Леката индустрия през 2016: В търсене на нови пазари

Инвестиции, нови продукти, клиенти и пазари планират и очакват компаниите от сектора на храните и леката индустрия през 2016 г. Оптимизмът на мениджърите обаче е умерен заради свитото търсене на европейските пазари, ембаргото за Русия, готвени законодателни промени за въвеждане на допълнителен "данък вредни храни", хроничната липса на кадри в някои от секторите.

Храни и напитки - нови продукти и инвестиции

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Производителят на захарни изделия "Победа" - Бургас, планира разширяване на продуктовото портфолио. По данни на компанията топ брандът й при шоколадовите бонбони "Черноморец" регистрира 10% ръст на продажбите в обем през 2015 г., а при сандвич-бисквитите увеличението е около 6%. "Очакваме същите резултати и през 2016", обобщава Михаил Чоролеев, изпълнителен директор на "Победа" АД.

По думите му дружеството работи активно за разширяване на асортимента и пазарите си. "Продажбите на компанията зад граница през 2015 отбелязаха 10% ръст. Навлязохме на нови пазари в Близкия изток и Централна Европа с успешни предложения в категорията "вафли", както и в private label направлението (производство на частни марки). Текущият нисък курс на еврото ни дава оптимизъм, че тази тенденция ще се запази и през 2016 г.", прогнозира Михаил Чоролеев.

Той обаче е предпазлив в очакванията си въпреки положителната тенденция и постепенното съвземане на пазара след поредица трудни години със свито потребление. "Завършваме 2015 с ръст в продажбите от 7-8%, но трудно бихме прогнозирали какво ще бъде развитието на компанията през 2016", казва Чоролеев. Причината според него са готвените промени в Закона за данък за общественото здраве, станал известен като "данък вредни храни". "Проектът ни засяга пряко и гласуването му поставя много въпросителни пред бъдещето на производителите в страната. Въвеждането на подобно облагане ще доведе до гарантиран негативен икономически ефект. Подобни мерки биха увредили изключително много пазара и ще ощетят не само родните производители, но и потребителите на стоки в ниския и средния ценови сегмент. Загубите, които биха претърпели повечето компании, ще бъдат непоправими и това би довело до изтласкване на играчи от пазара. Като се вземат предвид неясните мотиви в проекта, липсата на обективни аргументи, както и на открит и активен диалог между властта и производителите по темата, смятам, че тези промени, ако бъдат гласувани, ще доведат до огромни сътресения на пазара", категоричен е Чоролеев. И уточнява, че въпреки все още неясния хоризонт "Победа" планира инвестиции в текущи проекти от 1.5 млн. лв. през 2016 г. "Реализацията им обаче се влияе силно от пазарните условия", уточнява изпълнителният директор.

В края на 2015 г. обаче финансовият министър Владислав Горанов даде индикации, че данъкът върху вредните храни най-вероятно няма да влезе в сила, тъй като изобщо не е разчетен в данъчните приходи. Така идеята на здравния министър Петър Москов може да остане само на думи, които и без това му донесоха повече негативи и критики от страна на бизнеса и организации в сектора.

Разширение на продуктовата гама и на точките за продажба през 2016 г. предвижда и "Градско село" – електронен магазин за натурални хранителни продукти от български производители. "От година и половина продаваме над 300 артикула онлайн, както и в два собствени магазина - в София и Русе. Опитваме се да доставяме и в биомагазини. Работим с малки производители. Идеята е нашите продукти да са тип фермерски, произведени по автентични български рецепти, без оцветители, набухватели, консерванти и химически съставки", обясни Елена Косева - управител на компанията, която е със седалище в Русе.

От 2015 дружеството инвестира в своята търговска марка и възлага на партньори производство на деликатеси "Градско село" по рецепти на фирмата. "Плановете ни за 2016 г. включват под нашия бранд да се предлагат поне четири месни и два млечни продукта", съобщи Елена Косева. Амбициите на фирмата са свързани и с развитие на собствена франчайз програма. "Търсим франчайз партньори във всички градове, искаме да отворим поне 15 магазинчета", уточнява Елена Косева.

През 2015 собствениците на компанията се регистрирали и като земеделски производител. "Първата ни реколта беше чесън, картофи и краставици, произведени върху четири декара площ. Искаме през тази година да разширим собственото си земеделско стопанство колкото се може повече", казва Елена Косева.

Още една млада компания - "Виа Верде М", планира да разшири пазарното си присъствие през 2016. Фирмата притежава около 110 дка лозови масиви в с. Левуново, близо до гр. Сандански, и през 2014 успява да продаде първото си вино с марката Via Verde – главно в София, Велико Търново, Варна, Пловдив, разказва Мариана Василева, управител. "Ние сме прохождащи във винения бизнес, но се надяваме 2016 да ни донесе доста по-добри позиции в бранша. Ще преструктурираме част от старите лозови масиви и ще засадим още около 120 декара нови лозя. Планираме да започнем проектиране и строителство на собствена винарна в района на лозята – между Мелник и Сандански", изброява Мариана Василева. И уточнява, че капацитетът на винарната ще бъде минимум 100 тона на реколта с възможност за отлежаване на поне 200-250 тона вино. Финансирането на строителството е проблем, но компанията ще разчита на банков кредит, еврофинансиране и собствени средства. От източниците на средства ще зависи и размерът на инвестицията, уточни Василева.

Текстил и облекла - възложителите се завръщат

През 2013 и 2014 г. износът на облекла и текстил, произведени в България, расте и дори отбелязва рекордно за страната ниво от 1.86 млрд. евро през 2014 г. Ръстът е скромен - от 3%, но показателен, защото за втора поредна година надхвърля постиженията през някога най-силната година за бранша – 2006. Статистическите данни за сектора за 2015 г. още не са готови, но мениджърите се надяват, че поне няма да има отстъпление от постигнатото през 2014, тъй като увеличените поръчки на чуждестранни възложители към български фирми са факт. Той се обяснява с връщането на западноевропейските компании от Далечния изток поради нарасналата цена на труда и поскъпващия долар. Навсякъде обаче има криза от гледна точка на потреблението, отчитат от Асоциацията на производителите и износителите на облекло и текстил.

"Доста сериозни търговски фирми в Европа затвориха през 2015. Те, разбира се, отвориха място за нови търговци, но тенденцията към затваряне не е добър знак", казва Радина Банкова – собственик на "Крис фешън индъстрийс" – Ловеч. От 2003 г. компанията продава под собствената марка "Крис фешън" дамски горен трикотаж. Има собствена развойна дейност, разработва собствени модели и се договаря директно с магазини в Германия, Австрия, Холандия и др. "Сега се разработват колекциите и мострите за 2016 г. Настроени сме оптимистично, но как ще откликне пазарът ще стане ясно през февруари, когато се договарят количествата", обясни Банкова. По думите й дружеството не планира нови инвестиции, защото има проблем с кадрите, който е стар и общ за целия бранш. "Във фирмата работят над 150 души. Имаме постоянна програма да привличаме млади хора, но за съжаление шивашкото производство не е атрактивно. През 2016 ще се борим за задържане на пазарните нива", обобщи Радина Банкова.

Климентина Чимева, собственик на "Мартекс-2" – Дупница, също се надява компанията да запази оборотите си от 2015. Фирмата произвежда мъжки и дамски горни облекла, включително и под своя търговска марка. "Капацитетът ни е 4-5 хиляди якета на месец. Стремим се да предложим изделия, които по качество не отстъпват на водещите световни търговски марки", казва Чимева. По думите й пазарът е силно зависим дори от политическата конюнктура и се влияе от много фактори, включително и от отношението към бежанците.

И "Мартекс-2" изпитва трудности с работната ръка. "Имиджът на бранша беше сринат. От 10 години това е проблем и се смята, че шивашката професия не е престижна. В бранша бяха направени много големи инвестиции, условията на труд и заплащането са добри, но въпреки това недостигът на хора е огромен", обобщава Чимева. Тя твърди, че е предпазлив оптимист за 2016, въпреки че компанията "има повече предложения за работа, отколкото може да поеме". И обяснението за това според нея е в скептицизма на европейските купувачи, които свиват покупките си на дрехи. Климентина Чимева смята, че повишаването на минималната работна заплата и на осигурителните прагове също ще се окаже проблем за фирмите в бранша.

Производителят на домашен текстил "Артек 92" обаче има конкретни планове да увеличи производството и експорта на продукция за страните от Централна и Западна Европа. Основни целеви пазари на фирмата са Германия, Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Гърция и Румъния, съобщи Николай Василев, оперативен директор. През последните две години "Артек 92" инвестира 6 млн. евро в купуването на терен и строителството на модерна фабрика за производство на спално бельо в района на летище София. Компанията има регистрирана собствена марка Dilios, продава в хипермаркети, включително и зад граница. "Основното ни намерение през 2016 е да увеличим портфолиото на произвежданите продукти, както и капацитета на производство, чрез оптимизация на процесите и внедряване на нови автоматични и полуавтоматични машини за кроене, шиене и обточване. Целта е оборотът да нарасне с 30%, а производството - с 50% спрямо 2015 г.", заяви Николай Василев. По думите му през миналата година фирмата е увеличила с 30% наетите, а за 2016 г. увеличението на персонала ще бъде с около 5% до 10% и е свързано основно с внедряването на нов машинен парк.

Мебелният бранш - в очакване на нови поръчки

Икономическата криза и сривът в строителния сектор в България бяха причина за няколко трудни години за фирмите в мебелния бранш. Резултатът бе фалити, големи спадове в оборотите, свиване на работните места. В последните две години обаче фирмите в сектора отчитат ръст на търсенето и експорта.

"Клиентите стават все по-капризни – и на вътрешния, и на външните пазари, а възложителите на поръчки искат да работим за без пари", твърди Милен Рачев, собственик на "Евро дом" - Русе. И обяснява: "От две години непрекъснато ни търсят посредници, които ни представят чертеж на дадено изделие и питат дали можем да го произведем. След утвърдителен отговор поставят условие колко трябва да струва изработеният предмет, като твърдят, че това е цената, по която са го купували от Китай. Но това е било преди две години, сега ситуацията в Китай, както и общата икономическа ситуация в света е друга."

Компанията се надява през 2016 да си осигури стабилен партньор, тъй като има предварителни разговори за изработка на някои изделия за IKEA. Българското дружество вече е било доставчик на шведския мебелен гигант. Партньорството обаче било прекратено през 2011 г. заради пазарната конюнктура. Преговорите са подновени през 2015. "Дали сме оферти, изработили сме мостри на поръчаните от IKEA изделия. Предстоят тестове в независими лаборатории за издръжливост на покритията, за наличие на химикали и други показатели, които шведската компания следи строго. Тя ще поиска оферти за всяко изделие от най-малко три потенциални доставчика, ще направи съпоставка и след това ще направи окончателен избор. Процесът е дълъг, но това е нормално, когато става дума за поръчки в огромни обеми", каза Милен Рачев. И обобщи: "Надявам се през 2016 да станем доставчик на IKEA, но съм реалист. Знам, че не става с магическа пръчка."