С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 25 мар 2016, 14:41, 11800 прочитания

Владислав Михов: Няма друг европейски пазар с 10 цигарени компании

Главният мениджър на Japan Tobacco International за България пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил:
Владислав Михов е главен мениджър на Japan Tobacco International (JTI) - България, от 2012 г. Има близо 25-годишен опит в местната и международнаjd цигарена индустрия. Работата му в сектора започва през 1992 г. като супервайзър национални продажби в RJ Reynolds, а през 1996 г. е назначен за мениджър за България на компанията. През 1999 г. Japan Tobacco, компанията - майка на JTI, купува бизнеса и марките на RJ Reynolds извън САЩ. В периода 2000 - 2008 г. Михов отговаря за доставката на марките на JTI за безмитния пазар в България и участва в различни проекти за бизнес развитие в други страни. През 2008 г. става търговски директор на JTI - България, а през 2012 г. заема позицията главен мениджър на дружеството. Владислав Михов e първият българин, който оглавява дейността на JTI у нас. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски", има и редица квалификации по маркетинг и продажби от Ashridge Business School, IMD, London School of Business и други.
JTI увеличи пазарния си дял от 5.7% през 2014 г. на 7.2% през 2015 г., като по този начин е на шеста позиция на цигарения пазар. Компанията е представена в България с брандовете си Camel, More, Winston, Sobranie, LD и др.
Най-бързо растящата компания сте през миналата година, и то при ръст на пазара от 19%. Част от вашата стратегия ли беше това?
Ние сме тук, за да представляваме по най-ефективния начин интересите на нашата компания. Стратегията ни естествено е да растем на българския пазар. Ние бяхме последната от мултинационалните цигарени компании, като се върнахме тук през 2008 г. Голяма част от нашите търговски марки са нови за българския пазар. Стратегията ни е растеж по правилния начин и при спазване на всички правила. Миналата година е една от годините, в които сме успели да се движим в правилната посока. Причините са много – компанията, за която работим, създадените от нея марки, инвестициите за непрекъснато подобряване на качеството на продуктите и инвестициите в хората.

Как се продава успешно дискриминиран продукт, опасен за здравето?
Той е толкова опасен, колкото вероятно много дълъг списък от продукти и човешки навици. Тази тема е безкрайна. Ние работим, като се конкурираме с останалите играчи на пазара за съществуващите пушачи и като спазваме правилата и законите на държавата, в която оперираме. Опитът от целия свят показва, че тази дискриминация на продукта не променя агресивно и активно навиците на хората. Трудности има във всеки бизнес.


За разлика от други компании не стоите агресивно на пазара?
Ние сме съсредоточени в нашия кодекс на поведение, имаме такъв като всяка международна компания и в някаква степен той може да е по-рестриктивен спрямо нас и от действащото законодателство. Като компания разглеждаме процеса не толкова като изолиран в тази държава, колкото като имидж и стандарти на поведение на компанията в целия свят. Така че и при най-малко съмнение за това, че бихме могли да нарушим правилата на компанията, предпочитаме да не го правим. За нас името на компанията и имиджът на търговските ни марки са най-големият приоритет наравно с нашите служители.

Има ли други държави в света освен България, на която да се конкурирате с още осем-девет други цигарени компании?
Няма, поне на ниво Европейски съюз. У нас има седем много активни фирми и три с не толкова редовна активност. Има много силно работещи местни и регионални производители и са представени всички международни компании. Българският пазар е изключително конкурентен и ценово чувствителен. Има активно предлагане на около 40 марки, над 180 разновидности на тези марки са на пазара.

Честна ли е конкуренцията?
Ние сме на пазара, за да следим за собственото си поведение. Има някои нелоялни практики на българския пазар, те са и в сферата на публичното поведение на компаниите, и в начина, по който те подкрепят своите търговски марки. Нашата цел не е да ги следим. За това има държавни органи и институции, чиято работа е да следят за поставянето на играчите в еднакви и адекватни условия за тяхното развитие.



Ако изключим миналогодишната акция на Агенция "Митници" в производствата на цигари и складовете, мислите ли, че останалите държавни институции работят добре и поставят компаниите при еднакви условия?
Работим в средата такава, каквато тя е. Ние няма да отговорим на нито едно предизвикателство, което е свързано с нарушаване на действащо законодателство. Ако някой го прави със своето поведение, видимо или невидимо, нека си понесе последиците, ако органите преценят.

Да, но понякога имате срещу себе си всички лостове на държавата в полза на ваши конкуренти, като например внезапната промяна на акциза през миналата година?
Опитваме да се адаптираме по най-професионалния начин, стремим се да взимаме най-правилните решения, за да гарантираме продължаващия ръст на нашите марки. Ние се опитваме заедно с индустрията да бъдем добри партньори в диалога с правителството, с отделните министерства, опитваме се да предоставяме максимално голяма палитра от международния си опит и знания, готови сме да го направим по всяко време. Решенията са такива, каквито са, и ние сме длъжни да се съобразяваме с тях. Разбира се, ние години наред говорихме, че трябва да има предвидимост, че трябва да има справедлив начин, по който този увеличаващ се акциз да бъде разпределен в различните ценови сегменти. Предоставили сме цялата необходима информация, вероятно тези, които променят рязко структурата на акциза, имат своето основание. В крайна сметка министърът на финансите е този, който го определя, и парламентът е този, който го гласува. Неслучайно в края на 2014 г. с разбирането на по-голямата част от индустрията беше приет акцизният календар. Тази последна промяна, която беше въведена в края на ноември 2015 г., не е в полза на т.нар. висок сегмент на цигарения пазар, т.е. тя го прави непропорционално по-скъп спрямо останалите, ако приемем, че пазарът е разделен на три сегмента – нисък, среден и висок. В някаква степен той като че ли наподобява данък лукс – понеже пушите по-луксозни цигари, ще плащате повече. Как ще се отрази върху пазара е рано да се предвиди, тъй като все още продуктите не са навлезли достатъчно на пазара, за да видим реакцията на потребителите. Ние вече сме обявили цените си, те са в публичния регистър на Министерството на финансите. Всяка структура на акциза има теоретично влияние в посока ценово компресиране или декомпресиране на пазара. Структурата теоретично може да дава като изчисления някакъв желан ефект в бъдеще, но на практика може той да не бъде постигнат.

Ще се запази ли при това положение двуцифреният ръст от миналата година?
Световната практика показва, че е грешно да се смята, че потреблението винаги се свива чак толкова бързо заради промяна на акциз или цени, както не се свива и заради понякога излишните и необмислени ограничения, които се поставят пред индустрията. Какъв е ръстът на пазара и какви са приходите в бюджета у нас зависи повече от друго и това е ефективната и системна работа с контрабандата. Ние я подкрепихме на 100% и бихме подкрепили действията на всяко правителство в тази посока. Говорим дали един сериозен финансов ресурс се разпределя между някакви заинтересовани групи от хора, или влиза в бюджета и се използва за всички дефицити, които съществуват. Това е от огромна важност. Важно е и да има предвидимост, яснота при законодателството спрямо субектите на пазара. Контролът върху тютюна, производството на цигари и тяхната търговия трябва да бъдат в една единна система, защото не можете да контролирате само част от тази система и да искате резултат.

Има ли достатъчно добри механизми за контрол по цялата верига?
Има още много какво да се направи, защото точно темата с контрабандата е много дълга, тя има различни източници и не може да се овладява само една част от нея, а другите да не се ограничават. Според нас голяма част от нелегалната търговия е с нарязани тютюни, които се потребяват директно. Не казвам нищо, което не се знае, защото, ако влезете в интернет, ще намерите десетки телефони и контакти, които са готови да ви извършат доставка до дома на тютюн за пушене. Това продължава и все още никой не се е фокусирал силно върху този проблем. Има логика в последните промени в закона за тютюна - да бъде въведен регистър на производителите на тютюн и на изкупуващите го и да има повече контрол. Нелегалната търговия с тютюни е голяма част от общата нелегална търговия на тютюневи изделия. През 2013-2014 г. само заловеният от МВР и Агенция "Митници" нелегален рязан тютюн за свиване е в пъти по-голямо количество от легално продаденото. Относно цигарите - ние не сме в състояние да изследваме целия поток, можем да отчитаме кои са търговските марки, които се намират на пазара и които не е трудно да се купят. Заедно с индустрията разполагаме с т.нар. изследване на празните опаковки в България, което се прави два пъти годишно и то безспорно показва две неща – от една страна, компаниите и от друга страна, търговските марки, които се разпространяват най-много, без да е платен акциз в България за тях.

Ще продължи ли окрупняването на дистрибуторите на тютюневи изделия?
В развитите пазари обикновено няма такова количество дистрибутори, каквото имаше в България преди няколко години. Във всеки град имаше регионален дистрибутор и по-малки, които се надпреварваха да създават национални структури. Процесът на намаляване на броя на дистрибуторите е логичен, пазарен и нормален на база на потребление, цени и търговски отстъпки. Въпрос на избор на всеки производител е с кого ще работи. Последните данни показват, че броят на обектите с лиценз за продажба на тютюн и тютюневи изделия съвсем леко се свива. Оттам нататък смятам, че всякакви опити за насилствена концентрация на ниво търговия на дребно по какъвто и да е начин биха били погрешни и против принципите на нормалната конкуренция. Говорим за свободен пазар, за правото на всеки да определя вида и начина си на бизнес.

Лоялни ли са потребителите?
Проучванията на потребителските нагласи показват, че лоялността на потребителите намалява почти всяка година. В момента е около 80%, а преди две-три години беше 84-85%. В сравнение с останалите бързооборотни стоки това е висок процент на лоялност. Нека не забравяме и този странен микс от характеристики на българския потребител – за съжаление той не разполага с много свободни пари, от друга страна, е достатъчно разглезен в добрия смисъл на думата с огромно предлагане на различни варианти, различни търговски марки, а от трета страна, години наред е свикнал с традиционните силни марки на местните компании. Ние се отнасяме с огромен респект към консуматора, длъжни сме да му предоставим най-високото и балансирано качество, да отговорим на неговото вкусово предпочитание, като в същото време му предоставим и нови алтернативи.

Какви са предпочитанията на потребителите?
По-голямата част от българските потребители предпочитат дългите цигари, тенденцията им за растеж е отчетлива през последните пет години. Потреблението на дълги цигари е над 70% от пазара, независимо дали са слим или със стандартна дебелина.
В условните извънградски райони се пушат много повече дълги цигари, отколкото в големите градове. Освен това там се пушат по-малко и разновидности като super slim. Докато в големите населени места има по-високо потребление на king size цигари. Преди доста време ние опитахме да представим наши търговски марки с ниски нива на катран и никотин в ниския ценови сегмент и претърпяхме тотален неуспех, защото очевидно там се пушат други цигари и това е предпочитанието на потребителя.
В по-малките населени места е по-висока и незаконната търговия с цигари. Освен фискалното измерение друг е въпросът и какво консумират крайните клиенти на тази стока, какво е качеството на предлаганите продукти и какъв е рискът, който потребителите поемат с него, както и кой го контролира. Радваме се, че миналата година имаше много сериозни действия за ограничаване на незаконната търговия. Смятам, че контролът трябва да бъде системен, той трябва да се упражнява на всички нива на реализация на този бизнес, и сме готови да подкрепим такива действия всячески, защото това е в основата на това какъв ще бъде пазарът и в какво ще възпитаме потребителя.

Цялата минала година се говори за измервателни уреди и още няма решение да се въведат, а в края й правителството установи, че е трябвало да нотифицира ЕК предварително и така пак няма измервателни уреди при производството на цигари.
В рамките на ЕС е лесно да разберете как съответният проблем е решен в която и да е страна. Аз не вярвам, че институциите на европейските държави ще откажат подобно съдействие на България. Ако искате да разберете как се контролира производство и движение на стоки, всяка европейска държава, на територията на която има фабрики и складове, ще ви даде този отговор, всяка компания ще ви предостави тази информация, ако бъде поискана официално. Това важи за всяка индустрия.

По какъв начин ще отговорите на предизвикателството с цветните снимки на увреждания върху опаковките?
Вероятно имате предвид изискванията на Директивата за тютюневите изделия на ЕС. Те ще бъдат въведени във всички страни членки. България в това отношение се представя много добре - по степента на напредналост на процеса по транспониране на директивата в българското законодателство, по начина, по който държавните институции прозрачно и адекватно дават възможност на индустрията да представи гледната си точка по темата. Очакваме през март да се гласува законът окончателно. Би било проблем за всички, ако има забавяне, защото ние трябва да се подготвим - машини, логистика, организация, адаптиране. Относно самите мерки, които касаят опаковките - това е решението, то вече е взето на ниво ЕС, ние ще го изпълним на 100%, ще съблюдаваме стриктно неговото прилагане при нашите продукти. Каквото за всички, това и за нас.

Как ще се отрази на пазара анонсът за изтеглянето на "Булгартабак" от близкоизточните пазари, съкращаването на работни места и намаляването на изкупуването на тютюни след края на приватизационния договор?
Времето ще покаже дали и как публично обявените решения от страна на компанията ще се отразят на дейността й в България. Относно изкупуването на тютюна, отглеждан у нас, преди известно време с подкрепата на "Булгартабак" у нас беше организиран сериозен международен форум на тема български тютюн, където бяха очертани основните проблеми в сектора. Мнението, изказано от повечето специалисти, беше, че проблемите не са свързани с действията на изкупуващите тютюна компании. Прилагането на последните промени в закона за тютюна, свързани с въвеждането на регистри и изисквания, и поддържането на достатъчно добро качество на българският тютюн би следвало да помогнат за неговата конкурентоспособност.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 31 август

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Какво научиха авиокомпаниите от NASA 1 Какво научиха авиокомпаниите от NASA

Превозвачите използват космическите технологии, които улесняват полетите

24 авг 2019, 1097 прочитания

Възходът и падението на General Electric Възходът и падението на General Electric

Гигантът има динамична 127-годишна история, като от икона на американската икономика се превръща в обект на разследване за масивна финансова измама

23 авг 2019, 1904 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Всички ябълки в една кошница

Новата агрозона в пловдивското село Калековец има амбиции да обедини производителите и да им осигури пряк достъп до търговците

Опасно ядро около АЕЦ "Белене"

Интересът само от руска и китайска страна и липсата на сериозен частен инвеститор показва, че проектът за нова ядрена централа не е икономически изгоден

Чума отвъд прасетата

Африканската чума по свинете вече засяга и бизнеса в горите

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Добрият, лошият и безучастният

Важните уроци от кампанията "Не ми се обиждай, но...", която обръща внимание на щетите, нанасяни от предразсъдъците и езика на омразата

20 въпроса: Теодора Димова

Новият роман "Поразените" ни връща към събитията от 1944 г. и вече е в книжарниците