КФН: "Булгартабак" не е разкрил важна информация по законовия ред
Регулаторът не планира да изследва кой държи дяловете на второто по големина публично дружество
Второто по пазарна капитализация публично дружество - "Булгартабак холдинг", не е разкрило по правилата важната информация и затова регулаторът може да му наложи малка глоба. Това става ясно от отговори на Комисията за финансов надзор (КФН) на въпрос на "Капитал". Нарушението е, че вместо до специализираните борсови сайтове за важна информация и отчети компанията е обяснила само на сайта си, че спира износа за ключов пазар и затваря "София-БТ". Колко важна е новината показват спадът в цената на акциите - с 28% до 42 лв. за лот последна цена в четвъртък. Въпреки това според регулатора няма съмнения за накърнени интереси на инвеститорите или за извършени пазарни злоупотреби.
Освен това КФН не планира да се захване с обследване на собствеността на публичната компания. Първо, мажоритарният пакет е скрит зад офшорки, а от миналата седмица и нови 12% преминаха към свързана с холдинга дубайска офшорка.
В нарушение на правилата
Съобщението, което "Булгартабак холдинг" публикува на страницата си миналата сряда, носи всички качества на термина вътрешна информация, за която следва да се прилага строго определен ред на разкриване едновременно до регулатора и заинтересованите страни. Причината е, че това може да доведе до съществена промяна в цената на акциите и да ощети интересите на инвеститорите. За публичните дружества този ред далеч не се изчерпва със съобщение на корпоративен сайт, който играчите на борсата няма как да проверяват непрестанно. Затова компаниите на капиталовия пазар сключват договори и плащат на специализирани агенции, които им помагат да изпълнят законовото си задължение.
Проучвайки поведението на "Булгартабак" по отношение на информацията за износа и затварянето на фабрика, КФН е установила, че към 23 март тя не е била подавана от дружеството към регулатора. Тя е налична единствено на страницата на компанията в интернет, но не е била насочвана към инвеститорите през X3News или Infostock, с които явно дружеството има договор. Въпреки това регулаторът приема, че съобщението е разпространено пред обществеността, макар и не по установения за това ред. За извършеното нарушение е предвидена имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв., посочват от регулатора в писмени отговори до "Капитал".
От КФН обясняват и защо според тях няма съмнение за ощетени инвеститори или пазарна злоупотреба: "Разкриването на вътрешна информация от страна на ръководството на "Булгартабак холдинг" АД на интернет страницата на дружеството е постигнало целеното от законодателя уведомяване на инвеститорите за решения, можещи да повлияят на търговията с финансови инструменти, издадени от дружеството. В случай че тази информация не бе разкрита, а се предприемеха директно действия по изпълнение на взетите решения, би било налице сериозно накърняване на интересите на инвеститорите, съответно биха се създали условия за търговия на база тази неразкрита вътрешна информация. Посочените от Вас решения на ръководството на "Булгартабак холдинг" АД, касаещи дейността на холдинга, са публично огласени, предвид което всички инвеститори могат да вземат инвестиционните си решения, като ги вземат предвид."
Това виждане не се споделя масово сред инвестиционната общност. Управителят на "Бул тренд брокеридж" Владимир Малчев е на мнение, че тази информация не е била разкрита по нормалния и правилния начин, за да е полезна. "Най-малкото тя не е изчерпателна. Това не е информация до инвеститорите, а до масовата публика", посочи експертът и обясни, че такова съобщение би трябвало да е придружено от повече разяснения, например какъв е обемът на продажбите към Близкия изток, които спират, защото за средния инвеститор единственото известно е какъв дял от приходите на "Булгартабак" прави този износ. По-умерен в оценката си е Гено Тонев от пловдивския посредник "Юг маркет", според когото информацията е била "сравнително добре комуникирана", но със сигурност "Булгартабак" е можела да положи малко повече усилия в интерес на инвеститорите.
Старата битка за търгово
Другият по-съществен въпрос покрай събитията около "Булгартабак" от последните две седмици е свързан с големите прехвърляния на пакети акции. Ден преди съобщението за спиране на продажбите за Близкия изток, на 15 март Едоардо Миролио прехвърли 7.22% от дружеството на неизвестен купувач. Опитите на "Капитал" да разбере кой е той със запитвания до Централния депозитар и Българската фондова борса (БФБ) не доведоха до резултат, а това е важно обстоятелство, тъй като няколко дни по-късно този купувач препродаде с печалба пакета на дубайската офшорка TGI Middle East FZE. Тя придоби и официалния дял от 5%, който депутатът от ДПС Делян Пеевски държеше в "Булгартабак" до миналата седмица, и така уголеми пакета си до над 12%. Тази информация следва да бъде разкрита от дружеството до регулатора и инвеститорите, но преди това трябва да бъде докладвана от самите акционери. Тъй като не са изтекли законовите срокове, за нарушение на този етап не може да се говори, обясниха от КФН.
"Капитал" попита и дали регулаторът ще разследва евентуална връзка между TGI Middle East FZE и другите два големи акционера на "Булгартабак" - Stiga Anstalt и Woodford Establishment, които си поделиха собствеността над собственика на холдинга BT Invest през 2014 г. и 2015 г. Търсената цел на раздробяването беше да се избегне търговото предложение към миноритарните акционери в дружеството.
Основания да се търси свързаност между новия акционер и старите офшорки има: например дългогодишният изпълнителен директор на "Булгартабак" Венцислав Чолаков представлява и мажоритарния собственик BT Invest, и дубайската TGI Middle East FZE. В сектора той се приема за доверено лице на Делян Пеевски, който нееднократно е посочван от бившия си партньор Цветан Василев като краен собственик на цигарения холдинг.
За да се случи това обаче, регулаторът трябва да докаже връзка и да задължи крайния собственик да спази закона. "Не може да се направи извод, че към момента съществува лице, за което е възникнало задължение за отправяне на търгово предложение, коментират от КФН и уточняват, че следва да се имат предвид и ограниченията на нормативната уредба по отношение на установяването на действителен собственик на дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, независимо от които КФН извършва проучвания и обменя информация с административни органи в страната и чужбина именно с цел максимална защита интересите на инвеститорите."
