Производителят на стелажи "Ники": От Правец за Великобритания

През следващите месеци "Капитал Daily" ще представя компании, които са спечелили проекти по програма "Конкурентоспособност и иновации". В тях ще разкажем как това ще помогне за увеличаване на продажбите, за оптимизиране на производството и разходите, както и за създаването на нови работни места. Вече публикувахме профили на производителя на детски храни "Слънчо" и на производителя на инертни материали "Беттран".

Основният пазар на "Ники" е Великобритания, закъдето отива около половината от продукцията, а останалите 50% се поделят между Германия и Франция.

От малък цех за пластмасови детайли в началото на 90-те години на миналия век до производител на оборудване за търговски обекти с близо 120 служители, 5 млн. лв. оборот и европейски пазар. Зад историята на "Ники" от Правец стои един човек – собственикът Николай Николов. Той е сред спечелилите финансиране по европрограмата "Иновации и конкурентоспособност". Проектът е на стойност 1.2 млн. лв. и предвижда закупуване на специално оборудване и софтуер за лазерно рязане на тръби, с което производството ще стане по-бързо, качествено и евтино. Това не е първият проект на "Ники" с европейско финансиране. През предишния програмен период компанията вече модернизира голяма част от производството си.

Плановете на собственика включват и много по-смел проект – за производство на минихеликоптери, познати като автожири (виж другия текст), което е в доста напреднал етап.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Произведено за Западна Европа

Бизнесът на "Ники" в търговското оборудване започва преди повече от 20 години с производство на стелажи от метал (ламарина, тел и профили), но вече включва и всякакви други материали – дърво, стъкло, пластмаса и т.н. Компанията предлага всичко, което влиза в оборудването на съвременните търговски обекти, без значение какво продават, било то дрехи и обувки, храни и напитки, козметика или части за коли. Дружеството е изцяло експортно ориентирано и почти не продава в България. Основният му пазар е Великобритания (около половината от продукцията), а останалите 50% се поделят между Германия и Франция. В предприятието в момента работят 116 души.

С новия проект броят на работниците няма да се увеличи, но ще се повиши производителността, обясни Николов. "Продуктите, които произвеждаме, са по-скоро бутикови, сериите са къси и по тази причина производството трудно може да се автоматизира или механизира. Затова се оборудваме с универсални машини, които могат да извършват много операции", обясни той. Сега компанията ще добави към оборудването си и машина за лазерно рязане на тръби, които са около 50% от материалите, използвани в стелажите. Това означава, че разкрояването и пробиването на отворите ще стане много по-точно и бързо, а почистването на отрязаните повърхности няма да се прави на ръка.



Машина за ефективност

С всяка година технологиите се променят, правят се все по-бързи и модерни машини, но за това трябват повече средства, казва Николов. "Проблемът е, че ако за една германска фирма 100 хил. евро за нова машина са нищо, за мен са много заради разликата в стандарта", смята той.

По думите му разходите за материали и горива в България са като тези в Европа, единствено трудът засега е по-евтин. Заради ниската ефективност на производството обаче маржът на печалбата на местните предприятия е доста по-малък. "Ако клиентът плаща 5 евро за едно нещо, а аз не мога да го направя за 5 евро, той ще си го купи от Полша, Унгария и дори от Германия", казва Николов. Затова според него единственият начин българските предприятия да са по-конкурентни, е да станат по-ефективни, т.е. да произвеждат повече за същото време и със същия ресурс. А тук модерното оборудване е решаващо.

Производство, търговия и две кризи

Николай Николов започва частен бизнес още в края на 1989 г. Началото е поставено в стар цех в близкото село Трудовец, където прави малки пластмасови детайли за завод в Монтана. След година-две обаче държавните предприятия започват да закъсват и монтанският партньор спира работа.

Междувременно през приятели Николов се е запознал със сръбски бизнесмен и се е захванал и с търговия. Изнася и внася най-различни неща – от пластмаси и цимент до килими и горива. "Благодарение на това, че бях развил много познанства, открих други сърби, на които им трябваха пластмасови изделия", разказва той. Именно това го спасява след затварянето на завода в Монтана, а и по-късно, през годините на югоембаргото, когато търговията замира. Първият такъв клиент в бивша Югославия е завод за аспиратори в Пирот, за който произвежда перки за вентилатори и различни пластмасови детайли.

Истинската производствена дейност тръгва през 1993 г. Тогава започва да прави решетки и кошнички за хладилници и фризери за Rade Koncar (сега Frinko) в Битоля. В продължение на 11 години – до 2004 г. - това е основният, макар и не единствен бизнес на "Ники".

Като в Германия

Компанията постепенно навлиза в производството на стелажи. В този период в България се появяват големите компании за бързооборотни стоки, бензиностанции и т.н. и има търсене на такива продукти. За производството на стелажи обаче освен пластифицирани решетки и кошнички са необходими и стойки от тръби, които се боядисват прахово. Затова през 1997 г. Николов прави ново предприятие, този път в Правец. Купува старо хале заедно със земята, преустройва го и си прави сам линията. Така в Трудовец остава производството на решетките, а праховото боядисване се извършва в Правец.

Пак по това време започва и партньорството на "Ники" с IKEA, което продължава до 2007 г. Предприятието произвежда най-различни елементи за маси, столове и т.н., а голямо предимство се оказват дългосрочното планиране и постоянството на поръчките от международната верига. "Смея да каже, че IKEA ни създаде, тя ни беше хлябът, а стелажите бяха маслото", казва Николов и уточнява, че работата за веригата никога не е заемала повече от 50% от производствения капацитет.

С времето обаче бизнесът със стелажите се разраства, появяват се западни клиенти. През 2004 г. Николов изгражда още две халета в базата в Правец и премества оборудването и производството от цеха в Трудовец. "Това беше старо предприятие, от времето на АПК-тата, не беше възможно там да заведеш западен партньор. Дори да можеш да правиш нещата, които иска, той няма да ти повярва", разказва Николов. И добавя: "Тогава реших, че искам да направя предприятие, в което, като влезе германец, да си мисли, че е в Германия."

Николай Николов, собственик и управител на "Ники": С новото оборудване производството ни ще стане по-ефективно Какво предвижда проектът ви и кога ще приключи? - В производство като нашето винаги има нужда от нови машини. Искаме да купим лазерна машина за рязане на тръби. Имаме два лазера за листово рязане, но оборудването, което произвеждаме, включва и много тръби, съпътстващи, носещи части. Така че това е много полезна машина, дава много предимства. Проектът ще приключи за една година. Защо кандидатствахте и какви резултати очаквате? - С новото оборудване ще станем по-конкурентни на западните компании в бранша, а точно това е идеята на оперативната програма. Основната ни цел е да повишим производителността. Това не е първият ви проект, за който печелите европейско финансиране. По-обективно ли е сега оценяването от предишния програмен период и какво може да се подобри в процедурата? - Според мен винаги, когато има някаква класация, има и субективен фактор. Но като цяло предложенията се оценяват обективно. Кандидатстването е едната част, по-важно е изпълнението. Именно там според мен трябва да се промени едно съществено нещо. Не трябва да има търг за закупуване на оборудването. Аз знам точно коя машина ми трябва в момента, правя си преценка било то по технически параметри, било по цена. В същото време аз определям условията на търга. Това е загуба на време. Машината стои и ме чака, но трябва да мина през цялата процедура на обществена поръчка. Това отнема най-малко три месеца. За това време може да се случат много неща, може да дойдат поръчки в друга сфера на моя бизнес, да сменя предмета на дейност. А в момента имам ужасна нужда тази техника да е при мен. С кой консултант работихте по този проект? - Със софийската "Интерконсулт груп". По всички проекти сме работили с нея.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Второто производство е на минихеликоптери"