Банките са пред изкушението на старите грешки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Банките са пред изкушението на старите грешки

Банките са пред изкушението на старите грешки

Слабото търсене на кредити и свръхликвидността може да доведат до още по-ниски лихви на пазара

7121 прочитания

© Мария Съботинова


Кредит с нулева или дори отрицателна лихва? Такова "животно" на банковия пазар в България няма... все още. Поне в две банки идеята е била обсъждана на кредитни комитети, научи "Капитал" от различни източници и макар засега отникъде да не дават индикация, че са готови да се впуснат в подобен дъмпинг, експерти не изключват в скоро време на пазара да се появят екстраваганти оферти.

Причината е, че някои банки имат проблем със свръхликвидността и тя им отваря острата нужда да кредитират бизнеса (понеже той тегли големите обеми от паричен ресурс и генерира печалби). Колкото и да е ухажван обаче, бизнесът не откликва на сигналите, а гледа да намали зависимостта си от банките, като се възползва от всяка възможност за намаляване на задълженията. И ако това създава представата, че съвсем е спрял да търси финансиране, тя е невярна, твърдят експерти. Потребността най-малкото от оборотни средства не е секвала. Просто компаниите са намерили начини да си ги набавят от другаде, защото е по-бързо, по-ненатоварващо откъм обезпечения и гаранции, а понякога излиза и по-евтино.

Пари има

"Фирмите все повече търсят собствени източници за финансиране на текущата дейност и новите начинания, а не разчитат основно на банковия кредит", посочва Асен Ягодин, член на управителния съвет и изпълнителен директор с ресор "Корпоративно банкиране и капиталови пазари" на Пощенска банка. "Все повече представители на бизнеса предпочитат да намаляват банковата си задлъжнялост, а когато трябва да финансират ново начинание, процентът на ангажираните в него собствени средства спрямо кредитната част е значително по-висок от времената преди кризата от 2008 г.", добавя Ягодин. Като илюстрация на думите му в края на октомври Българската народна банка (БНБ) отчете намаление на кредитите на нефинансовите предприятия с 14.7% на годишна база. Това е основно заради ефекта от КТБ, а последните данни към ноември показват увеличение на годишна база с 0.3%.

Главният изпълнителен директор на ОББ Стилиян Вътев добавя, че на практика броят на новите кредити се е увеличил, но средният им размер е бил по-малък през миналата година. Зад увеличението, за което говори Вътев, в голяма степен стоят рефинансиранията на заеми в една банка със средства, заети от друга.

Според банков стратег, който предпочита да не бъде назоваван по име, статистиката, събирана по конвенционалните методи на база данните от БНБ, не дава вярна представа за динамиките в корпоративното финансиране. "Има ръст и той е много по-различен от онова, което показва официалната статистика, защото тя не обхваща заемите, които работещите в България предприятия ползват от чужбина или от частни инвеститори. Такива могат да бъдат фондовете за дялово инвестиране или физически лица, които са склонни да кредитират бизнес и други частни лица при по-изгодни условия от банките", коментира специалистът. Той препоръчва да се следи ръстът при депозитите, тъй като темпът на увеличаване на спестяванията в банките е в корелация с натрупването на капитал в частния сектор. По данни на БНБ към октомври депозитите се увеличават с 4.8% на годишна база. Друг показател за реалното търсене на пари назаем е растежът на бизнеса на бързите кредити с около 15%, като уговорката е, че тези дружества не са обичаен източник на финансиране за бизнеса. Подобни на тях схеми обаче са алтернатива за компаниите, чиито кредитни досиета са пострадали в годините на кризата, още повече че лихвите им са поносими за малките компании, които оперират например в сектора търговия с бързооборотни стоки, където обичайната норма на печалба е 20-30%.

Търсенето ще се подобрява

Стремежът на компаниите да намаляват задлъжнялостта си се засили след финансовата криза от 2008 г., когато рязката промяна в бизнес климата се отрази върху възможността им да обслужват заеми, а оттам поставяше под въпрос и бъдещето им. Кризата с Корпоративна търговска банка (КТБ) от 2014 г. допълнително подсили ефекта за бизнеса в България, след като немалко фирми бяха поставени в ситуация да се спасяват от фалиралата институция, търсейки варианти за отблокиране на дадените обезпечения. Ето защо за съживяването на бизнес кредитирането от ключово значение са подобряването на икономическата обстановка и възвръщането на доверието в българската банкова система. По отношение на второто решаваща роля се очаква да изиграят проверката на активите (Asset Quality Review, или AQR) и стрес тестовете, които трябва да приключат до август. По отношение на растежа изгледите са позитивни заради активизиращото се потребление и добрите перспективи пред износа.

Според изпълнителния директор на SG Експресбанк Арно Льоклер, който е сред консервативните оптимисти в бранша, догодина икономическият растеж на България ще достигне до 2.5%, което ще доведе до ръст на кредитирането от 3-4%. "Ако не се появят външни шокове, 2016 г. няма да е по-лоша от предходната", смята Стилиян Вътев от ОББ, който пояснява: "Обикновено при нормални условия и все още ниско банково насищане, ако икономиката ни расте с 1%, нарастването на кредитирането следва да е поне 2%. Така че, ако се изпълнят прогнозите за 1.5% - 2% ръст в българската икономика догодина, и кредитирането най-вероятно ще нарасне с 2.5% - 3%." В Уникредит Булбанк са още по-позитивни, като през ноември коригираха прогнозата си за растежа на икономиката от 2.8% на 3%. Асен Ягодин от Пощенска банка стига още по-далеч: "Очаквам ръстът на кредитирането за първа година от последните пет да е реципрочен на този при депозитите."

Кредитирай умно

Банкерите са единодушни, че стрес тестовете, през които ще премине секторът, няма да са повод за ограничаване на кредитната активност или за затръшване на вратите пред по-рисковите проекти и компании, а напротив. Европейските гаранционни схеми за споделяне на риска ще спомогнат за отпушването на финансирането за малкия и средния бизнес. Освен това самият AQR и стрес тестовете се очаква да доведат до размествания на корпоративни клиенти сред банките на пазара, твърдят банкерите, тъй като при тях най-вероятно ще се стигне до предписания за заделянето на по-големи провизии или увеличения на капитала, което ще се отрази на възможностите на банките да предлагат изгодни кредити. "Най-големите на пазара не само свалиха драстично лихвените нива, но и повишиха толеранса си към поемания риск. Но това, разбира се, не означава, че грешките отпреди кризата започват да се повтарят. Просто банките преживяха "ледниковия период" след 2008 г., когато рисковият толеранс беше сведен до минимум, а и икономиката вървеше надолу", обяснява Асен Ягодин.

Макар в индустрията често да повтарят, че лихвите вече са на дъното, очакванията са понижение на лихвите по кредитите да има и през 2016 г., макар и по-плавно, отколкото през предходната. Сред причините за това е свръхликвидността от над 6 млрд. лв. в банковия сектор, за която трудно се намират доходоносни инвестиции. След като от тази година БНБ започва да облага с -0.3% държаните в нея пари на банките, те са притиснати да търсят начини за минимизиране на тази сигурна загуба. Един от тях е отпускането на заеми за първокласни клиенти при нулеви или отрицателни лихви. Абсурдната на пръв поглед идея не е непозната за две от големите банки на пазара, които имат проблем със свръхрезервите. Ползите от една такава инициатива са в привличането на чужди клиенти, които ще помогнат за създаването на нов кредитен портфейл. Така при очакваното в средносрочен план покачване на лихвите това би могло да спомогне за компенсиране на нивата на доходност за банката. "Ако някой се изкуши и въведе подобен дъмпинг, това ще даде грешни сигнали на пазара. Предпочитаме да плащаме отрицателна лихва по свръхрезервите, отколкото да кривим пазара и да създаваме допълнителни проблеми, които още по-трудно ще се чистят във времето", коментира банкер.

Друго изкушение, от което в сектора ще се стараят да се въздържат, е да гонят растеж на кредитирането на всяка цена. Рискът от раздаването на евтини кредити е, че при нова криза или при неизбежното вдигане на лихвите просрочията може да скочат. А това би се превърнало в проблем, още повече че старият с лошите кредити от 2008 г. още стои неразрешен. 

Кредит с нулева или дори отрицателна лихва? Такова "животно" на банковия пазар в България няма... все още. Поне в две банки идеята е била обсъждана на кредитни комитети, научи "Капитал" от различни източници и макар засега отникъде да не дават индикация, че са готови да се впуснат в подобен дъмпинг, експерти не изключват в скоро време на пазара да се появят екстраваганти оферти.

Причината е, че някои банки имат проблем със свръхликвидността и тя им отваря острата нужда да кредитират бизнеса (понеже той тегли големите обеми от паричен ресурс и генерира печалби). Колкото и да е ухажван обаче, бизнесът не откликва на сигналите, а гледа да намали зависимостта си от банките, като се възползва от всяка възможност за намаляване на задълженията. И ако това създава представата, че съвсем е спрял да търси финансиране, тя е невярна, твърдят експерти. Потребността най-малкото от оборотни средства не е секвала. Просто компаниите са намерили начини да си ги набавят от другаде, защото е по-бързо, по-ненатоварващо откъм обезпечения и гаранции, а понякога излиза и по-евтино.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Не ги мислете банките: за единайсетте месеца на 2015 г. българските банки имат печалба от близо милиард лв.
    Лихви, такси - събират...

  • 2
    indiana avatar :-|
    Индиана

    "Фирмите все повече търсят собствени източници за финансиране на текущата дейност и новите начинания, а не разчитат основно на банковия кредит", посочва Асен Ягодин.

    Браво на г-н Ягодин - открил топлата вода. Да си припомни поведението на банката, на която беше шеф през 2008/2009, та да направи и причинно-следствената връзка за горното съждение.

  • 3
    sten_p avatar :-|
    sten_p

    Доста фирми се опариха от свръх изискванията на банките за теглене на обортни кредити, плюс проблемите около КТБ и ПИБ а и в добавка въведеното правило за пълно информиране на клиентите за всички параметри при договорите за кредитиране (премахване на всички скрити клаузи). Тава малко или много накара фирмите да преусмилят финансовите си източници. Така че банкита сами са си виновни за тази ситуация. Лошото е че рано или късно ще намерят начин да прехвърлят проблемите си върху клиентите си.

  • 4
    gench avatar :-?
    gench

    Истината е, че след поведението на ВСИЧКИ банки след 2008 година, сега има да си мечтаят някой да им се върже отново... Говоря за корпоративни клиенти, не за физически лица... Натиснаха си изрядните клиенти да плащат повече по съществуващи кредити, заради неизрядните. По този начин си спретнаха самосбъдващо се пророчество, тъй като голяма част от фирмите, които деяниха на мускули, бяха изкуствено фалирали. А хората не са чак толкова късопаметни, особено когато са можещи мениджъри. Аз лично, съм предупредил няколкото банки, с които работя, че кредитен ресурс от БГ банка ще взема, когато ми цъфнат налъмите... Всичко през органичен растеж и средства на фирмата. Единственото изключение би било при поглъщане или покупка на стратегически важен за бизнес и скъп нов актив, което предвид конюнктурата, едва ли ще ми се случва скоро.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK