Италианската хапка на местния белгиец
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Италианската хапка на местния белгиец

"2008-2009 г. беше много тежък период, защото цените на хранителните стоки бяха високи, а ние имахме фиксирани договори за цените с нашите клиенти. Точно преди кризата загубихме много, но когато тя започна, за нас беше добре, изведнъж цените се стабилизираха", Винсент Ромбаут, собственик на "Либърти фуд сървисис".

Италианската хапка на местния белгиец

Компанията на Винсент Ромбаут купи българското кетъринг поделение на италианската CIR Food

Силвия Радославова
23644 прочитания

"2008-2009 г. беше много тежък период, защото цените на хранителните стоки бяха високи, а ние имахме фиксирани договори за цените с нашите клиенти. Точно преди кризата загубихме много, но когато тя започна, за нас беше добре, изведнъж цените се стабилизираха", Винсент Ромбаут, собственик на "Либърти фуд сървисис".

© Цветелина Белутова


Когато бизнесът е малък, без потенциал за растеж и с ниски печалби, не е учудващо, че нишата се изпразва от чужди инвеститори. Това се случва в индустриалния кетъринг - доставката на храна за офиси, заводи, болници и т.н. До края на миналата година на пазара на дузината фирми в сектора има два европейски представителя. Днес вече няма. Българското дружество на германската компания "П. Дусман" е продадено през октомври на местния мениджър. А буквално преди дни вторият по големина в сектора "Либърти фуд сървисис" (ЛФС) купи дъщерна компания на италианската група CIR Food – "Чир Голдън рест".

Така на пазара остават само местни играчи. Ако не се брои, че ЛФС е на белгиеца Винсент Ромбаут. Той обаче вече е почти местен - в България е от 16 години и няма близък план за напускане. Причините за чуждото оттегляне са няколко, но извън малкия по презумпция пазар основната е, че много от поръчките на държавни институции са меко казано нагласени. Затова за някои участници остават само големите компании.

Чао, италианска кухня

ЛФС се договаря да купи местното дружество на CIR Food в края на миналата година, но сделката е вписана буквално преди дни. Причината за оттеглянето - макар да е генерирала приходи от около 2 млн. лв. годишно от 2010 г. насам, компанията е все на загуба и трупа задължения към италианската централа. За международна компания с оборот от 500 млн. евро местната инвестиция изглежда без особен смисъл - малка и губеща компания.

Влошаването на резултатите на "Чир Голдън Рест", по думите на новия собственик, се дължи на загубата на ключов корпоративен клиент в лицето на производствената "Солвей соди" и фокусирането й върху приготвянето на училищната храна. "Училищата са пазар с голяма отговорност и риск, но за много малко приход и печалба. Когато поех "Чир", получих една голяма папка с договорите за хранене в публичните училища. Месечният оборот от тези договори е 20 хил. лв.", разказва Винсент Ромбаут. Сега той заема поста на изпълнителен директор на "Чир" и лично ще движи преструктурирането й.

Ромбаут не даде информация за цената на сделката, но поясни, че тя е под 1 млн. евро. "Дълговете на българската фирма към компанията майка бяха изчистени, а цената, която платихме ние, е като за рийл естейт сделка. Във Варна купихме около 1000 кв.м кухня и два апартамента като офиси", обяснява Ромбаут.

Здравей, Пловдив

ЛФС ще има право да ползва името на италианската група за пет години с опция за удължаване с още пет. Засега обаче плановете са само кухните на "Чир Голдън Рест" в Пловдив и Каспичан (където се обслужва фабриката на Roca) да продължат да работят под този бранд, а във Варна ударно да се наложи марката "Либърти фуд сървисис", която ще се развива в болничното хранене.

"Стратегическо място за предишния мениджмънт беше Варна, за мен обаче ще е кухнята в Пловдив. Затова Варна стана ЛФС, а Пловдив остана Чир", казва Ромбаут. Причината -  покрай новите предприятия Пловдив има потенциал за растеж и на пазара на индустриален кетъринг, а купеното дружество вече има и клиенти, и кухня. Сега в местния офис се назначават и нови служители. Общо работещите в двете компании са около 500.

Храненето като индустрия

Филип Ромбаут се занимава с храна през по-голямата част от живота си – работил е в Белгия, Швейцария и в САЩ, където контролира финансово 150 ресторанта. Преди идването му в България работи 9 години на корабни круизи. Попада в България покрай брат си Филип Ромбаут - тогава директор на медодобивното предприятие в Пирдоп, сега съакционер в "Агрополихим".

Днес кухнята на Винсент Ромбаут в София има капацитета да произвежда около 10 тона храна на ден, около 5-8 тона пък е на обекта, която той придобива във Варна чрез покупката на "Чир". Той не планира да слива двете дружество, но комбинираните им продажби са за около 12 млн. лв.

Инвестицията на собственика на ЛФС в кухнята в София е за над 2 млн. лв., без оборудването. И макар тя да е в експлоатация от вече над пет години, вложението все още не се върнало. Очакванията на Ромбаут са това да стане след едва още пет.

При доставката на готвена храна за болници и публични училища нетният марж е от порядъка на едва 4%, докато средният за сектора на индустриалния кетъринг е близо 10%. За сравнение маржовете при парти кетъринга са около 20%, сочат наблюденията на Ромбаут.

Солта на готвенето

Бизнесът не е винаги вкусен, трудностите в сектора са в няколко посоки – от нагласените обществени поръчки, през некоректните доставчици до изпилените маржове на печалба.

Друг детайл е, че всяка криза с цените на хранителните продукти се отразява силно на бранша. "Бумът през 2008-2009 г. беше много тежък период, защото цените на хранителните стоки бяха високи, а ние имахме фиксирани договори за цените с нашите клиенти. Точно преди кризата загубихме много, но когато тя започна, за нас беше добре, изведнъж цените се стабилизираха и имахме малко въздух", спомня си Ромбаут. Сред трудностите в индустриалния кетъринг е и това, че често загубата на един-единствен голям корпоративен клиент може не само да свие рязко оборотите, но и да предизвика фалит на по-малките фирми.

Приготвянето на храна за училища и болници като цяло е начинание, натоварено с голяма отговорност и риск за сравнително ниска печалба и несигурност. Държавните договори обикновено са за една, две, най-много три години. Често критериите за влизане в публичното хранене с търг е подадена оферта за най-ниска цена. "Това означава и много компромиси с качеството, затова и нямам намерение да влизам масово в училищата. Няма здравословно хранене на деца на такива цени", казва Ромбаут. Затова и клиентите му са от IT фирми, през големи заводи до частни училища и болници.

Малки промени в рецептата

Тенденциите в индустриалното хранене, според собственика на ЛФС, не се различават от тенденциите в храненето въобще. Клиентите стават по-съзнателни и искат качествена и здравословна храна. "В предишните рецептурници пишеше, че на всяка порция супа трябва да се слага по една лъжица олио. Това сега е немислимо", дава пример Винсент Ромбаут. За готвенето в частните училища се използва основно масло, все по-често за корпоративните клиенти хлябът се приготвя на място, а маргаринът отдавна не присъства сред продуктите, с които компанията готви. В сравнение с десет години назад, сега определено е и по-чувствително увлечението към вегетарианството. "В частните училища има и родители, желаещи да приготвяме био храна. Това обаче би означавало дневният купон да бъде 12 лв.", казва Ромбаут.

Извън малките промени пазарът на обществено хранене в България изглежда в голям степен разпределен, а поради малките му мащаби, липсата на големи инвестиции и откриване на нови големи производствени предприятия не се очаква към него интерес да проявят по-големите международни играчи. Накратко, бъдещето на компаниите за индустриален кетъринг и растежът на всяка от тях ще зависи все повече от готовността й да привлече повече клиенти, завземайки от дела на конкурентите й.

Бизнесът на ЛФС и "Чир Голдън Рест"

ЛФС работи на българския пазар от 1999 г., а Винсент Ромбаут я купува от американеца Филип Бей малко след създаването й. Сега компанията има най-голямата на Балканите кухня за приготвяне на храна с капацитет 50 хил. ястия на ден. Сред клиентите й са големи производствeни предприятия, но и технологичната SAP Labs, някои офиси на УниКредит Булбанк в София, Англо-американското училище и Френския лицей "Виктор Юго". В столицата ЛФС приготвя храна за Трета градска болница и Пирогов, а във Варна за университетската болница "Св. Марина". От 1 февруари компания ще започне да обслужва и "Шнайдер електрик", а скоро ще приготвя и храна за предприятие в Сърбия.

Освен с корпоративен кетъринг и обществено хранене, ЛФС се занимава и с производство на храна за директна консумация за някои търговски вериги, а през бранда си Delichef и с организация на събития. В партньорство в Electrolux ЛФС изгражда професионални кухни за клиенти.

"Чир голдън рест" е на българския пазар от 15 години, сред по-големите й клиенти са фаянсовия завод на Roca Group в Каспичан, предприятието за конфекция "Брилянт-инвест" и производствената база на матраци "Тед" в Пловдив.

Лидерите в индустриалния кетъринг

Най-голяма по приходи в сектора е костинбродската "Сейл комерс" АД, която се представлява от собственика на "Олинеза" Александър Найденов. Той е и миноритарен акционер в дружеството. Името на "Сейл комерс" стана публично известно покрай скандала за доставките на храна във ВМА, след като стана ясно, че от 2003 г. до 2014 г. фирмата е печелила всички обществени поръчки при цени на порциона, които са значително по-високи от тези в другите болници.

Третата по приходи e "Парти фууд". Тя се управлява от създателя на "Парти сервиз" Веселин Чолаков, който държи и 45% от собствеността на "Парти фууд". Сред големите клиентите на компанията са АЕЦ Козлодуй, Мини Марица изток и болница "Токуда".

"П. Дусман" е дъщерна компания на германската група Dussmann service, която оперира в цяла Европа и още няколко континента. Дружеството има 50 годишна история, а на българския пазар е едно от първите, които предлага доставки на храна за корпоративни клиенти още от 1992 г. Германските инвеститори обаче също взеха решение за излизане от българския пазар. През октомври 2015 г. компанията е придобита от Васил Попов и е преименувана на "ВНП Фасилити".

Мажоритарен собственик на петата "Мастър пик" е Колю Колев. Компанията е създадена през 1999 г. и има голяма производствена кухня в района на Троян.
Фотограф: Цветелина Белутова

Когато бизнесът е малък, без потенциал за растеж и с ниски печалби, не е учудващо, че нишата се изпразва от чужди инвеститори. Това се случва в индустриалния кетъринг - доставката на храна за офиси, заводи, болници и т.н. До края на миналата година на пазара на дузината фирми в сектора има два европейски представителя. Днес вече няма. Българското дружество на германската компания "П. Дусман" е продадено през октомври на местния мениджър. А буквално преди дни вторият по големина в сектора "Либърти фуд сървисис" (ЛФС) купи дъщерна компания на италианската група CIR Food – "Чир Голдън рест".

Така на пазара остават само местни играчи. Ако не се брои, че ЛФС е на белгиеца Винсент Ромбаут. Той обаче вече е почти местен - в България е от 16 години и няма близък план за напускане. Причините за чуждото оттегляне са няколко, но извън малкия по презумпция пазар основната е, че много от поръчките на държавни институции са меко казано нагласени. Затова за някои участници остават само големите компании.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK