Българското вино: по-малко, по-добро, по-скъпо

Огромната част от най-качественото вино се консумира на вътрешния пазар, макар цената му да е висока

Многото и големи инвестиции в малки бутикови проекти от последните години са сред причините да има все по-добро вино, но и на по-висока цена.

В света на винарите няма спор кое е най-хубавото вино. Продаденото, разбира се. В този контекст за сектора в България могат да се обобщят няколко добри новини. Обемът на износа не расте в последните години, но структурата му се подобрява, а заедно с това нарастват и износните цени. Това до голяма степен се дължи на спада на руския пазар, където България традиционно изнася по-евтини вина, за сметка на ЕС и на развити пазари от трети страни, където цената за българските вина е много по-висока (виж карето).

Осезаемо се повишава и качеството на напитката. За това си има пазарно обяснение - в последните години с помощта на еврофондовете бяха направени много и сравнително скъпи инвестиции в предимно малки, бутикови изби, които естествено търсят място в нишата на качествените вина, предназначени за по-платежоспособни клиенти. Фактор за подобреното качество е и лозарството. За последните 10 години насажденията в страната са намалели наполовина, пропорционално по-малко е и произведеното вино. Но пък качеството на лозята и гроздето се е повишило значително. В резултат структурата на производството на "скъпи"/"евтини" вина също показва тенденция на нарастване на качествените вина, което повишава и общата цена.

Интересна обаче е една особеност на пазара – огромната част от качествените български вина се продават в страната, въпреки че средната цена от 10.40 лв. за литър, колкото показват данните за Пловдивския регион например, не е никак малка за не особено платежоспособния вътрешен пазар.

Какво и на каква цена пием

Вносът е малка част от пазара в България – между 5 и 10% в зависмост от годината (заради лошата реколта от 2014 година например вносът през 2015 г. е около 9% при 5% две години по-рано), като внасяме основно качествени и по-скъпи вина - най-много от Франция и Италия, следвани от Новия свят - Чили, Нова Зеландия, Аржентина. Така огромната част от консумацията, която в последните няколко години е около 100-110 млн. л годишно на обща стойност 210-230 млн. лв., е на българско вино. Наблюденията на търговците са за смазваща доминация на наливно вино, bag-in-box и вина в по-ниския ценови клас. Данни за структурата на продажбите например за Пловдивския регион показват, че от над 4.6 млн. л вино, продадено на вътрешния пазар през 2014 г., едва 87.5 хил.л са качествено вино със защитено наименование за произход (ЗНП), или едва около 2% от общата консумация.

Данните показват още, че докато износът на вино без ЗНП формира около 20% от продажбите, а 80% са вътрешна консумация, то при качественото вино експортът е едва 6%. Така 94% от българското вино от средния и високия семент се консумират в страната. Тези данни са интересни, като се има предвид, че българският пазар далеч не е платежоспособен, а средната цена на това вино е около 4 пъти по висока от тази на трапезното - 10.40 лв./л. срещу 2.40 лв./л.

Много или не толкова е това - е трудно да се каже. Определения като "скъпо" са твърде необективни, още повече че щом виното е продадено, значи то има своите потребители. По-ясна картина би дало сравнението с други пазари. Различни доклади и изследвания показват, че средните цени на качественото вино на европейските страни варират от 5.5 евро за литър (или приблизително колкото е и в България) в Испания до над 12 евро в изключително развити и престижни пазари като Великобритания. Изследване на германския пазар пък наскоро показа, че средната цена на виното (без разделение качествено/трапезно), което германците купуват от търговската мрежа, е едва 1.20 евро за литър (1.77 евро за бутилка). В Пловдивска област например средната обща цена на литър вино е 2.50 лв. – т.е. дори малко по-висока.

На този фон изглежда, че цената на българското вино на вътрешния пазар е съизмерима с част от западноевропейските пазари при доста по-нисък стандарт на живот.

Три гледни точки за цените

Производители, търговци и ресторантьори имат различни наблюдения за ценообразуването при виното и те допълват картината взаимно. "Цената на виното има ирационална особеност. Плащаме не само за гроздето, за бъчвите, за транспорта, за бутилките и тапите, но и за историята на виното. Българските вина засега са "изчистени" от тази съставка", казва Александър Канев, един от успешните български винени мениджъри, управлявал избите "Беса вали" и " Анжелус естейт". Той споделя, че цената на едро на "Стайлиън класик" например – базовото вино на "Анжелус" от първите години на избата, е 15 лв. без ДДС. "От тази цена най-малко отива за лозаря - да кажем 15-20%. След това имаме класна италианска бутилка, коркова тапа клас "А" от Португалия, едногодишната френска дъбова бъчва добавя около 1 евро върху себестойността на бутилката. Плюс още восък, етикет, кашони. И така себестойността е около 6 лв.", казва Канев. По думите му немалка част от разликата от 6 до 15 лв. взима търговецът. "Търговецът на едро очаква от производителя минимум 20% отстъпка от едровата цена и разсрочено плащане от 45 до 60 дни."

Съсобственикът на малка винарска изба в Перущица Кирил Николов, който тази година ще пусне първото си масово вино, споделя, че целта му е да направи отлично трапезно вино за 6 лв. за бутилка. И описва себестойността така: за грозде около 1.2 до 2 лв за литър, за бутилки, тапи и други консумативи - още около 1,2 лв. Той още не е изчислил с прецизност амортизационните отчисления за оборудването си и други разходи, но счита, че максималната себестойност ще е до 3.5 лв.

Трябва обаче да се прави разлика между изби и изби. Иван Манахилов, закупчик вина на веригата Casavino, отбелязва, че по наблюденията му има два вида: "Едните подхождат пазарно. Те знаят колко вино на каква цена може да поеме пазарът и се стараят да го произведат и то да е добро. И успяват – големите и по-опитните изби най-често, но има и по-малки. Други обаче подхождат неизбежно счетоводно, защото калкулират в цената на виното грамадната инвестиция, която са направили."

В последните години в България наистина бяха направени много скъпи инвестиции – със или без евросредства, предимно в малки, бутикови проекти. Това по мнението на всички в бранша е една от причините да виждаме все по-добро, но и все по-скъпо вино в средния и високия сегмент. "С времето инвеститорите се вразумяват – когато видят, че просто не могат да продават. Тогава редуцират портфолиото, цените, разходите и т.н.", казва търговецът.

Манахилов отбелязва също, че често цените са претоварени с много маржове по веригата – пътят от производителя до рафта понякога минава през няколко доставчици и поддоставчици. "Но когато говорим за цени на виното, трябва да се има предвид, че магазините като нашия не са представителна извадка за пазара на виното. В България се пият основно наливни вина, и то директно от източника. На второ място bag-in-box. Всички тези красиви и доста по-скъпи бутилки в магазините са нищожна част от пазара. Хората най-често ги купуват за подаръци, за поводи, за събития", казва той.

Наблюденията на Яна Петкова, съсобственик на винобар Grape Central, са че добрите български вина наистина получават много по-добри цени на вътрешния пазар, отколкото на външния, защото конкуренцията на външните пазари е огромна и страната ни трудно може да се пребори с утвърдени производители. "В България вече има едно малко винено общество, което е готово да даде кредит на българските винари и да ги подкрепя, макар да осъзнава, че има и момент на "изцеждане", казва тя. И споделя общите наблюдения, че високата цена на качественото вино донякъде идва от големите нови инвестиции. Истината е обаче, че голяма част от хората пият наливни вина от местни производители, а вина над 10 - 12 лв. се купуват от една изключително малка част потребители.

За да се разшири този сегмент, са нужни както много усилия за популяризация, така и разумно поведение на всички по веригата и, разбира се, повишаване на жизнения стандарт. Според наблюденията на Яна Петкова големите маржове на вината в много от българските ресторанти в средния и по-високия клас не помагат за това доброто вино да бъде по-достъпно. По света ресторантите, водени от стремеж да популяризират пиенето на вино, работят с много по-гъвкави формули. Grape Central са сред малкото у нас, които опитват да дават позитивен пример. При все че посетителите там са хора с отявлен интерес към виното и по-големи възможности, надценката на всички вина в бара е - грубо казано - 15 лв. над базовата цена. Този модел стимулира клиентите да поръчват вина от среден и по-висок клас, защото така те стават изгодни. В много от ресторантите по-често се среща моделът, в който всички вина са дотолкова надценени, че клиентите избират най-евтините (които пък са най-надценени).

В крайна сметка, ако потребителите пият повече качествено вино, ще има повече спациализирани магазини и винобарове, т.е. повече конкуренция, и цените ще паднат, но те не пият повече качествено вино, защото им се вижда скъпо. Така порочният кръг се затваря.

Какво, къде и на каква цена изнасяме

Като цяло обемът на износа намаля значително в кризисните години и макар впоследствие да се възстанови до известна степен, тенденцията е за свиване, като основната причина за спадовете е руският пазар - около 90% от износа за трети страни е за Русия през 2012, но спада до 70% през 2015 г. Там България изнася по-нискокачествени и често полусладки вина. Профилът на потребителите на вино в Русия обаче, от една страна, се променя към по-качествени вина и традиционният български износен продукт губи привлекателност, а от друга страна - значителен ефект оказа и хранителното ембарго от 2015 г. Така само за 2 години – от 2012 до 2014 г., обемите на износа за Русия са намелели с около 30%, а спадът през 2015 спрямо 2014 г. се очертава да бъде над 50% според актуалните данни на НСИ.

Експортът за ЕС остава сравнително стабилен, макар и там да има известен количествен спад. ЕС поема в последните години около 70% от общия износ на българско вино, като през 2015 г. делът му вероятно ще надхвърли 80% заради спада на руския пазар.

Позитивна динамика има особено по отношение на ключови страни като Япония и САЩ – престижни и платежоспособни пазари, макар и много конкурентни. Китай също вече е ключов пазар за България, като обемите там се колебаят през годините, но пък експортните цени както за Китай, така и за САЩ, Япония , а и Беларус не само растат, но са и в пъти по-високи от средните и за ЕС, и за Русия.

Всичко това е причина за покачването на средните експортни цени на българското вино. Най-голямо е то при износа на трети страни - от 1.95 лв./ през 2012 до 2.15 лв/л през 2014 г., а по-малко при износа за ЕС от. 1.58 на 1.67 лв./л за същия период. Така общата цена на виното за износ е пораснала от 1.7 лв./л през 2012 г. на 1.87 лв./л през 2014 г. Някои региони се представят още по-добре като Пловдив, който е един от най-големите винени региони в страната, средната експортна цена е 2,50 лв./л.Агродокладът на Евростат от 2014 г. показва, че експортните цени на българските вина всъщност са доста близки до средните за ЕС, а в някои случаи и с по-високи цени. Така например средната цена на трапезните вина за ЕС е около 0.70 евро за литър. Най-високи цени поддържа Франция – около 1 евро за литър, следвана от Италия и Португалия – 0.7, и Испания – 0.5 евро/л.
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


8 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    "Българското вино: по-малко, по-добро, по-скъпо",
    думи ммм...балсам за душата.

  • 2
    courtroom avatar :-|
    the only easy day was yesterday

    При тази конкуренция не виждам как може да се говори за български вина на световния пазар.
    Българските винари слагат захар във вината си масово докато това е забранено във Франция и Италия от столетия и повече.
    Вината в тези страни и Южна Америка са нищо но са обложени с големи такси веднъж внесени в предназначените страни като САЩ за да не конкурират домашните ето как винарите от Калифорния се отблагодариха на Бил Клинтън. До ден днешен демократите печелят в тези щати на западното крайбрежие. Той специално ги спаси от конкуренцията на италиански и френски вина.

  • 3
    dnk avatar :-|
    dnk

    Не зам дали е по-малко но определено ме радва факта, че качеството се вдига чувствително. На последното винено изложение в София ми се набиха на очи 5-6 вина и напоследък вси по-често си купувам и вино ( по принцип съм фен на твърдия алкохол ).

  • 4
    Slick avatar :-P
    Slick

    Има много по-качествени вина от преди.

  • 5
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#2:"the only easy day was yesterday"]При тази конкуренция не виждам как може да се говори за български вина на световния пазар. [/quote]Аз въобще се чудя защо се опитваме да пробием в такъв пренаситен пазар. Има страни с които няма как да се борим, които имат огромни масиви и по-благоприятни климатични условия (Австралия, ЮАР) и където милиардни инвестиции в техника и култури се правят от десетилетия.

    Ние имаме много по-голям шанс при пресните плодове и зеленчуци защото географски сме по-близо до пазара, а това има значение за бързоразваляща се продукция. Да не говорим, че при този тип продукция има сравнително висок дял на ръчен труд, което пък ни дава шанс заради ниската стойност на труда у нас.

  • 6
    bgvinar avatar :-|
    bgvinar

    О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език, и не се наслаждаваш от добро Българско вино?

    Български винари вече правят вина и в Калифорния, и в Австралия, и Нова Зеландия.

    http://www.lifebites.bg/bulgarin-vinar-california/

    http://www.bulgarianwine.com

  • 7
    courtroom avatar :-?
    the only easy day was yesterday

    До коментар [#6] от "bgvinar":

    Никой не казва че българина не може да прави вина.
    Климата в България е просто неблагоприятен често за вина.
    През лятото честите валежи и късите есенни сезони не позволяват на гроздето добре да узрее както в Калифорния, южна Франция, Италия и Испания затова в България често използват захар и веднъж като свикнеш с това си караш винаги така.
    Докато в изброените горе страни ако това се случи го броят за загуба и вината им не се класират добре като годишна реколта.
    Според годината и реколтата варира и цената на самото вино.
    Това е. Така че няма нужда от подобен цитат "о, не разумни..."
    Въпреки всичко ви слагам +

  • 8
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    У нас вече се правят много качествени вина, винаги когато съм носила за подарък в чужбина, много са се харесвали.
    Проблемът е, че са непознати, а предлагането е огромно. Освен това, не сме в състояние да изнасяме достатъчно количества от дадена марка.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Радиопазарът в България

Радиопазарът в България

Минало, настояще, бъдеще

Минало, настояще, бъдеще