Тежка индустрия: Зараза от Китай
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тежка индустрия: Зараза от Китай

Свиване на инвестициите е първата мярка за добивните и металургичните предприятия. Засега не се говори за съкращения и спиране на работа

Тежка индустрия: Зараза от Китай

Поевтиняването на металите удари добива и преработката през 2015 г. Очакванията за новата също не са оптимистични

11634 прочитания

Свиване на инвестициите е първата мярка за добивните и металургичните предприятия. Засега не се говори за съкращения и спиране на работа

© ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА


6%

е намалял добивът на метални руди в страната за първите десет месеца на 2015 г. Спад от над 5% има и в металургията.

Трудна 2015 г. и песимистични очаквания за тази година. Това отчитат от добивната и металургичната индустрия в страната. Поевтиняването на металите на световните стокови борси, което започна през 2012 г., продължи и през миналата година. Низходящият тренд е провокиран основно от забавящата ход икономика на Китай. Само за последната година цените на основните метали намаляха с около 30%, а тези на медта например вече са под критичните нива. Това налага прилагането на извънредни мерки, които целят максимално оптимизиране на разходите с цел запазване на конкурентоспособността и в някои случаи оцеляването на предприятията, казаха за "Капитал Dail" от Българската минно-геоложка камара (БМГК), която обединява 118 компании в сектора. За свиване на инвестициите и евентуално намаляване на производствените разходи предупреждават и от металургичния бранш.

Част от световния пазар

По данни на националната статистика за първите десет месеца на 2015 г. добивът на метални руди в страната е намалял с повече от 6% на годишна база. Спад от 3% има и в оборотите. Производството в бранша като цяло остава почти без промяна, като това се дължи на другите подсектори. Добивът на въглища например отчита рекорден ръст от близо 12%, а увеличение от малко под 4% се наблюдава и при неметалните полезни изкопаеми. Трябва да се отбележи обаче, че компаниите от тези подсектори продават основно на местния пазар.

В същото време по отношение на рудите българските компании не са изолирани от глобалните тенденции, тъй като цената на продукцията им се определя на световната борса. Малко предимство за българските минни дружества е това, че за разлика от световните компании разходите им са в левове, което частично облекчава ситуацията при тях.

Основните производители на медни руди в България са "Асарел–Медет" и "Елаците мед", а медно-златни руди се добиват от "Дънди прешъс металс Челопеч". Производството на оловно-цинкови руди е концентрирано в предприятия на "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов и КЦМ. От компаниите не коментираха индивидуалните си резултати. Информация има единствено за "Дънди прешъс металс", което е собственост на канадското публично дружество Dundee Precious Metals. Данните за деветмесечието на 2015 г. показват запазване на производството в Челопеч, но спад на приходите с около една четвърт заради поевтиняването на металите.

Неизбежни мерки

Мерките, които предприемат българските минни компании, следват тези на световните гиганти, макар за момента да не се говори за съкращения и спиране на мощности. Усилията на компаниите в момента са съсредоточени върху това да запазят производството и пазарните си дялове, както и стратегическите си отношения с клиенти и доставчици, казаха от камарата.

Естествената първа стъпка при низходящия пазарен тренд е свиване на инвестициите. Следвайки цикъла на световните пазарни цени, компаниите инвестират изключително много средства в периоди на добри цени, като реинвестират почти цялата си печалба за подмяна, модернизация и подобрения на машини и съоръжения и оптимизация на технологичните процеси, в минно-техническото и минно-технологичното състояние на самите рудници и във внедряване на научни разработки и иновации. Резултатите са снижаване на производствената себестойност, от една страна, а от друга - осигуряване на устойчивост на компаниите при кризи от различен характер, казаха от БМГК. В периоди на неблагоприятни пазарни цени компаниите преоценяват необходимостта от планираните стратегически инвестиции. Те или се отлагат, или се преструктурират и изпълняват на части. Всички дружества задължително правят преглед на разходите във всички звена и направления и ги оптимизират, добавиха оттам.

Несбъднати надежди

Подобни мерки се предвиждат и от металургичните предприятия, където ситуацията е особено тежка при производителите на черни метали. Основните играчи там са "Стомана индъстри", "Промет стиил" и "Хелиос металург". "Не можем да се похвалим от 2015 г., въпреки че очаквахме да е по-добра от предходните две години, когато имаше някои индикации за ръст", каза изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова. Статистическите данни показват спад на производството на основни метали с над 5% за първите десет месеца на годината.

Основната причина за негативните резултати не само на българските предприятия, но и за европейските, е Китай. Само за една година източноазиатската страна се превърна от нетен вносител в нетен износител и удвои доставките на стомана в ЕС, при това на дъмпингови цени, което доведе до затварянето на два стоманодобивни завода във Великобритания. Евентуалното обявяване на Китай за пазарна икономика от Световната търговска организация допълнително би ограничило възможностите на ЕС за налагане на антидъмпингови мита, коментира Паунова. Негативно влияние за стоманодобива в страната оказва и увеличеният внос на арматурно желязо от Украйна и Беларус.

Докато факторът Китай се отразява на цялата европейска металургия, цените на електроенергията в България допълнително ограничават възможностите на местните предприятия да се конкурират на пазара. Включването на такса задължения към обществото в сметките на компаниите трябваше да бъде компенсирано за най-енергоемките индустрии със специална наредба още през есента. По информация на "Капитал" обаче нотифицирането на наредбата в Европейската комисия е ударило на камък и никой не може да каже кога и дали въобще облекченията ще влязат в сила. В същото време разходите на металургичните предприятия само за електроенергия вече някъде достигат до 1 млн. лв. на месец. Със старта на енергийната борса от 2016 г. очакванията са само за допълнително поскъпване на електроенергията, поне в началото. "Всичко това ще доведе до задържане на инвестициите", категорична е Паунова.

Добре, но с уговорки

Относително по-добра е ситуацията при цветната металургия, където производството като цяло запазва нивата от 2014 г. Увеличение на производството и продажбите със 7% през новата година очаква шуменският завод за алуминиеви продукти "Алкомет", който от 15 години насам расте със стабилни темпове. Рекордно високи резултати отбеляза и медодобивното предприятие "Аурубис България". От отчета на собственика му - германската група Auribis, за финансовата година до края на септември става ясно, че печалбата на българската компания се е увеличила с близо 50% при запазен обем на производство. През 2016 г. обаче предстои 50-дневно прекъсване на работата заради планови ремонти, което ще се отрази на резултатите на предприятието, предупреждават от Aurubis. Като цяло добра година отчита и пловдивският "КЦМ 2000", но оттам посочват, че през втората половина се е усетил спадът на цените на металите и пониженото търсене в света. Затова и прогнозите за новата година са доста предпазливи.

 

Извън хватката на металите

По-високо производство се отчита в минните подсектори извън рудодобива. Ръстът при добива на въглища се дължи основно на най-големия играч в тази област – "Мини Марица-изток". Резултатите на дружеството за деветте месеца на годината показват увеличение на приходите от продажба с около една четвърт както заради по-големия добив, така и заради по-високата калоричност и увеличените цени на въглищата. Печалбата на компанията пък нараства над три пъти и половина спрямо същия период на 2014 г. Основният проблем на държавното дружество обаче са големите вземания, които поставят под въпрос бъдещото финансиране на дейността му.

Увеличено производство има и при неметалните полезни изкопаеми, които включват индустриални минерали, инертни материали и скалнооблицовъчни материали. Най-големият производител на индустриални минерали е "Каолин", чиято успешна дейност през последните години до голяма степен се движи от разрастването на заводите за стъкло на турската Sisecam в Търговище, за където доставя суровини. Като цяло производството на изделия от неметални минерални суровини в страната, което включва и керамични изделия, отбелязва увеличение от над 9% към края на октомври. Статистическите данни не дават разбивка по видове суровини, но по принцип производството на инертни материали основно е свързано с инфраструктурното строителство, а евентуален ръст при скалнооблицовъчните материали може да се дължи на по-активното раздаване на концесии за тях през последните години.

 

Антон Петров, председател на БАМИ и представител на Viohalco:

Инвестициите се свиват

Положението в металургията е тежко и несигурно заради Китай. Това важи както за стоманата, така и за медта, тъй като Китай е един от най-големите потребители на мед. Тази нестабилност води до изменения, трудни за прогнозиране. От една страна, международната обстановка е трудно предвидима и по-скоро отрицателна като тренд, потреблението намалява. От друга страна, има вътрешни проблеми, цените на енергоносителите намаляват нашата конкурентоспособност. Наредбата за намаляване на тежестта, свързана с разходите за ВЕИ, се забави, евентуално през февруари или март може да има развитие. Големият проблем е, че само ние сме в това положение, ако и нашите конкуренти имаха същите проблеми, щяхме да се борим при равни условия. Ние имаме продуктите и качеството, за да сме конкурентни, но важни фактори, които не зависят от нас, ни свалят конкурентоспособността.

Инвестициите в "Стомана индъстри" и "София мед" (част от Viohalco - бел. авт.) продължават, но заради тежката ситуация в металургията ще бъдат по-малки. Има виждане за ограничаване на производството, за капсуловане, тъй като, колкото повече се развиваме, толкова повече рискуваме. Имаме инвестиционни проекти и за двете предприятия, но не е сигурно дали ще се случат.

 

Румен Цонев, изпълнителен директор на "КЦМ 2000":

Годината завършва с минорно настроение

В "КЦМ 2000" ще изпълним планираното като обем производство, което е на същото ниво като през 2014 г. Годината започна доста добре, с високи темпове на производство, изпълнихме планираните инвестиции със собствени средства. В началото на второто полугодие обаче започна трайно негативна тенденция - спад на цените на нашите метали и спад на търсенето. Това е световна тенденция заради отслабването на Китай и несбъдналите се очаквания за темповете на развитие на други големи икономики като Бразилия, Индия и Русия. Така и приключи годината – с леко минорно настроение. Това са фактори, които отчитаме и за които търсим резерви, но на които не можем да повлияем.

Тревожи ни това, което се случва в България. Повишаването на цените на електроенергията е много сериозен удар, на него не можем да реагираме. Удължаването на срока за приемане на наредбата, която трябва да намали разходите за електроенергия на енергоинтензивните предприятия, влияе изключително сериозно на основни, структуроопределящи предприятия. Ощетени сме чувствително.

Това неизбежно ще забави инвестиционния процес, въпреки че инвестициите са нещо, което е добре да се случи навреме и в съответния размер. Проблемът е, че ако ситуацията не се подобри, следващата стъпка е ограничаване на производствените разходи.

 

Цените на металите в света ще се задържат ниски

Пазарната капитализация на всички добивни компании в света вече е по-малка от тази на Apple и Google, взети заедно.

Драстичен спад на цените на металите и суровините като цяло беше отчетен през 2015 г. Медта достигна най-ниското си ниво от 2009 г. насам и през ноември се търгуваше за 4443.5 долара за тон. Надолу вървят и цените на останалите метали. Основната причина за тежката ситуация в сектора е забавеният икономически ръст на най-големия потребител Китай.

Ограничаване на разходите

Дълбоката криза в сектора доведе и до рекорден спад на инвестициите в индустрията. По данни на Citigroup през 2016 г. инвестициите в минни проекти ще достигнат най-ниското си ниво от 2007 г. насам. Очакваните през тази година вложения са 11.1 млрд. долара, което е по-малко от една трета от рекордно високите 33.7 млрд. долара, инвестирани през 2012 г.

Наред с ограничаване на инвестициите в тази ситуация компаниите предприемат мерки и за свиване на разходите, включително чрез съкращаване на работни места. Особено показателно е съобщението на Anglo-American наскоро, че съкращава 85 хил. служители, или 63% от целия си персонал. По данни на фирмата за набиране на персонал Hays около 55% от минните компании са направили съкращения през 2015 г., а още 40% се очаква да го направят през тази година.

Акциите поевтиняват

Масовото поевтиняване на металите доведе до спад на акциите на минните компании, които загубиха над 40% от стойността си от средата на годината досега. По оценки на наблюдатели пазарната капитализация на всички добивни компании в света в момента е под 1 трлн. долара, което е по-малко от оценката на Apple и Google, взети заедно.

Повечето анализатори прогнозират, че периодът на ниски цени ще бъде дълъг и болезнен. Слабостта на цените на медта и златото се очаква да продължи поне още три години. През ноември Barclays публикува изследователска нота, с която предупреждава инвеститорите, че макар секторът да е в най-лошата си криза от 50 години, по-добри дни за него не се очакват скоро.

Минната индустрия има големи очаквания от секторната стратегия

Една от големите спънки в бранша е нормативната уредба и противоречията между отделните закони

Очакваната от години Национална стратегия за устойчиво развитие на минната индустрия в България най-после беше приета през август 2015 г. Въпреки че документът очертава само общата рамка и възможностите за развитие на добивния сектор до 2030 г., браншът очакват той да задвижи необходимите промени, които да облекчат бизнеса и да гарантират бъдещето на индустрията.

Икономически ползи

Приемането на стратегията е от изключителна важност за бранша, защото с нея се насърчават нови инвестиции, които водят до заетост и до повишаване конкурентоспособността на българската икономика, посочиха от Българската минно-геоложка камара (БМГК). "За пръв път в документ от национално значение се включва устойчивото развитие като основен принцип на минерално-суровинната индустрия. Освен това стратегията дава насоките и е гаранция за структуриране на свързаните с нея закони и подзаконови актове в хармонична рамка", коментира председателят на БМГК Лъчезар Цоцорков. При правилно и поетапно изпълнение на стратегията общият прогнозен обем на инвестициите в бранша може да достигне 4 млрд. лв., а индустрията да открие още 15 хил. работни места (в момента пряко заетите са около 24 хил.). Ръстът само на концесионните такси, които се изплащат на държавата, би бил около 50%, смятат от камарата. По данни на енергийното министерство сега тяхната стойност е около 70-80 млн. лв. на година.

Законодателни спънки

Стратегията е базирана на данните за залежите в България към момента и на анализ на ситуацията в бранша. Една от големите слабости, които се очертават, е нормативната уредба. Оказва се, че в българското законодателство има много противоречия между отделните закони – Закона за подземните богатства, Закона за устройство на територията, Закона за общинската и държавната собственост, Закона за горите и т.н. Основен проблем например е свързан със земеползването и разтегливите срокове. Според бранша тези взаимоотношения трябва да са уредени от държавата при подписването на концесионния договор, за да може инвеститорът да започне работа. "Тези на пръв поглед малки проблеми са, от една страна, база за корупция, а от друга, забавят реализацията на проектите. А всеки ден отлагане е разход за инвеститора", каза изпълнителният директор на БМГК Иван Андреев.

От камарата за пореден път посочват, че много сериозен проблем е незаконният добив, който при някои полезни изкопаеми стига до 70-80% от общото производство. Основната мярка, която се предлага, е той да бъде инкриминиран. "От години се борим с този проблем, който не само пречи на дейността на законно работещите компании и вреди на имиджа им, но и нанася щети на околната среда, тъй като фирмите в сивия сектор нямат ангажимент за рекултивация на находищата", уточни Андреев. В същото време контролът, който трябва да се упражнява от ресорната дирекция в Министерството на енергетиката, много често е кампаниен и в крайна сметка неефективен заради липса на ресурс.

По веригата

Нормативната уредба трябва максимално да насърчава ефективното, пълно и комплексно оползотворяване на подземните богатства, смятат от бранша. Това включва използване на нови технологии в добива и преработката, които повишават извличаните полезни компоненти и намаляват загубите, както и фокус върху ефективното събиране и рециклиране на отпадъците по цялата технологична верига на преработка след добива. "Задължително е да се използва възможността за насърчаване производството на нови продукти с по-голяма добавена стойност по веригите на стойността на суровините", посочи Андреев. По думите му обаче за целта държавата трябва да има ясна визия и тя да води развитието на цялата икономика.

6%

е намалял добивът на метални руди в страната за първите десет месеца на 2015 г. Спад от над 5% има и в металургията.

Трудна 2015 г. и песимистични очаквания за тази година. Това отчитат от добивната и металургичната индустрия в страната. Поевтиняването на металите на световните стокови борси, което започна през 2012 г., продължи и през миналата година. Низходящият тренд е провокиран основно от забавящата ход икономика на Китай. Само за последната година цените на основните метали намаляха с около 30%, а тези на медта например вече са под критичните нива. Това налага прилагането на извънредни мерки, които целят максимално оптимизиране на разходите с цел запазване на конкурентоспособността и в някои случаи оцеляването на предприятията, казаха за "Капитал Dail" от Българската минно-геоложка камара (БМГК), която обединява 118 компании в сектора. За свиване на инвестициите и евентуално намаляване на производствените разходи предупреждават и от металургичния бранш.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    tkv1451840014484546 avatar :-|
    Radostin Zarev

    Добър ден, В-к Капитал! Срамно е да ви кажа, но вие се движите след събитията, Вие сте на фаза констатция, не предвиждане. Какво от от това,че сте написали тази огромна статия. На всички от бранша им е ясно, че има криза, особено на Политими Паунова, колкото и да е странно името......Ако се бръкнете по-надълбоко, ще разберете.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK