Бизнесът на жълтите полета

Отглеждането на рапица вече не е така печелившо начинание, но интересът към културата се запазва

Тази година в България се очаква реколта от около 400 хил. тона рапица
Тази година в България се очаква реколта от около 400 хил. тона рапица
Тази година в България се очаква реколта от около 400 хил. тона рапица    ©  Надежда Чипева
Тази година в България се очаква реколта от около 400 хил. тона рапица    ©  Надежда Чипева

Темата накратко

След бума и бързите печалби от производство на рапица в България в последните години цените на маслодайната култура падат. В същото време разходите на фермерите за отглеждането й са високи, което свива печалбите на стопанствата. Отглеждането на рапица е и много рисково начинание. Въпреки това културата остава атрактивна заради нейната ликвидност. А бъдещето й ще зависи най-много от развитието на пазара на биогорива.

Ширнали се жълти пролетни полета. Ако първата ви асоциация е за слънчогледи, сбъркали сте сезона. Красотата на засетите с нетрадиционната за страната рапица площи обаче се измерва не само в приятна гледка за пътуващите из България, а и в бизнес потенциал. Маслодайната култура, която допреди десетилетия е буквално непозната на доста от местните производители, днес вече е заела своето неизменно място в почти всяко голямо зърнено стопанство.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ijj avatar :-|
    ijj
    • + 4

    "Цената на рапицата поне в близко бъдеще ще следва настроенията на пазара на биогорива, зад който се крие идеята за по-чист и щадящ атмосферата транспорт. В същото време обаче тази идея среща и все по-критични гласове, които казват, че отглеждането на земеделски култури за горива всъщност ще изостри недостига на храни и няма как едно производство да е биологично, ако то натоварва почвите и използва повече енергия отколкото добива."

    Но специално при биодизела добитата енергия е многократно по-голяма от сумарната енергия, вложена при добива на рапицата, транспорта и производството на горивото, както се вижда например от данните в Таблица 2 от следното проучване:
    http://www.likbez.com/BE/10.1007_s12053-013-9201-2.pdf

    Нередност?
  • 2
    the_core avatar :-?
    The Core
    • + 6

    Освен написаното по-горе, рапичните масиви напълно компроментират и реколтата от мед на пчелите.
    Медът, събран от рапичните цветове е белезникав, безцветен, бързо-озахаряващ се, с почти никакви вкусови достоинства. Озахарява се дори докато е в самия кошер, на пчелните пити, и представлява риск за изхранването на пчелните семейства.
    След преминаване на цъфтежа на рапицата пчелните семейства "губят мотивация" за усилена работа и изпадат в режим на роене, което допълнително ги изтощава.
    Заслужава внимание и проверка на самата рапица - до колко е чиста, или ГМО?

    Нередност?
  • 3
    lisav avatar :-|
    Vasil Georgiev
    • + 2

    Заслужава внимание и проверка на олиото от рапица - до колко е чисто, или ГМО и Еруковата киселина, мастна киселина в рапицата, причинява увреждане на сърцето

    Връзка към публикацията: Рапично масло – изхвърлете го

    Нередност?
Нов коментар