Представителите на капиталовия пазар искат чрез някои законови промени да се стимулира пазарът на корпоративни облигации. В момента тече обществено обсъждане на проекта за промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), а в началото на тази седмица Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) внесе в Министерството на финансите идеи за допълнения, които биха облекчили режима на издаване на дългови инструменти, като подсигурят интересите на облигационерите и дадат по-големи възможности за преструктуриране на емисиите. Крайният ефект ще е в разкриването на нови инвестиционни възможности. Посредниците се възползват от момента и да прокарат промени за защита за клиентските средства, държани по депозитните им сметки в банки, особено след случилото се с Корпоративна търговска банка (КТБ) преди две години. Предложенията идват като решение на натрупани дългогодишни проблеми на пазара и се подкрепят и от други професионални институции като Българската фондова борса (БФБ), Централния депозитар (ЦД), Асоциацията на банките в България, Камарата на частните съдебни изпълнители, професора по облигационно право Ангел Калайджиев.
Какво да се промени
Новосъздадени предприятия (стартъпи) да могат да издават публични емисии облигации е едно от предложенията на инвестиционните посредници. В момента ЗППЦК изисква от дружествата да имат поне две години финансова история, което е ограничаващо условие. "Много често публичното предлагане на облигации от специално създадени проектни дружества или дружества със специална инвестиционна цел (SPV) може да е предпочитан вариант за осъществяване на подобни проекти, тъй като е възможно участие при такъв вариант на инвестиционни банки и кредитни институции от типа на ЕИБ и ЕБВР, суверенни фондове", е становището на БАЛИП. Друга идея на експертите е да се даде възможност за последващо учредяване на обезпечение при първично публично предлагане, тъй като в момента емитентите правят разходи по залога, без да са сигурни, че емисията ще е успешно записана. Като обезпечение по такава емисия да може да се предлага и залог на търговското предприятие, предлагат още посредниците - в момента това може да е приемливо за банките при отпускането на кредити, но законът не го допуска за облигационните заеми. Според експертите съществува "огромен потенциал за развитие на пазара на публично предлагани корпоративни облигации, съответно за привличане на огромен вътрешен и чуждестранен ресурс", но за целта трябва да са по-добре защитени облигационерите.
БАЛИП предлагат и промени на режима, по който се променят условията на облигационните заеми. За недоволните се запазва правото да ги обжалват в съда.
Посредниците настояват да се разписва изрично и какви са разходите, с които се нагърбват купувачите на облигации при евентуално публично изпълнение при събиране на вземанията от емитент, тъй като досега тези разноски са били пренебрегвани, а са съществени. Друга важна промяна, която се опитват да направят с писмото си, е разчупването на монопола, който имат банките като довереници на облигационни емисии. Няма нищо от дейността на банката като довереник, което да не може да бъде извършвано и от инвестиционния посредник, е становището на БАЛИП, допълнено от обяснението, че ако емитентът има кредитно задължение към банка, тя не би могла да е негов довереник по емисия облигации. Това, освен че стеснява кръга на доверениците, е и в противоречие с основния бизнес на банките, а именно да кредитират. Ето защо посредниците предлагат на законодателя да ги допусне в бизнеса като довереници по облигационни емисии.
Защита за клиентските пари
Възползвайки се от предстоящите промени в ЗППЦК, асоциацията на инвестиционните посредници за пореден път се опитва да прокара и защита за парите, които клиентите им държат при тях. Проблемът е особено актуален след фалита на КТБ, при който средствата на инвеститори, държани по сметки на посредниците в банките, буквално "изгоряха", тъй като Законът за гарантиране на влоговете не ги покрива с гаранцията до 100 хил. евро, с която разполагат физическите лица по депозитите на свое име в банка. По информация и изчисления на "Капитал" по този начин бяха блокирани над 32 млн. лв. в банката, от които не е ясно колко са спасени с цесии, както и колко от тях са на физически лица. "Гарантираният размер следва да се прилага по отношение на всеки вложител, който може да се идентифицира", е мнението на БАЛИП, които изтъкват, че такава е философията и на европейските директиви в тази област.
В Закона за гарантиране на влоговете обаче изрично са изключени от изплащане при фалит на банка влоговете в нея, направени от името на инвестиционни посредници, колективни инвестиционни схеми, национални инвестиционни фондове и дори пенсионноосигурителни дружества, в които хората се осигуряват не по свое желание, а по задължение. Логиката е, че тези средства са инвестиции, управлявани от професионалисти, и за риска по тях се носи отговорност от самите лица.
В писмото си до Министерството на финансите от асоциацията на инвестиционните посредници не са изразили становище по другите промени в ЗППЦК, които предвиждат Комисията за финасов надзор (КФН) да получи достъп до данъчноосигурителна информация за участниците на капиталовия пазар, под предлог че така ще може по-адекватно да преценява колко големи глоби да налага. Няма коментар и по опасността регулаторът да налага произвол чрез санкциите за нарушения. Възможно е това да стане в отделно становище.
Предложенията на инвестиционните посредници
- Право да издават публични облигации и за младите компании (стартъпи)- Право да се прави последващо учредяване на залог на емисията при първично предлагане
- Възможност за промени по условията на облигациите, ако има одобрение за това от общото събрание на облигационерите
- Да се разписва изрично какви са разходите, с които се нагърбват купувачите на облигации при евентуално публично изпълнение
- Довереници на емисии да са и инвестиционни посредници, а не само банки
- Промени в режима, по който се променят условията на облигационните заеми
Представителите на капиталовия пазар искат чрез някои законови промени да се стимулира пазарът на корпоративни облигации. В момента тече обществено обсъждане на проекта за промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), а в началото на тази седмица Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) внесе в Министерството на финансите идеи за допълнения, които биха облекчили режима на издаване на дългови инструменти, като подсигурят интересите на облигационерите и дадат по-големи възможности за преструктуриране на емисиите. Крайният ефект ще е в разкриването на нови инвестиционни възможности. Посредниците се възползват от момента и да прокарат промени за защита за клиентските средства, държани по депозитните им сметки в банки, особено след случилото се с Корпоративна търговска банка (КТБ) преди две години. Предложенията идват като решение на натрупани дългогодишни проблеми на пазара и се подкрепят и от други професионални институции като Българската фондова борса (БФБ), Централния депозитар (ЦД), Асоциацията на банките в България, Камарата на частните съдебни изпълнители, професора по облигационно право Ангел Калайджиев.
0 коментара