И сега какво да гледам
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

И сега какво да гледам

Изпълнителният директор на Netflix Рийд Хейстингс определи разрастването като създаването на глобална интернет телевизия

И сега какво да гледам

Чрез навлизането си в 130 нови държави по света платформата Netflix показа амбициите си за глобална доминация

Юлиян Арнаудов, Константин Николов
16683 прочитания

Изпълнителният директор на Netflix Рийд Хейстингс определи разрастването като създаването на глобална интернет телевизия

© Reuters


В деня на поголовна сеч по световните борси една компания повиши акциите си с 9%. Причината беше прозаична: разширяване на бизнеса. Но неочакваната новина за навлизането на Netflix на много нови пазари (сред които и България) беше особено впечатляваща, защото възвести глобалната експанзия на платформата за стрийминг на филми в почти всяка държава на планетата. Целта е световна доминация до края на 2016 г.

С прибавянето на 130 нови държави при приблизително еднакви цени от 8 до 12 евро на месец Netflix вече ще присъства в 190 страни по света. Заради ограниченията от страна на местните власти единственото голямо изключение е Китай, където са около 25% от домакинствата с широколентов интернет достъп по света (тоест потенциалните клиенти на Netflix). Компанията прибави и още четири езика към 17-те вече поддържани. Изпълнителният директор на групата Рийд Хейстингс определи разрастването като

Създаването на глобална интернет телевизия

Думите му по време на изложението CES в Лас Вегас може и да са преувеличени, но ясно показват амбициите на Netflix. Всъщност компанията има една основна, и то голяма, причина да се разширява по света. Растежът на бизнеса на основния й пазар в САЩ се забавя и е време да се потърсят нови източници на приходи. През последното тримесечие новите американски абонати са 880 000 спрямо първоначално предвидените 1.15 млн., докато по света са 2.74 млн. при прогнозираните 2.4 млн. Базираната в Калифорния Netflix, която първоначално доставя DVD под наем по пощата, но в момента вече дори предлага собствено съдържание, има над 70 млн. абонати по света, от които над 43 млн. са в САЩ. Очакванията са през тази година групата да отдели 6 млрд. долара за лицензиране на филми и сериали от цял свят. В тази сума влизат и планираните над 600 часа ново оригинално съдържание, включващо известни сериали като "Къща от карти" и "Оранжевото е новото черно".

При такива огромни разходи са нужни нови източници на приходи - за миналата година оборотът на платформата достигна 5.5 млрд. долара (пазарната капитализация е над 50 млрд. долара). А компанията обеща на инвеститорите "сериозни" глобални печалби от 2017 г. За миналата година Netflix  беше на плюс от над 200 млн. долара, но за последното си отчетено тримесечие обяви, че международните операции дърпат печалбата надолу. Потенциалът несъмнено е огромен - докато в САЩ има около 100 млн. домакинства с широколентов интернет, по света са над 730 млн.

Най-голямото предизвикателство

пред експанзията е съдържанието. Основният въпрос пред Netflix е дали ще успее да договори правата за излъчване на сериали и филми, които да отговорят на вкусовете на местните потребители във всяка държава. Макар платформата вече да присъства навсякъде по света, съдържанието е много различно. Например в българската версия на услугата все още няма "Къща от карти", макар поне на хартия сериалът да се води като оригинално съдържание на Netflix (виж втория текст за българския пазар). Всъщност компанията не продуцира собствените си "брандирани" сериали и филми, а сключва договор за ексклузивното им стриймване в платформата си за определено време. При изтичането на този срок външната продуцентска компания има право да лицензира съдържанието на други компании, например телевизии. В България договорът е бил сключен още преди навлизането на Netflix. С по-новите си сериали като Daredevil и "Mарко Поло" Netflix вече държи глобалните права.

Бизнес моделът на услугата се различава от този на друг производител на съдържание - HBO. Дъщерната компания на Time Warner сама продуцира оригиналните си сериали като хитовия "Игра на тронове", което й дава пълен контрол. Когато се разширява в глобален план, разходите й остават по-ниски, защото тя държи правата върху оригиналното съдържание. В същото време печалбата на Netflix в международен план ще бъде засегната, защото компанията трябва да сключва голям брой допълнителни лицензионни договори. Добрата новина за платформата е, че чрез по-ниските разходи за лицензиране, а не за продуциране, Netflix може да "произведе" повече сериали и филми. Което означава повече уникално собствено съдържание.

Платформата също така сключи ексклузивен договор за филмите на Disney, който обаче важи само за САЩ и Канада, но не и за останалите държави. Целта на Netflix е след време да има близко и подобно съдържание в цял свят. "Ще са нужни няколко години, за да припокрием каталозите си по цял свят", заяви Хейстингс пред The New York Times. Друга въпросителна е преводът. Засега филмите и сериалите са налични само на оригиналните им езици със субтитри на английски и някои други езици. Хейстингс обеща, че тепърва ще бъдат добавяни нови преводи.

Задръстване на мрежата?

Освен лицензионните договори друга пречка поне след време може да е капацитетът на мрежата. В Северна Америка Netflix държи около 35% от целия интернет трафик - повече от например YouTube. Макар глобалните абонати на услугата все още да са малко, при навлизането си в дадена страна платформата може да заеме до 20% от целия уеб трафик до 18 месеца, показват прогнозите на компанията Sandvine, следяща интернет потреблението по света.

Преносът на толкова много съдържание може да се отрази на качеството. Което би трябвало да тревожи и местните интернет доставчици, коментира списание Wired. Netflix вече има достатъчно натрупан опит в тази сфера. Решението на компанията е да отиде при самия интернет оператор. При нарастване на трафика платформата изгражда собствена мрежа за доставка на съдържание (content delivery network - CDN) - компютри на Netflix, които се намират в местните доставчици и не правят нищо друго, освен да осигуряват видео на абонатите на Netflix. Чрез такива мрежи досега услугата доставяше над 125 млн. часа съдържание всеки ден в 60 държави по света. Въпросът е дали интернет доставчиците ще са съгласни да оперират CDN на Netflix и дали няма да искат да ограничат трафика. Което също може да повиши разходите за Netflix.

Въпреки всички трудности около глобалната си експанзия Хейстингс е сигурен в успеха.  Той сравни целия процес с раждането на бебе. "Трудната работа идва през следващите двадесет години", коментира той по време на CES. Тепърва предстоят преговори с китайските власти, като се очаква те да продължат неопределено време.  "Стратегията ни в Китай е да имаме дългосрочно мислене като Disney, Apple или Starbucks", заяви изпълнителният директор пред The New York Times.

Засега инвеститорите явно са обнадеждени от стратегията на групата. През 2015 г. акциите на Netflix скочиха със 135%, което направи компанията най-добре представящата се в индекса  S&P 500. Въпросът пред Хейстингс е къде ще е Netflix в края на 2016 г.

Къде ми е "Къща от карти"?

Навлизането на Netflix в България е събитие, което се чакаше с нетърпение от доста хора. Причината е проста – реално българските потребители нямат много източници на легално качествено видеосъдържание онлайн. За момента тези, които предлагат подобни възможности, изискват потребителите да са абонати на определен кабелен оператор и няма класическа Over the top (OTT) услуга, която е изцяло онлайн базирана. Някои тв доставчици предлагат платформи за отложено гледане и само някои от тях предлагат да се гледа на поискване (т.нар. Video on Demand – VoD). Всички те обаче са затворени за потребителите, които не са абонати на съответния оператор. В същото време Netflix изисква само интернет връзка.

От една страна, по този начин българските компании на медийния пазар не смятат американската платформа за директна конкуренция. От друга, се прокрадва мнението, че новият играч ще може да стимулира пазара за видеото на поискване (т.нар. Video on Demand или VoD).

"Навлизането на подобни Over the top (OTT) платформи като Netflix би се отразило по-скоро на услугите за VoD, тъй като Netflix не е основна услуга за гледане на телевизия и не замества основния начин на гледане на линейните телевизионни канали в реално време", коментираха пред "Капитал" от "Мобилтел", които след придобиването на "Близу" се превръщат в един от най-големите кабелни и интернет доставчици в страната.

"Стрийминг услугите ще продължат да се утвърждават на пазара, като влизането на Netflix в България ще помогне за ускоряването на този процес", коментираха пред "Капитал" от БТК. Според телекома появата на американската компания ще накара местните играчи да преосмислят своите стратегии и да инвестират в повече съдържание.

Самите VoD услуги в България се предлагат в повечето случаи като част от предоставянето на телевизия през интернет (IPTV) или като платена платформа от медийните компании. Подобни услуги предлагат bTV и Нова телевизия – първата чрез онлайн системата Voyo. Втората разполага със спортно ориентирана система Gong Play, платформа за отложено гледане NovaPlay и сайта за видеосподеляне vbox7.com. Услугата, която като формат се доближава най-много до Netflix, е HBO GO, която е платформа за VoD на популярната медийна компания. Но тя е достъпна само за абонати на платената телевизия, които изрично са доплатили за пакета на HBO и операторът им предлага подобна възможност. В зависимост от условията на доставчика целия пакет на HBO с достъп до платформата може да струва около 8-10 лева на месец, като осигурява всички възможности предлагани от най-скъпия план на Netflix. "Услугите HBO GO и Netflix са подобни, но не са еднакви. Сравнение може да има само с премиум пакет на Netflix, тъй като реално в момента всеки абонат на HBO получава филмов пакет от четири линейни канала в HD качество и достъп до онлайн услугата HBO GO през четири устройства", коментират от пресслужбата на HBO. От медийната компания допълват, че предлагат на доста по-изгодна цена техния продукт.

Ситуацията обаче се изравнява, като се вземат предвид месечните такси за тв сигнал за оператора.

Трудният път

Би трябвало при наличието на такава ниша американската компания да може да се наложи лесно. В действителност ситуацията не е толкова проста. Затова и повечето водещи медийни компании и тв оператори не се притесняват от навлизането на Netflix. Първата причина за този скептицизъм е в ограниченото съдържание, което американската платформа ще предлага поне на първо време на българския пазар. Повечето най-нови филми са от 2014 г., доста поредици сериали не са пълни, липсва например и култовата, собствена за Netflix, поредица "Къща от карти". Причината е, че компанията не е осигурила авторски права за целия си каталог, който е наличен в други държави. Американското дружество спазва стриктно кое от съдържанието може да се пуска в даден регион и кое не.

"Определени оригинални сериали на Netflix като "Къща от карти" може да не присъстват в каталога в България, защото правата им се държат от местни телевизии", обявиха пред "Капитал" от Netflix. От компанията допълниха, че след изтичането на тези права сериалът ще се появи в тяхната платформа в страната.

Местен скептицизъм

Друг ключов момент е, че съдържанието за българските потребители е изцяло на английски и засега не се предвижда превод на български в близко бъдеще. Местните играчи разполагат както с българско съдържание, така и чуждестранно с превод, освен това на по-ниски цени. Което в комбинация със силните позиции на традиционната телевизия допълва скептицизма на българските медийни компании.

"Не вярваме, че навлизането на нова, при това доста скъпа, услуга на българския пазар, която предлага основно филми и сериали, голяма част от които българските зрители вече са гледали, ще окаже сериозен ефект върху пазара", коментират за "Капитал" от пресцентъра на "Нова Броудкастинг груп". "Ако погледнете българския пазар, над 90% от домакинствата имат абонамент за платена кабелна или сателитна телевизия, която предлага качествено и богато съдържание на по-ниска цена. В този смисъл тази скъпа услуга, при която предлаганото съдържание е ограничено и все още не е локализирано на български език, не би могла да предизвика сериозен ефект."

"Трябва да се има предвид, че основният език в предлаганото в Netflix съдържание е английски. То бива превеждано и локализирано при навлизането в даден регион и ако още не е факт за България, със сигурност предстои, но на този етап това би могло да бъде препятствие за част от зрителите", коментират от "Мобилтел". Подобно е и становището на БТК, според които традиционната платена телевизия ще продължи да бъде основен източник на съдържание за българина, тъй като Netflix е насочена главно към филми и сериали, докато телевизионните навици у нас са силно обвързани с публицистика, реалити програми и други, посочват от телекома.

"В краткосрочен план не очакваме Netflix да окаже ефект върху тв сегмента. България е пазар с изключително висока пенетрация на кабелна телевизия и много достъпни цени", коментира пред "Капитал" Красимир Николов, старши вицепрезидент за Централна и Източна Европа на Fox International.

Цената също се посочва като основен фактор от bTV като предимство за тяхната платформа Voyo.

"Стратегията за ценообразуване на Voyo е съобразена със спецификите на българския пазар. Най-ниският пакет на Netflix е повече от два пъти по-скъп от цената на Voyo", коментираха за "Капитал" от bTV. От медийната компания допълват, че не очакват навлизането на американската платформа да се отрази нито върху разпространението, нито върху гледането на тв.

Общият враг

Скритият крайпътен камък, който може да преобърне колата на Netflix, се оказват не платформите на телевизиите, а торент сайтовете. "Според нас основният проблем за VоD услугите у нас не е конкуренцията между различните доставчици, а пиратството, характерно за региона на Източна Европа", коментират от "Мобилтел". Според Красимир Николов от Fox International основните фактори за евентуалното налагане на американската платформа са съдържание, цената и потребителското поведение.

"В последното проучване, което направихме у нас, над 70% от хората на възраст между 18 и 34 години използват торенти. Ако Netflix успеят да променят този стереотип, ще е от полза за целия бизнес", коментира Николов.

В деня на поголовна сеч по световните борси една компания повиши акциите си с 9%. Причината беше прозаична: разширяване на бизнеса. Но неочакваната новина за навлизането на Netflix на много нови пазари (сред които и България) беше особено впечатляваща, защото възвести глобалната експанзия на платформата за стрийминг на филми в почти всяка държава на планетата. Целта е световна доминация до края на 2016 г.

С прибавянето на 130 нови държави при приблизително еднакви цени от 8 до 12 евро на месец Netflix вече ще присъства в 190 страни по света. Заради ограниченията от страна на местните власти единственото голямо изключение е Китай, където са около 25% от домакинствата с широколентов интернет достъп по света (тоест потенциалните клиенти на Netflix). Компанията прибави и още четири езика към 17-те вече поддържани. Изпълнителният директор на групата Рийд Хейстингс определи разрастването като


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    bogry avatar :-|
    BoGry

    Цитат: "Засега филмите и сериалите са налични само на оригиналните им езици със субтитри на английски и някои други езици. Хейстингс обеща, че тепърва ще бъдат добавяни нови преводи."

    Хейстингс обеща, но сега, в момента, иска между 8 и 12 евро! А както знаем, в България всеки продукт трябва да се предлага на български!
    Но тук сме свикнали да живеем на обещания, които си плащаме!

  • 2
    yulian avatar :-|
    БГА Балкан

    "В последното проучване, което направихме у нас, над 70% от хората на възраст между 18 и 34 години използват торенти."

    Процента ми се вижда малък.

  • 3
    arax avatar :-|
    arax

    Процента за ползване на торенти в България за хората на възраст от 18 до 34 години е 100 процента! даже циганетата, които не могат да четат и пишат ги ползват ;) Докато има безплатно съдържание, като торенти, бизнеси като този на нетфликс нямат бъдеще в България, а без критична маса от потребители, които да ползват нетфликс няма и да има превод-субтитри на съдържанието, което предлагат...

  • 4
    misho73 avatar :-|
    misho73

    Като изключим НГ, Дискавъри и няколко новинарски канала, другите телевизии би трябвало да МИ плащат за да им гледам тъпотиите. Да плащам и да гледам сериали?!? Баси, колко тъп народ има по света ...

  • 5
    whocares avatar :-|
    who cares

    ... хм... "Къща от карти" не е чак такъв хит, какъвто го изкарвате. За Америка - може би, ама за България... В България хората поназнайват - турски, цигански, сръбски, гръцки, и малко руски. За английския нЕма място ;-) И още нещо - това, 'дето говорите, че източно-европееца, и в частност - българина, е егати пирата е ... овчи промиване на мозъци и не е така. Не е вярно, и че сме ползвали торенти. Торентите са стара технология. Сега има "магнитни линкове" за Р2Р. Разликата е като между цигулка и гъдулка ;-)

  • 6
    gost22 avatar :-P
    gost22

    До коментар [#4] от "misho73": "...Баси, колко тъп народ има по света ..."

    Ми нормалното количество за всяко поколение — 20/80 от към двете крайности... Отделно, че целта на капитализма е да задоволява платежоспособното търсене, а не да образова 20+ процента от населението. ;)

  • 7
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#6] от "gost22":


    [quote#6:"gost22"]целта на капитализма е да задоволява платежоспособното търсене, а не да образова 20+ процента от населението[/quote]

    Вярно, но от друга страна точно 20-те % държат в сметките си 95% от депозитите, като даже не са и 20, ами до 10 (в БГ са 5%). Хубавото е че всички ползват прах за пране, иначе Ролекс рядко пускат реклами между турските сериали :-) Само дето от рекламите за "улица Хармония" каналите стават още по-голяма отврат. Но както си посочил, целта на капитализма е да разделя глупаците от парите им :-)

  • 8
    mrpetrov avatar :-|
    mrpetrov

    Аз го спрях защото няма нищо за гледане и имам Амазон Прайм който има повече филми. Мисля и да спирам кабелната защото е загуба на време. Ако спра и кабелната направо ще спра и тока :)

  • 9
    kokoto2 avatar :-|
    kokoto2

    8 евра са 16 лева, а това е по-малко от пакет за кабелна телевизия. Като добавим липсата на реклами и безкрайни анонси на бъдещи предавания, предлагането на 3-4 часа качествено съдържание дневно определено ще бъде голям конкурент на кабеларките.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.