Всички ябълки в една кошница
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Всички ябълки в една кошница

Пламен Панчев и Светозар Василев (от ляво надясно) са двама от шестимата акционери в дружеството "Агро базар", което стои зад преокта за агроцентър

Всички ябълки в една кошница

Новата агрозона в пловдивското село Калековец има амбиции да обедини производителите и да им осигури пряк достъп до търговците

Силвия Радославова
15549 прочитания

Пламен Панчев и Светозар Василев (от ляво надясно) са двама от шестимата акционери в дружеството "Агро базар", което стои зад преокта за агроцентър

© Цветелина Белутова


Защо доматите са само гръцки? Какви са тези полски моркови? Как може френският картоф да е колкото нашенския? Тези и подобни супермаркетни жалби си имат не много интуитивно обяснение за трънливия път на местните плодове и зеленчуци от градината до масата. Производителите изпитват огромни трудности, защото пазарът е изкривен заради несъразмерността в субсидиите, които получават земеделците в различните страни - членки на ЕС. Оттук идват и по-големите ценови предимства в някои сегменти на вносната продукция, спрямо българската. Проблеми обаче има и в търговски аспект. Първо, малките фермери не могат да осигурят поединично достатъчни количества, така че да задоволят търсенето на големите вериги магазини и търговци. Второ, заради малотрайността на тези продукти и ограничената възможност да бъдат съхранявани земеделците от различни райони почти всяка година са принудени да продават стоката си на цена, която трудно покрива разходите за производството. Така веригата се натоварва и от прекупвачи, в чиито ръце се концентрира голяма власт.

Един проект има амбицията да промени това. Той е за изграждането на модерен агропроизводствен център и тържище в рамките на пловдивската "Тракия икономическа зона" в село Калековец, община Марица. На този единен пазар производителите на плодове и зеленчуци ще имат възможност да се обединяват при предлагането и директният им достъп до търговците ще бъде улеснен. Освен това е предвидено да бъде създадена инфраструктура за обработка, калибриране, опаковане и съхранение на продукцията по начин, който запазва добрия й вид.

Проектът, чиято прогнозна стойност е между 54 и 60 млн. лв., датира от 2013 г., когато е учредено дружеството "Агро базар". Новото сега е, че акционерите вече са придобили терена от близо 200 дка, статутът му е частично променен, а до края на годината този процес ще бъде завършен и ще стартира и изграждането на инфраструктурата. Инвестицията за този първи етап е около 3.5 млн. евро и включва само построяването на тържището за търговци на едро, а поради невъзможност засега да намерят голям инвеститор акционерите решават да правят зоната поетапно, като започват първата стъпка с лични средства.

От производители за производители

Собственици с равни дялове в "Агро базар" са оранжерийният производител Йордан Балабанов, собственикът на най-голямата на Балканите лаборатория за изследване на безопасността и качеството на храните "Алименти" и зеленчукопроизводител, Светозар Василев, Анелия Андреева, Атанас Щерев – оранжериен производител и търговец на земеделска техника и конструкции, Красимир Костадинов – земеделски производител и търговец на плодове и зеленчуци, и "Булплод" ЕООД, представлявано от управителя на "Тракия икономическа зона" Пламен Панчев. "Почти всички идваме от сектора на земеделието и храните, а Панчев е представителят на "Сиенит" - компанията, създател на "Тракия икономическа зона", разяснява Светозар Василев. Той разказва, че идеята за създаване на зоната в района на Пловдив е дошла именно защото тук са концентрирани много от производителите на плодове и зеленчуци, а освен това в града е разположен и Аграрният университет, чиито услуги могат да се ползват. Локацията обаче не означава ограничение в таргета и aгрoцентърът ще има капацитет да обслужва фермери от цялата страна. Компанията по думите му е създадена с цел да се подпомагат производителите и това е, което я различава от класическите борси, където просто се отдават площи под наем. В зоната на по-късен етап ще бъдат построени и преработвателни предприятия за консервиране, сушене и производство на храни от плодове и зеленчуци, където ще отива нестандартната или леко наранената стока, която няма търговски вид и поради тази причина много често се бракува.

Мащабният проект обаче засега не е намерил подкрепата на голям финансов партньор. Текат разговори с китайски инвеститори, но те не са представили конкретни предложения. Търсят се и възможности за подпомагането по европейските земеделски фондове и се изчаква да бъдат публикувани критериите за кандидатстване конкретните мерки в новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР). "Това финансиране изигра решаваща роля да стигнем до този етап, а Министерството на земеделието и храните ни съдейства при необходимост", подчертава Пламен Панчев.

Заедно с това акционерите продължават да търсят инвеститор, който да ги подкрепи, но обмислят и да предложат акционерно участие в агрозоната и на земеделците, които ще са и нейни ползватели. "Реалистично можем да говорим, че проектът ще бъде напълно завършен през 2020 г. Пътят е дълъг", казва Пламен Панчев.

Силни заедно

"Идеята ни е да предложим един нов продукт, който на запад работи отдавна. Първо, това е услуга за производителите на плодове и зеленчуци, които да се срещнат и да се обединят в производството на еднородна продукция, което е важно за големите клиенти. Тоест да може да се задоволи търсене и на големия европейски пазар, и на вътрешния пазар. Тези пазари изискват еднородна продукция, която е подготвена и опакована по един начин и съхранена в добри условия. Такова съхранение сега се прави трудно", обяснява Василев. Действително често когато малките производители наберат плодовете и зеленчуците в горещ ден, те не ги прибират веднага в хладилници, а събраната продукция престоява до края на деня в кофи при много високи температури на полето, което е и предпоставка за бързото й разваляне. По данни на представители на сектора заради това лошо съхранение се губят около 50% от стоката и това е една от големите причини производството да не е рентабилно.

Агропроизводственият център не само ще помогне тези загуби да се минимализират, но ще има и функция на свързващо звено, което обслужва заявките на големите търговци към малките производители. "Тъй като търговците обикновено търсят стока в определени количества от определени сортове, те ще могат да заявяват това предварително, както и да предоставят семена. Тези договори ще дадат спокойствие на производителите, че продукцията им ще бъде купена и прибрана в деня, в който е събрана, а оттук те ще могат и по-добре да планират – каква печалба биха реализирали, колко работници и в кой период ще са им необходими за стопанството, дали и кога да правят модернизация", смята Василев.

Обединяването на фермерите обаче не е лесна задача. Като започнем от това, че администрацията не поддържа актуален регистър на производителите, и стигнем до това, че това е един сектор, в който, след като години наред бяха задължително кооперирани в ТКЗС, сега хората просто не искат да се сдружават, макар че средства за тази инициатива бяха предвидени дори в ПРСР. Този проблем мениджмънтът на "Агро базар" решава със собствени усилия, създавайки вътрешна база данни за производителите, които развиват такова земеделие в района. До този момент са посетени и регистрирани 2500 земеделци от сектора на плодовете и зеленчуците, като в Google Earth са отбелязани терените, които се обработват, какви видове и сортове се отглеждат. Порталът трябва да даде картина какво може да бъде произведено в следващите години и тази картина да бъде представена на търговците.

Инициативата среща голяма голяма подкрепа не само от земеделците, но и от местната власт и агрономическата общност в района. "И бизнесът от Първомай очаква с нетърпение да се случат проектите в Калековец и Калояново (виж карето), защото при нас преработвателната промишленост набира скорост и се нуждае от увеличаване на земеделската продукция", казва кметът на Първомай Ангел Папазов. Кметът на община Марица Димитър Иванова пък обяснява, че разчита на всички тези проекти да осигурят и работни места за новооткритото земеделско училище в село Маноле.

Аграрният бум в Пловдив

В процес на изграждане в момента е и агроцентърът "Калояново" до Пловдив. Той е проект на българско-израелската компания "Сенсор", която участва в развитието на "Тракия икономическа зона". Очакванията са проектът да бъде финансиран по европейска програма.

"Калояново и Калековец са по-скоро две части от една от стратегическите линии за развитие на "Тракия икономическа зона" – земеделие и преработка на селскостопанска продукция. "Сиенит" участва и в двете с инвестиции, в Калояново с 50%", казва Пламен Панчев, който е и председател на съвета на директорите на "Сиенит холдинг".

В Калояново вече има подписани договори с над 70 земеделци, а инвестицията за първия етап от изграждането на зоната там е около 4 млн. евро.

Защо доматите са само гръцки? Какви са тези полски моркови? Как може френският картоф да е колкото нашенския? Тези и подобни супермаркетни жалби си имат не много интуитивно обяснение за трънливия път на местните плодове и зеленчуци от градината до масата. Производителите изпитват огромни трудности, защото пазарът е изкривен заради несъразмерността в субсидиите, които получават земеделците в различните страни - членки на ЕС. Оттук идват и по-големите ценови предимства в някои сегменти на вносната продукция, спрямо българската. Проблеми обаче има и в търговски аспект. Първо, малките фермери не могат да осигурят поединично достатъчни количества, така че да задоволят търсенето на големите вериги магазини и търговци. Второ, заради малотрайността на тези продукти и ограничената възможност да бъдат съхранявани земеделците от различни райони почти всяка година са принудени да продават стоката си на цена, която трудно покрива разходите за производството. Така веригата се натоварва и от прекупвачи, в чиито ръце се концентрира голяма власт.

Един проект има амбицията да промени това. Той е за изграждането на модерен агропроизводствен център и тържище в рамките на пловдивската "Тракия икономическа зона" в село Калековец, община Марица. На този единен пазар производителите на плодове и зеленчуци ще имат възможност да се обединяват при предлагането и директният им достъп до търговците ще бъде улеснен. Освен това е предвидено да бъде създадена инфраструктура за обработка, калибриране, опаковане и съхранение на продукцията по начин, който запазва добрия й вид.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK