Злато от Брезник - след седем години и 120 млн. лв.

Годишно от находището край Брезник ще се добиват около 300 хил. тона златно-сребърна руда, което е по-малко от седмичното производство на компанията майка "Асарел - Медет" в Панагюрище. Там обаче се добива медна суровина

Злато от Брезник - след седем години и 120 млн. лв.

Компания от групата на "Асарел – Медет" сключи концесионен договор за първото от седемте находища, които проучва

30988 прочитания

Годишно от находището край Брезник ще се добиват около 300 хил. тона златно-сребърна руда, което е по-малко от седмичното производство на компанията майка "Асарел - Медет" в Панагюрище. Там обаче се добива медна суровина

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


400

души ще бъдат постоянно заетите в брезнишкия проект. Местни жители вече няколко години се обучават на добивни и минни технологии.

Най-новото златодобивно дружество в страната - "Трейс рисорсиз", което е част от групата на "Асарел – Медет" - Панагюрище, вече може да започне работа по проекта си край Брезник. В края на януари компанията подписа концесионен договор за добив на златно-сребърни руди от находище "Милин камък" край града. До изваждането на първия грам злато има още доста стъпки, но документът е финалният етап от административните процедури. Сега компанията може да започне подготвителните работи и строителството на съоръженията и ако всичко върви по план, до шест-седем години години да започне добив. Инвестицията се оценява на 120 млн. лв.

Прекият собственик на "Трейс рисорсиз" - "Асарел инвестмънт", има още шест находища, които проучва, но концесионираното е най-напред като процедура. Чрез инвестиционното си дружество панагюрското предприятие, което има годишни приходи от порядъка на 400 - 600 млн. лв., навлезе в златодобива през 2012 г.

Първо - сгради и съоръжения

Договорът е подписан с енергийното министерство, към което премина дирекция "Природни ресурси и концесии" след разделянето му с икономиката и туризма, и идва след решението на Министерския съвет от август 2015 г. за предоставяне на концесия на "Трейс рисорсиз".

Това е първият проект на най-голямото рудодобивно предприятие в страната - "Асарел - Медет", който ще е извън Панагюрище, уточниха от компанията. "Радвам се, че дълъг период на усърдна работа получи своята положителна развръзка, и несъмнено проектът ще се отрази изключително благоприятно на Брезник", каза управителят на "Трейс рисорсиз" Атанас Тасмов след сключването на концесионния договор.

Сега започва първият етап от реалното изпълнение на проекта. Той включва подготвителни дейности като прединвестиционни и археологически проучвания, промяна на предназначението на земите и проектиране и се очаква да продължи минимум три години. В този период поетапно ще започне строителството на инфраструктурата, сградите, съоръженията и самата мина, което ще отнеме около три години. Добивът ще стартира не по-късно от 2023 г., т.е. до седем години от началото на концесията, казаха от "Трейс рисорсиз".

По време на подготвителния период ще бъде уредено и правото на ползване на земите, които се намират в територията на концесионната площ. От компанията уточниха, че ще проведат активна кампания за информиране на собствениците за възможностите и законовите изисквания, като вариантите са продажба или предоставяне на право на ползване на земята. Справка в Имотния регистър показва, че дружеството вече изкупува парцели в района, където ще развива проекта си.

300 хил. тона руда годишно

"Трейс рисорсиз" планира да изгради комплекс с подземна мина, обогатителна фабрика и допълнителни съоръжения на площ близо 2200 дка. Годишно ще се добиват 300 хил. тона руда, от която на място ще се получава концентрат, който след това ще се продава за преработка до метал, най-вероятно в България. За сравнение - най-голямата медно-златна мина в страната - на "Дънди прешъс металс" в Челопеч, годишно преработва около 2 млн. тона руда. Средният добив и преработка на медна руда в "Асарел – Медет" пък е 13.5 млн. тона годишно. Това означава, че годишната производителност от находище "Милин камък" ще съответства на по-малко от едноседмично производство на компанията майка.

Отпадъците от производството край Брезник ще се съхраняват в хвостохранилище, което ще бъде с площ от 220 дка. Аналогичното съоръжение "Люляковица" на "Асарел - Медет" край Панагюрище е около 3000 дка.

Самата експлоатация на рудника ще продължи между 11 и 23 години. След приключване на добива две години ще се прави рекултивация, а мониторингът ще продължи 10 години. В строителството на обекта ще бъдат заети около 540 души, а по време на експлоатацията му в него ще работят над 400 души.

Условия по договора

Концесията за добив на златно-сребърни руди от находище "Милин камък" се предоставя за срок от 20 години. Концесионната площ е малко под 2200 дка и освен находището (около 1500 дка) включва площи, необходими за съпровождащите дейности. Стандартно условие при подобни договори е, че през този период компанията ще може да извършва допълнителни проучвания в рамките на находището и евентуално да открие нови запаси освен доказаните до момента. Това практически означава, че животът на мината може да бъде удължен.

За правото да добива руди компанията ще заплаща концесионно възнаграждение на държавата, като половината от сумата ще се превежда на община Брезник съгласно Закона за подземните богатства. По време на общественото обсъждане на проекта преди три години от компанията казаха, че в бюджета на града ще отиват 1.5 млн. лв. годишно, което прави възнаграждение от около 3 млн. лв. общо. Размерът на концесионното плащане обаче не е фиксиран. Той се определя по специална наредба и методика и е обвързан с добитите количества и цените на металите на Лондонската борса за метали, така че към днешна дата сумата вероятно е по-ниска заради поевтиняването на металите последните години.

По оценки на компанията в Брезник ще влизат 5.3 млн. лв. на година под формата на заплати на работниците. На над 2.3 млн. лв. годишно пък се оценяват осигуровките и данъците върху доходите на заетите в комплекса, които ще получава държавата. Сумата не включва корпоративния данък.

Образовай сам

Целта на компанията е колкото може повече работници да бъдат от района на Брезник, не на последно място и защото това е по-ефективно за нея. Самите разходи за персонал са изчислени на база наемане на местни кадри. Освен това в България хората рядко са склонни да сменят мястото си на живеене или да пътуват няколко десетки километра всеки ден, за да отидат на работа. Затова преди три години "Трейс рисорсиз" започна програма за изнесено обучение на желаещите да добият средно специално образование от пернишката гимназия по минно дело и технологии. Випускът, който започна в Брезник задочни занятия по специалност "Добивни и строителни минни технологии", ще завърши догодина, казаха от дружеството.

Успоредно с това отново преди три години фирмата започна и стипендиантска програма за студенти в Минно-геоложкия университет. "В момента трима студенти с добър успех получават от нас възможност за стаж и финансова подкрепа, за да приложат наученото в бъдещата мина в Брезник", каза за "Капитал Daily" Атанас Тасмов. Двама от тях са в бакалавърска програма "Разработване на полезни изкопаеми" и един в магистърската "Управление на добив и преработка на комплексни руди".

 

Кой е златотърсачът и къде търси

"Трейс рисорсиз" е 100% собственост на "Асарел инвестмънт" от групата на "Асарел – Медет". Инвестиционното дружество купи компанията през пролетта на 2012 г. от канадската Euromax Resource заедно с правата за проучване на находищата "Милин камък" край Брезник и "Ракитово" край Велинград. Първото беше пред регистрация на търговско откритие, а вторият проект беше на етап регистрация на геоложко откритие. При подписването договорът беше на стойност 3.5 млн. канадски долара, но впоследствие бяха направени промени. Това беше първата сделка, с която "Асарел" навлезе в добива на злато. Две години по-късно – през 2014 г., от същия продавач компанията купи и "Евромакс сървисиз", което държи правата върху находището край Трън, както и върху "Бабяк" и "Златарица" в Югозападните Родопи. Сделката отново беше за 3.5 млн. канадски долара. В момента Euromax Resources, която се занимава основно с геоложки проучвания, продължава да работи в България чрез дружеството си "Евромакс експлорейшън сървисиз".

"Асарел инвестмънт" има разрешения за търсене и проучване на още две площи в Югоизточна България. За тях обаче фирмата кандидатства, а не купи проучени на някакъв етап.

В "Асарел – Медет" най-голям акционер е австрийската Voest Alpine Intertrading, която по данни към края на 2012 г. държи около 68%. Останалите акции са собственост на работници и служители, а голям дял сред тях има председателят на надзорния съвет на дружеството Лъчезар Цоцорков. По данни на регистъра КАПИ за 2014 г. оборотът на компанията е 428.5 млн. лв., като намалява с близо 18% заради поевтиняването на металите на световния пазар. Печалбата се свива с 37% до 115 млн. лв.
400

души ще бъдат постоянно заетите в брезнишкия проект. Местни жители вече няколко години се обучават на добивни и минни технологии.

Най-новото златодобивно дружество в страната - "Трейс рисорсиз", което е част от групата на "Асарел – Медет" - Панагюрище, вече може да започне работа по проекта си край Брезник. В края на януари компанията подписа концесионен договор за добив на златно-сребърни руди от находище "Милин камък" край града. До изваждането на първия грам злато има още доста стъпки, но документът е финалният етап от административните процедури. Сега компанията може да започне подготвителните работи и строителството на съоръженията и ако всичко върви по план, до шест-седем години години да започне добив. Инвестицията се оценява на 120 млн. лв.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


16 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Дано Брезник спечели от проекта и като инфраструктура и като благосъстояние.

  • 2
    primus avatar :-|
    primus

    Това е просто смешно,.освен съсипана околна среда нищо добро не виждам. и моля капитал да отразяват по задълбочено нещата. Нито дума няма за възможно замърсяване и прочие. Защо не се правят фирми с висока добавена стойност. Това показва колко недоразвита страна сме. И може би това ще трае вечно, кой знай

  • 3
    seniorbb avatar :-|
    джендър NATO generals

    Боко ще се наяде за разписаното разрешително, офшорка също, вероятно с български червен собственик! А някой да ме е питал мен?
    До коментар [#2] от "primus": я продължи 10-тина години, я не! "Hit and run". Само в Молдова и Украйна плащат по-малко на миньорите в Европа!

  • 4
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    Ще се използва ли арсеник за флотацията? Какви мерки ще се вземат, за да се предотврати изтичане на замърсени с арсеник води?

  • 5
    lustmord avatar :-|
    lustmord

    До коментар [#2] от "primus":
    [quote#2:"primus"]моля капитал да отразяват по задълбочено нещата. Нито дума няма за възможно замърсяване и прочие[/quote]

    Статията е много професионално и грамотно написана - съдържа само конкретни факти, които могат да се проверят от всеки, който желае. Разни евентуалности, потенциални възможности, слухове и приказки на ангро са поле за изява на едни други медии.

    [quote#2:"primus"]Защо не се правят фирми с висока добавена стойност. Това показва колко недоразвита страна сме.[/quote]

    Въпроа не е "или - или" - едното не спира другото ама явно някакви други са причините хай-тек фирмите да не се избиват да дойдат в страната ни - тука поне има някакъв малък шанс упадъка на едно малко българсо градче да се забави с 10-ина години.

  • 6
    lustmord avatar :-|
    lustmord

    До коментар [#4] от "kratun.ko":
    [quote#4:"kratun.ko"]Ще се използва ли арсеник за флотацията? Какви мерки ще се вземат, за да се предотврати изтичане на замърсени с арсеник води?[/quote]

    Май имате предвид не арсеник а цианиди - конкретно в случая не зная как ще се извлича златото но дори и да е с цианидни тази технология не е от вчера и се прилага в над 1000 рудника по целия свят - има си стандартни технически процедури, които трябва да се следват - нищо не е необходимо да се открива тепърва в България - нито е особено сложно, нито особено скъпо. Ако се спазват всички стандарти - гаранцията е 99.99% - да се настоява за повече е все едно когато вие си купувате автомобил някой да пита какви са гаранциите, че няма да направите катастрофа и да убиете ххх души.

  • 7
    subaru avatar :-|
    subaru

    Абдикирането на държавата от добива на редки метали е огромна стратегическа грешка с дълготрайни негативни политически и икономически последици.

  • 8
    aussie avatar :-P
    aussie

    До коментар [#2] от "primus":

    Ти какво очакваш да видиш????
    Аз пък мисля че е много добра новина за района. Ще има работа за хората, стандарта ще се вдигне, инфраструктурата ще се оправи. Минната индустрия за незапознатите с нея изглежда лесна но дефакто може да бъде и много сложна. Също така от финансова гледна точка само си представете че някой трябва да зарови 120млн. в земята за поне 7 години преди евентуално да започне да получава доходи от тази инвестиция. Сигурен съм че доста от форумистите няма да разберат какво искам да кажа но както и да е.
    Като чета ми се струва че народа очаква едва ли не компанията да им раздава златни кюлчета всеки петък след работа :)

  • 9
    yez18383939 avatar :-|
    Pronto

    Минната индустрия е именно индустрията с висока добавена стойност. Използваш сума ти обрудане и хора /които получават едни добри заплати за образованието си и за другата им алтернатива - строителството/, за да вадиш пръст и камъни от земята. По-добре частна фирма да плаща заплати и да нема миньори, отколкото населението на Брезник да е на социалка. Друг е въпросът, че не е уредено как и собствениците на земята и обикновените селяни да спечелят от нея.

  • 10
    clutch avatar :-?
    clutch

    До коментар [#7] от "subaru":
    Не, не е!
    Тъй като съм от минно-добивният бранш, с абсолютна увереност твърдя, че не сте прав.
    Какво ще се случи, ако държавата е "собственик и оператор" на добива?
    Класиката: кошмарни обществени поръчки за най-елементарни неща, печелени от приятелски компании, доставящи боклуци на тройни цени.
    Тотална липса на контрол, неспазване на елементарни правила, разруха, безотговорност, кражби.
    Краен резултат: документно нерентабилно производство, но печалбата ще си тече в правилните джобове.
    А всички ние като данъкоплатци ще наливаме денги "за запазване на социалният мир"
    Стига с тъпотиите, моля ви. Не обсъждам историята на собственикът на Асарел/ дори ми е доста противен/ но прави нещо, което малко "бг.бизнесмени" правят: произвежда, добива и инвестира големи суми в нещо, което утре може да е на загуба заради пазарите. Да не говорим за големият период на възвръщаемост на инвестициите в сектора.
    А мантрите на психоболният Гергелчев за /вече/ 31 милиардното злато, дето го имало в България.... Има си здравни заведения за подобни случаи :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход