С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 22 фев 2016, 18:37, 6790 прочитания

Българската икономика става все по-зависима от държавата

Лъчезар Богданов, управляващ партньор в Industry Watch:

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Лъчезар Богданов е управляващ партньор в Industry Watch – частна консултантска компания, изследваща политическите и макроикономическите рискове. Основател е на Българското общество за индивидуални свободи през 2003 г., като по същото време става и основател на Българската асоциация за икономика. Работил е като изследовател в Института за пазарна икономика, където координира проектите, отнасящи се до бизнес средата и дерегулацията.

Липсата на кадри става все по-голям проблем за растежа.

Ако дойдат чужди инвеститори, това ще вдигне растежа и ще отпуши кредитирането

Кои според вас са интересните процеси, които се случват в българската икономика?


- Нетният внос на газ и петрол спрямо БВП е намалял двойно за последните 10-15 години. Това означава, че икономиката расте изпреварващо на потреблението на петрол и газ и в някакво отношение ставаме по-енергийно ефективни. Това в дългосрочен план означава, че структурата на икономиката върви в посока по-висока добавена стойност. В краткосрочен план не трябва да чакаме грандиозни ползи от падането на цената на петрола. Преди 15 години всяка промяна в цените на зърното и петрола променяше рязко цените на продуктите, инфлацията, себестойността, бюджетите на домакинствата. Сега има много по-малък ефект.


Растежът през четвъртото тримесечие достигна 3.1%. Това начало на добра тенденция ли е или еднократно явление, дължащо се на големите държавни разходи?

- Още през 2014 г. имаше едновременен ръст на заетостта, инвестициите, потреблението и експорта и бяхме стигнали до пика на лошите кредити. Това беше годината, в която негативният ефект от глобалната криза беше изчерпан, т.е. вероятно първата година след "дъното". Сега обаче стои въпросът със скоростта на това възстановяване. Виждаме, че икономиката расте в ситуация на замръзнал кредит и ниска инвестиционна активност. Това, което дърпа икономиката, е износът. Това, което променя скоростта на движението обаче, е поведението на правителството. Заради ниската инвестиционна активност в частния сектор и относително слабия приток на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) разходите на правителството влияят най-силно върху размера на растежа. Вероятно през 2016 г. ще видим отново този ефект, но с отрицателен знак заради по-малкия приток на европейски пари.

Вижда се, че малко по малко държавата измества частния сектор, а държавните инвестиции компенсират частните. Но икономиката става все по-зависима от публичните инвестиции. Когато има добро усвояване, каквото имаше последните тримесечия, особено последното, само тогава има голям растеж.



Може да се каже, че излязохме от кризата твърдо и уверено и има възстановяване. Но то е много колебливо и бавно, което се дължи основно на слабата инвестиционна и кредитна активност. Доста от компаниите в частния сектор избраха да погасят външните задължения през 2015 г. От една страна, това е добър знак за финансовата стабилност на компаниите и за устойчивостта им на тежки кризи. Лошото е, че вместо да използват ресурса за разширяване на инвестициите си в България, те го изтеглят.

Да очакваме ли тогава през 2016 г. растежът да се забави спрямо нивото от миналата година заради по-слабото държавно участие?

- Няма спор, че зависимостта на правителството от еврофондовете, които са ¾ от публичните инвестиции, е твърде голяма. Целият публичен инвестиционен процес е свързан с голяма несигурност. Първо дали ще минат определени проекти в рамките на оперативната програма, после дали разходите ще се възстановят и дали няма да има забавяне на плащанията. И ако се случи да има отлагане с няколко месеца, тогава и растежът се забавя с няколко месеца.

Виждаме, че банковият сектор е замръзнал по отношение на новото кредитиране. Секторът е приключил с трупането на необслужвани кредити, но все още няма промяна в бизнес стратегията на банките. Все още банките не са наясно какво ще правят и като че ли са в режим на изчакване. Очаквам да има промяна след стрес тестовете. В момента мениджмънтът на банките изчаква, за да знае на каква основа да стъпи при бъдещите си решения. Тази предпазливост ще се забави поне до обявяване на резултатите от прегледа на качеството на активите. Трябва да е ясно накъде върви процесът – дали някои банки ще имат нужда от допълнителна капитализация, дали ще има сливания и придобивания. Чак след това кредитирането може да се отпуши. Ако това стане, почти незабавно ще се отрази на потреблението, растежа и на инвестициите.

Но вече има сектори, които не завият толкова от правителството, които се развиват много добре. При преработващата индустрия има много добри тенденции. Предприятията там тепърва ще растат – ще наемат персонал, а експортните ще увеличат продажбите. Други два сектора – IT и аутсорсинг услугите, също се развиват бързо. Те все още са относително малки, но оказват влияние върху заетостта и са отговорни за част от новите работни места. Така че има възможност за сценарий, който не е толкова негативен.

Какво се случва на пазара на труда?

- Спрямо пика на икономиката през 2008 г. все още има около 280 хил. заети по-малко, но пък коефициентът на заетост вече е на нивото оттогава. Тоест номинално наистина има загуба на работни места, но причината е, че намаляват хората в трудоспособна възраст. Проблемът е, че инвеститорите изпитват същите проблеми с намирането на работната ръка, каквито имаше през 2007 - 2008 г. Разликата обаче е, че сега безработицата е по-голяма, а заетите като брой са по-малко.

Виждаме също, че последните години цялото възстановяване на заетостта, включително и през последното тримесечие, идва от хората над 45 години. Това, от една страна, е хубаво, защото тези хора се активират за по-дълъг активен живот. От друга страна обаче, работодателите все по-трудно намират млади хора за работните позиции. Все повече ще трябва да се наемат хора в предпенсионна възраст.

Износът се представи много добре през 2015 г. Но защо към трети страни има забавяне?

- Спадът на цените на суровините и енергоизточниците действа негативно на експорта. Въпреки забавянето има и положителни тенденции, когато говорим за държавите извън ЕС. Към Сърбия и Македония расте, към Китай – който вече е втори търговски партньор извън ЕС - също. Към Турция, която е най-големият ни търговски партньор извън ЕС, има лек спад. Но трябва да се има предвид, че това се случва в среда на падащи цени.

Когато говорим за износа като цяло, си мисля, че имаме основание за оптимизъм. Защото имаме ръст при среда на падащи цени и спад на търсенето. Забавянето на инвестиционния процес в Китай удря много пряко вноса на някои суровини и материали. България например изнася много мед, което при ниски цени и ниски обеми се явява проблем. Има конюнктурни фактори, които няма как да заобиколим.

Проблем ще се появи, ако германската икономика и на еврозоната започнат отново да буксуват. Защото по-голямата част от българските експортни фирми работят за доставчици на големи производители в Европа и там е предизвикателството. Но тъй като сме малка икономика, за нас има решение – чрез предоставяне на най-добри условия. Ако си най-добър от всички доставчици, независимо дали клиентът е в криза и свива обемите, ще запазиш позициите си. Имаше такива примери през 2009-2010 г., когато някои от заводите в България увеличиха производството си, въпреки че компанията, за която работеха, беше в криза. На други места по света се закриваха заводи, за да се увеличи производството в България.

Как ще се случи преструктурирането на икономиката при тази ситуация – без кредитиране и инвестиции?

- В много голяма степен преструктурирането се е случило. Виждаме поведението на експортните предприятия през последните шест години. Те намериха начин да растат. Български фирми завземат пазарни ниши на глобалните пазари, и то при не много благоприятна глобална среда. Абсурдно е да се надяваме правителството да спре да харчи европари, можем да се надяваме да стават относително по-малко, тоест да има много повече други инвестиции.

Всъщност чуждите инвестиции могат много бързо да дойдат. За съжаление има естествени ограничения, които зависят от осъществяването на различни политики, свързани с демографията, образованието, пазара на труда. Тези проблеми трябва да се адресират, защото съвсем скоро ще се окаже, че инвеститори няма да има, защото няма хора, които да работят.

Доколко липсата на адекватно правосъдие е проблем пред инвеститорите?

- От макроикономическа гледна точка това е първото, от което инвеститорите се интересуват, когато решат да влагат парите си. От една страна, те искат да знаят как работят процедурите – колко бързо могат да разрешат спор или да съберат дълг. От друга страна - и вероятно по-важно – те трябва да имат доверие в справедливостта и независимостта на съда, в това собствеността и договорите да бъдат защитени, в това да няма произвол от държавни институции в прилагането на правилата. Без върховенство на закона няма сигурност на инвестицията, точка. Отвъд това основният проблем е, че няма хора. Защото хората произвеждат. Не е важно само да намериш земя и да построиш фабрика. След това ти трябват хора, за да добавят стойност. Затова стават все по-важни реформите – здравната, пенсионната, в образованието, в осигурителната система и активните мерки на пазара на труда. За да се използва максимално ресурсът, с който разполага страната. И да се повиши производителността на хората, които сега не произвеждат достатъчно или въобще не са включени на пазара на труда.

Но реформите не се случват или се случват половинчато. Можем ли да оправдаем това с необходимостта от политическа и социална стабилност?

- Според мен тук няма противоречие. Историята на България през последните 25 години е изпълнена с периоди на нестабилност, без обаче да има реформи. Това е измамен избор. Има добро управление, което променя нещата към добро. И такова, което ги движи към лошо. Абсурдно е да се смята, че тези, които са най-реформаторски настроени, падат от власт. Историята показва, че най-драматично падат от власт тези, които отказват да реформират, и тези, които смятат, че могат да отлагат. Отлагането или спирането на реформи не ти гарантира стабилност и оставане на власт. Накрая се оказва, че нито има реформи, нито стабилност.

Но с този фрагментиран парламент вероятно е трудно да се правят дълбоки реформи?

- Има по-малки реформи, за които не е нужна санкция от парламента. Такъв пример е изборът на специалности, които да се изучават в даден регион или град, така че те да са от полза както на младите хора, така и на бизнеса. От една страна, децата да си намерят лесно работа след завършването си, а от друга – частният бизнес да намира лесно необходимата работна ръка. Това не изисква кой знае каква политическа енергия в парламента, но трябва воля да се случат.

А защо не се случват нещата дори на ниско ниво?

- За да се случат реформите, трябва да е налице мисленето у всички, които взимат решения, че с всяка политика, регулация или с всеки похарчен лев трябва да се постигат конкретни цели и да се измерва резултатът от действието. Ако анализът покаже, че са похарчени едни пари, а резултатът не е исканият, трябва да се промени схемата. Ако обаче ти е важно да отчетеш само колко души си обучил, а не колко хора са си намерили работа след обучението, то няма как да промениш нещата към по-добро просто защото изначално не си си поставил такава цел.

Виждаме, че министерствата харчат все повече, а резултатите не се подобряват...

Няма политическа награда, ако решиш да спестиш пари. Дори обратното. Ако похарчиш повече европейски пари, има вероятност управлението да те награди. Това са структурни проблеми на политика и управлението. Навсякъде хората действат според правилата и според стимулите. Ако нещо се награждава, хората го правят. Ако нещо се наказва, хората го избягват.

Пример за добра реформа – т.е. такава, която променя стимулите - е въвеждането на делегираните бюджети в средното образование. Тогава директорът получи възможността сам да контролира някои разходи и се даде възможност на училищата да натрупват пари, вместо да ги връщат обратно в бюджета. Това мотивира отговорното поведение, защото директорите спряха да бързат да изхарчат всички пари в края на годината. Това е микропример как стимулите работят. Променяш правилата, променяш резултатите. Ако това се пренесе върху цялото държавно управление, ще бъде много полезно.

Кои са най-големите рискове пред икономиката за 2016 г. и на какво можем да разчитаме?

- Никога не трябва да подценяваме възможността от нова глобална финансова криза. Нещо, което може да дойде от Гърция, Италия, Португалия или от някоя от големите банки в Европа. Историята показва, че нашата икономика е устойчива на такива шокове, но това забавя растежа в еврозоната и се отразява върху инвестиционната активност. Другият риск е свързан с това, което се случва в Китай. През последните няколко години на практика Китай издърпа Европа и САЩ от кризата с инвестициите, които се случиха там. Сега обаче нещата са доста неясни и е трудно да се предвиди какво и кога ще се случи.

Най-големите проблеми могат да дойдат по линия на мигрантската криза и близките военни конфликти. През мигрантската криза ще има политическа криза и сътресения на общо ниво. Самият приток на хора не може да натежи на европейската икономика и перспективата за растеж - Европа е преживявала много по-големи вълни на миграция. Проблемът е на политическо ниво, което пък може да застраши съществуването на Шенген и възможността за свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Може да неутрализира целия положителен ефект, който имаме последните над 20 години от функционирането на общия пазар. Този риск трудно можем да го изчислим, но той съществува.

Във вътрешен план всяка политическа промяна води до разваляне на финансовата дисциплина. Оттам се повишава рискът за кредитния рейтинг, което спъва големи инвестиционни проекти, от една страна, а от друга – повишава цената на капитала за България. Усвояването на евросредства със сигурност ще е по-ниско тази година, което означава по-малко парични потоци към изпълнителите.

Позитиви за икономиката можем да очакваме, ако притокът на чужди инвестиции се увеличи, което почти незабавно ще доведе до ръст на кредитирането. Защото банките винаги следват чуждите инвестиции. Няма как да е обратното. Трябва да има добри проекти, от една страна, и предприемачи, готови да поемат риск и да заложат собствен капитал – това е предпоставката за сериозно задвижване на ново бизнес кредитиране. При кредитирането стагнацията е факт от няколко години. Ако няма драматични банкови кризи, подобни на КТБ, можем да очакваме подобрение.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 31 август

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Daimler ще произвежда камиони Mercedes Benz в Китай Daimler ще произвежда камиони Mercedes Benz в Китай

Германската компания си е поставила за цел това да се случи до края на 2020 г.

26 авг 2019, 239 прочитания

Shopify надмина eBay, а сега застрашава и Amazon Shopify надмина eBay, а сега застрашава и Amazon

След драстичния скок в растежа, канадската компания за електронна търговия се насочи и към логистиката

26 авг 2019, 523 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Най-важното, което трябва да знаете за самоосигуряването

Лицата, които се осигуряват сами, трябва да внасят авансов данък, както и да подават годишна данъчна декларация

Новите от запаса

Как изглежда едномесечната подготовка за доброволния резерв на Българската армия отвътре

Чума отвъд прасетата

Африканската чума по свинете вече засяга и бизнеса в горите

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Ново място: Клуб за естетическо възпитание на артиста (К.Е.В.А.)

Втори живот за знаковото място до НАТФИЗ

Кино: "Момчета за пример"

Лошият вкус като гег и "възпитание" за живота