени организации обикновено са познати в тесен кръг и в този случай даряват шепа ентусиасти. Затова Владислав Драмалиев си е поставил за цел да помага за набирането на средства за малките организации чрез биткойн. През октомври, по ирония на съдбата в деня, когато ЕС призна биткойните за валута, стартира и проектът на фондация BitHope, чийто създател и директор е Драмалиев. Сайтът bithope.org е платформа за набиране на дарения в криптовалутата, които после се пренасочват към различните малки фондации. След като бъдат обърнати в левове, разбира се.

На страницата на BitHope има четири категории благотворителни начинания, за които може да се дари - за природа, за здраве, за развитие и външни кампании. Докато зад създаването на първите три стои самата фондация на Драмалиев, четвъртите са външни акции, които екипът е преценил да подкрепи. Кампаниите са различни и като тематика, и като формат. Има такива, които набират средства за деца, чиито родители не могат да си позволят таксите за детска градина или за събиране на обувки за деца в социалните домове. Други подкрепят природата, трети са за образователни проекти.

За всяка кампания на страницата на BitHope има подробно описание - как ще протече, за какво ще се използват средствата и кой е биткойн адресът, на който може да се проследи транзакцията. Понеже тъкмо в България е трудно да се повярва, че благотворителността процъфтява, още по-малко, ако се осъществява в не съвсем позната валута, Драмалиев избира кампании, които могат да се осъществяват и на части. С други думи, ако целта е купуване на учебници и се съберат само половината пари, да могат да се вземат само половината от тях. Затова и кампаниите са организирани по различен начин - някои са за определена сума, някои за конкретен срок. За неправителствена организация, която иска да създаде своя кампания, пътят минава през онлайн формуляр на страницата на фондацията. След преценка на екипа се сключва стриктен договор, в който се уточняват параметрите. До момента чрез платформата са събрани близо 2 биткойна (около 1600 лв.).

За скептиците вероятно още споменаването на благотворителност в контекста на спорната валута е замирисало на схема. Логичният въпрос е дали с парите, преведени за различните кампании, не се спекулира и какво изобщо става с тях от даряването до момента, в който се обръщат в левове и стигат до съответното НПО. Отговорът е: стоят си на биткойн адреса на съответната кампания, което може лесно да се проследи. Владислав Драмалиев, който е от първите биткойн ентусиасти в България и създател на coinfixer.com и bitcoini.com, е инвестирал около 10 хил. лв. собствени пари, за да вдигне платформата на крака. За своеобразното му посредничество взема комисиона 5% от средствата, влезли по кампанията. "Ако сумите са прекалено малки, предпочитам да не вземам нищо", категоричен е Драмалиев. В крайна сметка целта му далеч не е да си възвърне инвестицията или да печели от BitHope, поне не още.

Драмалиев не е убеден, че близките години подобен тип благотворителност ще набере особена популярност в България. Смята обаче, че биткойните са интересни и предстои да добиват стойност и в икономиката по линия на различни проекти. Целта му засега е, от една страна, да демонстрира, че те могат да се използват и за нещо различно от схемаджийство и незаконна търговия. Втората и по-важна цел, която Драмалиев си поставя, е да популяризира кампании на малки и не съвсем известни организации. Идеята му в по-дългосрочен план е да помогне на местните НПО да получават финансиране и от страни, където дарителството е по-разпространено. Засега на местно ниво Драмалиев се е фокусирал върху бизнеса. До момента в дарителските кампании са се включили четири фирми, сред които е е-търговецът Grabo.bg. Общо 14 технологични компании са подкрепили проекта.

Дали bithope.org действително може да завихри виртуален дарителски ентусиазъм в България и дали Драмалиев ще успее да изчисти репутацията на биткойните на българска земя с проекта си предстои да видим. Фондацията и благотворителната й платформа обаче са опит за разбиване на технологични митове и създаване на социално предприемачество. Така че, който дарява биткойн другиму, да дава добър пример.

Напоследък през ден някоя инстутуция се хвали, че проучва потенциала на биткойните
Фотограф: Reuters

Секс, наркотици и рокендрол. Или поне второто. От появата си през 2009 г. биткойн (bitcoin) благодарение на предлаганата от нея анонимност става разменна валута на т.нар. Dark Web, използва се за разнообразни, често недотам легални, бизнеси като търговия с дрога, оръжие, пък и за измами. И макар и да има доста по-конвенционални употреби, имиджът бързо се лепва. Воден от убеждението, че всяко нещо си има и светла страна обаче, предприемачът Владислав Драмалиев инвестира 10 хил. лв. собствени средства в платформа за дарения чрез биткойни, от която дори твърди, че не възнамерява да печели.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 2
    zo avatar :-|
    zo

    До коментар [#1] от "Turnokopa":

    В нормалната журналистика е така — говори се конкретно, с имена на фирми и т.н.

    А иначе ти си гледкай ьТВ, където „експерт в голяма търговска банка“ обяснява едно или друго.

  • 3
    umenn avatar :-|
    Ivan Stoev

    Bitcoin има сериозни проблеми на ниво протокол - скорост на транзакции, големина на блоковете, отчайващо време за синхронизация с мрежата, липса на анонимност, липса на гъвкавост за промени и т.н
    За щастие няколко алтернативни монети имат решение на трудностите със собствен подход, като например DASH със своята много слойна структура, моментални транзакции и анонимност.. ;)

  • 4
    wip avatar :-|
    wip

    разбира се, че може да се използва за много добри дела, проблемът е, че много лесно може да се използва и за един куп лоши дела, вкл. пране на пари, финансиране на тероризъм, скриване на преводи, и какво ли още не.

  • 5
    dark_dirk avatar :-|
    Симо

    Bitcoin е една голяма глупост. Стойте далече от него ако не искате да ви ограбят.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK