С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 апр 2016, 17:59, 4085 прочитания

Очакваме пазарът за фирмена информация да се удвои до три години

Андрей Андреев, директор на "Сиела Инфо регистри" в "Сиела Норма"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка:

Андрей Андреев работи в "Сиела Норма" като ръководител на отдел "Сиела Инфо регистри". Има 27-годишен професионален опит в създаването на маркетингови и пазарни проучвания и икономически анализи. Ръководи екипа, отговорен за развиването и подобряването на правно-информационната програма за фирмени данни "Сиела Инфо".
Как "Сиела Норма" реши да навлезе в системите за предоставяне на фирмена информация и как се развива този бизнес в България?

- Беше естествено развитие на компанията, което идва след 30 години събиране на информация и развиване на бизнес модела. В един момент достигнахме техническата и търговската възможност да предлагаме подобни услуги под формата на фирмено разузнаване. То позволява на различни заинтересовани лица или наши клиенти да получат пълноценна и достоверна информация за своите търговски партньори, да правят маркетингови проучвания, да удостоверят платежоспособността им и да разберат дали данните, които имат, са актуални.


Конкуренцията е много силна и всичко опира до качеството на информацията. Пазарът през 2014 г. е около 40 млн. лева, но очаквам удвояване до около 60 - 70 млн. лева след четири години. Това се дължи на няколко фактора – икономическия растеж, новите регистрации на фирми и дефлацията в страната. Тенденцията е да се увеличава обемът на извадките, а цените да се запазят.

Какви данни се включват в тези платформи?

- Статистиката ни показва, че от началото на развитието на частния бизнес през 1989 г. досега 2.4 млн. души са участвали във фирми, обществени организации и партии. Очаквам през тази година да се регистрират още около 60 хил. фирми. Има голям интерес на чуждестранни компании – например само през първите три месеца на годината вече има над хиляда регистрирани гръцки дружества. Чрез инструментите за фирмена информация ние можем да проследим всичко и какво са правили – било бизнес или обществена дейност. Основните усилия при развитието на подобна платформа е допълването на публично достъпните данни с допълнителни такива. Например актуални финансови показатели – "Сиела Норма" обработва огромно количество счетоводни отчети всеки ден. Което е и голяма сила, защото не всички публикуват своите финансови резултати или го правят с голямо закъснение. "Сиела Норма" разполага с пълна извадка, която е по-добра от тази на НСИ, НАП или други държавни институции. Това ни дава предимства, когато предоставяме извадки за нашите клиенти.



Проблемите са свързани основно с разминаванията на вписванията и развитието на дейността на самото дружество. Причината за това е, че Търговският регистър позволява да се впишат фирми с доста общо описание на дейността. За да се формира точна представа с какво се занимава компанията, трябва да минат една-две години и това да се разбере през одиторския доклад или финансовия й отчет. Практиката показва, че компанията така публикува две различни дейности. Освен заради разминаването в описанието донякъде това се дължи и на изменение на основния й бизнес с времето. Това кара компаниите, които развиват платформи за фирмена информация, да проследяват всяка година освен финансовите показатели и промяна в собствеността дали дружествата не изменят и фокуса си на действие. Друг важен критерий е промяната на персонала, което ни дава по-актуална и честа представа за състоянието на дадена фирма. Защото финансовите резултати се публикуват веднъж годишно или на тримесечие, ако дружеството е листнато на борсата. Докато при увеличение или намаляване на персонала може да определите дали компанията расте, изпитва проблеми и съкращава служители или се преструктурира. Обработват се доста рискови фактори – дали фирмата има задължения към НАП, искове по несъстоятелност, навлизане в ликвидация и пр.

Идеята на фирменото разузнаване не е ли по-скоро превантивна – тоест да не се чака дадена компания, която е клиент или доставчик, да влезе в процедура по несъстоятелност или ликвидация?

- Следят се основно финансовите показатели – активите и печалбата най-вече. Ако гледате конкретна фирма, сте прав, но тази информация за несъстоятелност или ликвидация е много полезна, когато се изследват собственици и свързани дружества, защото подобно икономическо поведение може да се възпроизведе по веригата. Има и друга гледна точка. Ако сте в даден сектор и проследите причините, поради които доста компании изпитват затруднения или не могат да се справят, това може да ви покаже тенденциите в дадена индустрия. Така например след строителния бум и настъпилата криза в момента близо две трети от дружествата в сектора са неактивни или в икономическа смърт.

Кои са другите предимства при ползването на подобни платформи?

- Чрез направата на обстойно проучване можете да намерите търговски партньори на базата на всички тези показатели. Така можете да оцените техните възможности – дали имат финансов и производствен ресурс, капацитет, достатъчно персонал и др. Освен това се преценява не само на база моментното състояние на дадена фирма, но и как тя се е развивала през годините. Това е много важно, защото моментното състояние може да е създадено изкуствено, особено ако предхожда продажбата на компанията. Затова е хубаво да се погледнат последните три, четири или пет години, а ние разполагаме с история 10 години и повече назад.

Също така при работа на търговци с партньори в България е много популярно т.нар. отложено плащане, което се извършва не при доставката, а след определен брой дни. Когато разполагате с информация, може по-добре да планирате бизнеса си. Например, ако трябва да пусна голяма доставка на една фирма, която трябва да плати, след като получа стоката, мога да разбера какъв е рискът за събиране на парите в зависимост от моментното състояние на партньора. Може да се проследи какво е състоянието на свързаните фирми на собствениците, за да се прецени дали от някоя здрава компания не се прави заявка за такава в лошо състояние, която да не може да си плати. Подобна информация може да е полезна и за банки, телекоми и други търговци, които предоставят кредити или стоки на изплащане, за да оценят риска на своите клиенти.
Важен е факторът как се свързват различните данни, защото в България има хиляди с име Иван Иванов, но можете да намерите конкретно лице, като обвържете имената му с ЕГН, адресна регистрация, фирми и пр.

Какви са клиентите на такива решения за фирмена информация?

- Всякакви. Клиентите, които правят най-много заявки, и тези, които ползват най-голям обем данни, не съвпадат. Мобилните оператори например проверяват не само фирми, но и физически лица.

Те нямат ли собствени бази данни?

- Ползват и нашите масиви. Техните отразяват вече сключените договори. Преди да сключат по-голям контракт, те проверяват клиентите си, особено ако са фирми, и търсят за други свързани такива в тежко състояние.

Много големи търговски вериги използват дистанционно нашите бази данни, като проучват риска за своите подизпълнители. Банките вече не проучват директно своите клиенти, а прехвърлиха тази дейност на специализирани фирми, които също търсят подобна информация, за да направят оценка на състоянието на компаниите и на свързаните лица. Времето за безогледно даване на кредити отдавна мина.

Друго приложение е при маркетингови проучвания. Например, ако планирате да откриете магазин или офис в някой регион, ще искате да видите какви други фирми оперират там, с които можете да работите или които да са ви клиент. Този подсегмент започва да се развива, след като през последните години се подобри бизнесът в България като цяло и има възстановяване на икономическата активност.

При положение че голяма част от информацията е публична, защо се налага да се опре до такива решения?

- Пазарът за подобни услуги се развива силно, като не само ние, но и конкурентите ни растат и генерират печалба. Причината е в индивидуалните справки – събиране и подреждане на информацията по желание, подреждане в исторически план, структуриране и др. Клиентите не получават просто екселска таблица, а форматни данни, които да интегрират в своите системи. Предпочитат ги само в обработен вид, при това според техни изисквания. В много случаи те не очакват, че ние можем да им предоставим толкова много информация, затова при индивидуалните справки се работи с различни звена на дадена компания. Понякога те отварят техните си бази данни за нас, като целта е да видим дали информацията им е актуална и коректна. Много често разбираме, че съдържанието, с което разполагат, не е тяхно, тоест те работят за други, в повечето случаи големи компании, които аутсорсват тази дейност.

Не е ли рисково за големите компании предоставянето така на тези данни?

- За тях е риск, но това, което правим, е от косвена ползва, защото те могат да изолират тези данни, които не са им полезни.

Коя е най-купуваната информация?

- Масово в момента е продажбата на контактни данни. При това най-баналните – имейли, за да се спамят с различни съобщения. Платформи като нашата предоставят и корективи, които отсяват дали срещу даден имейл седи правилният човек и дали има смисъл да се праща е-писмо. Изтичането на такава контактна информация от мобилните оператори е основният източник на подобни бази данни. Хакерските атаки имат конкретна цел, те се ползват, когато трябва да се намери определена информация от конкретно място. Лошата организация много често е най-добрата защита срещу такива атаки. От друга страна, тези клиенти купуват нашите данни именно защото са по-добре подредени.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

MGM продава комплексите Bellagio и Circus Circus в Лас Вегас за 5 млрд. долара MGM продава комплексите Bellagio и Circus Circus в Лас Вегас за 5 млрд. долара

Целта на американския казино оператор е да подобри баланса си

16 окт 2019, 329 прочитания

JPMorgan с по-висока от очакваното печалба за третото тримесечие JPMorgan с по-висока от очакваното печалба за третото тримесечие

Поделението за инвестиционно банкиране на най-голямата американска банка също се представя над очакванията

16 окт 2019, 443 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Магазините на Penny: половината продадени, предлагат се останалите

Имотите на веригата бяха с оценка над 100 млн. лв. Сега оферти се събират за 21 супермаркета и 38 парцела

Още от Капитал
Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10