Как открихте проектите на ReneSola и защо решихте да инвестирате в България?

- Solar World Invest Fund е фонд за дялово участие, който основахме през юни миналата година. Основната цел на фонда е да инвестира в проекти за възобновяема енергия с фокус върху фотоволтаичните централи – не само в Белгия, но и в целия свят. През първите две години целта ни е да инвестираме в Европа. Започнахме миналата година с първата си инвестиция в Брюксел, това беше централа с мощност 3.2 мегавата. Опитваме се да намерим възможности в чужбина, а България е много подходящо място за такива инвестиции. Първо, заради фиксирания курс на лева към еврото. Това е много добре, защото избягваме валутния риск. Освен това, когато разглеждахме възвращаемостта на проектите тук, се оказа, че тя е с около 25% по-висока, отколкото в Белгия, при един и същ риск. В Белгия търсим възвращаемост от 10 - 12%, а тук, в България, все още можем да намерим проекти с възвращаемост от 14 - 18%. Имахме и късмет, тъй като в България е имало много предприемачи, разработили проекти през 2012-2013 г., преди да се промени политиката. Тези компании не искат да остават собственици на проектите през следващите 20 - 25 години, те ги държат 2-3 години и ги продават. Така че това са причините да изберем България – фиксираният валутен курс, високата възвращаемост и възможността да сключим сделка с компания като ReneSola, която е много голям играч в разработването на такива проекти. А и ако погледнете слънцегреенето тук, то е много по-голямо, отколкото в Белгия.

Освен в Белгия и България имате ли проекти и на други места?

- Не, в момента имаме три проекта – един в Брюксел и два различни в Сливен. Много е важно да се подчертае, че проектите в Сливен са различни, рискът е различен. Целта на фонда е от 2015 до 2018 г. да набере между 30 и 40 млн. евро. Досега за около 10 месеца сме набрали почти 10 млн. евро, а целта до края на годината е да достигнем 15 - 20 млн. евро. Разбира се, това, което искаме да направим, е да диверсифицираме риска. Не да имаме проекти само в Централна Европа, а и в други страни. Така че търсим възможности. Това не означава, че следващият проект не може отново да е в България, но основната цел на фонда е да постигне възвращаемост чрез диверсификация.

Каква е инвестиционната стратегия на фонда ви?

- В нашия фонд имаме две различни стратегии. През първите две години искаме да придобием работещи централи, централи, които са изградени през 2012-2013 г. и вече имат история от 2-3 години, така че да можем да видим паричния поток през тези години. При тях е лесно – просто купуваш. Придобиваш компания, но тази компания, разбира се, вече има банков заем и трябва да се съобразиш с правилата на заема. Така че правим придобиване, но нямаме възможност да променим подписания договор. Разбира се, ако се открие възможност, може да подобрим условията по заема, но договорът така или иначе се запазва. Така че това е целта през първите две години на фонда. Така поемаме по-малко риск, отколкото ако започнем един проект от нула.

След като изтекат двете години, целта ще бъде две трети от средствата на фонда да се насочат към работа с предприемачи на проекти в готовност за строеж. Това означава, че те вече са сключили договор с купувача на електричеството, и това, което трябва да направиш като компания, е да се договориш с изпълнителя, да сключиш договор за банков кредит и да направиш инвестицията. Но няма нужда да търсиш клиент, който да купува електричеството. Това е много важно, ние сме инвеститор, не разработваме проекти. Рискът, който поемаме, е напълно различен.

Имате ли определен хоризонт на инвестициите, колко време смятате да ги запазите?

- Всичко е въпрос на възможности. Това, което искаме да постигнем през следващите няколко години, е много диверсифициран портфейл, не само в Европа, но и навън. Разбира се, ако след 2, 3 или 4 години някоя компания поиска да придобие портфейла ни от проекти, ще видим каква цена ще предложи. Но когато правим придобиване, идеята е да запазим проекта до изтичане на споразумението за продажба на електроенергия.

Според договорите, публикувани в Търговския регистър, проектите в Сливен са придобити за общо 4.75 млн. евро. Отделно компаниите имат задължения по банкови кредити. Можете ли да кажете каква цена в крайна сметка договорихте?

- Разглеждаме тези проекти от миналата година. Но подобни сделки винаги са битка, те са въпрос на преговори между купувача и продавача. Трябва да се постигне съгласие по основните клаузи на договора, затова се прави финансов и правен анализ. Проверяват се техническите параметри, но също така и двете компании, защото това са две различни централи. Трябва да се проверят балансите, паричните потоци. Отне ни доста месеци, преди да започнем самите преговори. Разбира се, не мога да кажа каква е цената, защото все още имаме интерес към тази страна. Но да кажем, че цената, която споменавате, не е добрата цена.

Разглеждате ли и други проекти тук? Къде ще бъде следващата ви инвестиция?

- Винаги търсим добри проекти, отворени сме за всякакви възможности. Засега двата проекта тук са достатъчно, тъй като не искаме да концентрираме риск в един регион. Затова не мисля, че следващият проект ще бъде в България, но защо не в бъдеще? Имаме един проект от 3.2 мегавата в Брюксел, имаме два проекта от 5 и 4.7 мегавата тук, в България. Целта ни е диверсификация, но ако се появи много добра възможност тук, защо да не се възползваме от нея?

Как осъществихте контакт с ReneSola, кой кого потърси?

- Преди да основат фонда, семейство Минге са били в бизнеса с възобновяемите енергийни източници повече от десет години. Те познават много предприемачи. А когато хората знаят, че имаш пари, имаш повече възможности. Просто трябва да си видим на пазара, което означава да имаш пари, които да инвестираш, и да разговаряш не само с инвеститори, но и с експерти на пазара.

Казахте, че фокусът ви е слънчевата енергия. Склонни ли сте да обмислите и други проекти?

- Solar World Invest Fund е централен фонд. В момента имаме един подфонд, който инвестира във фотоволтаични проекти. Но ако след пет години решим, може да направим друг подфонд, например Biomass Fund, за проекти в биомаса. Той би имал напълно различна стратегия и начин за привличане на инвеститори. Но в момента фокусът на Solar World Invest Fund е само върху соларните централи.

Кои други страни са интересни за вас в момента?

- През първите години на фонда обикновено се правят по-дефанзивни инвестиции, а при работещите проекти рискът не е толкова висок, колкото при проектите в готовност за строеж. Работещи проекти има само в Европа. Може да е в Италия, Белгия, Франция или Португалия, има много възможности. Но дори да имаме 10% очаквана възвращаемост от даден проект, това не означава, че ще го придобием. Трябва да имаме справедлива цена, добра възвращаемост и добро съотношение между риск и възвращаемост.

Подчертахте, че двата проекта край Сливен са различни. Какво ги различава?

- И двата проекта са направени около 2012 г. Но това са две различни компании. Това означава два различни баланса, два различни заема. Така че условията са различни.

Не се ли притеснявате, че честите промени в политиката за възобновяемите източници в България може по някакъв начин да се отразят на проектите ви тук?

- Важно е да се направи разграничение между новите проекти, които са в готовност за строеж, където няма преференциални изкупни цени, и работещите проекти. Когато става дума за работещи проекти, при тях има фиксирана преференциална цена. Да, може да бъде въведено някакво допълнително облагане, както е правено и в други страни, но не мисля, че това ще е добре за България. Тук има много фотоволтаични централи и всеки опит за по-радикална промяна на условията ще се отрази не само на пазара, но и на инвестиционната среда. Ако политиката се промени, ако правилата се променят, след като веднъж сте заявили, че системата е много стабилана, мисля, че ще имате доста проблеми с привличането на чуждестранни инвеститори в бъдеще. Освен това ние имаме очаквания за възвращаемост с 25 до 30% по-висока, отколкото в Белгия, да кажем, което означава, че в бизнес плана си можем да вземем предвид евентуална промяна в правилата през следващите 5 или 10 години. Това е хипотеза, която отчитаме. Имаме най-добър и най-лош сценарий.