ВАС потвърди глоба от 371 хил. лв. на "Лидл" за заблуждаваща реклама

Върховният административен съд (ВАС) потвърди санкция за заблуждаваща реклама в размер на 370 859 лв., наложена на "Лидл България ЕООД енд ко" КД от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Сумата представлява 0.1% от размера на приходите от продажби на дружеството за 2012 г. Решението на съда е на последна инстанция и следва да бъде изпълнено.

Предисторията

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Проучването на комисията е направено през 2013 г. и е установило, че рекламната кампания на търговската верига под надслов "Най-доброто от България. Най-доброто от Европа" има заблуждаващ характер. Производството е образувано служебно след две жалби от физическо лице, изпратени по електронната поща до Комисията за защита на потребителите и препратени впоследствие до КЗК.

Поводът е кампания на "Лидл", която достига до потребителите чрез интернет, външна и печатна реклама, телевизионен клип, брошура. Водещото във всички видове рекламни материали е мотото, под което се провежда - "Най-доброто от България. Най-доброто от Европа", като непосредствено след него е поставено и "Лидл – заслужава си".


Освен водещото послание във всички видове на рекламата се представят визуално и отделни продукти от магазините "Лидл" - собствени марки на дружеството или предоставени от трети лица за ползване от веригата. Телевизионната реклама например изобразява млада жена с пазарска количка, която виртуално се премества в пространството и посещава различни държави. В Испания се озовава в градина с портокалови дръвчета и слага в кошницата си портокали, току-що набрани от градината. В Париж младата жена опитва типичните за Франция деликатеси и слага в кошницата си франзели и сирене Камамбер. В България сцените изобразяват различни танцьори в народни носии, след което младата жена опитва купичка със заквасено кисело мляко, като накрая добавя в кошницата кофичка с кисело мляко с марката "Пилос".



Решението

Решението на КЗК е от януари 2014 г. и в него се посочва, че твърдението "най-доброто" носи посланието, че "показаните продукти са най-добрите, както и че търговска верига е най-добрата". Комисията е установила, че "Лидл" не предоставя доказателства, които да обосноват обективно изнесените в рекламата твърдения - например проучвания, сравнителни анализи, тестове, анкети, награди и отличия за продуктите т.н.

В своето становище до КЗК тогава от "Лидл България ЕООД енд ко" КД и "Лидл България" ЕООД посочват, че в категории, в които субективното възприятие (за вкус, емоция, разумност и т.н.) на продукта преобладава, се използва именно такава суперлативна (превъзходна) реклама, без тя да носи конкретно сравнение с конкурентен продукт. Според двете дружества "поставянето на изискване за доказването на тези суперлативи, доколкото се отнасят до факти от субективната, а не от обективната действителност, по същество би довело до забрана по принцип на тези рекламни форми, които са законово и етично допустими, защото не водят до какъвто и да е риск от заблуждение у средния потребител". От търговската верига посочват също, че преди да бъде разпространена в България, рекламна кампания с идентично съдържание и рекламни форми е била проведена в няколко други държави от Европейския съюз, където се прилага аналогично национално законодателство относно заблуждаващата и сравнителната реклама.

В своето решение ВАС изцяло споделя констатациите на КЗК за извършеното нарушение. Според антимонополния орган и съда връзката между категорията рекламирани продукти и търговските им марки със словосъчетанието "най-доброто" създава убеждение за най-добро качество от тази категория, предлагано под съответните марки.

Съдът потвърждава, че рекламното послание е "в състояние да повлияе на икономическото поведение на потребителите и извлича необосновано предимство пред останалите предприятия, които предлагат същата категория продукти".

Според чл. 104 от Закона за защита на конкуренцията всяко физическо или юридическо лице, на което са причинени вреди в резултат на установеното нарушение, има право на обезщетение, а влязлото в сила решение на ВАС има обвързваща сила за гражданския съд, пред който е предявен искът за обезщетение.