IT индустрия: Бизнес има, хора не
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

IT индустрия: Бизнес има, хора не

За 2015 г. само в софтуерния бизнес по официални данни на НСИ има около 17.5 хил. заети професионалисти, а очакванията на 44% компаниите за предстоящата година са за увеличение на заетите с 10%, около една пета прогнозират разрастване на екипите с 25%

IT индустрия: Бизнес има, хора не

Изострящата се недостатъчност на квалифицирани специалисти и забавянето на западните икономики са основните притеснения в бранша догодина

Юлиян Арнаудов, Александра Козбунарова
27064 прочитания

За 2015 г. само в софтуерния бизнес по официални данни на НСИ има около 17.5 хил. заети професионалисти, а очакванията на 44% компаниите за предстоящата година са за увеличение на заетите с 10%, около една пета прогнозират разрастване на екипите с 25%

© Цветелина Белутова


10%

ръст на приходите до 1.75 млрд. лв. през 2016 г. очаква секторът.

"Исторически екипът на компанията ни се разраства с около 20% на година – ръст, който искаме да запазим и да дори увеличим през следващите години. Освен висококвалифицирани служители наемаме много млади специалисти, които да развиваме чрез програми за обучение и активното им включване в проекти на компанията. За разширения ни развоен център в София вече работим за привличането на висококвалифицирани чуждестранни професионалисти", коментира Диана Стефанова, изпълнителен директор на "VMware България".

До миналата година като че ли нямаше какво да попречи на софтуерната индустрия да се развива и да расте без спирачка. Това обаче е на път да се промени, защото в края на 2015 г. и началото на новата 2016 г. започнаха да се появяват първите предупредителни сигнали за изостряща се недостатъчност на IT специалисти. За първи път от няколко години насам повечето компании в бранша очакват никакво до минимално увеличение на приходите и забавяне на темповете на ръст. А някои от местните дружества започват да припознават идеята за разширяване на екипите си зад граница в търсене на квалифицирани кадри. Малки притеснения има и с риска от забавяне на западните икономики, на които разчита по-голямата част от българския софтуерен бизнес.

Тази година се очаква делът на предприятията, работещи за износ, да се увеличи от 65% на 70%.

Образователната система продължава да не произвежда повече и по-добре подготвени IT специалисти. Затова предприятията сами подготвят квалифицирания си персонал.

Секторът в България вече не се движи само от чуждестранни компании, като местните фирми започват да достигат зрялост и да се стремят към регионално лидерство. Забелязва се готовност от страна на компаниите да инвестират в услуги с добавена стойност като облачните технологии, разработката на софтуер по поръчка и създаването на отделни звена за IT аутсорсинг.

Забавяне на оптимизма

През 2015 г. софтуерният сектор достигна 1.86% от брутния вътрешен продукт на България, показват прогнозните резултати от годишното изследване на Барометъра за състоянието на софтуерната индустрия на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) за изминалата година. Очакванията на браншовата организация са, че приходите на дружествата от сектора ще се увеличат с 11% през 2015 г. спрямо предходната, като достигнат 1.6 млрд. лв. Продажбите за износ на българските компании са около 65%, като основните пазари са САЩ, Канада и Западна Европа.

Тенденцията е устойчива: приходите за поредна година растат с двуцифрен темп, като прогнозата за достигане на 1.5 млрд. лева приходи за 2015 г. беше преизпълнена. За сметка на това темповете на ръст за миналата година спадат от 13% за двете предходни и 28% през 2012 г. на 11%. В началото на 2016 г. очакванията на компаниите са умерено оптимистични - според повечето фирми в БАСКОМ секторът има шанса да надмине 1.75 млрд. лв. оборот. Тенденцията за замразяване или забавяне на растежа обаче остава - прогнозите са за 10% увеличение на приходите през новата година.

"Прогнозираме ръст с около 10%. Посочените тенденции са трайни и устойчиви. Дори и в най-голямата криза през 2009 г. компаниите в бранша отбелязваха ръст и не спираха наемането на специалисти", коментира Стамен Кочков, председател на БАСКОМ и вицепрезидент на "SAP Labs България".

За разлика от преди година, когато доброто представяне на компаниите се дължеше на възстановяването на западните компании след кризата и търсенето на нови места за разширяване, секторът в момента навлиза в нов етап на зависимост от западните икономики. Според проучването на БАСКОМ за 2016 г. над половината от фирмите от бранша очакват да няма изменения в проходите, около 25% прогнозират ръст от 10%. "Това се дължи на известна предпазливост на компаниите. Зачестяват сигналите за забавяне на западните икономики, а ние изнасяме основно за тях", обяснява Кочков настроенията в индустрията. През 2016 г. се очаква делът на предприятията, насочени към износ, да се увеличи от 65% на 70%.

 
"Със сигурност мисля, че през последната година се наблюдава забавяне на растежа", коментира Радослав Гайдарски, управляващ директор на "Империя мобайл", новото аутсорсинг дружество на гейм разработчика "Империя онлайн".

Допълнителен фактор, който подлага на изпитание софтуерния бранш, е ударното навлизане на няколко големи играча от Източна Европа. През 2014 г. в страната дойдоха руската Luxoft, украинската SoftServe и беларуската Epam, които се занимават с разработване на програми по поръчка и софтуерен аутсорсинг. Компаниите отвориха развойни центрове в София и обявиха амбициите да наемат стотици IT специалисти през следващите няколко години. Luxoft планираше да привлича по 200 души на година, или персоналът в столицата да достигне 400 души до края на 2015 г. Сходен темп на разрастване предвиждаха и SoftServe, които искаха да наемат хиляда души в средносрочен план, или до 2017-2018 г. Амбициозните планове подложиха на изпитание и без това прегрелия пазар на труда за IT специалисти. Затова през 2015 г., след около година и половина в страната, от Luxoft успяха да съберат екип от около 150 специалисти, а SoftServe също коригираха амбициите си надолу заради недостатъчния кадрови ресурс.

Да внесем или да изнесем

По същия начин, по който през 2014 г. тези компании влязоха с оптимизъм в България, а впоследствие свиха очакванията си, през 2016 г. ни предстои да наблюдаваме как местни фирми поглеждат към съседни страни.

Факторите, които оказват влияние на IT индустрията, са няколко и като най-значими са пазарът на работна ръка, държавната политика и националната икономика. Около 70% от отговорилите компании в проучването на БАСКОМ са на мнение, че трудовият пазар се отразява негативно на развитието на сектора.

За 2015 г. само в софтуерния бизнес по официални данни на НСИ има около 17.5 хил. заети професионалисти, а очакванията на 44% компаниите за предстоящата година са за увеличение на заетите с 10%, около една пета прогнозират разрастване на екипите с 25%. В аутсорсинга работят още около 30 хил. души, като все повече от тях са в IT сферата.

 



"Нашите компании вече гледат в съседни страни и даже отварят офиси там. Предстои да видим още такива случаи догодина и това според мен е добра причина държавата да помогне в посока облекчено наемане на чуждестранни специалисти. Защо? Защото това са пропуснати възможности за откриване на нови работни места в страната, което значи пропуснати данъци и други работни места в секторите на услугите", коментира Стамен Кочков.

"Ако можехме да задоволим глада за кадри, тази цифра би могла да се утрои в рамките на няколко години", категоричен е Кочков. Една от положително настроените компании, които успяват да запазят темповете си, е VMware, която през 2015 г. инвестира в трансформирането на бизнеса си в България от развойна дейност към мултифункционален екип, изпълняващ и оперативни задачи.

 
"Исторически екипът на компанията ни се разраства с около 20% на година – ръст, който искаме да запазим и дори да увеличим през следващите години. Освен висококвалифицирани служители наемаме много млади специалисти, които да развиваме чрез програми за обучение и активното им включване в проекти на компанията. За разширения ни развоен център в София вече работим за привличането на висококвалифицирани чуждестранни професионалисти", коментира Диана Стефанова, изпълнителен директор на "VMware България".

По оценки на сектора недостигът може да достигне около 50 хил. през следващите няколко години. Това кара някои български компании да направят крачката извън граница. Повечето IT дружества, които оперират на чуждите пазари, разполагат с офиси в Западна Европа, но те са предназначени повече за маркетинг и връзка с клиентите. Сега тенденцията е да се откриват развойни звена в региона и така част от общата дейност по разработването на софтуера да се изкарва извън България. Пример за такава е "Мусала софт", която през ноември откри нов център в Скопие. Новото звено започва с 12 специалиста, но в рамките на няколко години трябва да достигне персонал от 300 души. В македонската столица развоен офис има и IT аутсорсинг компанията "Софика". "Софтуер груп Бг", които разработват финансов софтуер, имат екип от 200 специалисти, като половината от тях са в офисите в Мексико, Гана, Кения, Египет, Индия, Филипините и Австралия. Освен липсата на достатъчно специалисти друга причина за търсене на нови места за офиси е желанието на клиентите да работят с компании, които имат екипи в различни локации.

 
"Огромна част от клиентите искат доставчиците им да не идват от само една география, а да имат дистрибутирани ресурси. Това, от една страна елиминира различни геополитически рискове, които се случиха през последните години и месеци", обяви Елена Маринова, президент на "Мусала софт". Компанията очаква да запази темп на растеж на приходите от порядъка на 20-25% през следващите години.

"Основните предизвикателства са справянето с ръста и намирането на хора. Имаме добри специалисти, но те са безкрайно недостатъчно. Съответно и образователните ни системи не произвеждат под никаква форма нещо, което да е близко до нуждите на IT сектора. Принуждаваме се да изнасяме дейността си. Другият начин да се справим е да си обучаваме специалисти и ние го правим постоянно, но проблемът е, че няма дори минимална основа", обяснява Калин Радев, изпълнителен директор на "Софтуер груп", който очаква 50% ръст догодина, а за това ще разчита и на звената на компанията извън България.

Синьото лекарство

Един от начините за предотвратяване на сценария, в който български компании, вместо да растат на местно ниво, изнасят производството си, е внасянето на специалисти от чужбина. Олекотяването на процедурата за издаване на така наречените сини карти, даващи право на работа на висококвалифицирани чуждестранни специалисти в приоритетни сектори, е краткосрочно решение на проблема. През януари се очаква окончателно да отпадне т. нар. пазарен тест, с който се проверява дали в сектора действително има недостиг на кадри. Това ще скъси процедурата с до 6 седмици, което все още е далеч от нуждите на компаниите, които искат целият процес да отнема общо 4 седмици. За момента срокът, в който дружествата получават право да назначат чужд специалист, е до 6 месеца.

"За последните 5 години в България са наети успешно няколко десетки чуждестранни специалисти във всички индустрии (а не само IT), а в Германия за година 14 хил. Искаме германският модел, който очевидно работи, да бъде приложен и при нас. Стига сме се оплаквали как ни изтичат мозъците, време е и ние да привлечем такива отвън", категоричен е Кочков.

Внасянето на работна ръка е самo част от решението за стабилизиране на растящата индустрия. В по-дългосрочен план се налага процесът по актуализиране на образователната система към нуждите на икономиката. С други думи, в България и с държавна подкрепа да се произвеждат нужните кадри. Много компании вече сами стартираха академии за обучение на специалисти за собствените си нужди, а интерес към програмите не липсва.

"През тази година отчитаме голям наплив за академичните ни програми като Тalent Boost, стажантските проекти и други", коментира Стефанова от VWware. Засилен интерес има и към "ИТ Таланти" на "Империя онлайн", като от няколко десетки желаещи в последния курс на програмата за подготовка на кадри са се явили над 200 души. 

Тъй като частните инициативи не са цялостно решение, от страна на бизнеса вече има подети инициативи за системни реформи. Три от проектите на БАСКОМ са успели да се придвижат напред. Едната програма е "Професия програмист" за дуално професионално обучение в средните класове (9-12 клас) с цел придобиване от младите хора на квалификация за младши специалисти. Идеята на компаниите е след пет години да обучават до около 6 хил. деца годишно. Споделено мнение в бранша е, че нововъведенията не могат да бъдат насочени само към висшето образование.

"В крайна сметка университетите не могат да компенсират пропуските на 12 години обучение в средното образование и фокусът върху средното образование е даже по-важен, отколкото върху висшето", обяснява Кочков.

Узряването на сектора

Някои могат да свържат забавянето на растежа с узряването на IT сектора. Макар това според бранша да не е състоятелно, има признаци, че софтуерната индустрия започва да достига ново ниво на развитие. Разширяването на компаниите извън пределите на страната са само единият фактор, който показва подобна тенденция. Амбицията на някои от тях като "Мусала софт" и "Скейл фокус" да се превърнат в регионални лидери, като първото дружество си поставя високата цел да достигне хиляда души персонал през 2020 г. Така, ако доскоро основният двигател за IT индустрията бяха звената на чуждестранни компании, българските предприятия постепенно започват да достигат мащаби, които да ги правят все по-важни за сектора и развитието му.

Друг фактор  е, че вече местните фирми започват да не разчитат само на органичен растеж от оперативна дейност. "Сирма груп" успешно събра финансиране от 11.5 млн. лева след борсов дебют на Българската фондова борса. "Булпрос" привлече за инвеститор фонда BlackPeak Capital, който заедно с германско частно лице предостави общо 2 млн. евро срещу около 30% дял. Средствата вече се използват от компанията, която придоби дялове в две други фирми - германската innotec Marketing и българската "Интекрити" (втората за 350 хил. лева, които са използвани за увеличение на капитала й). Развитието на местните дружества може да стане и чрез придобиването им от чужд стратегически инвеститор. През миналата година това се случи с "Фадата".



"Очаквам все повече случаи на успешни придобивания и сливания в сектора от типа на сделката с "Телерик", както и по-големи", коментира Стамен Кочков.

По желание на клиента

Ако доскоро IT индустрията можеше да се раздели на няколко сегмента - софтуер, хардуер и аутсорсинг услуги, то вече се забелязва размиване между категориите. Докато хардуерният бизнес е в застой, софтуерната разработка и аутсорсингът започват все повече да вървят ръка за ръка в България. Разработването на програми по поръчка се превърна в основен източник на растеж за сектора. "Булпрос", "Скейл фокус", "Мусала софт" са само част от тези примери. Първата например успя да удвои персонала си в рамките на една година, а втората очаква ръст на приходите от 70% през 2015 г. със стремеж да запази темпото през новата година. Секторът с IT аутсорсинг се допълва и с навлезлите нови чуждестранни компании от Източна Европа през 2014 г., чиито звена вече са с достатъчен капацитет, за да поемат големи проекти. Потенциалът за растеж кара софтуерни разработчици със собствени продукти като "Софтуер груп" и дори "Империя онлайн" да започнат да развиват подобна дейност. Гейм компанията например създаде през май миналата година собствена аутсорсинг фирма "Империя мобайл", която се фокусира не толкова върху проекти в чужбина, а в такива в България. Новото дружество започва първоначално да се фокусира изцяло върху мобилните технологии, но впоследствие покрива почти целия спектър на софтуерна разработка. По думите на управляващия директор на "Империя мобайл" Радослав Гайдарски компанията вече има завършени десет проекта и по още толкова се работи в момента.

Подобни процеси текат и при класическите аутсорсинг дружества, които все повече започват да развиват и предлагат разработването на софтуерни продукти по поръчка. Стремежът е да се предоставят услуги с по-висока добавена стойност и качество. Крайният резултат от този процес е, че България е избрана за най-атрактивна дестинация за изнесени услуги на Стария континент от Европейската аутсорсинг асоциация (EOA) и за най-добрата аутсорсинг дестинация за 2015 г. от Националната аутсорсинг асоциация на Великобритания (NOA). Проблемът с кадрите обаче остава и в този сегмент независимо дали става дума за предоставянето на традиционни или IT изнесени услуги.

10%

ръст на приходите до 1.75 млрд. лв. през 2016 г. очаква секторът.

"Исторически екипът на компанията ни се разраства с около 20% на година – ръст, който искаме да запазим и да дори увеличим през следващите години. Освен висококвалифицирани служители наемаме много млади специалисти, които да развиваме чрез програми за обучение и активното им включване в проекти на компанията. За разширения ни развоен център в София вече работим за привличането на висококвалифицирани чуждестранни професионалисти", коментира Диана Стефанова, изпълнителен директор на "VMware България".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

85 коментара
  • 1
    cbn_ps_and_co. avatar :-|
    cbn_ps_and_co.

    Само да вметна, че данните за 2015 са прогнозни, източник на информацията за софтуерната индустрия в България, като следим развитието й от 15 години насам:
    http://blog.cbn-bulgaria.com/2015/06/basscom-cbn-pannoff-stoytcheff-co.html

  • 2
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Нелепо е, че продълава да има изкуствени пречки пред привличането на софтуерни инженери от чужбина. Войната в Украина смъкна заплатите и ако България отвори врати в страната могат да влязат поне 10-тина хиляди софтуерни инженери само от Украина. А ако се отворим и към останалите страни от бившия СССР, то бройката ще нарасне поне двойно. Това може да ни осигури кадри поне за следващите 5-10 години. Глупаво ще е ако не се възползваме от този шанс.

  • 3
    vodopad avatar :-|
    vodopad

    Да вдигнат заплатите и ще се появят хора. Много български специалисти ще се върнат от чужбина, дори нема нужда да внасяме чужденци. Те и в туризма се оплакват от липса на кадри и искат да докарат украинци и молдовци да им работят за без пари, при наличието на толкова българи заети в туризма на Гърция, Испания и пр.
    С образованието не требва да се прекалява, защото ще се стигне до другата крайност и ще се нарои цела армия от ИТ-специалисти, които ще тръгнат пак по чужбина.

  • 4
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#3:"vodopad"]Да вдигнат заплатите и ще се появят хора.[/quote]Заплатите са вече в пъти над средните за страната. Който е можел да стане програмист или вече е станал или има друга доходоносна работа. Проблемът е, че от всяко дърво свирка не става.

    Начините са 2 - подобряване на образователната система и внос на кадри. Първото е по-доброто решение, но отнема време - реформа на образователната система ще даде плодове след години. Затова в краткосрочен план вносът на кадри няма алтернатива.

  • 5
    i_petrov avatar :-|
    i_petrov

    До коментар [#4] от "Николай Николов":

    Заплатите са вече в пъти над средните за страната

    Аз затова съм в чужбина за да ми бъде заплатата средна за Европа не за Страната

  • 6
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#5:"i_petrov"]Аз затова съм в чужбина за да ми бъде заплатата средна за Европа не за Страната[/quote]Средната заплата в ИТ бранша в БГ е около 3 хиляди лева, което е горе-долу колкото средната заплата в ЕС. Няма да е лесно да расте от тук нагоре. По-скоро ИТ бранша в БГ ще стагнира поради недостига на кадри.

  • 7
    ishamael avatar :-|
    Elan Morin

    До коментар [#4] от "Николай Николов":
    До коментар [#5] от "i_petrov":
    До коментар [#6] от "Николай Николов":

    София, понеже в статията каквото и да пише, всъщност става въпрос за София, а не за България, е на ниво 87% от средното БВП за Европа, така че, не сравнявайте ябълки и круши. Сравнявайте с Тулуза или Малага примерно, или от Източна Европа -- с Естония.

    Е, ето затова IT компаниите продължават да търсят хора в България (тоест в София). Заплатите определено има накъде да растат. Ако няма, тогава компаниите ще се изнесат, но засега им е по-евтино да мрънкат за по-добро образование и за намаляване на усилието за получаване на синя карта.

  • 8
    korki avatar :-|
    Krasimir Koev

    Наистина има недостиг на кадри , но и няма бизнес също - повечето фирми цитирани горе не са фактор на пазара , вкл и скейл Фокус . Търся няколко специалиста по облачни технологии , предлагам 6000лв нето месечна заплата но няма ... същевременно хора от Холандия и Австрия ми искат по 100€. на час работа + самолетни билети всяка седмица и то не уиз айр, командировъчни и апартамент супер лукс както и кредитна линия за Субару - е , тея горепосочените ит лидери може ли да го осигурят това ?? НЕ разбира се . Абсолютно липсват кадри по кибер сигурност - просто няма в Бг хора които да са работили с подобни технологии , затова няма и бизнес , намерих един поляк който ми поиска 10 000€ на ден за работа по проект - имахме компания по киберсигурност тук в София но е закрихме поради липса на кадри. Няма и специалисти по екзадата машини ....Ето това са истинските факти , които иска да вярва ...

  • 9
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#7:"Elan Morin"] Заплатите определено има накъде да растат.[/quote]Голяма част от българската ИТ индустрия работи "на ишлеме" - т.е. не произвежда продукция под свое име и марка. Също както и текстилните фабрики на ишлеме тя е зависима от ниските заплати. Няма вариант при който заплатите да достигнат западните - преди това фирмите-поръчители ще пренасочат ишлемето в други страни.

    Има и някои изключения - Телерик, например, както и филиалите на големите западни ИТ фирми - SAP, VM Ware, Johnson Controls. Те биха могли да си позволят по-високи заплати, но пък тогава пък ръстът на местните звена ще бъде съпоставим със западните - т.е. персоналът ще расте с по 2-3% на година.

    Така, че бумът на ИТ индустрията в БГ е неизбежно свързан с това, че заплатите тук са 50-60% от тези в Западна Европа.

  • 10
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#5:"i_petrov"]Аз затова съм в чужбина за да ми бъде заплатата средна за Европа не за Страната[/quote]Стандартът на живот, който можеш да си позволиш в БГ със средната заплата от ИТ индустрията (3000 лева) не е кой знае колко по-лош от стандарта, който би могъл да си позволиш със средната заплата в ИТ индустрията в Западна Европа.

    А и не всичко е пари. В БГ си близо до приятели, семейство, и т.н. Аз познавам хора, които се върнаха от Запад за да работят в ИТ индустрията в БГ.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK