Камиони на абордаж

Все повече български компании се отказват от превози до Великобритания заради тайно качили се мигранти и големите глоби

Лагерът до френското пристанище Кале е основният източник на проблемите
Лагерът до френското пристанище Кале е основният източник на проблемите    ©  Reuters
Лагерът до френското пристанище Кале е основният източник на проблемите
Лагерът до френското пристанище Кале е основният източник на проблемите    ©  Reuters

Може би сте чували за "Джунглата". Така наричат лагера, заформен от мигрантите до френското пристанище Кале (Calais), откъдето тръгват фериботите за Англия. Оттам бяха кадрите, на които се виждаше как стотици щурмуват един такъв в края на януари тази година в желанието си да стигнат до острова, където да устроят живота си."Джунглата", разположена в опасна близост до тази гореща гранична точка, и бежанската криза, разразила се из Европа, се оказват сериозен проблем за българските превозвачи, като им носят загубени пари и загубени пазари. Причината е проста. Мигрантите атакуват камионите, в които те виждат средство за стъпване на английска територия, и явлението е масово. Обединеното кралство винаги е било като магнит за търсещите щастие, разказват превозвачи. Никога обаче натискът на мигриращите не е бил толкова силен и откровен, като на около 100 км преди пристанищната зона рискът ставал огромен.

"Шофьорът прави пълна проверка на камиона, тръгва и след 5 минути те вече са се накачулили. Режат брезента. Качват се върху осите на автомобила. Скачат от козирките на бензиностанциите върху ремаркетата", разказват превозвачи. А от съюза вече описват мигрантите като "с извинение, скакалци", от които не могат да се опазят. Накрая се стигало дотам, след всякакви мерки за сигурност, в ремаркета, пълни догоре с по 52 палета, пак да се намират по 8-10 "бежанци". Част от тях шофьорите откривали сами и сваляли или предавали на полицията. Една част обаче се хващала чак от английските гранични власти. Това коства огромни глоби на шофьорите и на транспортните компании. Само от Съюза на международните превозвачи казват, че за миналата година английските власти са наложили глоби на над 70 български фирми, като от началото на тази година, глобените са 20. Санкциите могат да стигнат и 2000 паунда на глава намерен в камиона човек, като адвокатите на сдружението са успели да редуцират общите глоби с над 150 хил. паунда, без да казват общата платена сума. Паричните санкции водят и до друго. Огромният проблем, който властите явно не успяват да решат, отказва все повече български компании да правят превози до Великобритания, което стеснява още повече и без това вече свития периметър на действие на транспортния бранш.

Французите пропускат, англичаните не

Преди да се качат на фериботите от Кале за Дувър, камионите минават през две проверки, разказва Гергана Друмева, спедитор в "Биомет". Първата се прави от френските власти, които използват скенери за въглероден диоксид, за да установят има ли хора в преминаващите камиони.Следва проверката от английските власти, които освен скенери използват и кучета. Практиката показва един и същи сюжет – проверката от френска страна минава успешно, но английските проверяващи намират нелегални емигранти.През миналата година на два пъти в камиони на "Биомет" е установено наличието на нелегални емигранти при проверка от английска страна. В единия случай, в полуремаркето на камиона пълно догоре с товар, са открити цели осем човека. "И брезентът на камиона, и пломбажното въже и пломбата са били в цялост при проверката. Чак след много обстойна проверка се е установило, че пломбажното въже е било срязано, а после залепено на място, трудно видимо при обикновен оглед", разказват от компанията.Така започва и финансовата страна на нещата. При откриване на хора в камионите английската Border Force налага глоби на шофьора и на компанията. Те могат да започнат от 200 и могат да стигнат до 2000 паунда на открит емигрант. След това компаниите могат да изпратят възражение до английските гранични власти и глобите могат да бъдат намалени няколко пъти, ако фирмата и шофьорът докажат, че са следвали стриктно инструкциите, разпространени от Border Force. За целта шофьорите попълват checklist. В него отбелязват всички проверки, които правят при всяко спиране - на пломбата, на пломбажното въже, на цялото ремарке.Има и случаи, в които след открити нелегални емигранти не са налагани глоби, въпреки че случаите са еднотипни с тези, при които са наложени глоби. Глобените имат право да се обърнат и към английски съд, ако не са доволни от произнасянето по тяхното възражение. Но това е бавно и скъпо начинание, като дори при успех, разноските са такива, че обезмислят това начинание. Юристът на "Биомет" Венелин Илиев отбелязва, че в цитирания случай с осемте нелегални емиранти, на английската Border Force й е отнело 3-4 пъти повече време, за да обработи случая и да се произнесе.

Гергана Друмева разказва, че на курсовете към Англия изпраща само опитни шофьори, инструктирани добре къде да спират и какви мерки да предприемат. Въпреки това, тя казва, че поне веднъж месечно някой от тях и съобщава, че е открил нелегални емигранти, качили се в ремаркето. Според Венелин Илиев основният проблем е, че отговорните власти допускат на такова рисково мято да има толкова много хора в палатков лагер и че ако това бъде преустановено, рязко ще намалеят и случаите на открити нелегални емигранти.

Стесняване на хоризонта

По думите на превозвачи, френските гранични власти не правят нищо със задържаните, като те биват пускани обратно и така до следващия камион. Индиректният ефект за компаниите е, че санкциите правят превозите за английския пазар все по-малко атрактивни. "Доста фирми се отказаха да возят за Англия", казва Йордан Арабаджиев, изпълнителен директор на Съюза на международните превозвачи. Последната глоба на най-голямата автомобилна компания в страната пловдивската ПИМК е 18.3 хил. паунда и е наложена преди 7 месеца. По думите на един от собствениците й, Илиян Филипов, тя се е отказала да вози за Англия, като досега е платила глоби в общ размер от 70 хил. паунда за намерени в камионите мигранти.Последната глоба, наложена на фирмата на Ангел Траков "АИТ интернешънъл транспорт", пък е 13.5 хил. евро и е отпреди месец и половина. И той казва, че е започнал да избягва превозите за Великобритания, освен ако не са за някой стар клиент, на който не може да откаже. Така периметърът на действие за транспортните компании, които пострадаха след влошаването на отношенията между Русия и Европа и опасностите в Близкия изток, се стеснява все повече и повече.

Набези има и по южния фронт на континента при фериботните превози между Гърция и Италия. Разликата е, че там глоби не се налагат, но за сметка на това се конфискуват камиони и се задържат шофьори. Едно от трасетата на ПИМК е именно оттам. Филипов разказва, че мигранти се качват по светофарите на Патра, откъдето тръгват редовните фериботни линии. В Коринт камион е задържан за 6 месеца, след като шофьора сам е съобщил на полицията, че е открил мигранти в камиона си. Двама шофьори на компанията пък са излежали по две години несправедливо в затвора в италианския град Бриндизи. Той не смята, че шофьорите имат вина за проблема с мигрантите, като обяснява, че властите не отчитат факта, че в тях не се намират повече пари от тези, дадени им от фирмата преди тръгването на съответния курс. "Ние сме последна дупка на кавала. За граничните власти в другите държави е нормално бизнесът да плаща", казва той, като това според него е и начин българските превозвачи са бъдат изтласкани от даден пазар.Обратно на Кале обаче недоволство от френските власти изразяват и чужди компании, като от браншовите организации и на Великобритания, и на Ирландия вече настояха пред френските власти да преместят лагера, за да може превозвачите да минават без страх от насилие и от санкции, а бизнесът и стокообменът да продължат.

Още от Капитал