Синдиците на КТБ публикуваха списъка с цесиите и прихващанията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Синдиците на КТБ публикуваха списъка с цесиите и прихващанията

Синдиците не са обявили още партиите и публичните личности със сметки в КТБ

Синдиците на КТБ публикуваха списъка с цесиите и прихващанията

Стотици граждани и фирми са опитали да спасят парите си в банката и да платят евтино кредита си

Гергана Михайлова
17106 прочитания

Синдиците не са обявили още партиите и публичните личности със сметки в КТБ

© Капитал


Държавни дружества също са проявили активност.

Синдиците на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) изпълниха законовото си задължение и публикуваха на сайта на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) списък на лицата, правили цесии и прихващания. Този тип операции доведоха до намаление на активите на КТБ с около 800 млн. лв. По същество собственици на милионни негарантирани депозити ги прехвърлиха на фирми и хора със заеми и така спасиха парите си, като прередиха останалите кредитори на фалиралата банка.

Специални законови поправки и ранната дата на несъстоятелността направиха възможно развалянето на тези сделки в съда. Засега синдиците не проявяват особена активност в тази насока и ако се съди по големината на списъка, би следвало да заведат стотици дела не само срещу компании, но и срещу държавни предприятия, взаимни фондове и физически лица. Макар повечето сделки да са станали през есента на 2014 г., първите дела започнаха преди месеци и решение по тях още няма.

В края на деня бяха публикувани и още списъци на привилегировани кредитополучатели, на необезпечени кредити, както и на такива, където получените средства са предоставени на трети лица.

Кой е спасявал милиони

Дългоочакваният списък показва кои са били най-активните и контактни клиенти на банката във времето от поставянето й под специален надзор на 20 юни до отнемането на лиценза, което се случи на 6 ноември 2014 г. През тези пет месеца не можеха де се теглят депозити и така стотици граждани и фирми се оказаха с блокирани значителни суми по сметките им, които рискуваха да изгубят или защото са били над гарантирания праг, или защото не са попадали под законова защита - например, ако са били сключени при преференциални условия. Още квесторските отчети тогава показаха, че има близо 950 операции, при които депозанти са прехвърлили вземанията си от банката (целите или част от тях) на други лица, които в най-общия случай са били кредитополучатели. Впоследствие те са искали да им се приспадане задължението към КТБ, което към онзи момент е напълно легална операция. Макар да няма официална информация с каква отстъпка са продавани такива депозити, по информация на "Капитал" някои от големите сделки са минавали на 20 - 30% от размера на негарантираното вземане и с разсрочено плащане. Това означава, че някои кредитополучатели са имали възможност доста евтино да погасят задължението си. Такъв най-вероятно е случаят със собственика на вестник "Труд" Петьо Блъсков, който е имал необслужван кредит за 500 хил. долара и според списъка на синдиците е поискал да му бъде направено прихващане с купено вземане.

Големи суми са спасили също бизнесменът Едоардо Миролио, за когото излизат три цесии - за 12.8 млн. лв., 2.2 млн. долара и 920 хил. лв., и приближеният до премиера Александър Сталийски, който има две цесии - за 20 млн. лв. и за 3.2 млн. евро. Виждат се цесии и за съвсем малки суми - от порядъка за 1500 лв., което би могло да е опит за спасяване на сума извън гарантираното.

Активни в цесиите и прихващанията са били фирмите от обкръжението на бившите партньори Цветан Василев и Делян Пеевски. Цесии е правила БТК - 10 на брой за обща сума 129.1 млн. лв., Domtech Holding - за 35.2 млн. лв. и 2.5 млн. евро, "Авионамс" - за 10.1 млн. лв. Отразени са серии сделки на ГИПС, "В и ВГД оранжерии Петрич", "Дунарит", "Елит петрол", "Нафтекс Петрол". Прихващания са поискали "Риск инженеринг", "Рубин инвест", "Русенска корабостроителница Запад", "Сана спейс хотел Хисаря", "Техномаркет България", "Табак маркет". След тези прихващания стана възможно освобождаване на дадените от тези дружества обезпечения в полза на КТБ.

Освен частния бизнес опцията за спасяване на парите си са ползвали и държавни дружества, особено от енергетиката и транспорта, които години наред държаха парите си единствено в КТБ, с което подхранваха порочната й схема. Така например "БДЖ Товарни превози" се оказа със затворени милиони левове, от които според списъка са цедирали 2.5 млн. лв. и 605 хил. лв. "Булгаргаз" също е проявил активност с цесия за 12.3 млн. лв.  БЕХ е цедирал 21 млн. лв. и 4.2 млн. евро. Виждат се прихващанията на "Мини Марица-изток" за 4.2 млн. евро и "Холдинг Български държавни железници" - 664 хил. евро и 2.5 млн. лв.

Липсващите парчета от пъзела

Тъй като депутатите забравиха да го изискат изрично, преправяйки "на пожар" Закона за кредитните институции миналата година, новият списък на синдиците не съдържа встъпванията в дълг, които също са опция, от която клиентите на КТБ са се възползвали за погасяване на кредити и освобождаване на обезпечения. Според доклад на квесторите от 2014 г. тези операции са били 43 на брой за общо 18 млн. лв.

От списъка не става ясно и дали публикуваното са само удовлетворените искания за прихващания, тъй като още по време на квестурата стана ясно, че е имало и откази. Не са дадени и насрещните страни по цесиите, което можеше да даде много по-ясна представа за процеса. Вечерта на 6 януари синдиците публикуваха и други списъци на лица, участвали в сделки по прехвърляне на активи с произход банката, чийто анализ ще отнеме време и "Капитал" ще пише по съдържанието им в следващите дни. До редакционното приключване на броя не бяха излезли данните за политическите партии и публичните личности, ползвали продукти на банката при преференциални условия.

От данните за цесиите и прихващанията се вижда кои са били активни в този тип операции, довели до свиване на активите на КТБ с около 800 млн. лв. според финансовите отчети на банката. Най-голямо влияние за това обаче имаше обезценката на кредити. Като лоши бяха записани раздадени заеми за 4.3 млрд. лв., с което активите на банката се стопиха от 7.6 млрд. лв. в края на май 2014 г. до 1.8 млрд лв. в края на 2014 г. Така КТБ нямаше с какво да изплати гарантираните депозити и се наложи задължението й да се поеме от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, където всички банки превеждат годишни вноски като застраховка срещу подобни събития. Той взе заем от държавата, за да изплати 3.6 млрд. лв. на вложителите в банката, и сега се опитва да си събере поне част от парите редом с останалите кредитори на банката.

Държавни дружества също са проявили активност.

Синдиците на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) изпълниха законовото си задължение и публикуваха на сайта на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) списък на лицата, правили цесии и прихващания. Този тип операции доведоха до намаление на активите на КТБ с около 800 млн. лв. По същество собственици на милионни негарантирани депозити ги прехвърлиха на фирми и хора със заеми и така спасиха парите си, като прередиха останалите кредитори на фалиралата банка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    coffee.bean avatar :-|
    coffee.bean

    Какво значи "привилигирован кредитополучател", това да не е такъв дето няма да връща парите ?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK