Важно изобретение се пази по-успешно с търговска тайна, отколкото с патент
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Важно изобретение се пази по-успешно с търговска тайна, отколкото с патент

Важно изобретение се пази по-успешно с търговска тайна, отколкото с патент

Юрген Бенинг, главен съветник по правните въпроси на Intel

7722 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


В по-малките компании иновациите се случват много по-бързо, следователно по-бързо се комерсиализират и монетизират.

Юрген Бенинг води правния отдел на технологичния гигант Intel. Той се присъединява към компанията през 1991 г. в Париж, след като няколко години е работил за различни кантори в Дюселдорф и в правния отдел на Marriott Corporation във Вашингтон. След четири години в парижкия офис на Intel Бенинг заема различни позиции в правните отдели на компанията в Мюнхен, Сакраменто и Финикс.

Какво точно прави един адвокат в Intel и как работата ви е свързана с иновациите?

- Всеки това ме пита и когато им кажа, че съм адвокат в Intel, им изглежда несериозно и ме питат какъв точно адвокат. Отговорът много зависи. В кариерата си съм имал много разнообразни задължения и отговорности – от маркетингово право и защита от конкуренцията, през лицензиране на интелектуална собственост до сливания и придобивания. Моята работа се изменя през 2-3 години. В момента съм адвокат към така наречената data center група – това е областта, където е гръбнакът на мрежовите системи, има много общо с обработка на данни, а както знаете, повечето мрежи в света минават през процесори на Intel. Така можете да си представите мащаба на това звено.

Ежедневната работа е да се подкрепя мениджърът на бизнес звеното и да лицензираме технология за нашите клиенти, търговци, както и за партньори, с които развиваме съвместни проекти. Стараем се, от една страна, максимално да защитим интелектуалната собственост, от друга, когато става въпрос за партньорства, да построим така договорите, че и ние, и партньорите ни да могат да използват технологията. Друга важна част от задачите ми е да доведа новата технология в компанията, ако мога да се изразя така. Имаме определени пропуски, а и области, където се нуждаем от допълнителна подкрепа и експертиза. Тогава ни се налага да излезем и или да купим лиценз за технологията от някой друг, или, ако това се проточи твърде дълго – просто да купим компанията. Понякога купуваме и само някое звено, което ни е необходимо.

Може ли да дадете пример за такива компании и технологии?

- Ами например wireless технологията. В момента сме много силни в тази област, а започнахме почти от нулата преди 10 години. Тогава първо потърсихме външна експертиза, за да можем да започнем да го развиваме вътрешно. Оказа се, че така ще се забавим прекалено, затова в крайна сметка купихме един израелски производител на модеми и те бяха отправната ни точка за wireless бизнеса ни. Отне ни известно време да постигнем успехи, а когато вече бяхме успешни, се оказа много трудно да се състезаваме с компания като Qualcomm, която инвестираше милиарди само в wireless. Затова напуснахме бизнеса за около 5-6 години.

Някога преговаряли ли сте за българска компания?

- Доколкото ми е известно, не. Ние нямаме никакво присъствие в България, но и не знаем какво ще се случи в бъдеще. Присъстваме в Източна Европа, но все още не толкова активно в югоизточните части на континента.

Има ли някаква технология, за която сте излезли на лов в момента?

- Имаме интерес към мобилна технология, но не само това, което са таблетите и смартфоните, а към гръбнака на тези мрежи. Опитваме се да влезем в основите на тези системи, но по-голямата картина, която е скрита зад всичко, което виждаме днес като интернет, са data центровете. Затова през цялото време търсим нови възможности за развитие в тази област. Имаме екипи, които се занимават само да изучават пазара и да откриват нови области в data технологиите, където ще се наложи да играем роля.

Бихте ли обобщили тенденциите във вашия бизнес?

- Около 89% от data центровете в света работят с процесорите на Intel. Това е бил и е нашият фокус и е нещо, което не можем да си позволим да провалим. Но в същото време търсим и нови полета за изява. Преди по-малко от година купихме например малка германска компания за дрони – това също е област, където се опитваме да влезем. През годините развихме 3D камера, която заедно с други сензори може да помага на дроните да заобикалят препятствия. Смятаме, че това е нещо, което ще придобива все по-голямо значение в близко бъдеще.

Каква е ролята на иновациите във вашия бизнес и по какъв начин адвокатите допринасят за това?

- Мисля, че правният отдел е изключително креативен, но това няма нищо общо с иновациите в компанията. Разбира се, иновацията в никакъв случай не идва от нас. Правната част е опазването на иновациите. Например някой служител или екип имат страхотна идея, която би помогнала много на бизнеса ни – следващата стъпка е решението как да я предпазим. Там се намесват адвокатите, вариантите са няколко – дали да я запазим като търговска тайна, да я патентоваме ли и ако да - къде, какво ще правим, ако получим или ако не получим патент, какви ще са условията за по-нататъшното ползване на технологията. Затова в правния отдел изграждаме процеси и методология за предпазване на интелектуалната собственост на Intel в различни ситуации.

Какви са методите ви за защита на интелектуалната собственост? От какво зависи как ще го направите?

- Няма една формула – всичко зависи от географията, от самата технология и доста други фактори, никой от които няма общо с представата за велико изобретение. Често си задаваме въпроса дали си заслужава да предпазваме конкретно изобретение с патент, или да го запазим като тайна. Да вземем за пример бизнеса ни с процесори. Ние сме едни от най-големите производители на чипове и технологията ни е на най-високото стъпало на пазара. Та ако ни хрумне начин, по който да произвеждаме чипове по-ефективно и евтино, ние не на всяка цена бихме кандидатствали за патент, защото така ще се наложи да съобщим на света какво сме измислили, а конкуренцията не спи. Затова в един такъв случай по-скоро бихме го запазили като търговска тайна.

Тук правният отдел играе важна роля в анализирането на ситуацията и предлагането на решение за конкретния случай. Ако решим да патентоваме например, следващият въпрос е в кои страни ще търсим защита на изобретението си. Обикновено в такъв случай първото ни действие би било да посетим всички страни, където се правят чипове – Тайван, Китай, САЩ и Европа. Тогава ние ще искаме да имаме защита и патент на всички тези места, за да може, ако някой заплашва бизнеса ни, да можем да се опитаме да го спрем с патент. Може и да не се стигне дотам, но целта ни е да имаме инструментите, в случай че се наложи, и ако конкурент е откраднал и копирал технологията ни, да имаме правни основания срещу нелоялната конкуренция.

По-лесно ли е да се иновира в Intel, понеже сте технологична компания?

- Intel има дълга история и култура на иновациите. Бяхме доста по-иновативни, когато бяхме по-малка и млада компания. Това, което някога беше дискусия през бюрата и между кабинетите, сега е значително по-тромав процес, който обикаля целия свят. Това, което е много трудно за компании като тази, е да работим съвместно по иновации не само на едно място, а интегрирано в целия свят – в различни часови зони, с различни култури. Голямо предизвикателство е – опитваме се да го разрешим, като събираме развойните си екипи на едно място. Понякога доста местим служителите си. Например трябваше ни определен инженер в Израел и затова го преместихме от Орегон. Това, макар и ефективно на този етап, не е устойчиво в дългосрочен план, затова се опитваме и да използваме различни инструменти, като видеоконференции и срещи например, за да продължим да работим заедно, без да сме на едно място.

Освен това хората извън компанията може би смятат, че с всички ресурси, които гигант като Intel има, иновацията се случва лесно и всичко, което трябва да направиш, е да отидеш с идеята си при мениджъра. Но реалността е доста по-различна: с раждането на идеята възникват редица препятствия – финансиране, убеждаване. Трябва да бъдат убедени доста хора, че тази идея си заслужава ресурсите и времето. Мисля, че много добри идеи са убити точно на тази стъпка, което понякога се оказва и грешка в по-дългосрочен план. В по-малките компании подобни решения се случват много по-бързо, следователно по-бързо се комерсиализират и монетизират. Трудността в малката компания може да е липсата на ресурси.

Интервюто взе Александра Козбунарова

В по-малките компании иновациите се случват много по-бързо, следователно по-бързо се комерсиализират и монетизират.

Юрген Бенинг води правния отдел на технологичния гигант Intel. Той се присъединява към компанията през 1991 г. в Париж, след като няколко години е работил за различни кантори в Дюселдорф и в правния отдел на Marriott Corporation във Вашингтон. След четири години в парижкия офис на Intel Бенинг заема различни позиции в правните отдели на компанията в Мюнхен, Сакраменто и Финикс.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK