Тримесечните отчети за борсовите дружества ще отпаднат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тримесечните отчети за борсовите дружества ще отпаднат

Регулаторът, ръководен от Стоян Мавродиев, транспонира директива на ЕС, без обаче да я адаптира към условията на пазара в България

Тримесечните отчети за борсовите дружества ще отпаднат

Задължителни остават шестмесечните и годишните, ако депутатите приемат предложените промени в закона

Гергана Михайлова
6179 прочитания

Регулаторът, ръководен от Стоян Мавродиев, транспонира директива на ЕС, без обаче да я адаптира към условията на пазара в България

© Капитал


Драстично се увеличава и размерът на глобите, които КФН ще може да налага.

Тримесечните финансови отчети ще отпадат и вече няма да са задължителни за публичните дружества, емитенти на ценни книжа. Вместо навременно да представят детайлна информация за приходите, разходите, дълговете и активите, компаниите вече ще могат да се ограничават с формална справка за финансовото си състояние. Промяната, аргументирана с европейска директива, обаче е стъпка назад, тъй като ще влоши и без това ниската прозрачност на българския капиталов пазар. От нея биха се възползвали много компании, които и в момента забавят своите отчети, а най-вероятно малко ще са тези, които ще продължат да ги публикуват на тримесечие. Така инвеститорите - и най-вече тези извън мажоритарните акционери, ще имат все по-малко навременна информация какво се случва с компанията, в която са вложили пари или искат да вложат. В резултат българската борса ще става все по-малко атрактивна.

Аргументът за промяната е, че бизнесът трябва да бъде разтоварен от бюрокрация  и разходи, за което има европейска директива. Тя обаче не е задължителна за прилагане едно към едно и позволява адаптиране за пазари като българския, които не са дозрели за подобна стъпка. Да научат фирмите да не крият, а, напротив, да оповестяват своевременно съществената информация, въз основа на която инвеститорите могат да вземат рационални решения за покупка и продажба на финансови инструменти, е битка, която се води в инвестиционните среди от поне 15 години. С проекта за изменение в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), подготвен от КФН и внесен в началото на миналата седмица в Народното събрание, се прави радикално отстъпление от целта за повече публичност и корпоративна отговорност, а това може само да доубие доверието към българския капиталов пазар.

Крачка назад

Още когато бе на етап обществено обсъждане, проектът беше критикуван от страна на професионалната общност заради няколко проблемни текста. Асоциациите на пенсионните дружества (БАДДПО), на инвестиционните посредници (БАЛИП) и на управляващите дружества (БАУД) написаха съвместно писмо до авторите от Комисията за финансов надзор (КФН) и Министерството на финансите. Там обаче очевидно не са им обърнали внимание, защото изпратеният на депутатите за гласуване окончателен вариант е този, срещу който всички професионални гилдии на инвестиционния пазар са против.

Отпадането на тримесечните отчети и замяната им с "информация за финансовото си състояние" е основният повод за притеснение. "Ако КФН действително искаше да въведе облекчения за определена категория емитенти, например малки и средни предприятия, можеше да намали надзорните им такси или да даде възможност за плащане на вноски", коментира експерт от капиталовия пазар, който предпочита да не бъде назоваван по име заради страх от реваншизъм от страна на регулатора.

Анализаторът от "Елана" Татяна Пунчева-Василева добавя: "Ако промените се приемат в настоящия им вид, очаквам само няколко големи и прозрачни компании да продължат да подават тримесечни отчети. Болшинството просто ще спазва минимума на закона, защото така е по-лесно. И с това ще се направи поредната цедка на пазара, която ще покаже, че от над 400 публични компании една шепа заслужават някакво внимание."

Компромисният вариант с тримесечните уведомления притеснява и обикновените инвеститори, защото какъвто и да е форматът им, той със сигурност няма да е стандартният от финансовия отчет, което ще затруднява сравняването и проследяването на динамиката на активите и пасивите на дружествата в портфейлите.

Още през миналата година при публикуване на предложенията КФН коментира пред "Капитал" казуса така: "Такава промяна няма да доведе до намаляване на прозрачността на пазара и няма да затрудни информираността на инвеститорите, тъй като шестмесечният отчет ще съдържа в себе си междинен доклад за дейността на емитента, съдържащ информация за важни събития, настъпили през шестмесечието. При необходимост КФН ще има възможност да изисква от емитентите да публикуват допълнителна периодична финансова информация."

И още спорни предложения

Друга тревожна промяна за капиталовия пазар са високите глоби, които се въвеждат в закона, отново с мотив, че нивата трябва да са еднакви в целия Европейски съюз. Така например за неизпълнение на задължението да оповестяват информация може да се налагат санкции до 20 млн. лв. В предишния вариант на законопроекта нямаше долен праг на глобите, но това е коригирано след забележките. Въпреки това остават съмненията, че с това си правомощие КФН ще може практически да доубие нечий бизнес. "Субективната преценка на КФН при определяне на конкретния размер на санкцията би могла да доведе до корупционни практики и избирателно третиране на поднадзорните лица", е становището на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите. С притеснение се приема и идеята КФН да получи достъп до данъчна и осигурителна информация, за да определя глобите на база богатството на глобяваното лице.

"Данъчно-осигурителният кодекс определя лицата, които могат да получат такива данни. В този смисъл не виждаме пречка, когато е необходимо и ако е необходимо, надзорен орган като БНБ или КФН да се обърне за съдействие към съответния държавен орган, посочен в ДПК. Това би гарантирало повече безпристрастност и прозрачност", казват от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), която ще настоява текстът да отпадне.

Председателят на асоциацията Васил Велев обръща внимание и върху още един проблем, който идва с промените в закона: "За пореден път вносителите предлагат текстове извън директивите, които по същество са допълнителни тежести за бизнеса в България. Пример за това е новото изискване към одитора да подписва отделна декларация с конкретен текст. Мотивите към законопроекта откровено визират случая с една банка, като се признава косвено, че поради невъзможност да упражнява по-ефективен контрол надзорът си "измива ръцете" с една формална декларация. Същевременно мотивите съдържат текст, който откровено заблуждава законодателя, като се твърди, че с новите изисквания не се въвеждат нови задължения за обхвата на одитната проверка. Напротив, проектът вменява задължение на одитора да подпише декларация с конкретно дефиниран текст, той няма право да промени и една запетая. В противен случай се счита, че финансовият отчет на предприятието не е заверен. Това ограничава правата на одитора, тъй като му отнема възможността, дадена в Директива 2006/43, където се посочва, че докладът на одитора може да включва отказ от мнение по някои въпроси, а също така има право да посочи пред акционерите въпроси, към които одиторът е обърнал внимание чрез подчертаването им, без това да квалифицира одиторското мнение."

И нещо положително

В закона се въвеждат и някои положителни промени. Например разширява се и кръгът на финансовите инструменти, за притежанието на които ще трябва да се правят публични оповестявания. Така ще се гарантира, че емитентите и инвеститорите са добре запознати със структурата на собствеността в публичните компании. "Промените в ЗППЦК имат както своите плюсове, така и големи минуси за българския капиталов пазар. Плюс е въвеждането на изискване за разкриване на дялово участие и право на глас, включително посредством деривати - опции, форуърди и други", казва Татяна Пунчева-Василева от "Елана". "Като една от малкото положителни промени отчитам предвидения облекчен режим за малки и средни предприятия при разкриване на информация във връзка с корпоративното управление", добавя Даниела Пеева от Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България. От АИКБ също намират, че законопроектът носи някои позитивни промени за участниците на капиталовия пазар, но намират, че освен към тях е крайно време да се насочи вниманието и към начина на управление и корпоративна отговорност на държавните и общинските фирми. "Настояваме предприятията с преобладаващо държавно и общинско участие, както и големите доставчици на обществени услуги, регулирани от КЕВР, да разкриват периодично същата информация, която разкриват и публичните компании.

Драстично се увеличава и размерът на глобите, които КФН ще може да налага.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    aldebarandetauro avatar :-|
    Aldebaran De Tauro

    И как фондовете, които инвестират в компаниите на БФБ и агитират куцо и сакато да инвестира в техни дялове, ще следят за качеството на закупените акции? Нещата отиват към: “Ало, братовчед, дай един таен отчет…”

  • 2
    stf avatar :-|
    Стефанов

    Мавродиев е твърдо решен да доубие БФБ до края на мандата си!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK